Ева Янева: Ще остана в Льо Кане като спортен директор
Ева Янева е една от най-хубавите и най-обичани български волейболистки. Звездата постави завършек на кариерата си във френския Льо Кане, където играе от 2019 година насам. Янева стартира кариерата си в ЦСКА, където изкара осем сезона и започва интернационалното й предизвикателство. Националката игра още в съветския Индезит, френския Кан, съветските Омичка и Динамо Москва, японския Джей Ти Марвелъс, съветския Динамо Казан, румънския CSM Букурещ, китайския Тиянджин, турския Саниер, китайския Гуандонг Евъргранде, словашкия Страбак и полския Девелопес. Янева даде изявление за уеб страницата на Българската волейболна федерация.
- Как мина първият ден без волейбол?
- Нормално е, не мога да кажа, че е бил доста друг от другите. След мача се събрахме да си кажем сбогом, да отпразнуваме края на кариерата. За страдание стопирах с волейбола без купа, само че беше доста прочувствено. Бяха ми приготвили страхотна изненада. Имаше видео поздравления от фамилията, племенниците, някогашни съотборници. Благодаря на всички! Прегръщам ги!
- Какви бяха страстите от последния мач?
- Дълбоко се надявах това да не е последният, а да продължим напред. Но уви... Тъжно е. В същото време си давам сметка какъв брой дълъг път съм извървяла. Попитах се по какъв начин съм издържала 20 години физически единствено отвън България. Не е елементарно. Възрастта няма по какъв начин да я пребориш.
- Помните ли последната си точка?
- Наистина не си я припомням. Бях фокусирана върху мача.
- Какво ви накара да сложите завършек на кариерата?
- Здравословното ми положение. Волейболът не е контакт спорт, само че е извънредно изморяващ. Имам болки в кръста от няколко години. Усетих, че няма по какъв начин да съм пълноценна през цялостен сезон. В подобен случай просто би трябвало да кажеш „ Край! "
- От какво сте най-доволна и от какво сте най-недоволна по време на годините във волейбола?
- Няма нещо, от което да съм недоволна. Всичките ми мемоари са позитивни. Толкова доста години на корта – адреналин, другарства. Волейболът ми оказа помощ да видя съвсем целия свят. Борих се с компликациите и получавах резултати.
- Кой е моментът, който в никакъв случай няма да забравите?
- Много са. Но Европейското състезание в Пловдив ще остане вечно особено в сърцето ми. Споделих страстите с българската аудитория. Подкрепата беше невероятна.
- На кого дължите най-вече в спорта?
- Трудно е да дефинира един човек, тъй като, в случай че не изброя всички, някой ще остане несправедливо отвън борда. Но ще отговоря на въпроса! Първият ми треньор Мария Минева. Без нея нямаше да съм през днешния ден това, което съм. Тя ми даде пътя във волейбола.
- Ще останете ли във волейбола или гледате към друго занятие?
- Мисля да остана. Имам предложение от Льо Кане да продължа като състезателен шеф. Ще оказвам помощ в селекцията. Приемам го като голямо самопризнание, тъй като съм чужденка. Оценили са какво съм направила за клуба и спорта. Затова това ще е идната ми работа.
- Как мина първият ден без волейбол?
- Нормално е, не мога да кажа, че е бил доста друг от другите. След мача се събрахме да си кажем сбогом, да отпразнуваме края на кариерата. За страдание стопирах с волейбола без купа, само че беше доста прочувствено. Бяха ми приготвили страхотна изненада. Имаше видео поздравления от фамилията, племенниците, някогашни съотборници. Благодаря на всички! Прегръщам ги!
- Какви бяха страстите от последния мач?
- Дълбоко се надявах това да не е последният, а да продължим напред. Но уви... Тъжно е. В същото време си давам сметка какъв брой дълъг път съм извървяла. Попитах се по какъв начин съм издържала 20 години физически единствено отвън България. Не е елементарно. Възрастта няма по какъв начин да я пребориш.
- Помните ли последната си точка?
- Наистина не си я припомням. Бях фокусирана върху мача.
- Какво ви накара да сложите завършек на кариерата?
- Здравословното ми положение. Волейболът не е контакт спорт, само че е извънредно изморяващ. Имам болки в кръста от няколко години. Усетих, че няма по какъв начин да съм пълноценна през цялостен сезон. В подобен случай просто би трябвало да кажеш „ Край! "
- От какво сте най-доволна и от какво сте най-недоволна по време на годините във волейбола?
- Няма нещо, от което да съм недоволна. Всичките ми мемоари са позитивни. Толкова доста години на корта – адреналин, другарства. Волейболът ми оказа помощ да видя съвсем целия свят. Борих се с компликациите и получавах резултати.
- Кой е моментът, който в никакъв случай няма да забравите?
- Много са. Но Европейското състезание в Пловдив ще остане вечно особено в сърцето ми. Споделих страстите с българската аудитория. Подкрепата беше невероятна.
- На кого дължите най-вече в спорта?
- Трудно е да дефинира един човек, тъй като, в случай че не изброя всички, някой ще остане несправедливо отвън борда. Но ще отговоря на въпроса! Първият ми треньор Мария Минева. Без нея нямаше да съм през днешния ден това, което съм. Тя ми даде пътя във волейбола.
- Ще останете ли във волейбола или гледате към друго занятие?
- Мисля да остана. Имам предложение от Льо Кане да продължа като състезателен шеф. Ще оказвам помощ в селекцията. Приемам го като голямо самопризнание, тъй като съм чужденка. Оценили са какво съм направила за клуба и спорта. Затова това ще е идната ми работа.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ