Когато източногерманците бяха хвърлени в студената вода
Еуфорията след обединяването на Германия бе голяма. Но щом отмина, действителността задуши очакванията на мнозина източногерманци. Западът - това райско кътче, за което те мечтаеха - се оказа общество на брутална конкуренция, написа Кай-Александър Шолц в публикация за " Дойче веле ".
Издигането на Берлинската стена през 1961 година стана причина за безчет фамилни драми. Сестри и братя бяха отделени едни от други, чичовци и лели се оказаха от другия завършек на Стената. Много от хората, претърпели този трагичен интервал, в това време не са измежду живите или пък са доста възрастни. За тях разграничена Германия беше извор на нетърпимо страдалчество.
Затова и готовността на доста западногерманци да оказват помощ материално на близки и родственици в стопански по-слабо развитата Германска демократична република беше висока. Те изпращаха хиляди пакети с кафе, южни плодове, облекла и шоколади оттатък вътрешногерманската граница.
През 80-те и 90-те години на предишния век децата на това по-възрастно потомство към този момент гледаха на разделянето на Германия като на нещо обикновено: те бяха отраснали надлежно във Федерална Република Германия или Германска демократична република и живееха в изцяло разнообразни светове.
На Запад поколението от 1968 стартира ненадейно да задава неуместни въпроси на своите родители - интересуваше се каква е била тяхната роля по времето на националсоциализма. Понятия като " нация " и " родина " към този момент се смятаха за остарели и самомнителен. На мода излезе интернационализмът.
Европейски Съюз предложи на западногерманците нови вероятности и опцията да избягат от незавършената полемика за националната виновност. А техните братовчеди и братовчедки на Изток живееха потопени в сивотата на диктатурата и се бореха със напълно разнообразни проблеми.
После пристигна революцията от 1989, рухването на Стената, а близо година по-късно - и обединяването на Германия. Но когато еуфорията от празника мина, Изтокът още веднъж изгуби предпочитаното си значение. И до ден-днешен една пета от западногерманците в никакъв случай не са посещавали Източна Германия.
Разочарованите източногерманци
След измененията от 1989 от западната част на Германия бяха изпратени стотици милиарди за икономическото възобновяване на изостаналите райони на Изток. Но тези пари не съумяха да решат всички проблеми. Промените донесоха на голям брой източногерманци безработица - съвсем всеки втори от тях загуби работното си място. А Западът - това райско кътче, за което те мечтаеха и което познаваха от прелестно ухаещите пощенски пакети с артикули, изпращани им от роднините - ненадейно се разкри пред очите им като общество на брутална конкуренция. Силно идеализираните им показа за него бързо избледняха. Онези, които се оказаха губещи от измененията, започнаха да идеализират предишното си в някогашната Германска демократична република.
Същевременно на Запад мнозина изгубиха самообладание и започнаха да назовават сънародниците си от Изтока " мрънкала ". Призоваваха ги най-накрая да спрат да се оплакват и да недоволстват. А източногерманците желаеха просто да приказват за прекарванията си през този плевел интервал, когато внезапно бяха хвърлени в студената вода. След като тяхната някогашна татковина Германска демократична република спря да съществува на 3 октомври 1990, те ненадейно се бяха събудили в напълно друга страна - с непознати правила и закони.
И двете генерации - хората, претърпели издигането на Стената, и съвременниците на нейното срутване - претърпяха и изстрадаха доста. Голяма част от случилото се по този начин и не бе осмислено. А историческият опит демонстрира, че всичко, което не е било преосмислено и модифицирано, се трансформира в задължение, предаващо се от потомство на потомство.
Източна Германия и популистите
" Алтернатива за Германия " разбра това и от дълго време към този момент го употребява за своите цели. " Да приключим смяната ", гласеше един от централните лозунги на дяснопопулистката партия за изборите в източните провинции. И с него тя печели рекордни резултати - изключително измежду младежите.
Процесът на обединяването към момента не е завършил дефинитивно. Онова, за което през днешния ден родители, баби и дядовци към този момент не могат или не желаят да приказват, се трансформира в задача на техните деца и внуци. Мирната гражданска война от 1989 и Обединението бяха и ще си останат щастливи мигове за германците. Тази история би трябвало да бъде разказвана. Но въпреки това не трябва да се премълчават и проблемите, свързани с дълбоките промени. Би било прекомерно тъпо, в случай че тази глава от историята на Германия бъде предадена в ръцете на тези, които желаят да я инструментализират за политически цели. Изтокът и Западът в никакъв случай повече не трябва да се оставят да бъдат разделяни.
Издигането на Берлинската стена през 1961 година стана причина за безчет фамилни драми. Сестри и братя бяха отделени едни от други, чичовци и лели се оказаха от другия завършек на Стената. Много от хората, претърпели този трагичен интервал, в това време не са измежду живите или пък са доста възрастни. За тях разграничена Германия беше извор на нетърпимо страдалчество.
Затова и готовността на доста западногерманци да оказват помощ материално на близки и родственици в стопански по-слабо развитата Германска демократична република беше висока. Те изпращаха хиляди пакети с кафе, южни плодове, облекла и шоколади оттатък вътрешногерманската граница.
През 80-те и 90-те години на предишния век децата на това по-възрастно потомство към този момент гледаха на разделянето на Германия като на нещо обикновено: те бяха отраснали надлежно във Федерална Република Германия или Германска демократична република и живееха в изцяло разнообразни светове.
На Запад поколението от 1968 стартира ненадейно да задава неуместни въпроси на своите родители - интересуваше се каква е била тяхната роля по времето на националсоциализма. Понятия като " нация " и " родина " към този момент се смятаха за остарели и самомнителен. На мода излезе интернационализмът.
Европейски Съюз предложи на западногерманците нови вероятности и опцията да избягат от незавършената полемика за националната виновност. А техните братовчеди и братовчедки на Изток живееха потопени в сивотата на диктатурата и се бореха със напълно разнообразни проблеми.
После пристигна революцията от 1989, рухването на Стената, а близо година по-късно - и обединяването на Германия. Но когато еуфорията от празника мина, Изтокът още веднъж изгуби предпочитаното си значение. И до ден-днешен една пета от западногерманците в никакъв случай не са посещавали Източна Германия.
Разочарованите източногерманци
След измененията от 1989 от западната част на Германия бяха изпратени стотици милиарди за икономическото възобновяване на изостаналите райони на Изток. Но тези пари не съумяха да решат всички проблеми. Промените донесоха на голям брой източногерманци безработица - съвсем всеки втори от тях загуби работното си място. А Западът - това райско кътче, за което те мечтаеха и което познаваха от прелестно ухаещите пощенски пакети с артикули, изпращани им от роднините - ненадейно се разкри пред очите им като общество на брутална конкуренция. Силно идеализираните им показа за него бързо избледняха. Онези, които се оказаха губещи от измененията, започнаха да идеализират предишното си в някогашната Германска демократична република.
Същевременно на Запад мнозина изгубиха самообладание и започнаха да назовават сънародниците си от Изтока " мрънкала ". Призоваваха ги най-накрая да спрат да се оплакват и да недоволстват. А източногерманците желаеха просто да приказват за прекарванията си през този плевел интервал, когато внезапно бяха хвърлени в студената вода. След като тяхната някогашна татковина Германска демократична република спря да съществува на 3 октомври 1990, те ненадейно се бяха събудили в напълно друга страна - с непознати правила и закони.
И двете генерации - хората, претърпели издигането на Стената, и съвременниците на нейното срутване - претърпяха и изстрадаха доста. Голяма част от случилото се по този начин и не бе осмислено. А историческият опит демонстрира, че всичко, което не е било преосмислено и модифицирано, се трансформира в задължение, предаващо се от потомство на потомство.
Източна Германия и популистите
" Алтернатива за Германия " разбра това и от дълго време към този момент го употребява за своите цели. " Да приключим смяната ", гласеше един от централните лозунги на дяснопопулистката партия за изборите в източните провинции. И с него тя печели рекордни резултати - изключително измежду младежите.
Процесът на обединяването към момента не е завършил дефинитивно. Онова, за което през днешния ден родители, баби и дядовци към този момент не могат или не желаят да приказват, се трансформира в задача на техните деца и внуци. Мирната гражданска война от 1989 и Обединението бяха и ще си останат щастливи мигове за германците. Тази история би трябвало да бъде разказвана. Но въпреки това не трябва да се премълчават и проблемите, свързани с дълбоките промени. Би било прекомерно тъпо, в случай че тази глава от историята на Германия бъде предадена в ръцете на тези, които желаят да я инструментализират за политически цели. Изтокът и Западът в никакъв случай повече не трябва да се оставят да бъдат разделяни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ