Иван Николов: Още за автокефалността на МПЦ-ОА
Еуфорията е безкрайна, а може би и заслужена? След толкоз години вървене по тъгите, МПЦ-ОА, се снабди с дълго чаканата автономия и еманципация сред православните църкви. Това е акт, който слага и голям брой въпроси, над които в Скопие никой не желае даже да се замисли.
Медиите в Скопие не стопират да славословят събитието. Както постоянно, стане ли тирада в районен съд Македония за проблем, чиито корени неизбежно доближават до огромни дълбочини, научната меродавност се подменя с легенди.
Посред многото възторжени новинарски текстове, ще откроя два, които преповтарят всички тънкости на от дълго време сътворяваната в Белград и Скопие лъжедействителност.
В просторен разбор във в. „ Нова Македония “, от 26 май 2022 година озаглавен „ Автокефалността на МПЦ-ОА е голема победа и на македонската национална посебност “, създателят Сашо Таневски възпроизвежда в панегиричен жанр, писмеността на десетилетната македонистична агитация
Авторът, както всеки профан, високопарно и тържествуващо стартира:
“Со случуваньата на црковен проект десетина дни целостно е изумена и разобличена бугарската тактика за негиранье на македонскиот народ, неговиот jазик, идентитет и историja бидеjки Вселенската патриаршиjа признаваjки jа Охридската архиепископиjа го призна македонскиот континуитет многу подолго од она што се обидува Софиjа лажно да го промовира пред мегународните партнери… “
Въпросът за какво македонската интелигенция, изключително креативната, продължава по този начин покорно да повтаря измислиците на политиците от четиридесетте години на ХХ в. има явен, прецизен и всеобхващащ отговор, само че никой не смее да го изрече на глас. Нещо повече. Текстове като този на Сашо Таневски и на Венко Андоновски („ Господ наново сказуеми на македонски “, в. “Нова Македониjа “, 25 V 2022 г.) задълбочават още повече рецесията в македонската хуманитаристика, изваждат на показ голямата научна непълнота в националното себепознание. Добре, само че нали интелектуалецът е интелектуалец, тъй като търси, не се доверява на битпазарсксите брътвежи и самичък доближава до извора на познанието. Парадоксално, учудващо, неразбираемо е по какъв начин хора с искания като македонските учени, публицисти, културолози, не желаят да си създадат труд да надникнат в изобилстващата с обстоятелства антична и средновековна научна документи. Ако сторят това, те няма да бръщолевят нелепици като Сашо Таневски и Внеко Андоновски. Ако пък са осведомени с фактологията и заобикалят истината, то те нямат правото да се назовават интелектуалци. Те са просто шмекери в изтънчен агитационен костюм или хора манипулирани от личното си самомнение.
Нямаме време за губене, по тази причина ще напомня, че изобилна светлина върху събитията от онази ера хвърлят съвременниците - византийските създатели Йоан Ефески, Лъв Граматик, Кекавмен, Михаил Псел. Ще се базира на текстове изключително на Скилица и Йоан Зонара, както и на откаси от Пространното житие на Св.Климент Охридски и други
Какво произтича от свидетелствата на тези средновековни създатели?
ПЪРВО. Думата „ Македония “ като държавно образувание, понятието „ македонец “ като народностна, родова или племенна яснота отсъства от всички трудове, разглеждащи проблематиката, обвързвана с ранното Средновековие на Балканите. Под тематика (област ) Македония във Византия са обозначавали земите в Тракия към Одрин.
ВТОРО. По църковните въпроси след рухването на Самуиловата страна под властта на Византия, императорът Василий II Българоубиец издава три грамоти – през 1019, 1020 и 1025г.
В първата грамота четем: “…Прочее, разследване на това ние утвърждаваме преблагочестивия Йоан да бъде архиепископ на БЪЛГАРИЯ и да ръководи делата, отнасящи се до архиепископията… “
Втората грамота стартира по този начин: “Тъй като след издаването на тоя сигилий за обсега на БЪЛГАРСКАТА епископия пресветият архиепископ на БЪЛГАРИЯ, изиска царство ни да издаде и различен сигилий…
Постановяваме също сегашният пресвети архиепископ на БЪЛГАРИЯ да има толкоз огромна епархия, каквато и колкото огромна е била при цар Петър, и да владее и ръководи всички епископства на БЪЛГАРИЯ… “
И Третата грамота: “Настоящият сигилиЙ на царство ни се даде на пресветата архиепископия на БЪЛГАРИЯ, с цел да обладава тя гладко следните епископства… “ и.т.н.
ТРЕТО. В Пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт –XI в., в глава ХХ, „ Климент става свещеник “, параграф 62 четем следното: “След това, като се посъветвал с по-разумните от своите доближени, които всички били ситуирани към Климент като към собствен татко, вярвали му, че единствено това се харесва на Бога…той ( цар Симеон – б.а. ) го назначил за свещеник на Дремвица или Велика и по този начин КЛИМЕНТ СТАНАЛ ПРЪВ ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК… “
Както виждаме, на никое място не се приказва за страната Македония, за народа македонски, за църквата македонска, за светците македонски…
Настоятелно апелирам господата Сашо Таневски и Венко Андоновски да опровергаят цитираните от мен текстове, като им опълчват „ оригиналите “, с които разполагат.
Безогледното прекрояване на първоизворовите документи от страна на учените в Скопие се е трансформирало в повсеместна процедура. От тази пагубна тактика не са се предпазили и създателите на учебника „ Историja за прва година гимназиско обучение “ от 2006 г -. Блаже Ристовски, Шукри Рахими, Симо Младеновски, Тодор Чепреганов и Митко М. Панов. Например в главата „ Словенската книжовност во Македониja “, стр.147-148 попадаме на следния бисер: “Методиjа, како воjвода, во 845 година бил испратен за властник на Словенското Кнежество во Македониjа…во ова кнежество живеелe Струмjаните. Методиjа имал задача да jа осигура нивната поддршка во заштита на Македониjа ОД НАПАДИТЕ НА БУГАРИJA … “ И по-нататък: “Во почетокот на 50-те години на IX век во Македониjа бил испратен и Константин. Мисиjата на Константин се состоела во помаганье на неговиот брат Методиjа за заjакнуванье на византиските позиции во Словенското Кнежество и за СПРЕЧУВАНЬЕ НА БУГАРСКИТЕ НАПАДИ… “
Спорът е непотребен. Само ще опълчва текста на Теофилакт от неговото Пространно житие на Св.Климент Охридски. В четвърта глава „ Методий в Панония “, параграф 15, се акцентира следното: “…Освен това великият Методий, тогава непрестанно дарявал с благодеянията на словото си и БЪЛГАРСКИЯТ КНЯЗ БОРИС… “ И продължава в параграф 16: “Този Борис въобще бил и с доста здрав ум…При него и БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД почнал да се удостоява с божественото кръщение и да се християнизира. Когато тези светци, имам поради Кирил и Методий, видели, че има доста вярващи…но че те изцяло са лишени от духовна храна, те ИЗНАМЕРИЛИ АЗБУКАТА, както казахме и превели писанията на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК... “
На какво, в действителност, учат подрастващите македонските учители – да търсят истината или да я заобикалят и цялостен живот да живеят в заблуди?!
Да се върнем към днешната македонска процедура!
В същия учебник по история, същите създатели в главата “Создаваньето на македонската држава – Самуиловото царство “, стр.153-154 пишат: “…Условите за креванье востание за отфрланье на БУГАРСКАТА ВЛАСТ ВО МАКЕДОНИJА созреале по смртта на бугарскиот цар Петър во 967 г….Ваквата состоjба била искористена од синовите на кнезот Никола…Давид, Арон Моjсеj и Самуил, кои во 969 година кренали востание срещу БУГАРСКАТА ВЛАСТ…Востанието за малко време се проширило и врз другите области, со што била отстранета БУГАРСКАТА ВЛАСТ од поголемиот дел на Македониjа.
Со воспоставуваньето на самостоjна политичка, воена и црковна власт во Македониjа била создадена ПРВАТА МАКЕДОНСКА СРЕДНОВЕКОВНА ДРЖАВА…Ослабената Бугариjа била немокна да го спречи создаваньето на македонската држава… “ и така нататък все в същия дух.
Като опровергаване на изказванията на създателите на учебници от Скопие съвременниците на тези събития византийските летописци Скилица и Йоан Зонара са оставили напълно други свидетелства…
Скилица: “Веднага след гибелта на император Йоан Цимисхий българите въстанали и били избрани да ги ръководят четиримата братя: Давид, Арон, Мойсей и Самуил… “
Йоан Зонара: “ А в България отново настъпило недоволство. Защото, щом станало известно за гибелта на Цимисхий, българите упълномощили властта на четиримата братя – Давид, Арон Мойсей и Самуил…
А в Дуклянския летопис – артефакт от XII век - написа: “По това време в българското племе се надигнал някой си Самуил, който се провъзгласил за цар. Той водил дълги войни с гърците и ги изгонил от цяла България… “
За въстанието на Петър Делян Скилица написа още: “Един българин, Петър, по прякор Делян…започнал да се скита из България…Той разгласявал, че е наследник на Роман, сина на Самуил, и бунтувал народа на българите… “
Цитираният нагоре учебник по история не е изключение, само че това е тематика за по-подробен разбор
***
Да се върнем към новия статут на МПЦ-ОА! Прибързана и лековата е еуфорията от събитието. Като изключим персоналните упоритости на Вселенския патриарх сега, политическата и геополитическата обстановка, както и десетилетната сръбска тактика за опълчване на македонците на българите, стигаме до ориста на екзархийските църковни общини в Македония директно след Първата международна война. До 1913 година в Македония има 1139 черкви,155 параклиса, 62 манастира и 1132 свещеници. Всички те се поддържат от Българската Екзархия, която посредством плебисцити, т.е. всенародно допитване е припозната като своя черква в съвсем цяла Македония.
В Скопие, заради редовно внушаваната сръбска позиция за събитията, се появяват заместители, които и до през днешния ден не са оценени и оценени. Захванал ли се е някой професор-богослов или политик да вникне в задачите на сръбската-четническа агитация в Македония!? Говори ли някой в Скопие за злосторствата на семинариста Василие Търбич, застанал отпред на чета, която след Илинденско-Преображенското въстание влиза в Македония, с цел да избива свещениците на Екзархията и да тероризира популацията
А „ подвизите “ на митрополит Варнава, по-късно патриарх на СПЦ? Той оглавява комитско формирование и прави серия от злодеяния, убийства и метежи. Същото се отнася и за бъдещия сръбски скопски епископ Йосиф, който като въстаник е клал екзархийски свещеници и учители.
И най-важното е договорката сред СПЦ и Цариградската патриаршия, след Първата международна война! Тогава те си поделят екзархийското наследства във Егейска и Вардарска Македония, като СПЦ заплаща 1 500 000 златни франка на Цариградската патриаршия. Да не приказваме за избитите и прогонени екзархийски владици и стотиците свещеници, които не пожелаха да изоставят паството си и бяха принудени да си сменят имената съгласно гръцката и сръбската именна система, а по-късно измъчвани, затваряни и превъзпитавани в сръбски дух.
Както преди 100 години, по този начин и през днешния ден политическата и геополитическата целенасоченост е надянала облика на канона, само че Бог вижда. Не всички свещенослужители в братската страна са потънали в отцеругателство, себелъжа и смиреност пред фарисеите. Аз знам, че и в самата МПЦ –ОА има задоволително неподкупни, прозорливи и знаещи истината чиновници на Бога, братя и сестри от многочислените манастири, които един ден ще смъкват булото на лъжата.
Тогава новият статут на Македонската православна черква – Охридска архиепископия ще се обърне против тези, които през днешния ден го величаят, тъй като тя непринудено ще влезе в братско общение с Българската православна черква, с цел да възвърне същинското Боголюбие, правдата и братството.
И Този ден не е надалеч, тъй като
БОГ ВИЖДА И С МОГЪЩАТА СИ ДЕСНИЦА БЛАГОСЛАВЯ И НАКАЗВА…. /БГНЕС
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Медиите в Скопие не стопират да славословят събитието. Както постоянно, стане ли тирада в районен съд Македония за проблем, чиито корени неизбежно доближават до огромни дълбочини, научната меродавност се подменя с легенди.
Посред многото възторжени новинарски текстове, ще откроя два, които преповтарят всички тънкости на от дълго време сътворяваната в Белград и Скопие лъжедействителност.
В просторен разбор във в. „ Нова Македония “, от 26 май 2022 година озаглавен „ Автокефалността на МПЦ-ОА е голема победа и на македонската национална посебност “, създателят Сашо Таневски възпроизвежда в панегиричен жанр, писмеността на десетилетната македонистична агитация
Авторът, както всеки профан, високопарно и тържествуващо стартира:
“Со случуваньата на црковен проект десетина дни целостно е изумена и разобличена бугарската тактика за негиранье на македонскиот народ, неговиот jазик, идентитет и историja бидеjки Вселенската патриаршиjа признаваjки jа Охридската архиепископиjа го призна македонскиот континуитет многу подолго од она што се обидува Софиjа лажно да го промовира пред мегународните партнери… “
Въпросът за какво македонската интелигенция, изключително креативната, продължава по този начин покорно да повтаря измислиците на политиците от четиридесетте години на ХХ в. има явен, прецизен и всеобхващащ отговор, само че никой не смее да го изрече на глас. Нещо повече. Текстове като този на Сашо Таневски и на Венко Андоновски („ Господ наново сказуеми на македонски “, в. “Нова Македониjа “, 25 V 2022 г.) задълбочават още повече рецесията в македонската хуманитаристика, изваждат на показ голямата научна непълнота в националното себепознание. Добре, само че нали интелектуалецът е интелектуалец, тъй като търси, не се доверява на битпазарсксите брътвежи и самичък доближава до извора на познанието. Парадоксално, учудващо, неразбираемо е по какъв начин хора с искания като македонските учени, публицисти, културолози, не желаят да си създадат труд да надникнат в изобилстващата с обстоятелства антична и средновековна научна документи. Ако сторят това, те няма да бръщолевят нелепици като Сашо Таневски и Внеко Андоновски. Ако пък са осведомени с фактологията и заобикалят истината, то те нямат правото да се назовават интелектуалци. Те са просто шмекери в изтънчен агитационен костюм или хора манипулирани от личното си самомнение.
Нямаме време за губене, по тази причина ще напомня, че изобилна светлина върху събитията от онази ера хвърлят съвременниците - византийските създатели Йоан Ефески, Лъв Граматик, Кекавмен, Михаил Псел. Ще се базира на текстове изключително на Скилица и Йоан Зонара, както и на откаси от Пространното житие на Св.Климент Охридски и други
Какво произтича от свидетелствата на тези средновековни създатели?
ПЪРВО. Думата „ Македония “ като държавно образувание, понятието „ македонец “ като народностна, родова или племенна яснота отсъства от всички трудове, разглеждащи проблематиката, обвързвана с ранното Средновековие на Балканите. Под тематика (област ) Македония във Византия са обозначавали земите в Тракия към Одрин.
ВТОРО. По църковните въпроси след рухването на Самуиловата страна под властта на Византия, императорът Василий II Българоубиец издава три грамоти – през 1019, 1020 и 1025г.
В първата грамота четем: “…Прочее, разследване на това ние утвърждаваме преблагочестивия Йоан да бъде архиепископ на БЪЛГАРИЯ и да ръководи делата, отнасящи се до архиепископията… “
Втората грамота стартира по този начин: “Тъй като след издаването на тоя сигилий за обсега на БЪЛГАРСКАТА епископия пресветият архиепископ на БЪЛГАРИЯ, изиска царство ни да издаде и различен сигилий…
Постановяваме също сегашният пресвети архиепископ на БЪЛГАРИЯ да има толкоз огромна епархия, каквато и колкото огромна е била при цар Петър, и да владее и ръководи всички епископства на БЪЛГАРИЯ… “
И Третата грамота: “Настоящият сигилиЙ на царство ни се даде на пресветата архиепископия на БЪЛГАРИЯ, с цел да обладава тя гладко следните епископства… “ и.т.н.
ТРЕТО. В Пространното житие на св. Климент Охридски от Теофилакт –XI в., в глава ХХ, „ Климент става свещеник “, параграф 62 четем следното: “След това, като се посъветвал с по-разумните от своите доближени, които всички били ситуирани към Климент като към собствен татко, вярвали му, че единствено това се харесва на Бога…той ( цар Симеон – б.а. ) го назначил за свещеник на Дремвица или Велика и по този начин КЛИМЕНТ СТАНАЛ ПРЪВ ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК… “
Както виждаме, на никое място не се приказва за страната Македония, за народа македонски, за църквата македонска, за светците македонски…
Настоятелно апелирам господата Сашо Таневски и Венко Андоновски да опровергаят цитираните от мен текстове, като им опълчват „ оригиналите “, с които разполагат.
Безогледното прекрояване на първоизворовите документи от страна на учените в Скопие се е трансформирало в повсеместна процедура. От тази пагубна тактика не са се предпазили и създателите на учебника „ Историja за прва година гимназиско обучение “ от 2006 г -. Блаже Ристовски, Шукри Рахими, Симо Младеновски, Тодор Чепреганов и Митко М. Панов. Например в главата „ Словенската книжовност во Македониja “, стр.147-148 попадаме на следния бисер: “Методиjа, како воjвода, во 845 година бил испратен за властник на Словенското Кнежество во Македониjа…во ова кнежество живеелe Струмjаните. Методиjа имал задача да jа осигура нивната поддршка во заштита на Македониjа ОД НАПАДИТЕ НА БУГАРИJA … “ И по-нататък: “Во почетокот на 50-те години на IX век во Македониjа бил испратен и Константин. Мисиjата на Константин се состоела во помаганье на неговиот брат Методиjа за заjакнуванье на византиските позиции во Словенското Кнежество и за СПРЕЧУВАНЬЕ НА БУГАРСКИТЕ НАПАДИ… “
Спорът е непотребен. Само ще опълчва текста на Теофилакт от неговото Пространно житие на Св.Климент Охридски. В четвърта глава „ Методий в Панония “, параграф 15, се акцентира следното: “…Освен това великият Методий, тогава непрестанно дарявал с благодеянията на словото си и БЪЛГАРСКИЯТ КНЯЗ БОРИС… “ И продължава в параграф 16: “Този Борис въобще бил и с доста здрав ум…При него и БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД почнал да се удостоява с божественото кръщение и да се християнизира. Когато тези светци, имам поради Кирил и Методий, видели, че има доста вярващи…но че те изцяло са лишени от духовна храна, те ИЗНАМЕРИЛИ АЗБУКАТА, както казахме и превели писанията на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК... “
На какво, в действителност, учат подрастващите македонските учители – да търсят истината или да я заобикалят и цялостен живот да живеят в заблуди?!
Да се върнем към днешната македонска процедура!
В същия учебник по история, същите създатели в главата “Создаваньето на македонската држава – Самуиловото царство “, стр.153-154 пишат: “…Условите за креванье востание за отфрланье на БУГАРСКАТА ВЛАСТ ВО МАКЕДОНИJА созреале по смртта на бугарскиот цар Петър во 967 г….Ваквата состоjба била искористена од синовите на кнезот Никола…Давид, Арон Моjсеj и Самуил, кои во 969 година кренали востание срещу БУГАРСКАТА ВЛАСТ…Востанието за малко време се проширило и врз другите области, со што била отстранета БУГАРСКАТА ВЛАСТ од поголемиот дел на Македониjа.
Со воспоставуваньето на самостоjна политичка, воена и црковна власт во Македониjа била создадена ПРВАТА МАКЕДОНСКА СРЕДНОВЕКОВНА ДРЖАВА…Ослабената Бугариjа била немокна да го спречи создаваньето на македонската држава… “ и така нататък все в същия дух.
Като опровергаване на изказванията на създателите на учебници от Скопие съвременниците на тези събития византийските летописци Скилица и Йоан Зонара са оставили напълно други свидетелства…
Скилица: “Веднага след гибелта на император Йоан Цимисхий българите въстанали и били избрани да ги ръководят четиримата братя: Давид, Арон, Мойсей и Самуил… “
Йоан Зонара: “ А в България отново настъпило недоволство. Защото, щом станало известно за гибелта на Цимисхий, българите упълномощили властта на четиримата братя – Давид, Арон Мойсей и Самуил…
А в Дуклянския летопис – артефакт от XII век - написа: “По това време в българското племе се надигнал някой си Самуил, който се провъзгласил за цар. Той водил дълги войни с гърците и ги изгонил от цяла България… “
За въстанието на Петър Делян Скилица написа още: “Един българин, Петър, по прякор Делян…започнал да се скита из България…Той разгласявал, че е наследник на Роман, сина на Самуил, и бунтувал народа на българите… “
Цитираният нагоре учебник по история не е изключение, само че това е тематика за по-подробен разбор
***
Да се върнем към новия статут на МПЦ-ОА! Прибързана и лековата е еуфорията от събитието. Като изключим персоналните упоритости на Вселенския патриарх сега, политическата и геополитическата обстановка, както и десетилетната сръбска тактика за опълчване на македонците на българите, стигаме до ориста на екзархийските църковни общини в Македония директно след Първата международна война. До 1913 година в Македония има 1139 черкви,155 параклиса, 62 манастира и 1132 свещеници. Всички те се поддържат от Българската Екзархия, която посредством плебисцити, т.е. всенародно допитване е припозната като своя черква в съвсем цяла Македония.
В Скопие, заради редовно внушаваната сръбска позиция за събитията, се появяват заместители, които и до през днешния ден не са оценени и оценени. Захванал ли се е някой професор-богослов или политик да вникне в задачите на сръбската-четническа агитация в Македония!? Говори ли някой в Скопие за злосторствата на семинариста Василие Търбич, застанал отпред на чета, която след Илинденско-Преображенското въстание влиза в Македония, с цел да избива свещениците на Екзархията и да тероризира популацията
А „ подвизите “ на митрополит Варнава, по-късно патриарх на СПЦ? Той оглавява комитско формирование и прави серия от злодеяния, убийства и метежи. Същото се отнася и за бъдещия сръбски скопски епископ Йосиф, който като въстаник е клал екзархийски свещеници и учители.
И най-важното е договорката сред СПЦ и Цариградската патриаршия, след Първата международна война! Тогава те си поделят екзархийското наследства във Егейска и Вардарска Македония, като СПЦ заплаща 1 500 000 златни франка на Цариградската патриаршия. Да не приказваме за избитите и прогонени екзархийски владици и стотиците свещеници, които не пожелаха да изоставят паството си и бяха принудени да си сменят имената съгласно гръцката и сръбската именна система, а по-късно измъчвани, затваряни и превъзпитавани в сръбски дух.
Както преди 100 години, по този начин и през днешния ден политическата и геополитическата целенасоченост е надянала облика на канона, само че Бог вижда. Не всички свещенослужители в братската страна са потънали в отцеругателство, себелъжа и смиреност пред фарисеите. Аз знам, че и в самата МПЦ –ОА има задоволително неподкупни, прозорливи и знаещи истината чиновници на Бога, братя и сестри от многочислените манастири, които един ден ще смъкват булото на лъжата.
Тогава новият статут на Македонската православна черква – Охридска архиепископия ще се обърне против тези, които през днешния ден го величаят, тъй като тя непринудено ще влезе в братско общение с Българската православна черква, с цел да възвърне същинското Боголюбие, правдата и братството.
И Този ден не е надалеч, тъй като
БОГ ВИЖДА И С МОГЪЩАТА СИ ДЕСНИЦА БЛАГОСЛАВЯ И НАКАЗВА…. /БГНЕС
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ