Евентуална продължителна блокада на корабоплаването в Ормузкия проток би засегнала

Евентуална продължителна обсада на корабоплаването в Ормузкия пролив би засегнала вноса на Европейския съюз както директно посредством доставки на енергийни запаси, по този начин и индиректно посредством световните вериги на доставки. Това се показва в нов разбор на мюнхенския институт Ifo и Econpol Europe, представен от Българска телеграфна агенция.

Според проучването, директните доставки за Европейски Съюз от Иран и прилежащите страни, които доближават до Европа през Ормузкия пролив, съставляват относително дребен дял от целия импорт от страни отвън Съюза. По-различна е картината обаче при енергийните запаси.

Вносът от Иран и прилежащите страни, който доближава до Европа през Ормузкия пролив, съставлява относително дребна част от всички доставки. Ситуацията е друга, в случай че се преглеждат единствено доставките на нефт и газ. Рисковете включват и косвени резултати посредством световните вериги на доставки “, показва Лисандра Флах, шеф на Центъра за интернационална стопанска система към Ifo.

По калкулации на откривателите, делът на вноса от Иран и прилежащите страни, доставян в Европейски Съюз през Ормузкия пролив, е към 2 % от общия внос от страни отвън Съюза. Значително по-висок е обаче делът при енергийните запаси – 6.2 % при суровия нефт и 8.7 % при втечнения газ.

Освен евентуалните спирания на доставките поради блокадата, специалистите предизвестяват и за косвени опасности. Според Флах, продължителната обсада на Ормузкия пролив би могла съществено да ограничи износа на нефт от страните от Персийския залив към страните западно от протока.

Дори директните резултати за Европа да не са обилни, косвените последствия – по-високи цени на петрола и нарушавания при веригите на доставки – съставляват по-голям риск за европейската стопанска система “, акцентира тя.