БНБ: Има риск за бюджета, ако епидемията се влоши
Евентуално утежняване на коронавирус епидемията в България или в международен мащаб носи опасности за осъществяването на бюджета на страната. Ако те бъдат осъществени, дълговата тежест на страната ще нарасне повече от предстоящото. Това предизвестява Българска народна банка в последното издание на своя " Икономически обзор ". В него централната банка отделя особено внимание на средносрочната бюджетна прогноза на държавното управление, която обгръща интервала 2021-2023 година и показва четири риска пред осъществяването й.
Бюджетът на страната за тази година е плануван на недостиг от 4.9 милиарда лева или 3.9% от упования Брутният вътрешен продукт. Една част от екстра разноските са затади COVID-19 и подхванатите антикризисни ограничения, само че през идващите две години се възнамерява натискът по тази линия да понижава. Така през 2023 година Министерството на финансите залага, че ще е съумяло да свие бюджетния недостиг до 1.8% от Брутният вътрешен продукт. Анализаторите на Българска народна банка обаче имат някои запаси.
Червените лампички съгласно централната банка
Най-голямото предизвикателство пред осъществяването на българския бюджет е разбираемо пандемията. Поредно утежняване на епидемиологичната конюнктура (каквото се следи в момента) значи, че стопанската система се отдалечава от заложения от Министерството на финансите сюжет на възобновяване, а в следствието е по-малко от плануваните доходи. " Това би основало опасности пред постигането на бюджетните цели през прогнозния интервал и би довело до по-значително повишаване на дълговата тежест за страната ", предизвестяват от Българска народна банка.
Управляваното от Кирил Ананиев ведомство възнамерява за тази година консолидираните доходи в бюджета да са с 10% над миналогодишните поради упования растеж на заплатите (включително от нарастването на минималната заплата и минималния застрахователен доход) и надлежно повече ползване и постъпленията от налози и осигуровки.
Плюс в приходите за 2021 година са средствата от Европейски Съюз, които нарастват с 44% поради " Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз ", както и постъпленията от първичното заплащане по контракта за концесията на летище София. Усвояването на помощите от Европейски Съюз обаче може да се окаже по-бавно от плануваното, а приходите от летището може изобщо да не се осъществят поради рецесията в авиацията поради пандемията, показват от Българска народна банка.
В същото време държавното управление усили с 30% заплатите в институции, натоварени с действия по преодоляване на пандемията и с 10% в останалите ведомства. Допълнително всеки месец се начисляват по над 100 млн. лева за добавки към пенсиите, ккато и по 1000 лева към заплатите на работещите на първа линия медици. Тези разноски бяха оповестени като краткотрайни (добавките да вземем за пример са до март), само че централната банка има някои терзания - сходни разходи са мъчно обратими при утежняване на икономическата среда в средносрочен проект. А това значи, че плануваното стесняване на бюджетните дефицити през идващите години (и надлежно поетият нов дълг за финансирането им) може да не се реализира по проект.
Бюджетът на страната за тази година е плануван на недостиг от 4.9 милиарда лева или 3.9% от упования Брутният вътрешен продукт. Една част от екстра разноските са затади COVID-19 и подхванатите антикризисни ограничения, само че през идващите две години се възнамерява натискът по тази линия да понижава. Така през 2023 година Министерството на финансите залага, че ще е съумяло да свие бюджетния недостиг до 1.8% от Брутният вътрешен продукт. Анализаторите на Българска народна банка обаче имат някои запаси.
Червените лампички съгласно централната банка
Най-голямото предизвикателство пред осъществяването на българския бюджет е разбираемо пандемията. Поредно утежняване на епидемиологичната конюнктура (каквото се следи в момента) значи, че стопанската система се отдалечава от заложения от Министерството на финансите сюжет на възобновяване, а в следствието е по-малко от плануваните доходи. " Това би основало опасности пред постигането на бюджетните цели през прогнозния интервал и би довело до по-значително повишаване на дълговата тежест за страната ", предизвестяват от Българска народна банка.
Управляваното от Кирил Ананиев ведомство възнамерява за тази година консолидираните доходи в бюджета да са с 10% над миналогодишните поради упования растеж на заплатите (включително от нарастването на минималната заплата и минималния застрахователен доход) и надлежно повече ползване и постъпленията от налози и осигуровки.
Плюс в приходите за 2021 година са средствата от Европейски Съюз, които нарастват с 44% поради " Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз ", както и постъпленията от първичното заплащане по контракта за концесията на летище София. Усвояването на помощите от Европейски Съюз обаче може да се окаже по-бавно от плануваното, а приходите от летището може изобщо да не се осъществят поради рецесията в авиацията поради пандемията, показват от Българска народна банка.
В същото време държавното управление усили с 30% заплатите в институции, натоварени с действия по преодоляване на пандемията и с 10% в останалите ведомства. Допълнително всеки месец се начисляват по над 100 млн. лева за добавки към пенсиите, ккато и по 1000 лева към заплатите на работещите на първа линия медици. Тези разноски бяха оповестени като краткотрайни (добавките да вземем за пример са до март), само че централната банка има някои терзания - сходни разходи са мъчно обратими при утежняване на икономическата среда в средносрочен проект. А това значи, че плануваното стесняване на бюджетните дефицити през идващите години (и надлежно поетият нов дълг за финансирането им) може да не се реализира по проект.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ