Закъсняхме
Евгени ГАВРИЛОВ
С цялостна мощ набира скорост осведомителна акция на Министерство на регионалното развитие за задаващия се следващ стадий на програмата за саниране. За нея по Плана за възобновяване и резистентност са заделени 1,4 милиарда лева За разлика от предходната национална стратегия, в този момент възможни за саниране ще бъдат и здания с три жилища.
Неотдавна бе оповестен отчет на " Българо-австрийска консултантска компания ". Според него над 700 хиляди населявани жилищни здания у нас би трябвало да бъдат санирани през идващите неизвестно какъв брой години. Броят на населяваните жилищни здания е 1 365 898, като една четвърт от тях са изцяло амортизирани и сходни ограничения не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 здания от фамилен вид и 500 общежития.
Основният минус на санирането бе пределно явен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените досега по програмата 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Няма по какъв начин тази стратегия да е обществено обективна, когато с парите на всички данъкоплатци се обезпечава богатството на минимална част, и то подбрано на правилото " кой превари, той натовари ", а не след оценка на потребностите. Неофициални калкулации демонстрират, че в случай че би трябвало да се санират жилищата на всички хора у нас, ще са нужни почти 40 милиарда лева, в случай че бюджетът харчи по 1 милиарда лева на година в идващите 40-50 години.
Ако има някаква изгода от милиардната стратегия за саниране, тя е, че бе проумяна максимата, че на този свят безвъзмезден обяд няма. Затова в новия й вид се планува някакво самоучастие.
А другояче се оказа, че обновяването на старите панелки е окончателно закъсняло. То щеше да има някакъв смисъл, в случай че бе направено при започване на 90-те години, както стана в други някогашни соцстрани. Тогава панелните здания не бяха още толкоз остарели и имаше някакъв аргумент животът им да бъде удължаван. Сега това на процедура е леко безсмислено.
С цялостна мощ набира скорост осведомителна акция на Министерство на регионалното развитие за задаващия се следващ стадий на програмата за саниране. За нея по Плана за възобновяване и резистентност са заделени 1,4 милиарда лева За разлика от предходната национална стратегия, в този момент възможни за саниране ще бъдат и здания с три жилища.
Неотдавна бе оповестен отчет на " Българо-австрийска консултантска компания ". Според него над 700 хиляди населявани жилищни здания у нас би трябвало да бъдат санирани през идващите неизвестно какъв брой години. Броят на населяваните жилищни здания е 1 365 898, като една четвърт от тях са изцяло амортизирани и сходни ограничения не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 здания от фамилен вид и 500 общежития.
Основният минус на санирането бе пределно явен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените досега по програмата 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Няма по какъв начин тази стратегия да е обществено обективна, когато с парите на всички данъкоплатци се обезпечава богатството на минимална част, и то подбрано на правилото " кой превари, той натовари ", а не след оценка на потребностите. Неофициални калкулации демонстрират, че в случай че би трябвало да се санират жилищата на всички хора у нас, ще са нужни почти 40 милиарда лева, в случай че бюджетът харчи по 1 милиарда лева на година в идващите 40-50 години.
Ако има някаква изгода от милиардната стратегия за саниране, тя е, че бе проумяна максимата, че на този свят безвъзмезден обяд няма. Затова в новия й вид се планува някакво самоучастие.
А другояче се оказа, че обновяването на старите панелки е окончателно закъсняло. То щеше да има някакъв смисъл, в случай че бе направено при започване на 90-те години, както стана в други някогашни соцстрани. Тогава панелните здания не бяха още толкоз остарели и имаше някакъв аргумент животът им да бъде удължаван. Сега това на процедура е леко безсмислено.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ