Ева Янева се завръща в България с мисия да развива

Ева Янева се завръща в България с задача да развива младите. Eдна от най-успешните български волейболистки даде извънредно изявление за volleyweek.bg. Защо напуща френски Волеро (Льо Кане), какво ѝ следва като сътрудник и ще се завърне ли в управителен пост в бъдеще?

- Ева, по какъв начин взе решението да прекратиш дейната си кариера?

- Решението не беше мъчно. Самата аз усетих, че е пристигнало времето – 22 години в професионалния спорт е дългоденствие. Физически тялото ми подсказваше, че е време!

- Кои са най-ярките ти мемоари с националния тим?

Всеки един мач с националната фланелка беше паметен. Отговорността и гордостта, с които излизаш на терена, са доста мощни и несравними. Най-ярък спомен обаче остава Европейското състезание в Пловдив – усетих любовта и поддръжката на българските почитатели. Излязох на игрището един до друг със състезателки, които познавах от деца, а към този момент бяха постигнали толкоз доста. Благодарна съм на Иван Петков, че ми гласоподава доверие и ме предложения да вземам участие в това последно за мен съревнование.

- Ако погледнеш обратно – би ли трансформирала нещо?

- Не. Всяка обстановка те учи на нещо. Не бих трансформирала нищо.

- Какво ти даде волейболът отвън спортните триумфи?

- Даде ми опция да бъда жител на света – нещо, което персонално на мен постоянно доста ми е харесвало. Франция несъмнено е страната, която мога да нарека собствен втори дом.

- Кои са най-големите моменти в клубната ти кариера?

- С тима на Кан играхме край на Шампионската лига – незабравимо прекарване. А с Волеро Льо Кане спечелихме първата купа във Франция – исторически миг за клуба и същинска горделивост за мен.
Сезонът за Волеро завърши с трагична загуба
- Как ти подейства преходът от играч към състезателен шеф?

- Честно казано, не чаках да ми е толкоз мъчно да заставам на едно място! За деен състезател офисната работа е предизвикателство от напълно друг темперамент. Научих, че състезателите виждат едвам 20% от свършената работа към тях. Хареса ми този опит от „ другата страна “.

- Защо напускаш поста състезателен шеф на Волеро?

- Причината е персонална – желаех да се прибера в България при фамилията си.

- Как се стигна до работата ти с организацията SB Community?

- Работих със SB Community като играч цели 15 години и знам какъв брой е значимо да имаш съответен сътрудник, който да построи кариерата ти по най-ефективния метод. Тук не става въпрос единствено за максимален контракт, а за визия и проект на израстване. Младите състезатели имат желанието да бъдат най-хубавите, само че не постоянно знаят по какъв начин да го реализиран. Ние им оказваме помощ точно с това – мениджмънт и повсеместен сервис. Както споделих нагоре – състезателите не виждат огромна част от свършената работа. SB Community и Боян Симурина я вършеха чудесно за мен, а в този момент имам опцията да го направя за други млади български състезателки – несъмнено, дружно с господин Симурина.

- Какви са главните провокации пред вас като организация?

- Възможности постоянно има, въпросът е в качеството на работа – точно там е уловката. Ние сме организация с над 20 години опит във волейбола, а измежду нашите клиенти са едни от най-големите имена в света.

- Как виждаш развиването на волейбола в България?

- Прави ми усещане, че се провеждат от ден на ден спортни мероприятия, лагери и интензивности. Бъдещето е в децата – колкото и клиширано да звучи. Трябва да ги привличаме на спортните терени и да им демонстрираме опциите, които спортът дава.

- А какво следва за теб персонално? Имаш ли проекти за треньорска кариера?

- Сега ще се съсредоточвам върху това да оказвам помощ на млади гении да развият оптимално капацитета си. Бих пособия и като треньор някой ден, само че не е в проектите ми на този стадий. Бъдещето ще покаже.

- Какво би посъветвала младите състезатели?

- Да работят крепко и да не стопират да мечтаят! Разбира се, ще им оказа помощ с наслада по какъвто и да е въпрос.

- Последно – какво е България за теб във волейбола?

- България постоянно е имала обичаи в този спорт – и това не е инцидентно. Имаме положителни треньори при подрастващите и надарени деца. Надявам се скоро да стартират да жънат триумфи и с женските тимове.