Малката Ева се научи да чете на три годинки, но ужасна катастрофа обръща живота ѝ
Ева от Добрич се нуждае от нашата помощ, с цел да оцелее. Момичето било доста надарено дете. От 5-годишна свирела на пиано. Участвала в концерти. Рисувала доста добре и спечелила няколко състезанието с рисунките си. Пишела стихове и есета, с които също се явявала на състезания. Пълна отличничка, нямало предмет, който да я затрудни. Научила се да чете доста рано, на 3 години и 10 месеца.
Обичала да чете книги и списания, изключително енциклопедии. Интересувала се за аргументите, пораждащи физичните и химичните феномени. Държала доста да има микроскоп, интересувала се от растенията и желала да има своя мини-оранжерия, с цел да следи по какъв начин поникват и се развиват растенията.
Катастрофата обаче прекатурва живота на Ева и нейната майка. Трагедията застига фамилията на 23 октомври 2011 година. При зверския конфликт бащата на Ева умира на място, а тя е с тежка черепно-мозъчна контузия. Следват голям брой интервенции, само че момичето остава на легло и неподвижно. Пропуснахме абитуриентския бал, юбилея на 20 години, споделя майка й, представена от Про Нюз.
Ева не може да приказва, само че комуникира с Надежда с намигване на очи. Чува и схваща всичко, само че, най-тежко за майката е, че не може да й помогне. Лекарите от години са отписали младото момиче. Но Ева не се предава и продължава с нежното си тяло битката за всяка глътка въздух и ден живот.
След злополуката Ева е в тежко положение с мозъчна контузия. След серия от интервенции е нормализирана, само че не може да се движи и приказва. Сега е съвсем на 21 години, само че е изцяло обездвижена, без да може да издаде даже тон. Животът й е низ от премеждия. Майката, Надя, е също в тежко здравословно положение, защото в резултат на огромния стрес прави инсулт и се постанова мозъчна интервенция.
След като близки разпращат епикризата на Ева в доста клиники в чужбина, от няколко места дават вяра, че положението й може да се усъвършенства. В рамките на проведена през 2016 година акция положителни хора събират нужните пари.
„ Операцията на Ева не се организира, макар че упованията бяха огромни. В клиниката в Истанбул бяха дали обещание, надали не, да създадат чудеса. Но, професорът отхвърли да я оперира, защото Ева бе доста слабичка. Там са я претеглили и се е оказало, че тежи едвам 27 кг. Професорът решил, че с това тегло надали ще издържи упойката”, изясни Надежда.
„ Върнахме я от Истанбул, освен без интервенция, само че даже и с увреждане. Един от рехабилитаторите бил малко недодялан и контузил Ева – или е счупил ръката, или я е измъкнал от рамото или лакътя. Но, Ева беше с доста мощни болки. Когато й стиснехме ръката, тя се дърпаше, почервеняваше и се изпотяваше от болежка. Чак косата й се изпотяваше. Толкова мощна бе болката. С течение на времето ръката очевидно спря да я боли, тъй като към този момент не реагира по този метод. Но, общото й положението се утежнява. Костите й стартират да се изкривяват. Ръката, която не беше контузена, се изкривява трайно от лакътя и от рамото. От пет години китките й са изкривени, също пръстите на ръцете и ходилата на краката. Сега стартират да се изкривяват ръцете. Най-лошото е, че се изкривява и вратът”, споделя обезверената майка. Храненето е със сонда с гастростома, а храната се пасира, прецежда и се впръсква през сондата с огромна спринцовка.
В началото лекарите настояват, че Ева е в будна кома. Надежда обаче не е сигурна. „ В „ Пирогов” й даваха доста мощни успокоителни три пъти дневно, изключително за дете, и то на такива килограми. Там прецизираха диагноза „ будна кола”. Когато се прибрахме в Добрич, спряхме тези медикаменти и внезапно Ева се разсъни от будната кома. Според мен, след прекъсването на медикаментите, тя е спряла да спи. Един човек в будна кома не би могъл да реагира по този начин, както Ева. Тя схваща всичко и се пробва по всевъзможен метод да контактува. Измислили сме си сигнал да дава отговор с „ да” или „ не” – с клатене на глава или притискане на очи. Когато й е мъчително, плаче. Когато нещо я тормози, трансформира физиономията си, става тревожна, напрегната. Когато й кажем нещо смешно, тя се смее. Това не може да го прави човек в будна кома”, твърди Надежда.
Миналата седмица майка й купила значки на обичаната певица на Ева – Хана Монтана. Сложила си такава значка, дала и на дамите, които се грижат за Ева. Още като видяла първата значка на блузата на майка си, Ева разтегнала уста в огромна щастлива усмивка, а когато и всички останали дами се появили със значките и казвали на Ева – “Ние сме от клуба на Хана Монтана”, Ева била на върха на щастието.
Тези мигове обаче са необичайност. По-често в дома се настанява болката и отчаянието. Надя е доста огорчена от обстоятелството, че лекарите безусловно са отписали детето й. „ Когато отида при невролог или различен доктор, те реагират по този начин, като че ли желаят да ми кажат, че детето си отива и няма оправяне”, споделя тя.
От няколко години от Бърза помощ отхвърлят да се отзоват, когато схванат за кой адрес е повикването. „ Когато пристигнаха за финален път, откакто Ева получи тежък спазъм, докторката сподели, че нищо не може да направи, с изключение на да й бие „ Диазепам”. Но, „ Диазепам” имам и аз – и на ампули, и на хапчета. Тя нищо повече не можа да направи. Когато идващия път се обадих в „ Бърза помощ”, щом операторът разбра за кого става въпрос, сподели, че те не могат да оказват помощ с нищо.
Тогава Ева се задушаваше от секретите от трахеостомата. Разполагали единствено с трима фелдшери, които не могат да създадат нищо. Препоръча ми да наема кола за спешна помощ и да заведа детето в Спешното поделение, а там ще извикат експерт – реаниматор. За благополучие, Ева съумя да продиша и нещата се разминаха. През последните години може да се каже, че не ни обслужват. Миналата година Ева получи пневмония. Обаждах се неколкократно на персоналната лекарка, само че тя не ми подвигна телефон. Принудих се да наема кола за спешна помощ. Заведох Ева в Спешното поделение, където откриха, че има пневмония и я одобриха в болничното заведение. Там я лекуваха с антибиотици. Закрепихме ситуацията. Миналата година отново имахме проблем с дебелото черво. Пак се обаждах на персоналната лекарка няколко пъти. Тя още веднъж не ми подвигна. Наложи се с кола за спешна помощ да я заведа до болничното заведение и от там я настаниха в отделението”, споделя майката за безизходицата, в която е попаднала.
След кръвоизлива в мозъка и направената интервенция на главата, Надежда не може да работи. Стои вкъщи и се грижи за Ева, доколкото може. Заради здравословното си положение обаче й е доста мъчно. Затова е наела дами, които й оказват помощ денем и през нощта в грижите за момичето. Понякога й е толкоз зле, че се постанова дамите, които обслужват Ева, да се грижат и за Надя. „ Случвало се е да не мога да стана от леглото, с цел да отида до тоалетна и дамите ми носят подлога в леглото”, споделя майката.
Всеки месец разноските им са към 3000 лв. – за медикаментите, за храната, за дамите, които се грижат за Ева. Голяма част от средствата отиват за лекарства. Последното лекарство, изписано за декубиталните рани на Ева, е спрей със сребърни йони, единствено единият флакон от който коства 35 лв., само че свършва доста бързо. Освен това, медикаментите и за двете, се купуват без рецептурна брошура, защото не се покриват от здравна каса, изяснява Надя.
Досега успявала да се оправи финансово. Използвала е половината от парите, които застрахователната компания изплатила на Ева. След като клиниката в Истанбул отказала да направи интервенцията, част от събраните пари останали. Но към този момент и те са свършили. Сега употребяват пари от сметката на майката на Надя, само че и те са на привършване. Остават половината от парите от застраховката на Ева. Надя няма визия за какъв брой време ще стигнат. Но е наясно, че, когато и те свършат, двете няма да има с какво да живеят. Единственият им късмет да оцелеят е още веднъж положителни хора да им подадат ръка.
Всеки, който желае да помогне на двете дами, може да направи подаяние по сметката:
Експресбанк
BIC: TTBBBG22
BG95TTBB94001526840077
Надежда Петрова Георгиева
За преводи от чужбина името е Nadezhda Petrova Georgieva
PayPal [email protected]
Обичала да чете книги и списания, изключително енциклопедии. Интересувала се за аргументите, пораждащи физичните и химичните феномени. Държала доста да има микроскоп, интересувала се от растенията и желала да има своя мини-оранжерия, с цел да следи по какъв начин поникват и се развиват растенията.
Катастрофата обаче прекатурва живота на Ева и нейната майка. Трагедията застига фамилията на 23 октомври 2011 година. При зверския конфликт бащата на Ева умира на място, а тя е с тежка черепно-мозъчна контузия. Следват голям брой интервенции, само че момичето остава на легло и неподвижно. Пропуснахме абитуриентския бал, юбилея на 20 години, споделя майка й, представена от Про Нюз.
Ева не може да приказва, само че комуникира с Надежда с намигване на очи. Чува и схваща всичко, само че, най-тежко за майката е, че не може да й помогне. Лекарите от години са отписали младото момиче. Но Ева не се предава и продължава с нежното си тяло битката за всяка глътка въздух и ден живот.
След злополуката Ева е в тежко положение с мозъчна контузия. След серия от интервенции е нормализирана, само че не може да се движи и приказва. Сега е съвсем на 21 години, само че е изцяло обездвижена, без да може да издаде даже тон. Животът й е низ от премеждия. Майката, Надя, е също в тежко здравословно положение, защото в резултат на огромния стрес прави инсулт и се постанова мозъчна интервенция.
След като близки разпращат епикризата на Ева в доста клиники в чужбина, от няколко места дават вяра, че положението й може да се усъвършенства. В рамките на проведена през 2016 година акция положителни хора събират нужните пари.
„ Операцията на Ева не се организира, макар че упованията бяха огромни. В клиниката в Истанбул бяха дали обещание, надали не, да създадат чудеса. Но, професорът отхвърли да я оперира, защото Ева бе доста слабичка. Там са я претеглили и се е оказало, че тежи едвам 27 кг. Професорът решил, че с това тегло надали ще издържи упойката”, изясни Надежда.
„ Върнахме я от Истанбул, освен без интервенция, само че даже и с увреждане. Един от рехабилитаторите бил малко недодялан и контузил Ева – или е счупил ръката, или я е измъкнал от рамото или лакътя. Но, Ева беше с доста мощни болки. Когато й стиснехме ръката, тя се дърпаше, почервеняваше и се изпотяваше от болежка. Чак косата й се изпотяваше. Толкова мощна бе болката. С течение на времето ръката очевидно спря да я боли, тъй като към този момент не реагира по този метод. Но, общото й положението се утежнява. Костите й стартират да се изкривяват. Ръката, която не беше контузена, се изкривява трайно от лакътя и от рамото. От пет години китките й са изкривени, също пръстите на ръцете и ходилата на краката. Сега стартират да се изкривяват ръцете. Най-лошото е, че се изкривява и вратът”, споделя обезверената майка. Храненето е със сонда с гастростома, а храната се пасира, прецежда и се впръсква през сондата с огромна спринцовка.
В началото лекарите настояват, че Ева е в будна кома. Надежда обаче не е сигурна. „ В „ Пирогов” й даваха доста мощни успокоителни три пъти дневно, изключително за дете, и то на такива килограми. Там прецизираха диагноза „ будна кола”. Когато се прибрахме в Добрич, спряхме тези медикаменти и внезапно Ева се разсъни от будната кома. Според мен, след прекъсването на медикаментите, тя е спряла да спи. Един човек в будна кома не би могъл да реагира по този начин, както Ева. Тя схваща всичко и се пробва по всевъзможен метод да контактува. Измислили сме си сигнал да дава отговор с „ да” или „ не” – с клатене на глава или притискане на очи. Когато й е мъчително, плаче. Когато нещо я тормози, трансформира физиономията си, става тревожна, напрегната. Когато й кажем нещо смешно, тя се смее. Това не може да го прави човек в будна кома”, твърди Надежда.
Миналата седмица майка й купила значки на обичаната певица на Ева – Хана Монтана. Сложила си такава значка, дала и на дамите, които се грижат за Ева. Още като видяла първата значка на блузата на майка си, Ева разтегнала уста в огромна щастлива усмивка, а когато и всички останали дами се появили със значките и казвали на Ева – “Ние сме от клуба на Хана Монтана”, Ева била на върха на щастието.
Тези мигове обаче са необичайност. По-често в дома се настанява болката и отчаянието. Надя е доста огорчена от обстоятелството, че лекарите безусловно са отписали детето й. „ Когато отида при невролог или различен доктор, те реагират по този начин, като че ли желаят да ми кажат, че детето си отива и няма оправяне”, споделя тя.
От няколко години от Бърза помощ отхвърлят да се отзоват, когато схванат за кой адрес е повикването. „ Когато пристигнаха за финален път, откакто Ева получи тежък спазъм, докторката сподели, че нищо не може да направи, с изключение на да й бие „ Диазепам”. Но, „ Диазепам” имам и аз – и на ампули, и на хапчета. Тя нищо повече не можа да направи. Когато идващия път се обадих в „ Бърза помощ”, щом операторът разбра за кого става въпрос, сподели, че те не могат да оказват помощ с нищо.
Тогава Ева се задушаваше от секретите от трахеостомата. Разполагали единствено с трима фелдшери, които не могат да създадат нищо. Препоръча ми да наема кола за спешна помощ и да заведа детето в Спешното поделение, а там ще извикат експерт – реаниматор. За благополучие, Ева съумя да продиша и нещата се разминаха. През последните години може да се каже, че не ни обслужват. Миналата година Ева получи пневмония. Обаждах се неколкократно на персоналната лекарка, само че тя не ми подвигна телефон. Принудих се да наема кола за спешна помощ. Заведох Ева в Спешното поделение, където откриха, че има пневмония и я одобриха в болничното заведение. Там я лекуваха с антибиотици. Закрепихме ситуацията. Миналата година отново имахме проблем с дебелото черво. Пак се обаждах на персоналната лекарка няколко пъти. Тя още веднъж не ми подвигна. Наложи се с кола за спешна помощ да я заведа до болничното заведение и от там я настаниха в отделението”, споделя майката за безизходицата, в която е попаднала.
След кръвоизлива в мозъка и направената интервенция на главата, Надежда не може да работи. Стои вкъщи и се грижи за Ева, доколкото може. Заради здравословното си положение обаче й е доста мъчно. Затова е наела дами, които й оказват помощ денем и през нощта в грижите за момичето. Понякога й е толкоз зле, че се постанова дамите, които обслужват Ева, да се грижат и за Надя. „ Случвало се е да не мога да стана от леглото, с цел да отида до тоалетна и дамите ми носят подлога в леглото”, споделя майката.
Всеки месец разноските им са към 3000 лв. – за медикаментите, за храната, за дамите, които се грижат за Ева. Голяма част от средствата отиват за лекарства. Последното лекарство, изписано за декубиталните рани на Ева, е спрей със сребърни йони, единствено единият флакон от който коства 35 лв., само че свършва доста бързо. Освен това, медикаментите и за двете, се купуват без рецептурна брошура, защото не се покриват от здравна каса, изяснява Надя.
Досега успявала да се оправи финансово. Използвала е половината от парите, които застрахователната компания изплатила на Ева. След като клиниката в Истанбул отказала да направи интервенцията, част от събраните пари останали. Но към този момент и те са свършили. Сега употребяват пари от сметката на майката на Надя, само че и те са на привършване. Остават половината от парите от застраховката на Ева. Надя няма визия за какъв брой време ще стигнат. Но е наясно, че, когато и те свършат, двете няма да има с какво да живеят. Единственият им късмет да оцелеят е още веднъж положителни хора да им подадат ръка.
Всеки, който желае да помогне на двете дами, може да направи подаяние по сметката:
Експресбанк
BIC: TTBBBG22
BG95TTBB94001526840077
Надежда Петрова Георгиева
За преводи от чужбина името е Nadezhda Petrova Georgieva
PayPal [email protected]
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ