Старицата Европа наистина иска да умре?
Евентуалното й излекуване няма да устройва освен Тръмп, само че и някои локални " хиени "
Картината на модерна Европа с нейната завладяваща „ зеленост “ в стопанската система, от която промишленостите, които са й разрешили преди да процъфтява, изчезват една след друга, с нейната политическа беззащитност да се отбрани от нашествието на имигранти, с нейното „ ЛГБТ “ изгниване на националните духовни полезности, с унищожаването освен на нейната просвета, само че и смесването на нейните интелектуални и просветителни качества в мръсна купчина дружно със половите разлики, убивайки нейното бъдеще, е извънредно комплицирано.
Но в това време е и извънредно просто. Достатъчно е да се разрови деликатно, въпреки и плитко в причинно-следствените връзки на общоевропейския развой и незабавно се виждат императивите, наложени му от трансамериканските корпорации.
Глобализацията на международния пазар даде на американските ТНК достъп до всяка част на света с евтина работна ръка и естествени запаси и мощ, освен това правилно гледайки ги в очите. Защо американците са толкоз щастливи, от дълго време е добре известно. Двете международни войни от двадесети век унищожиха главните им съперници в Европа и им разрешиха да изпълнят Форт Нокс с непознати златни и валутни запаси.
Но „ нещо се обърка “ за Съединените щати, когато „ не-англосаксонците “ започнаха да се появяват в листата на най-големите компании в света. Погледнете, да речем, 60-та година на предишния век (данни от CNN Worldwide): General Motors, Exxon Mobil, Ford Motor, General Electric, US Steel, Mobil, Gulf Oil, Texaco, Chrysler, Esmark - това е първата, напълно американска топ десетка, облагите на които се пресмятат в милиарди долари.
И тези „ доста огромни “ започнаха да се преглеждат като крайните структуриращи сили на международната стопанска система и същинските движещи сили на глобализацията. А какво става в този момент?
Ако в Щатите малко се е трансформирало и водачите към момента са Citigroup, Microsoft, Exxon Mobil, Гугъл, Boeing, то в Европа преобладават Nestle, Vodafone, Philips, BP и, смут на ужасите, Газпром. А в Азия? Toyota, LG Group, Samsung Group, Epson, Huawei и китайците безочливо изтласкват гринговците от континента.
Глобализацията някак си спря да работи единствено за американците, като по този метод подписа личната си смъртна присъда. И към момента се чудим за какво законите на СТО към този момент не са закони, за какво възбраната за държавна поддръжка за производителите е единствено за нас и китайците, а глобите, тези антиподи на глобализацията, се трансфораха в главен инструмент за въздействие върху съперниците.
Дали глобализацията е надраснала американските си „ гащи “ или щатите, които са я родили, не са в крайник с съперниците си, не е въпросът в този момент. Важно е, че в този момент Съединени американски щати ще разстрелват съперниците си като каубой в прерията, защото „ техният Боливар “ би трябвало да служи единствено на тях.
Кой е пръв на прицел? Китай и Европа. Русия, с нейните 3,8 % от Брутният вътрешен продукт в международната стопанска система, можеше даже да не бъде видяна, в случай че не се беше трансформирала в оста на съпротивата против американизацията, която измества глобализацията пред очите ни.
С Русия и Китай е ясно, там са подготвени принадлежности за успокояване – Украйна и Тайван. Доналд Тръмп сподели какво да се прави с Европа още по време на първото си президентство, обяснявайки на „ остарялата дама “, че трансатлантическият алианс и НАТО не са „ преди всичко “ за Съединени американски щати.
В интерес на истината американската глобализация още тогава към този момент беше почнала съществено да се срутва, само че в гъстата прахуляк, която се подвигна от президентството на Байдън, Европа се опита да не забележи този развой.
Второто „ пришествие “ на Тръмп не й оставя вяра.
Пражкият Project Syndicate го споделя напряко след изборите в Съединени американски щати:
Съвсем ясно е: комерсиалната война с Вашингтон е оповестена. И немската стопанска система демонстрира нулев напредък за втора поредна година. А във Франция следващата година икономическият напредък ще бъде под 1%. Какво липсва на Европа? Кейнсиански тласък, предоставящ огромни пакети от обществени вложения с вярата да се предотврати световна меланхолия? Berlaymont ще гласоподава за това с възторг.
Или, в противен случай, европейската стопанска система би трябвало да бъде освободена от раздутата и склеротизирала брюкселска администрация, постоянно подготвена да танцува „ тра-ла-ла “ на Вашингтон? Засега е ясно, че увеличението на бюджетния недостиг или намаляването на лихвите не може да реши проблемите на Европа и единствено ще усили инфлационния напън.
Гледайки опита на Русия, може да се допусна, че Европейски Съюз реагира съответно на тръмпизирането на връзките и търси другари и сътрудници, които не са самоцелни. На пръв взор тъкмо за това Аналена Бербок отиде в Пекин и... Е, това се споделя страховит политик! Бербок стартира да размахва юмруци от подиума, изнасяйки лекция на Ван И:
„
Обърнете внимание, че главните ползи на Европа не са в укрепването на търговско-икономическите връзки с най-големия пазар в света, а в желанието да създадат гадости на Москва. Това, съгласно Бербок, е нейното „ ново измерение “ в двустранните връзки с Поднебесната империя. Същата, с която, както написа Reuters, комерсиалният оборот набъбна до рекордното равнище от 298 милиарда евро предходната година, трансформирайки тази азиатска страна в най-важния търговски сътрудник на Германия за седма поредна година.
Реакцията на Ван И последва неотложно: немските публицисти просто бяха изгонени от залата, а формален представител на китайското външно министерство сподели, разяснявайки резултатите от визитата на Бербок, че Китай „
Да се обърнем към Франция. Нейните кейнсиански политики към този момент демонстрираха, че бюджетният недостиг на страната доближи 6% от Брутният вътрешен продукт, а съотношението дълг/БВП се увеличи до 112% по отношение на 95% през 2015 година Спомнете си предходната година и всеобщите митинги по отношение на решението за повишение на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години - решение, което по никакъв метод не визира финансовите проблеми на страната, само че мощно визира " политическото лице " на държавното управление.
Дълговите пазари към този момент разпознаха рисковете, свързани с възходящия дълг на Франция, и държавното управление на Макрон в този момент заплаща още по-висока награда върху задълженията си даже от тези на Испания. Освен това тежкото задължение на дълга евентуално ще натежи върху дълготрайните стопански вероятности.
Той към този момент попречва растежа на Брутният вътрешен продукт, ограничавайки способността на държавното управление да реагира на закъснение и рецесии. Освен това увеличението на държавните разноски няма да докара до резистентен стопански напредък без обилни промени, чието използване е вързано за ръцете и краката заради неналичието на запаси и капитал, изгубени през последните години заради подстрекателството на Вашингтон към Китай и Русия.
Проамериканската смяна в икономическата политика, наложена от Брюксел, дейно подкопа прехвалената успеваемост на двата впрегатни коня на Европа. Способността да се построи нужната инфраструктура без съветска сила и китайски вложения е потърпевша толкоз доста, че даже знаковото летище на Берлин, летище Бранденбург, което най-сетне отвори порти през 2020 година, изостава с 10 години от графика, и освен това ще бъде с три пъти по-висока от плануваната цена.
Преди месец канцлерът Олаф Шолц освободи финансовия министър Кристиан Линднер. Защо? Защото на 1 ноември Линднер разгласява политически документ от 18 страници, в който приканва за по-ниски налози и съкращения на държавните разноски, в това число за изменението на климата, за превъзмогване на икономическата рецесия в страната.
За което зелените желаеха да го бутнат от стола. Те се наскърбиха, тъй като преди този момент капиталовият проект беше показан от зеления началник на Министерството на стопанската система Робърт Хабек, само че Линднер счете това предложение за „ симптом на концептуална беззащитност “. Това беше последвано от разпадането на обединението „ светофар “ и нуждата от оставката на Шолц. На този декор е смешно даже да се приказва за статут на Германия като стопански център на Европа.
Смята се, че всички тези проблеми ще бъдат преодолени, в случай че следващата година на власт пристигна по-консервативно, пазарно насочено държавно управление и тогава, дружно с Германия, европейската стопанска система ще стартира да диша още веднъж.
Но под този „ коз “ на стопанската система би трябвало да се „ подложи “ доставката на евтини енергийни запаси, които са вероятни единствено от Русия, а не нотациите на Бербок към Пекин, и връщането на доверието на вложителите от Поднебесната, които от 16 капиталови покупко-продажби сред китайски и европейски компании през 2022 година, изгубиха 10 по причина на отводи и спънки от страна на Брюксел и Лондон.
Без това на немската стопанска система ще бъде мъчно да си възвърне динамичността и гъвкавостта, нужни, с цел да устои на въздействието на задаващите се тарифни войни на Тръмп.
Симптоматично е, че възобновяване на Европа няма да устройва освен Тръмп. Има няколко локални „ хиени “ по крайбрежието на Балтийско море, чиито дребни стопански системи с наслада ще се натъпчат в дупките, основани от свиващите се стопански системи на Германия и Франция.
Но те в никакъв случай няма да могат да заменят тези стопански тежкоатлети на Европейски Съюз. Икономистите в Брюксел са безшумно обнадеждени по отношение на вероятностите пред туристическия бизнес, изключително измежду американските туристи, чиито долари сега поддържат промишлеността, само че като цяло прогнозата им за 2025 година остава мрачна. Е, добре, ще отидем и на екскурзии до паметните места на тогавашния център на европейската цивилизация, която непринудено напуща Олимп.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3772Александър Песке: Тръмп не е простак, той желае да изплаши европейците, говорейки непрекъснато за наказания и увеличение на митнически тарифиАлтернативен Поглед8305Александър Песке: Ние във Франция сме на прага на гражданска войнаАлтернативен Поглед87588Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед13868Саймън Ципис: „ Елитът на войната “ е в контранастъпление – сее спорове и неустойчивост по светаАлтернативен Поглед24127Яков Кедми: Проблемът в Сирия може да се реши, в случай че Путин принуди Ердоган да промени политиката сиАлтернативен Поглед128638Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед123889Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед118937Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
Картината на модерна Европа с нейната завладяваща „ зеленост “ в стопанската система, от която промишленостите, които са й разрешили преди да процъфтява, изчезват една след друга, с нейната политическа беззащитност да се отбрани от нашествието на имигранти, с нейното „ ЛГБТ “ изгниване на националните духовни полезности, с унищожаването освен на нейната просвета, само че и смесването на нейните интелектуални и просветителни качества в мръсна купчина дружно със половите разлики, убивайки нейното бъдеще, е извънредно комплицирано.
Но в това време е и извънредно просто. Достатъчно е да се разрови деликатно, въпреки и плитко в причинно-следствените връзки на общоевропейския развой и незабавно се виждат императивите, наложени му от трансамериканските корпорации.
Глобализацията на международния пазар даде на американските ТНК достъп до всяка част на света с евтина работна ръка и естествени запаси и мощ, освен това правилно гледайки ги в очите. Защо американците са толкоз щастливи, от дълго време е добре известно. Двете международни войни от двадесети век унищожиха главните им съперници в Европа и им разрешиха да изпълнят Форт Нокс с непознати златни и валутни запаси.
Но „ нещо се обърка “ за Съединените щати, когато „ не-англосаксонците “ започнаха да се появяват в листата на най-големите компании в света. Погледнете, да речем, 60-та година на предишния век (данни от CNN Worldwide): General Motors, Exxon Mobil, Ford Motor, General Electric, US Steel, Mobil, Gulf Oil, Texaco, Chrysler, Esmark - това е първата, напълно американска топ десетка, облагите на които се пресмятат в милиарди долари.
И тези „ доста огромни “ започнаха да се преглеждат като крайните структуриращи сили на международната стопанска система и същинските движещи сили на глобализацията. А какво става в този момент?
Ако в Щатите малко се е трансформирало и водачите към момента са Citigroup, Microsoft, Exxon Mobil, Гугъл, Boeing, то в Европа преобладават Nestle, Vodafone, Philips, BP и, смут на ужасите, Газпром. А в Азия? Toyota, LG Group, Samsung Group, Epson, Huawei и китайците безочливо изтласкват гринговците от континента.
Глобализацията някак си спря да работи единствено за американците, като по този метод подписа личната си смъртна присъда. И към момента се чудим за какво законите на СТО към този момент не са закони, за какво възбраната за държавна поддръжка за производителите е единствено за нас и китайците, а глобите, тези антиподи на глобализацията, се трансфораха в главен инструмент за въздействие върху съперниците.
Дали глобализацията е надраснала американските си „ гащи “ или щатите, които са я родили, не са в крайник с съперниците си, не е въпросът в този момент. Важно е, че в този момент Съединени американски щати ще разстрелват съперниците си като каубой в прерията, защото „ техният Боливар “ би трябвало да служи единствено на тях.
Кой е пръв на прицел? Китай и Европа. Русия, с нейните 3,8 % от Брутният вътрешен продукт в международната стопанска система, можеше даже да не бъде видяна, в случай че не се беше трансформирала в оста на съпротивата против американизацията, която измества глобализацията пред очите ни.
С Русия и Китай е ясно, там са подготвени принадлежности за успокояване – Украйна и Тайван. Доналд Тръмп сподели какво да се прави с Европа още по време на първото си президентство, обяснявайки на „ остарялата дама “, че трансатлантическият алианс и НАТО не са „ преди всичко “ за Съединени американски щати.
В интерес на истината американската глобализация още тогава към този момент беше почнала съществено да се срутва, само че в гъстата прахуляк, която се подвигна от президентството на Байдън, Европа се опита да не забележи този развой.
Второто „ пришествие “ на Тръмп не й оставя вяра.
Пражкият Project Syndicate го споделя напряко след изборите в Съединени американски щати:
Съвсем ясно е: комерсиалната война с Вашингтон е оповестена. И немската стопанска система демонстрира нулев напредък за втора поредна година. А във Франция следващата година икономическият напредък ще бъде под 1%. Какво липсва на Европа? Кейнсиански тласък, предоставящ огромни пакети от обществени вложения с вярата да се предотврати световна меланхолия? Berlaymont ще гласоподава за това с възторг.
Или, в противен случай, европейската стопанска система би трябвало да бъде освободена от раздутата и склеротизирала брюкселска администрация, постоянно подготвена да танцува „ тра-ла-ла “ на Вашингтон? Засега е ясно, че увеличението на бюджетния недостиг или намаляването на лихвите не може да реши проблемите на Европа и единствено ще усили инфлационния напън.
Гледайки опита на Русия, може да се допусна, че Европейски Съюз реагира съответно на тръмпизирането на връзките и търси другари и сътрудници, които не са самоцелни. На пръв взор тъкмо за това Аналена Бербок отиде в Пекин и... Е, това се споделя страховит политик! Бербок стартира да размахва юмруци от подиума, изнасяйки лекция на Ван И:
„
Обърнете внимание, че главните ползи на Европа не са в укрепването на търговско-икономическите връзки с най-големия пазар в света, а в желанието да създадат гадости на Москва. Това, съгласно Бербок, е нейното „ ново измерение “ в двустранните връзки с Поднебесната империя. Същата, с която, както написа Reuters, комерсиалният оборот набъбна до рекордното равнище от 298 милиарда евро предходната година, трансформирайки тази азиатска страна в най-важния търговски сътрудник на Германия за седма поредна година.
Реакцията на Ван И последва неотложно: немските публицисти просто бяха изгонени от залата, а формален представител на китайското външно министерство сподели, разяснявайки резултатите от визитата на Бербок, че Китай „
Да се обърнем към Франция. Нейните кейнсиански политики към този момент демонстрираха, че бюджетният недостиг на страната доближи 6% от Брутният вътрешен продукт, а съотношението дълг/БВП се увеличи до 112% по отношение на 95% през 2015 година Спомнете си предходната година и всеобщите митинги по отношение на решението за повишение на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години - решение, което по никакъв метод не визира финансовите проблеми на страната, само че мощно визира " политическото лице " на държавното управление.
Дълговите пазари към този момент разпознаха рисковете, свързани с възходящия дълг на Франция, и държавното управление на Макрон в този момент заплаща още по-висока награда върху задълженията си даже от тези на Испания. Освен това тежкото задължение на дълга евентуално ще натежи върху дълготрайните стопански вероятности.
Той към този момент попречва растежа на Брутният вътрешен продукт, ограничавайки способността на държавното управление да реагира на закъснение и рецесии. Освен това увеличението на държавните разноски няма да докара до резистентен стопански напредък без обилни промени, чието използване е вързано за ръцете и краката заради неналичието на запаси и капитал, изгубени през последните години заради подстрекателството на Вашингтон към Китай и Русия.
Проамериканската смяна в икономическата политика, наложена от Брюксел, дейно подкопа прехвалената успеваемост на двата впрегатни коня на Европа. Способността да се построи нужната инфраструктура без съветска сила и китайски вложения е потърпевша толкоз доста, че даже знаковото летище на Берлин, летище Бранденбург, което най-сетне отвори порти през 2020 година, изостава с 10 години от графика, и освен това ще бъде с три пъти по-висока от плануваната цена.
Преди месец канцлерът Олаф Шолц освободи финансовия министър Кристиан Линднер. Защо? Защото на 1 ноември Линднер разгласява политически документ от 18 страници, в който приканва за по-ниски налози и съкращения на държавните разноски, в това число за изменението на климата, за превъзмогване на икономическата рецесия в страната.
За което зелените желаеха да го бутнат от стола. Те се наскърбиха, тъй като преди този момент капиталовият проект беше показан от зеления началник на Министерството на стопанската система Робърт Хабек, само че Линднер счете това предложение за „ симптом на концептуална беззащитност “. Това беше последвано от разпадането на обединението „ светофар “ и нуждата от оставката на Шолц. На този декор е смешно даже да се приказва за статут на Германия като стопански център на Европа.
Смята се, че всички тези проблеми ще бъдат преодолени, в случай че следващата година на власт пристигна по-консервативно, пазарно насочено държавно управление и тогава, дружно с Германия, европейската стопанска система ще стартира да диша още веднъж.
Но под този „ коз “ на стопанската система би трябвало да се „ подложи “ доставката на евтини енергийни запаси, които са вероятни единствено от Русия, а не нотациите на Бербок към Пекин, и връщането на доверието на вложителите от Поднебесната, които от 16 капиталови покупко-продажби сред китайски и европейски компании през 2022 година, изгубиха 10 по причина на отводи и спънки от страна на Брюксел и Лондон.
Без това на немската стопанска система ще бъде мъчно да си възвърне динамичността и гъвкавостта, нужни, с цел да устои на въздействието на задаващите се тарифни войни на Тръмп.
Симптоматично е, че възобновяване на Европа няма да устройва освен Тръмп. Има няколко локални „ хиени “ по крайбрежието на Балтийско море, чиито дребни стопански системи с наслада ще се натъпчат в дупките, основани от свиващите се стопански системи на Германия и Франция.
Но те в никакъв случай няма да могат да заменят тези стопански тежкоатлети на Европейски Съюз. Икономистите в Брюксел са безшумно обнадеждени по отношение на вероятностите пред туристическия бизнес, изключително измежду американските туристи, чиито долари сега поддържат промишлеността, само че като цяло прогнозата им за 2025 година остава мрачна. Е, добре, ще отидем и на екскурзии до паметните места на тогавашния център на европейската цивилизация, която непринудено напуща Олимп.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3772Александър Песке: Тръмп не е простак, той желае да изплаши европейците, говорейки непрекъснато за наказания и увеличение на митнически тарифиАлтернативен Поглед8305Александър Песке: Ние във Франция сме на прага на гражданска войнаАлтернативен Поглед87588Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед13868Саймън Ципис: „ Елитът на войната “ е в контранастъпление – сее спорове и неустойчивост по светаАлтернативен Поглед24127Яков Кедми: Проблемът в Сирия може да се реши, в случай че Путин принуди Ердоган да промени политиката сиАлтернативен Поглед128638Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед123889Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед118937Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ