Рискът от стагфлация съществува, да се подготвим за него, съветва икономист
„ ЕЦБ със забавяне от 6 месеца стартира да усилва трите съществени лихвени % с половинка от %. Очакваме в идващите тримесечия това да продължи с още четвъртинка или с половинка и в границите на 12 до 18 месеца европейските лихви по еврото – в еврозоната, а и с българските, които са в левове лихвите – ще се повишат евентуално с 1,5% - 2%. И депозитните, и кредитните “, разяснява той пред Националното радио.
Коментара направи пред БНР финансовият анализатор Румен Гълъбинов.
„ Временно има подтискане на цените по някои от енергийните пазари. Това не би трябвало да ни кара да мислим, че това ще е някаква устойчива наклонност надолу. С настъпването на есента и зимата ще забележим подготвени ли сме, имаме ли ресурси, на какви цени ще бъде силата тогава и дали това няма да катализира още инфлация, която през юни е 16,9% за България, а в идващите 6 месеца, в случай че върви по този начин, ще се качи с още 5-6% и ние ще минем 20% инфлация в края на годината. Какво ще вършим тогава, по какъв начин ще компенсираме бизнеса и семействата? “, попита Гълъбинов.
Той посочи, че граничните на Украйна страни са с висока инфлация. Експертът изрази мнение, че Европейска комисия би трябвало да си даде сметка, че едно е нарастването на инфлацията в еврозоната – 8,6%, а друго – високата инфлация над 15-16% в страните от Източна Европа:
„ Ако Брюксел желае да ни помогне, дано да се отчетат и нашите закъснения, само че да стартират да ни дават първи заплащания по Плана за възобновяване. Това ще ни помогне да се задържим на едно положително равнище на инфлация до края на годината, с цел да има постъпление на вложения. Най-добре се бори инфлацията като има вложения “.
Финансовият анализатор посочи, че в България би трябвало да се търси свиване на двете граници – нарастване на растежа на стопанската система и последователно стесняване на инфлацията, паралелно с политика по приходите.
Коментара направи пред БНР финансовият анализатор Румен Гълъбинов.
„ Временно има подтискане на цените по някои от енергийните пазари. Това не би трябвало да ни кара да мислим, че това ще е някаква устойчива наклонност надолу. С настъпването на есента и зимата ще забележим подготвени ли сме, имаме ли ресурси, на какви цени ще бъде силата тогава и дали това няма да катализира още инфлация, която през юни е 16,9% за България, а в идващите 6 месеца, в случай че върви по този начин, ще се качи с още 5-6% и ние ще минем 20% инфлация в края на годината. Какво ще вършим тогава, по какъв начин ще компенсираме бизнеса и семействата? “, попита Гълъбинов.
Той посочи, че граничните на Украйна страни са с висока инфлация. Експертът изрази мнение, че Европейска комисия би трябвало да си даде сметка, че едно е нарастването на инфлацията в еврозоната – 8,6%, а друго – високата инфлация над 15-16% в страните от Източна Европа:
„ Ако Брюксел желае да ни помогне, дано да се отчетат и нашите закъснения, само че да стартират да ни дават първи заплащания по Плана за възобновяване. Това ще ни помогне да се задържим на едно положително равнище на инфлация до края на годината, с цел да има постъпление на вложения. Най-добре се бори инфлацията като има вложения “.
Финансовият анализатор посочи, че в България би трябвало да се търси свиване на двете граници – нарастване на растежа на стопанската система и последователно стесняване на инфлацията, паралелно с политика по приходите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




