На разходка до пощата за пенсията и кило домати
Евгени Кръстев,
Нюз бг
" Отивам до пощата за кило домати и краставици. " Тази имитация може да се трансформира в част от късите диалози сред съседи, които инцидентно се срещат на улицата, когато отиват или се връщат от пазар.
Правителството ни реши да задели 10 млн. лв. за основаване на държавна компания за обезпечаване на хранителни артикули от първа нужда посредством пощенската мрежа в страната. Става дума най-вече за дребните обитаеми места, в които достъпът на хората до стоките е стеснен както заради неналичието на задоволително предложение, по този начин и заради лимитираните финансови благоприятни условия на основна част от популацията, живеещо в дребните градчета и селата.
На пръв взор концепцията наподобява обществена и изцяло хуманна
Надценката на стоките ще е не повече от 10% точно, с цел да бъдат колкото се може по-достъпни за хората, към които е ориентирана концепцията на държавното управление и нейната реализация. Наред с позитивните характерности на концепцията обаче би трябвало да се отбележат и много сериозните проблеми, които неизбежно ще зародят, когато стартира нейната реализация.
Всъщност преди няколко години, когато беше зародил казусът с високите цени на горивата, държавното управление реши да построи държавна верига бензиностанции. Идея, от която нищо не излезе. След това имаше и едно " възрожденско " желание за слагане на вендинг машини за медикаменти в дребните обитаеми места. Това също пропадна тотално и безусловно обяснимо. Или казано с други думи, страната ни има задоволително опит с такива хрумвания и планове и той не е положителен. Независимо от това обаче в този момент ще бъде изработен още един опит от този порядък, а резултатът, в случай че изобщо има подобен, ще е много противоречив.
Проблемът с целеполагането тук е забележим още през цялото време. Дали кабинетът счита, че има някакви пазарни изкривявания при предлагането на артикули от първа нужда, и мисли, че може посредством пощенската мрежа да ги поправя?! Или пък може би по този метод е допустимо да се създаде нова пазарна ниша, която след това да бъде поета от частния бранш!
Също по този начин е допустимо и трайно ангажиране на страната с комерсиална активност със артикули от първа нужда в избрани региони от страната. Със сигурност могат да се създадат и още догатки по отношение на развиването на концепцията на държавното управление, в случай че нейната реализация въпреки всичко се случи и пощенските станции и клонове стартират да извършват новите си функционалности.
Веднага по-късно
идва въпросът за зареждането с артикули
на тези - да ги назовем специфични магазини.
Най-вероятно то ще става от частни производители на самун, сирене, домати, краставици и лук. Т.е. източникът на продуктите ще е този, който употребяват всички търговци - производителите в частния бранш. При това състояние би било разумно да се запитаме ще могат ли частните производители да обезпечават артикули и за специфичните магазини?! Те или би трябвало да се откажат от част от сегашните си бизнес сътрудници, или би трябвало да понижат продукцията за тях, или пък вероятно да усилят производството.
Първите два разновидността надали биха били използвани. Изградени и тествани партньорства не могат да бъдат сложени под риск поради впускане в изцяло ново начинание с несигурна резистентност и неразбираемо бъдеще. Вариантът с увеличението на производството също е малко евентуален, тъй като е обвързван с вложения. А вложенията на сляпо също съставляват сериозен риск. След като бъде тествана устойчивостта на концепцията на държавното управление, може да се чака, че някои производители биха нараснали производството, с цел да могат да зареждат специфичните магазини. А това ще рече, че най-малко 1-2 години би трябвало да минат след нейното осъществяване, с цел да се стигне вероятно до някакви частни вложения, свързани с нея.
Директно можем да изключим разновидността, при който държавната компания със специфичните магазини съумява на чисто пазарен принцип да се пребори и да притегли частните производители, предлагайки им по-високи изкупни цени за техните артикули. Допустимата надценка от най-много 10% за потребителя значи, че държавната компания няма да разполага с особени доходи от лична активност.
Ако пък компанията откри въпреки всичко метод да предложи по-високи цени на производителите, то това би означавало, че и надценката в безспорни стойности ще бъде по-висока. Така би се появила заплаха от обезсмисляне на концепцията за специфични магазини, тъй като крайните цени могат да доближат, че и да надминат тези в обектите от комерсиалната мрежа, които действат на пазарен принцип.
Друга заплаха би се появила, и то с безспорна сигурност, в случай че страната реши да дотира своята компания. Това към този момент безспорно ще значи съществено деформиране на пазара. И отрицателните следствия от сходна обстановка ще рефлектират главно върху потребителите.
Дотирането даже може да убие конкуренцията
А това преди всичко би означавало повишение на цените за крайния консуматор. Веднага по-късно ще бъдат наранени производителите, тъй като страната ще бъде в позиция да дефинира кой какъв брой да печели и по кое време да печели. И за огромно страдание, в случай че реализацията тръгне в този най-негативен сюжет, проблемите не биха се изчерпали единствено с това.
Парите, с които разполага държавното управление, де факто са налозите на физическите лица и фирмите. Ако се тръгне към дотиране, то ще се случва точно с тези пари, което значи, че загубата за хората ще е двойна. От една страна, ще има по-високи цени, а от друга - това ще е станало вследствие на погрешно потребление на средствата от техните налози.
Подобно ще е ситуацията, в което ще изпаднат и производителите. Опасността за тях е, че могат да изгубят пазарната си среда и да се окажат подвластни на административно обмисляне и политически решения. Ако концепцията за специфичните магазини бъде осъществена и стартира последователно да слага бранша на питателните артикули и артикули според от себе си, то реализацията й следва да бъде прекъсната неотложно. В противоположен случай продоволствената сигурност на страната може да бъде сложена под риск. Започне ли разпад на връзките в границите на бранша на храните, това ще докара до рецесия в него и страната ни ще става все по-зависима от импорт.
У нас има по-отдалечени региони, в които част от обитаемоте места в действителност не са добре снабдени с хранителни артикули от първа нужда. Това обаче напълно не значи, че тези региони и селища имат идентични проблеми, свързани със снабдяването, или пък, че търсенето на артикули е еднообразно на всички места в количествено и качествено отношение. Точно заради тези специфики и другия централизираният метод мъчно ще работи при решение на проблемите и няма да е по никакъв начин ефикасен. А основаването на държавна компания значително допуска точно централизиран метод.
Повече успеваемост сигурно щеше да има
в случай че беше дадена опция на общините, които желаят да имат компании с функционалностите на държавната компания, да се снабдят с такива под формата на общински предприятия. Средствата за това отново можеше да бъдат предоставени от страната, било то непосредствено или на планов принцип. В случая повече децентрализация би означавала и повече успеваемост.
Всяка община, която включва обитаеми места, нуждаещи се от специфичен магазин, щеше да може независимо да взема решение казуса, който има, съгласно особеностите на съответните селища и съответните продоволствени потребности. Възможно е някъде да има зеленчуци в обилие, само че да липсват млечни артикули, или пък противоположното. Възможно е също по този начин на някои места да липсва комерсиално предложение на артикули и артикули, само че такива да се създават от самото население и снабдяването да става посредством продан в натура. В такива случаи ползата към стоките в специфичния магазин безспорно ще е доста стеснен.
И по този начин, 10-те милиона, заделени за специфичните пощенски магазини, сигурно няма да бъдат най-рационално разходваните обществени средства. Остава да се надяваме, че концепцията няма да окаже отрицателно влияние върху бранша на питателните артикули и артикули и той ще продължи да се развива без значение и на пазарен принцип.
Остава да се надяваме и че щом станат ясни минусите на концепцията, след нейното осъществяване, държавното управление бързо ще вземе ограничения и най-малко ще я преформатира. Това въпреки всичко ще значи, че кабинетът деликатно следи въпросното създание и в случай че то стартира да носи несъразмерен риск, ще бъде лимитирано и последователно изведено от практиката на предложение на храни и хранителни артикули.
А българските пощи ще продължат да съществуват, изпълнявайки естествените си функционалности да доставят информационни и финансови услуги на популацията (изплащане на пенсии, приемане на налози, реализиране на парични преводи и пр.).
Нюз бг
" Отивам до пощата за кило домати и краставици. " Тази имитация може да се трансформира в част от късите диалози сред съседи, които инцидентно се срещат на улицата, когато отиват или се връщат от пазар.
Правителството ни реши да задели 10 млн. лв. за основаване на държавна компания за обезпечаване на хранителни артикули от първа нужда посредством пощенската мрежа в страната. Става дума най-вече за дребните обитаеми места, в които достъпът на хората до стоките е стеснен както заради неналичието на задоволително предложение, по този начин и заради лимитираните финансови благоприятни условия на основна част от популацията, живеещо в дребните градчета и селата.
На пръв взор концепцията наподобява обществена и изцяло хуманна
Надценката на стоките ще е не повече от 10% точно, с цел да бъдат колкото се може по-достъпни за хората, към които е ориентирана концепцията на държавното управление и нейната реализация. Наред с позитивните характерности на концепцията обаче би трябвало да се отбележат и много сериозните проблеми, които неизбежно ще зародят, когато стартира нейната реализация.
Всъщност преди няколко години, когато беше зародил казусът с високите цени на горивата, държавното управление реши да построи държавна верига бензиностанции. Идея, от която нищо не излезе. След това имаше и едно " възрожденско " желание за слагане на вендинг машини за медикаменти в дребните обитаеми места. Това също пропадна тотално и безусловно обяснимо. Или казано с други думи, страната ни има задоволително опит с такива хрумвания и планове и той не е положителен. Независимо от това обаче в този момент ще бъде изработен още един опит от този порядък, а резултатът, в случай че изобщо има подобен, ще е много противоречив.
Проблемът с целеполагането тук е забележим още през цялото време. Дали кабинетът счита, че има някакви пазарни изкривявания при предлагането на артикули от първа нужда, и мисли, че може посредством пощенската мрежа да ги поправя?! Или пък може би по този метод е допустимо да се създаде нова пазарна ниша, която след това да бъде поета от частния бранш!
Също по този начин е допустимо и трайно ангажиране на страната с комерсиална активност със артикули от първа нужда в избрани региони от страната. Със сигурност могат да се създадат и още догатки по отношение на развиването на концепцията на държавното управление, в случай че нейната реализация въпреки всичко се случи и пощенските станции и клонове стартират да извършват новите си функционалности.
Веднага по-късно
идва въпросът за зареждането с артикули
на тези - да ги назовем специфични магазини.
Най-вероятно то ще става от частни производители на самун, сирене, домати, краставици и лук. Т.е. източникът на продуктите ще е този, който употребяват всички търговци - производителите в частния бранш. При това състояние би било разумно да се запитаме ще могат ли частните производители да обезпечават артикули и за специфичните магазини?! Те или би трябвало да се откажат от част от сегашните си бизнес сътрудници, или би трябвало да понижат продукцията за тях, или пък вероятно да усилят производството.
Първите два разновидността надали биха били използвани. Изградени и тествани партньорства не могат да бъдат сложени под риск поради впускане в изцяло ново начинание с несигурна резистентност и неразбираемо бъдеще. Вариантът с увеличението на производството също е малко евентуален, тъй като е обвързван с вложения. А вложенията на сляпо също съставляват сериозен риск. След като бъде тествана устойчивостта на концепцията на държавното управление, може да се чака, че някои производители биха нараснали производството, с цел да могат да зареждат специфичните магазини. А това ще рече, че най-малко 1-2 години би трябвало да минат след нейното осъществяване, с цел да се стигне вероятно до някакви частни вложения, свързани с нея.
Директно можем да изключим разновидността, при който държавната компания със специфичните магазини съумява на чисто пазарен принцип да се пребори и да притегли частните производители, предлагайки им по-високи изкупни цени за техните артикули. Допустимата надценка от най-много 10% за потребителя значи, че държавната компания няма да разполага с особени доходи от лична активност.
Ако пък компанията откри въпреки всичко метод да предложи по-високи цени на производителите, то това би означавало, че и надценката в безспорни стойности ще бъде по-висока. Така би се появила заплаха от обезсмисляне на концепцията за специфични магазини, тъй като крайните цени могат да доближат, че и да надминат тези в обектите от комерсиалната мрежа, които действат на пазарен принцип.
Друга заплаха би се появила, и то с безспорна сигурност, в случай че страната реши да дотира своята компания. Това към този момент безспорно ще значи съществено деформиране на пазара. И отрицателните следствия от сходна обстановка ще рефлектират главно върху потребителите.
Дотирането даже може да убие конкуренцията
А това преди всичко би означавало повишение на цените за крайния консуматор. Веднага по-късно ще бъдат наранени производителите, тъй като страната ще бъде в позиция да дефинира кой какъв брой да печели и по кое време да печели. И за огромно страдание, в случай че реализацията тръгне в този най-негативен сюжет, проблемите не биха се изчерпали единствено с това.
Парите, с които разполага държавното управление, де факто са налозите на физическите лица и фирмите. Ако се тръгне към дотиране, то ще се случва точно с тези пари, което значи, че загубата за хората ще е двойна. От една страна, ще има по-високи цени, а от друга - това ще е станало вследствие на погрешно потребление на средствата от техните налози.
Подобно ще е ситуацията, в което ще изпаднат и производителите. Опасността за тях е, че могат да изгубят пазарната си среда и да се окажат подвластни на административно обмисляне и политически решения. Ако концепцията за специфичните магазини бъде осъществена и стартира последователно да слага бранша на питателните артикули и артикули според от себе си, то реализацията й следва да бъде прекъсната неотложно. В противоположен случай продоволствената сигурност на страната може да бъде сложена под риск. Започне ли разпад на връзките в границите на бранша на храните, това ще докара до рецесия в него и страната ни ще става все по-зависима от импорт.
У нас има по-отдалечени региони, в които част от обитаемоте места в действителност не са добре снабдени с хранителни артикули от първа нужда. Това обаче напълно не значи, че тези региони и селища имат идентични проблеми, свързани със снабдяването, или пък, че търсенето на артикули е еднообразно на всички места в количествено и качествено отношение. Точно заради тези специфики и другия централизираният метод мъчно ще работи при решение на проблемите и няма да е по никакъв начин ефикасен. А основаването на държавна компания значително допуска точно централизиран метод.
Повече успеваемост сигурно щеше да има
в случай че беше дадена опция на общините, които желаят да имат компании с функционалностите на държавната компания, да се снабдят с такива под формата на общински предприятия. Средствата за това отново можеше да бъдат предоставени от страната, било то непосредствено или на планов принцип. В случая повече децентрализация би означавала и повече успеваемост.
Всяка община, която включва обитаеми места, нуждаещи се от специфичен магазин, щеше да може независимо да взема решение казуса, който има, съгласно особеностите на съответните селища и съответните продоволствени потребности. Възможно е някъде да има зеленчуци в обилие, само че да липсват млечни артикули, или пък противоположното. Възможно е също по този начин на някои места да липсва комерсиално предложение на артикули и артикули, само че такива да се създават от самото население и снабдяването да става посредством продан в натура. В такива случаи ползата към стоките в специфичния магазин безспорно ще е доста стеснен.
И по този начин, 10-те милиона, заделени за специфичните пощенски магазини, сигурно няма да бъдат най-рационално разходваните обществени средства. Остава да се надяваме, че концепцията няма да окаже отрицателно влияние върху бранша на питателните артикули и артикули и той ще продължи да се развива без значение и на пазарен принцип.
Остава да се надяваме и че щом станат ясни минусите на концепцията, след нейното осъществяване, държавното управление бързо ще вземе ограничения и най-малко ще я преформатира. Това въпреки всичко ще значи, че кабинетът деликатно следи въпросното създание и в случай че то стартира да носи несъразмерен риск, ще бъде лимитирано и последователно изведено от практиката на предложение на храни и хранителни артикули.
А българските пощи ще продължат да съществуват, изпълнявайки естествените си функционалности да доставят информационни и финансови услуги на популацията (изплащане на пенсии, приемане на налози, реализиране на парични преводи и пр.).
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ