ЕЦБ се изправя пред най-трудното си решение от години
ЕЦБ е изправена пред сложна алтернатива. Усилията за преодоляване на инфлацията посредством повишение на лихвените проценти рискуват да тласнат еврозоната към криза.
Възможно е обаче централната банка да няма потребност от толкоз нападателни дейности.
Пазарните упования за по-строга парична политика към този момент водят до стягане на финансовите условия и кредитирането, показва икономистът на Goldman Sachs за еврозоната Александър Стот.
„ Предаването на резултата от по-строгата политика към този момент е в ход “, написа той в разбор, оповестен в сряда.
По думите му банковите стандарти за разпределяне на заеми - изключително значими за еврозоната, където заемите обезпечават над половината от корпоративното финансиране - към този момент са се стегнали осезаемо и евентуално ще продължат да се стягат. Основният въпрос е какъв брой мощно това ще се отрази на действителната стопанска система.
Според Стот по-голямата част от актуалното стягане се дължи точно на упованията за по-високи лихви.
„ Управителният съвет на ЕЦБ ще би трябвало да осъществя най-малко част от предстоящите нараствания, в случай че желае да охлади търсенето и да ограничи инфлационния напън “, счита той.
Пазарите към този момент залагат на ново покачване
Пазарите правят оценка на към 91% вероятността ЕЦБ да увеличи лихвите с 25 базисни пункта на идващото си съвещание на 11 юни. Това би нараснало депозитната рента до 2,25%.
Освен това вложителите виждат към 50% възможност за още едно покачване през септември.
Очакванията за ново стягане на паричната политика се ускориха след ускоряването на инфлацията в еврозоната в резултат на войната с Иран. През април годишната инфлация доближи 3%, а идващите данни ще бъдат оповестени на 2 юни.
Представители на ЕЦБ не престават да следват линията, обрисувана от президента на институцията Кристин Лагард, че решенията ще се вземат съгласно постъпващите данни и на всяко съвещание поотделно.
Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос съобщи пред CNBC, че централните банки би трябвало деликатно да балансират сред преодоляването на инфлацията и риска от несъразмерен напън върху икономическата интензивност.
„ Няма авансово решен излаз във връзка с лихвите. Дискусията ще остане отворена и всички фактори ще бъдат деликатно претеглени “, показва той.
Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, също разяснява, че европейските централни банкери „ ще създадат всичко належащо “, с цел да върнат инфлацията към задачата от 2%.
Залогът е доверието в ЕЦБ
Икономистите са разграничени по въпроса дали ЕЦБ въобще би трябвало да покачва лихвите на фона на слабия напредък в еврозоната. Последните данни демонстрират, че стопанската система е повишена с едвам 0,1% през първото тримесечие.
Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг счита, че трите най-големи стопански системи в Европа - Германия, Франция и Италия - са били отслабени от скока в цените на силата, което е основало стагфлационна среда, характеризираща се с по-висока инфлация, по-висока безработица и по-слаб напредък.
Според него по-високите разноски за сила ще лимитират потреблението и по този начин ще охладят инфлационния напън без нужда от нападателно повишение на лихвите.
„ Важно е да разграничаваме това, което централните банки евентуално ще създадат, от това, което би било вярно да създадат “, споделя Шмидинг и прибавя: „ Моето усещане е, че Европейската централна банка е на път да допусне сериозна неточност. “
Филипо Алоати, началник на отдела за финансовия бранш в кредитното звено на Federated Hermes, счита, че ЕЦБ се намира в извънредно неуместна позиция.
„ Икономическите последствия от разтърсванията в енергийната инфраструктура на Близкия изток са съществени и мъчно предвидими. Дори напрежението да отслабне, има огромна възможност цените на петрола да останат трайно високи “, показва той, отбелязвайки, че страни като Германия и Италия са изключително уязвими към продължителни енергийни разтърсвания.
По думите му ЕЦБ към момента заплаща цената за по-ранните си неточности, когато прекомерно дълго е поддържала лихвите на прекомерно ниски равнища след пандемията.
„ Затова централната банка е под възходящ напън да реагира уверено на инфлационния напън и вторичните резултати от него. Овладяването на инфлационните упования се трансформира в основен приоритет, което поддържа нуждата от нарастване на лихвите с 25 базисни пункта още през юни. “
Възможно е обаче централната банка да няма потребност от толкоз нападателни дейности.
Пазарните упования за по-строга парична политика към този момент водят до стягане на финансовите условия и кредитирането, показва икономистът на Goldman Sachs за еврозоната Александър Стот.
„ Предаването на резултата от по-строгата политика към този момент е в ход “, написа той в разбор, оповестен в сряда.
По думите му банковите стандарти за разпределяне на заеми - изключително значими за еврозоната, където заемите обезпечават над половината от корпоративното финансиране - към този момент са се стегнали осезаемо и евентуално ще продължат да се стягат. Основният въпрос е какъв брой мощно това ще се отрази на действителната стопанска система.
Според Стот по-голямата част от актуалното стягане се дължи точно на упованията за по-високи лихви.
„ Управителният съвет на ЕЦБ ще би трябвало да осъществя най-малко част от предстоящите нараствания, в случай че желае да охлади търсенето и да ограничи инфлационния напън “, счита той.
Пазарите към този момент залагат на ново покачване
Пазарите правят оценка на към 91% вероятността ЕЦБ да увеличи лихвите с 25 базисни пункта на идващото си съвещание на 11 юни. Това би нараснало депозитната рента до 2,25%.
Освен това вложителите виждат към 50% възможност за още едно покачване през септември.
Очакванията за ново стягане на паричната политика се ускориха след ускоряването на инфлацията в еврозоната в резултат на войната с Иран. През април годишната инфлация доближи 3%, а идващите данни ще бъдат оповестени на 2 юни.
Представители на ЕЦБ не престават да следват линията, обрисувана от президента на институцията Кристин Лагард, че решенията ще се вземат съгласно постъпващите данни и на всяко съвещание поотделно.
Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос съобщи пред CNBC, че централните банки би трябвало деликатно да балансират сред преодоляването на инфлацията и риска от несъразмерен напън върху икономическата интензивност.
„ Няма авансово решен излаз във връзка с лихвите. Дискусията ще остане отворена и всички фактори ще бъдат деликатно претеглени “, показва той.
Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ, също разяснява, че европейските централни банкери „ ще създадат всичко належащо “, с цел да върнат инфлацията към задачата от 2%.
Залогът е доверието в ЕЦБ
Икономистите са разграничени по въпроса дали ЕЦБ въобще би трябвало да покачва лихвите на фона на слабия напредък в еврозоната. Последните данни демонстрират, че стопанската система е повишена с едвам 0,1% през първото тримесечие.
Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг счита, че трите най-големи стопански системи в Европа - Германия, Франция и Италия - са били отслабени от скока в цените на силата, което е основало стагфлационна среда, характеризираща се с по-висока инфлация, по-висока безработица и по-слаб напредък.
Според него по-високите разноски за сила ще лимитират потреблението и по този начин ще охладят инфлационния напън без нужда от нападателно повишение на лихвите.
„ Важно е да разграничаваме това, което централните банки евентуално ще създадат, от това, което би било вярно да създадат “, споделя Шмидинг и прибавя: „ Моето усещане е, че Европейската централна банка е на път да допусне сериозна неточност. “
Филипо Алоати, началник на отдела за финансовия бранш в кредитното звено на Federated Hermes, счита, че ЕЦБ се намира в извънредно неуместна позиция.
„ Икономическите последствия от разтърсванията в енергийната инфраструктура на Близкия изток са съществени и мъчно предвидими. Дори напрежението да отслабне, има огромна възможност цените на петрола да останат трайно високи “, показва той, отбелязвайки, че страни като Германия и Италия са изключително уязвими към продължителни енергийни разтърсвания.
По думите му ЕЦБ към момента заплаща цената за по-ранните си неточности, когато прекомерно дълго е поддържала лихвите на прекомерно ниски равнища след пандемията.
„ Затова централната банка е под възходящ напън да реагира уверено на инфлационния напън и вторичните резултати от него. Овладяването на инфлационните упования се трансформира в основен приоритет, което поддържа нуждата от нарастване на лихвите с 25 базисни пункта още през юни. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ