Директивата за авторското право дава силна защита и изисква качествени договори
European Union flags flutter outside the EU Commission headquarters in Brussels, Belgium, March 12, 2018. REUTERS/Yves Herman
© Yves Herman " Приложимото законодателство би трябвало да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, тъй че да не лимитира софтуерното развиване " – се декларира в преамбюла на новата " Директива по отношение на авторското право в цифровия обединен пазар ".
През септември 2016 година Европейската комисия предложи разпоредбите на Европейски Съюз за авторското право да бъдат осъвременени, с цел да дават отговор на потребностите на ерата на цифровите технологии. В резултат, на 26 март т.г. Европейският парламент одобри финален текст на " Директивата по отношение на авторското право в цифровия обединен пазар ", утвърдена и от Европейския съвет на 15 април. На 17 април т.г. Директивата беше дефинитивно одобрена от ръководителя на Европейския парламент и ръководителя на Съвета. Следва издание в Официален вестник на Европейски Съюз, а страните членки ще разполагат с 24 месеца, с цел да транспонират новите правила в националните си законодателства.
Както Общият правилник по отношение на отбраната на данните – Регламент Европейски Съюз 2016/679 (по-известен като GDPR), по този начин и новата Директива са част от тактиката на Европейския съюз за обединен дигитален пазар. Подобно на Регламента за отбрана на персоналните данни, Директивата също провокира спорни отзиви в обществото. Експерти се тормозят, че тя ще нанесе вреди на самостоятелния медиен бизнес и ще ускори монополизма на огромните онлайн колоси. В някои европейски градове даже към този момент имаше митинги срещу приемането на нормативния акт. Авторите му от своя страна са уверени в позитивите, които той ще донесе.
Като приоритет Директивата се стреми към по-добра отбрана на авторското право в цифровия пазар и неговото заслужено заплащане. Новият акт има за цел да подсигурява, че създателите (например музикантите или актьорите), издателите на новинарски издания и публицистите получават облаги и от онлайн пространството и Интернет в подмяна на това, че техните произведения и артикули циркулират свободно там.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всъщност Директивата е в огромна степен ориентирана към огромните Интернет платформи за шерване на наличие и новинарски агрегатори (като YouTube, Фейсбук или GoogleNews). Авторите
Павлин Стоянов e управител в адвокатско сдружение Делойт Лигъл, оглавяващ практиките по енергетика и технологии
Симона Тонева e правист в адвокатско сдружение Делойт Лигъл
От една страна, тя цели да ги задължи да заплащат на основателите на наличие (артисти / музиканти / артисти и новинарски издателства и техните журналисти) съответно заплащане. Това обвързване е планувано да се реализира посредством обективни и възмездни лицензионни контракти сред огромните онлайн платформи или новинарските агрегатори и създателите. При липса на такова съглашение платформата ще бъде директно виновна, в случай че уеб хоства обещано произведение без платена лицензионна такса. Затова заинтригуваните страни ще би трябвало да разработят и подписват подобаващи контракти между тях, с цел да изпълнят правата и отговорностите си, произлизащи от Директивата. От значение ще е по какъв начин националното законодателство ще вкара условията й.
Очаква се, че Директивата ще подтикне онлайн платформите да вкарат политика за заслужено заплащане на създателите, от чийто труд извличат парични облаги. Авторите на нормативния акт са отчели, че за разпространяването на творбите в Интернет сега създателите получават постоянно никакво или нищожно заплащане.
Благодарение на някои разпореждания Директивата обезпечава по-силни права за водене на договаряния за създателите и изпълнителите. Те ще могат да изискват в допълнение заплащане и от дистрибутора (например техни агенти), който употребява правата им, когато в началото контрактуваното заплащане е непропорционално ниско спрямо изгодите, получени от дистрибутора.
На последващо място, Директивата вкарва значими промени в отговорността на Интернет платформите за каченото на тях наличие. Дадена платформа ще носи правна отговорност, в случай че на нейния уебсайт има наличие, обект на авторско право, на чийто основател тя не е платила уместно заплащане. Това от своя страна значи, че лицата, чието произведение се употребява без позволение и заплащане, ще могат да претендират правата си непосредствено от притежателите на платформата.
Всъщност, вкарва се и и прелиминарен надзор на наличието (досега беше единствено последващ). Ако досега можеше да се подават недоволства за събаряне от платформата на съответно оповестено в Интернет наличие, в този момент към този момент уеб страниците ще би трябвало авансово да подхващат задоволителни ограничения за попречване на оповестените материали, обект на авторско право, за които платформата няма подписан лицензионен контракт.
Директивата не показва и не изброява какви принадлежности, човешки запаси или инфраструктура са задоволителни, с цел да не се допусне появяването на материал, за който не се изплаща заплащане, на уеб страницата. Няма категорично условие за филтри за качване. Въпреки това, обаче, като се вземе поради възходящата интензивност на обществото в обществените мрежи и Интернет пространството изобщо, въпросните филтри могат да се окажат единственият способ за обезпечаване на спазването на новия режим.
Такива филтри към този момент се употребяват от огромните компании. Недостатъкът им е, че те от време на време отстраняват законно наличие. Именно поради това, признатата Директива съдържа разпореждания, които подсигуряват, че ползвателят може да апелира нецелесъобразно унищожаване на качено наличие. Затова платформите би трябвало да основат правни процедури и правила и механически механизми за приемане и разглеждане на такива тъжби " дейно и експедитивно ".
Амбициите на европейския законодател, както всекидневно, са да се обзет всички вероятни гледни точки, да се уредят взаимоотношенията заслужено и съвременно. Все отново, и при приемането на окончателните текстове на Директивата някои страни членки показаха песимизъм по отношение на постигнатите ангажименти, макар че поддържат преследваните цели. В тази група остана и софтуерният " пионер " на Европейския съюз – Естония. Основните разисквания бяха към текстове, които в окончателния вид на Директивата са член 15 и член 17.
Ключовите разпореждания
Според член 17, уеб сайтове и приложения, където потребителите могат да качват материали, би трябвало да положат " старания " авансово да купят лицензии за всичко, което потребителите биха могли да качат. Т.е. те ще би трябвало да създадат всичко по силите си да предотвратят качването на наличие, което нарушава авторски права. Ако съд реши, че напъните им не са били задоволителни, те ще носят отговорност за нарушаванията, въпреки и осъществени от техните консуматори.
Другият текст, който породи полемики и в последна сметка беше анулиран, беше условието търсачките и платформите за агрегиране на вести да заплащат, с цел да употребяват линкове към материали от новинарски уеб сайтове. Логиката беше, че откакто софтуерните колоси вършат пари от така наречен " линкинг " – агрегирането и даването на вести и подреждането им за потребителя, създателите на творбите би трябвало да бъдат заслужено възнаградени. Това ограничаване е към този момент категорично изключено от обсега на Директивата в признатия член 15 .
Ограничено е обаче потреблението от онлайн платформите на изявленията в пресата. Безплатно остава шерването на " обособени думи " или " доста къси фрагменти " от обява в пресата, съпроводени с линк към източника.
Коментира се, че Директивата ще сътвори проблем и за самите медии, които употребяват лични платформи за предпазване на наличие, с условието на програмен продукт за различаване на авторските права. Въвеждането на подобен програмен продукт е скъпо и комплицирано. Анализаторите разискват, че в следствие могат да останат единствено няколко огромни платформи, а медиите ще бъдат принудени да качват наличието си единствено там.
Потенциален проблем, само че и опция, е и самият темперамент на eвропейския законодателен акт, а точно, че той е инструкция, а не правилник. Следователно няма директно деяние в законодателството на всяка от страните членки, а предстои на транспониране. Това би могло да докара до разнообразни режими на отбрана на авторското право в Интернет и надлежно - до стеснение за интернационалния бизнес. От друга страна обаче, страните членки ще имат опция в границите на две години да проучват условията и вероятните резултати на Директивата и да съумеят да вкарат нейните разпореждания съответно по отношение на публичните ползи и законовия ред в страната, тъй че да има допустимо минимум възможни отрицателни последствия за потребителите и бизнеса.
Изключения от приложното поле на директивата
Противно на някои опасения, създателите на новия европейски акт твърдят, че той няма да докара до цензура или ограничение на правата на елементарния консуматор (или най-малко не пряко). Това, което сега е законно и позволено за шерване, ще остане законно и позволено за шерване и отсега нататък, само че при експлицитни законови условия. Разработени са редица разпореждания, които подсигуряват, че Интернет остава пространство, в което важи свободата на изложение.
От обсега на Директивата е категорично изключено качването на предпазена творба за цитиране, рецензия, критика, подигравка, подигравка или пастиш, като това подсигурява, че " memes " и " GIFs " ще продължат да бъдат налични и споделяни в онлайн платформите. Споделянето на фрагменти от вести също е категорично изключено от обсега на директивата. Новинарските агрегатори ще могат да продължат да демонстрират фрагменти, без да е належащо позволение от издателите на вести. Това ще бъде допустимо, в случай че оповестеното е " доста къс фрагмент " или " обособени думи ". Последното би трябвало обаче занапред да се проучва, с цел да се дефинира какво тъкмо се има поради под " доста къс фрагмент ". Националното законодателство може да се опита да вкара правила за определянето на понятието. Европейската комисия би могла да сътвори насоки с оглед разбор на практиките.
Качването на произведения в онлайн енциклопедии по некомерсиален метод, като да вземем за пример в Wikipedia, също е изключено от обсега на Директивата. Ограниченията за авторско право няма да се ползват и за преподавателски или илюстративни цели.
Директивата също по този начин разрешава авторският материал да бъде употребен гратис за отбрана на културното завещание. В сбирките на европейските музеи, архиви и други институции, грижещи се за опазването на културното завещание, няма да има никакви ограничавания на авторското право.
Стартъп платформите ще се възползват от по-леки отговорности спрямо по-утвърдените
Директивата предлага характерна отбрана за започващите платформи. Платформите, които са основани преди по-малко от 3 години, имат годишен оборот под 10 милиона евро и приблизително под 5 милиона неповторими гости на месец, би трябвало да извършват доста по-леки отговорности от огромните платформи. Още на четвъртата година обаче, без значение от степента на развиване, платформата става получател на цялостния режим наред с всички софтуерни колоси.
Какво може да направи българският бизнес?
Платформите у нас следва да стартират с идентифициране на съответни ограничения за надзор на каченото наличие на уеб страницата (по опция освен филтри, само че и посредством спомагателна вътрешна система за проверка). Трябва да основат качествени лицензионни контракти, отчитащи предпазените от Директивата права и ползи на страните. Анализ на сегашните им практики и политики ще предхожда естествено привеждането на бизнес дейностите в сходство с Директивата и съответното национално законодателство. Трябва да се държи сметка и за интернационалния детайл на всеки бизнес.
Организациите за групово ръководство на авторски права, както и сътрудниците на реализатори и създатели ще бъдат доста значим инструмент за законосъобразното споразумяване на правата и ползите на създателите. Те също следва да изградят нов тип правни отношения със заинтригуваните страни (правоносителите).
Авторите и изпълнителите от своя страна следва да потърсят преговаряне и подписване на обективни контракти с ползвателите на техните творби.
Европейският законодател подхожда с убеденост, че макар скептицизма на някои страни членки, Директивата ще " насърчи " нововъведенията и конкурентоспособността на европейския дигитален обединен пазар, и няма да повлияе негативно на свободата на словото в Интернет пространството.
© Yves Herman " Приложимото законодателство би трябвало да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, тъй че да не лимитира софтуерното развиване " – се декларира в преамбюла на новата " Директива по отношение на авторското право в цифровия обединен пазар ".
През септември 2016 година Европейската комисия предложи разпоредбите на Европейски Съюз за авторското право да бъдат осъвременени, с цел да дават отговор на потребностите на ерата на цифровите технологии. В резултат, на 26 март т.г. Европейският парламент одобри финален текст на " Директивата по отношение на авторското право в цифровия обединен пазар ", утвърдена и от Европейския съвет на 15 април. На 17 април т.г. Директивата беше дефинитивно одобрена от ръководителя на Европейския парламент и ръководителя на Съвета. Следва издание в Официален вестник на Европейски Съюз, а страните членки ще разполагат с 24 месеца, с цел да транспонират новите правила в националните си законодателства.
Както Общият правилник по отношение на отбраната на данните – Регламент Европейски Съюз 2016/679 (по-известен като GDPR), по този начин и новата Директива са част от тактиката на Европейския съюз за обединен дигитален пазар. Подобно на Регламента за отбрана на персоналните данни, Директивата също провокира спорни отзиви в обществото. Експерти се тормозят, че тя ще нанесе вреди на самостоятелния медиен бизнес и ще ускори монополизма на огромните онлайн колоси. В някои европейски градове даже към този момент имаше митинги срещу приемането на нормативния акт. Авторите му от своя страна са уверени в позитивите, които той ще донесе.
Като приоритет Директивата се стреми към по-добра отбрана на авторското право в цифровия пазар и неговото заслужено заплащане. Новият акт има за цел да подсигурява, че създателите (например музикантите или актьорите), издателите на новинарски издания и публицистите получават облаги и от онлайн пространството и Интернет в подмяна на това, че техните произведения и артикули циркулират свободно там.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Всъщност Директивата е в огромна степен ориентирана към огромните Интернет платформи за шерване на наличие и новинарски агрегатори (като YouTube, Фейсбук или GoogleNews). Авторите
Павлин Стоянов e управител в адвокатско сдружение Делойт Лигъл, оглавяващ практиките по енергетика и технологии
Симона Тонева e правист в адвокатско сдружение Делойт Лигъл
От една страна, тя цели да ги задължи да заплащат на основателите на наличие (артисти / музиканти / артисти и новинарски издателства и техните журналисти) съответно заплащане. Това обвързване е планувано да се реализира посредством обективни и възмездни лицензионни контракти сред огромните онлайн платформи или новинарските агрегатори и създателите. При липса на такова съглашение платформата ще бъде директно виновна, в случай че уеб хоства обещано произведение без платена лицензионна такса. Затова заинтригуваните страни ще би трябвало да разработят и подписват подобаващи контракти между тях, с цел да изпълнят правата и отговорностите си, произлизащи от Директивата. От значение ще е по какъв начин националното законодателство ще вкара условията й.
Очаква се, че Директивата ще подтикне онлайн платформите да вкарат политика за заслужено заплащане на създателите, от чийто труд извличат парични облаги. Авторите на нормативния акт са отчели, че за разпространяването на творбите в Интернет сега създателите получават постоянно никакво или нищожно заплащане.
Благодарение на някои разпореждания Директивата обезпечава по-силни права за водене на договаряния за създателите и изпълнителите. Те ще могат да изискват в допълнение заплащане и от дистрибутора (например техни агенти), който употребява правата им, когато в началото контрактуваното заплащане е непропорционално ниско спрямо изгодите, получени от дистрибутора.
На последващо място, Директивата вкарва значими промени в отговорността на Интернет платформите за каченото на тях наличие. Дадена платформа ще носи правна отговорност, в случай че на нейния уебсайт има наличие, обект на авторско право, на чийто основател тя не е платила уместно заплащане. Това от своя страна значи, че лицата, чието произведение се употребява без позволение и заплащане, ще могат да претендират правата си непосредствено от притежателите на платформата.
Всъщност, вкарва се и и прелиминарен надзор на наличието (досега беше единствено последващ). Ако досега можеше да се подават недоволства за събаряне от платформата на съответно оповестено в Интернет наличие, в този момент към този момент уеб страниците ще би трябвало авансово да подхващат задоволителни ограничения за попречване на оповестените материали, обект на авторско право, за които платформата няма подписан лицензионен контракт.
Директивата не показва и не изброява какви принадлежности, човешки запаси или инфраструктура са задоволителни, с цел да не се допусне появяването на материал, за който не се изплаща заплащане, на уеб страницата. Няма категорично условие за филтри за качване. Въпреки това, обаче, като се вземе поради възходящата интензивност на обществото в обществените мрежи и Интернет пространството изобщо, въпросните филтри могат да се окажат единственият способ за обезпечаване на спазването на новия режим.
Такива филтри към този момент се употребяват от огромните компании. Недостатъкът им е, че те от време на време отстраняват законно наличие. Именно поради това, признатата Директива съдържа разпореждания, които подсигуряват, че ползвателят може да апелира нецелесъобразно унищожаване на качено наличие. Затова платформите би трябвало да основат правни процедури и правила и механически механизми за приемане и разглеждане на такива тъжби " дейно и експедитивно ".
Амбициите на европейския законодател, както всекидневно, са да се обзет всички вероятни гледни точки, да се уредят взаимоотношенията заслужено и съвременно. Все отново, и при приемането на окончателните текстове на Директивата някои страни членки показаха песимизъм по отношение на постигнатите ангажименти, макар че поддържат преследваните цели. В тази група остана и софтуерният " пионер " на Европейския съюз – Естония. Основните разисквания бяха към текстове, които в окончателния вид на Директивата са член 15 и член 17.
Ключовите разпореждания
Според член 17, уеб сайтове и приложения, където потребителите могат да качват материали, би трябвало да положат " старания " авансово да купят лицензии за всичко, което потребителите биха могли да качат. Т.е. те ще би трябвало да създадат всичко по силите си да предотвратят качването на наличие, което нарушава авторски права. Ако съд реши, че напъните им не са били задоволителни, те ще носят отговорност за нарушаванията, въпреки и осъществени от техните консуматори.
Другият текст, който породи полемики и в последна сметка беше анулиран, беше условието търсачките и платформите за агрегиране на вести да заплащат, с цел да употребяват линкове към материали от новинарски уеб сайтове. Логиката беше, че откакто софтуерните колоси вършат пари от така наречен " линкинг " – агрегирането и даването на вести и подреждането им за потребителя, създателите на творбите би трябвало да бъдат заслужено възнаградени. Това ограничаване е към този момент категорично изключено от обсега на Директивата в признатия член 15 .
Ограничено е обаче потреблението от онлайн платформите на изявленията в пресата. Безплатно остава шерването на " обособени думи " или " доста къси фрагменти " от обява в пресата, съпроводени с линк към източника.
Коментира се, че Директивата ще сътвори проблем и за самите медии, които употребяват лични платформи за предпазване на наличие, с условието на програмен продукт за различаване на авторските права. Въвеждането на подобен програмен продукт е скъпо и комплицирано. Анализаторите разискват, че в следствие могат да останат единствено няколко огромни платформи, а медиите ще бъдат принудени да качват наличието си единствено там.
Потенциален проблем, само че и опция, е и самият темперамент на eвропейския законодателен акт, а точно, че той е инструкция, а не правилник. Следователно няма директно деяние в законодателството на всяка от страните членки, а предстои на транспониране. Това би могло да докара до разнообразни режими на отбрана на авторското право в Интернет и надлежно - до стеснение за интернационалния бизнес. От друга страна обаче, страните членки ще имат опция в границите на две години да проучват условията и вероятните резултати на Директивата и да съумеят да вкарат нейните разпореждания съответно по отношение на публичните ползи и законовия ред в страната, тъй че да има допустимо минимум възможни отрицателни последствия за потребителите и бизнеса.
Изключения от приложното поле на директивата
Противно на някои опасения, създателите на новия европейски акт твърдят, че той няма да докара до цензура или ограничение на правата на елементарния консуматор (или най-малко не пряко). Това, което сега е законно и позволено за шерване, ще остане законно и позволено за шерване и отсега нататък, само че при експлицитни законови условия. Разработени са редица разпореждания, които подсигуряват, че Интернет остава пространство, в което важи свободата на изложение.
От обсега на Директивата е категорично изключено качването на предпазена творба за цитиране, рецензия, критика, подигравка, подигравка или пастиш, като това подсигурява, че " memes " и " GIFs " ще продължат да бъдат налични и споделяни в онлайн платформите. Споделянето на фрагменти от вести също е категорично изключено от обсега на директивата. Новинарските агрегатори ще могат да продължат да демонстрират фрагменти, без да е належащо позволение от издателите на вести. Това ще бъде допустимо, в случай че оповестеното е " доста къс фрагмент " или " обособени думи ". Последното би трябвало обаче занапред да се проучва, с цел да се дефинира какво тъкмо се има поради под " доста къс фрагмент ". Националното законодателство може да се опита да вкара правила за определянето на понятието. Европейската комисия би могла да сътвори насоки с оглед разбор на практиките.
Качването на произведения в онлайн енциклопедии по некомерсиален метод, като да вземем за пример в Wikipedia, също е изключено от обсега на Директивата. Ограниченията за авторско право няма да се ползват и за преподавателски или илюстративни цели.
Директивата също по този начин разрешава авторският материал да бъде употребен гратис за отбрана на културното завещание. В сбирките на европейските музеи, архиви и други институции, грижещи се за опазването на културното завещание, няма да има никакви ограничавания на авторското право.
Стартъп платформите ще се възползват от по-леки отговорности спрямо по-утвърдените
Директивата предлага характерна отбрана за започващите платформи. Платформите, които са основани преди по-малко от 3 години, имат годишен оборот под 10 милиона евро и приблизително под 5 милиона неповторими гости на месец, би трябвало да извършват доста по-леки отговорности от огромните платформи. Още на четвъртата година обаче, без значение от степента на развиване, платформата става получател на цялостния режим наред с всички софтуерни колоси.
Какво може да направи българският бизнес?
Платформите у нас следва да стартират с идентифициране на съответни ограничения за надзор на каченото наличие на уеб страницата (по опция освен филтри, само че и посредством спомагателна вътрешна система за проверка). Трябва да основат качествени лицензионни контракти, отчитащи предпазените от Директивата права и ползи на страните. Анализ на сегашните им практики и политики ще предхожда естествено привеждането на бизнес дейностите в сходство с Директивата и съответното национално законодателство. Трябва да се държи сметка и за интернационалния детайл на всеки бизнес.
Организациите за групово ръководство на авторски права, както и сътрудниците на реализатори и създатели ще бъдат доста значим инструмент за законосъобразното споразумяване на правата и ползите на създателите. Те също следва да изградят нов тип правни отношения със заинтригуваните страни (правоносителите).
Авторите и изпълнителите от своя страна следва да потърсят преговаряне и подписване на обективни контракти с ползвателите на техните творби.
Европейският законодател подхожда с убеденост, че макар скептицизма на някои страни членки, Директивата ще " насърчи " нововъведенията и конкурентоспособността на европейския дигитален обединен пазар, и няма да повлияе негативно на свободата на словото в Интернет пространството.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ