Стар филм
Евгени ГАВРИЛОВ
Годината е 1993-та. През есента, близо до границата с България, на македонска територия има извънредно раздвижване. Започва церемонията, обвързвана с първата копка на жп връзката сред двете страни. Тогавашният македонски министър председател Бранко Цървенковски, който е в предизборна акция, заравя специфична капсула с обръщение за идващите генерации. И... 30 години нищо.
Оня ден имаше римейк на остарелия филм, несъмнено, с други актьори. Служебният министър председател Гълъб Донев и сътрудника му от Северна Македония Димитър Ковачевски отново дадоха старт на строителството на прословутия Коридор 8, част от който е и нарицателната жп връзка. Той би трябвало да свърже Бургас с албанското пристанище Дуръс. Вече два програмни интервала (2007-2020 г.) България реконструира железницата сред София и Бургас, като това ще продължи и през сегашния програмен интервал до 2027 година Но даже и тогава е противоречиво дали ще е подготвен стоманеният път от българска страна, ако темповете, с които се работи през последните 7 години, останат същите.
Към момента от македонска страна от жп линията е издигната правата сред Скопие и Куманово. Строи се и секторът Куманово-Беляковце, където работата продължава седма година. Отсечката ще погълне 40 млн. евро. Най-скъп и сложен обаче е последният сектор - от Крива паланка до българската граница, който е и най-къс. Той е с дължина 24 км и минава през планински терен, където би трябвало да бъдат построени 40 тунела. Към тях би трябвало да бъдат прибавени и мостовете, с които оборудванията приближават общо 100. Това е и една от аргументите жп линията да остава единствено фантазия към този момент трети век.
Към техническите аргументи за това би трябвало да бъдат прибавени и геополитическите. Развитието на събитията към плана навеждат на мисълта, че не трябва да се гледа с несъразмерен оптимизъм на опцията бързата връзка да се случи и през този век, макар безбройните първи копки, направени до момента. Защото, до момента в който в интернационален проект на Балканите господства оста Москва-Белград-Атина, жп линия София-Скопие няма да има. Ще се построява с преимущество кулоар номер 4 - по направлението Сърбия-Видин-София-Кулата-Атина. А за необятната аудитория остават единствено напразните очаквания и старите филми.> >
Годината е 1993-та. През есента, близо до границата с България, на македонска територия има извънредно раздвижване. Започва церемонията, обвързвана с първата копка на жп връзката сред двете страни. Тогавашният македонски министър председател Бранко Цървенковски, който е в предизборна акция, заравя специфична капсула с обръщение за идващите генерации. И... 30 години нищо.
Оня ден имаше римейк на остарелия филм, несъмнено, с други актьори. Служебният министър председател Гълъб Донев и сътрудника му от Северна Македония Димитър Ковачевски отново дадоха старт на строителството на прословутия Коридор 8, част от който е и нарицателната жп връзка. Той би трябвало да свърже Бургас с албанското пристанище Дуръс. Вече два програмни интервала (2007-2020 г.) България реконструира железницата сред София и Бургас, като това ще продължи и през сегашния програмен интервал до 2027 година Но даже и тогава е противоречиво дали ще е подготвен стоманеният път от българска страна, ако темповете, с които се работи през последните 7 години, останат същите.
Към момента от македонска страна от жп линията е издигната правата сред Скопие и Куманово. Строи се и секторът Куманово-Беляковце, където работата продължава седма година. Отсечката ще погълне 40 млн. евро. Най-скъп и сложен обаче е последният сектор - от Крива паланка до българската граница, който е и най-къс. Той е с дължина 24 км и минава през планински терен, където би трябвало да бъдат построени 40 тунела. Към тях би трябвало да бъдат прибавени и мостовете, с които оборудванията приближават общо 100. Това е и една от аргументите жп линията да остава единствено фантазия към този момент трети век.
Към техническите аргументи за това би трябвало да бъдат прибавени и геополитическите. Развитието на събитията към плана навеждат на мисълта, че не трябва да се гледа с несъразмерен оптимизъм на опцията бързата връзка да се случи и през този век, макар безбройните първи копки, направени до момента. Защото, до момента в който в интернационален проект на Балканите господства оста Москва-Белград-Атина, жп линия София-Скопие няма да има. Ще се построява с преимущество кулоар номер 4 - по направлението Сърбия-Видин-София-Кулата-Атина. А за необятната аудитория остават единствено напразните очаквания и старите филми.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ