Гоце Делчев - 120 години безсмъртие
Евгени Белий
Отбелязваме 120 години от гибелта на Гоце Делчев - един от най-значимите български революционери, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети. Наричат го безсмъртният Апостол, поради огнения дух, съчетал в себе си вдъхновението от делото на Левски и Раковски. Роден за водач, Гоце Делчев е измежду най-забележителните персони в българската история, посветил живота си на фантазията за Обединена България. И българи, и македонци се прекланят пред заветите му всяка година на този ден.
Има един забавен исторически факт, на който нормално не се обръща нужното внимание. Двамата велики демократи-революционери на България - Христо Ботев и Гоце Делчев, на времето са се оформили и работили освен като велики демократи-революционери и борци за националната независимост на своите нации, само че също по този начин като социалисти.
Ботев в България с не по-малко съображение се уважава както поради своя популярен национализъм, по този начин и за утопическия социализъм, а също и заради някои обособени детайли от диалектическо-материалистически темперамент в своите възгледи, като предтеча на научния социализъм у нас, чийто основоположник по-късно след освобождението става Димитър Благоев.
Гоце Делчев пък, въпреки в зрялата си възраст да се е оформил и показал на първо място като популярен пълководец, стратег и уредник на македонското национално-революционно придвижване, като юнкер във военното учебно заведение в София, се демонстрира и като социалист. Заради своите хрумвания за обществено тъждество, правдивост и независимост, той е изключен от учебното заведение, само че до края на живота си остава тясно обвързван с тези македонски национал-революционни дейци, като Яне Сандански, Никола Краев, Васил Главинов, Веле Марков, Димо Хаджидимов и други видни дейци на македонското национално революционно придвижване, които са съставлявали и неговото социалистическо крило.
Този факт не е инцидентен, > Гоце Делчев със своя първи биограф Пейо Яворов
а се дължи на редица условия от справедлив и индивидуален темперамент. Преди всичко събитието, че хората са страдали освен от турската феодална икономическо-политическа система, само че и от чорбаджиите, от методите на употреба на зараждащия се тогава у нас капитализъм.
При тези точно условия, без да приказваме за честите войни на Турция, които коствали на балканските нации много скъпо, както и под идеологическото въздействие на концепциите на Великата френска гражданска война, на западните утопически социалисти, на съветските велики демократи, народници, бедните и междинни селски, занаятчийски и търговски маси и произхождащата от тях национална интелегенция, въпросът за националното освободително придвижване израстваше в утопично социалистическо. И по този начин в македонското национално революционно придвижване се заражда и развива социалистическото крило.
И не е инцидентно, че точно хора от това социалистическо крило, като Гоце Делчев, Иван Карев, Димо Хаджидимов и други стават най-верните, най-преданите, най-честните и най-последователните македонски патриоти и борци за националното избавление. > Социалистическата школа, > която Гоце Делчев минава на млади години, не остава без въздействие върху по-нататъшната му революцонна активност. То се показва на първо място в събитието, че той търси и намира най-верните си съратници точно в средата на революционерите, които нарекох нагоре социалисти.
От началото до края революционната активност на Гоце Делчев е съчетана с битката за цялостното освобождение на македонските селски маси от всички останки на турския феодализъм: земята би трябвало да принадлежи точно на селяните, които я обработват. Тези проблеми имат социалистически темперамент, без обаче той да минава в отказване или подценяване на революционния темперамент на македонското придвижване.
В своята пропагандна и организационна работа измежду другите малцинства в Македония, Гоце Делчев не прави разлика сред македонци, куцовласи, турци и други. Поради това, както отбелязва и Яворов в своите " Хайдушки копнения ", той е боготворен освен от македонските, само че и от другите етноси.
Когато по време на Илинденското въстание се основава първата национална обществена република в Крушево, под председателството на революционера и социалиста Никола Карев, тя напълно отразява възгледите на вожда на македонската национална гражданска война Гоце Делчев.> Исторически заслуги > За Гоце Делчев като пълководец би трябвало да се означи на първо място, че точно той най-последователно и непрестанно се бори както срещу турската феодална система, против политическата робия, по този начин и срещу великобългарския върховизъм. Особено сътредоточие на тази битка е против всички опити на българския монархизъм да изкористи македонското национал-революционно придвижване за своите реакционни, династически и класови цели, като го впрегне в колесницата на немската империалистическа политика на " дранг нах остен " и го опълчи на съветския и на другите славянски нации.
В това отношение заслугите на Гоце са в действителност исторически и резервират своето значение за нас и до ден сегашен. Твърдо, поредно, непрестанно той стои на позицията, че освобождението на Македония и на Балканите от всяко феодално или империалистическо въздействие, е дело на самия македонски народ, както и на всички балкански нации.
Гоце Делчев счита, че освобождението на Македония може да пристигна единствено по пътя на всенародно въоръжено въстание, на чието пропагандиране и образуване той посвети всичките си сили, като най-накрая постави героичен и своята светла глава на 1 май 1903 год. при с. Баница, Серско.
Пейо Яворов даже го назовава " хайдушко провидение " и разказва Гоце като " прелестно комплициран, с чудно хубави черни очи, еластичен, предвидлив, с неизчерпаема физическа и духовна сила, с чудно, отзоваващо се на всяко национално страдалчество и болежка сърце - той беше в действителност персона, каквато рядко се среща в историята на народите. За него точно шумят по здрач тайнствено и с неизразимо обаяние вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове.
Горо ле, стрео айдушка,
горо ле, майко юнашка,
зощо ле горо, зашуми
по кое време ни ветре не дувна?
Дал ми те левент наминал
со остаряла всрна тайфа?
Дал ми те некой проколна
за вековечни времиня.
Ил ми те нещо изплаши,
изплаши памет помами?
Горо ле, не трай - просбори,
тежка ми рана отвори.
" Нито ме левент намина,
со остаряла правилна тайфа,
нито ме некой проколна
за вековечни времиня.
нито ме нещо изплаши,
изплаши памет помами,
туку ме патрон прониза,
туку ми Делчев почина.
Силна ме треши трешница,
лута ме стаса злочестина
по тази причина по този начин зашумив
у тая доба никоя! "
Гоце Делчев остава в националната историческа памет като велика национална легенда, каквато са Левски и Ботев. И по тази причина точно неговото мощно революционно и духовно въздействие не отслабва ни минимум с течение на десетилетията, а дори, таман назад, от ден на ден и повече нараства.
Отбелязваме 120 години от гибелта на Гоце Делчев - един от най-значимите български революционери, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети. Наричат го безсмъртният Апостол, поради огнения дух, съчетал в себе си вдъхновението от делото на Левски и Раковски. Роден за водач, Гоце Делчев е измежду най-забележителните персони в българската история, посветил живота си на фантазията за Обединена България. И българи, и македонци се прекланят пред заветите му всяка година на този ден.
Има един забавен исторически факт, на който нормално не се обръща нужното внимание. Двамата велики демократи-революционери на България - Христо Ботев и Гоце Делчев, на времето са се оформили и работили освен като велики демократи-революционери и борци за националната независимост на своите нации, само че също по този начин като социалисти.
Ботев в България с не по-малко съображение се уважава както поради своя популярен национализъм, по този начин и за утопическия социализъм, а също и заради някои обособени детайли от диалектическо-материалистически темперамент в своите възгледи, като предтеча на научния социализъм у нас, чийто основоположник по-късно след освобождението става Димитър Благоев.
Гоце Делчев пък, въпреки в зрялата си възраст да се е оформил и показал на първо място като популярен пълководец, стратег и уредник на македонското национално-революционно придвижване, като юнкер във военното учебно заведение в София, се демонстрира и като социалист. Заради своите хрумвания за обществено тъждество, правдивост и независимост, той е изключен от учебното заведение, само че до края на живота си остава тясно обвързван с тези македонски национал-революционни дейци, като Яне Сандански, Никола Краев, Васил Главинов, Веле Марков, Димо Хаджидимов и други видни дейци на македонското национално революционно придвижване, които са съставлявали и неговото социалистическо крило.
Този факт не е инцидентен, > Гоце Делчев със своя първи биограф Пейо Яворов
а се дължи на редица условия от справедлив и индивидуален темперамент. Преди всичко събитието, че хората са страдали освен от турската феодална икономическо-политическа система, само че и от чорбаджиите, от методите на употреба на зараждащия се тогава у нас капитализъм.
При тези точно условия, без да приказваме за честите войни на Турция, които коствали на балканските нации много скъпо, както и под идеологическото въздействие на концепциите на Великата френска гражданска война, на западните утопически социалисти, на съветските велики демократи, народници, бедните и междинни селски, занаятчийски и търговски маси и произхождащата от тях национална интелегенция, въпросът за националното освободително придвижване израстваше в утопично социалистическо. И по този начин в македонското национално революционно придвижване се заражда и развива социалистическото крило.
И не е инцидентно, че точно хора от това социалистическо крило, като Гоце Делчев, Иван Карев, Димо Хаджидимов и други стават най-верните, най-преданите, най-честните и най-последователните македонски патриоти и борци за националното избавление. > Социалистическата школа, > която Гоце Делчев минава на млади години, не остава без въздействие върху по-нататъшната му революцонна активност. То се показва на първо място в събитието, че той търси и намира най-верните си съратници точно в средата на революционерите, които нарекох нагоре социалисти.
От началото до края революционната активност на Гоце Делчев е съчетана с битката за цялостното освобождение на македонските селски маси от всички останки на турския феодализъм: земята би трябвало да принадлежи точно на селяните, които я обработват. Тези проблеми имат социалистически темперамент, без обаче той да минава в отказване или подценяване на революционния темперамент на македонското придвижване.
В своята пропагандна и организационна работа измежду другите малцинства в Македония, Гоце Делчев не прави разлика сред македонци, куцовласи, турци и други. Поради това, както отбелязва и Яворов в своите " Хайдушки копнения ", той е боготворен освен от македонските, само че и от другите етноси.
Когато по време на Илинденското въстание се основава първата национална обществена република в Крушево, под председателството на революционера и социалиста Никола Карев, тя напълно отразява възгледите на вожда на македонската национална гражданска война Гоце Делчев.> Исторически заслуги > За Гоце Делчев като пълководец би трябвало да се означи на първо място, че точно той най-последователно и непрестанно се бори както срещу турската феодална система, против политическата робия, по този начин и срещу великобългарския върховизъм. Особено сътредоточие на тази битка е против всички опити на българския монархизъм да изкористи македонското национал-революционно придвижване за своите реакционни, династически и класови цели, като го впрегне в колесницата на немската империалистическа политика на " дранг нах остен " и го опълчи на съветския и на другите славянски нации.
В това отношение заслугите на Гоце са в действителност исторически и резервират своето значение за нас и до ден сегашен. Твърдо, поредно, непрестанно той стои на позицията, че освобождението на Македония и на Балканите от всяко феодално или империалистическо въздействие, е дело на самия македонски народ, както и на всички балкански нации.
Гоце Делчев счита, че освобождението на Македония може да пристигна единствено по пътя на всенародно въоръжено въстание, на чието пропагандиране и образуване той посвети всичките си сили, като най-накрая постави героичен и своята светла глава на 1 май 1903 год. при с. Баница, Серско.
Пейо Яворов даже го назовава " хайдушко провидение " и разказва Гоце като " прелестно комплициран, с чудно хубави черни очи, еластичен, предвидлив, с неизчерпаема физическа и духовна сила, с чудно, отзоваващо се на всяко национално страдалчество и болежка сърце - той беше в действителност персона, каквато рядко се среща в историята на народите. За него точно шумят по здрач тайнствено и с неизразимо обаяние вълните на Вардар и Егея; за него се открояват с вълшебната си синева в македонското небе снежните върхове на Шар и Пирин; за него се смълчават и тъгуват тъмните македонски лесове.
Горо ле, стрео айдушка,
горо ле, майко юнашка,
зощо ле горо, зашуми
по кое време ни ветре не дувна?
Дал ми те левент наминал
со остаряла всрна тайфа?
Дал ми те некой проколна
за вековечни времиня.
Ил ми те нещо изплаши,
изплаши памет помами?
Горо ле, не трай - просбори,
тежка ми рана отвори.
" Нито ме левент намина,
со остаряла правилна тайфа,
нито ме некой проколна
за вековечни времиня.
нито ме нещо изплаши,
изплаши памет помами,
туку ме патрон прониза,
туку ми Делчев почина.
Силна ме треши трешница,
лута ме стаса злочестина
по тази причина по този начин зашумив
у тая доба никоя! "
Гоце Делчев остава в националната историческа памет като велика национална легенда, каквато са Левски и Ботев. И по тази причина точно неговото мощно революционно и духовно въздействие не отслабва ни минимум с течение на десетилетията, а дори, таман назад, от ден на ден и повече нараства.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ