Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.

Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. прочие Хр. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището доста епохи се намира на значим кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в непосредственост до два значими старопланински прохода – Етрополски проход и Златишки проход (за Тракия и Беломорието).

 По пътя Етрополе – Златица на връщане към Древна Македония, след сполучливия си поход против скитите, минават и войските на цар Филип II Македонски през 339 година прочие Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските проломи, предявяват искания към плячката, носена от македонците, борят се за нея и, откакто раняват самия Филип II Македонски, я отмъкват. По-късно оттова минават и Александър Велики (през 335 година прочие Хр. идва да отмъсти за татко си и преследва трибалите чак до Дунав, където те се избавят на остров), келти и римски легиони. През Средновековеито оттова минават редица военни походи: ромейският император Исак II Ангел, който повел войските си през 1188 година против укрепилите се в Ловеч Асеневци; търновските царе при военните им акции в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.)

 Местоположението и естествените условия на региона благоприятстват стопанското развиване и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства – македонски и гръцки монети, мостри от гръцка керамика, първокласни предмети и украшения, сочат ранно определяне на търговски продан с далечни пазари – Финикия и Египет.

 През XVI-XVII век градът се развива като значим рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. По това време там се заселват опитни рудари саксонци, които вкарват нова технология в рударството – чуковете самокови. Разработването на рудните находища подтиква бурното развиване на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство. Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още доста други. Според архивни данни от 1820 година в Етрополе са изброени 42 занаята. Занаятчийско-търговските връзки на града били най-вече с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и други Извън рамките на страната се изнасяли артикули за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария.

 Стопанският напредък на селището основава условия за развиване на култура и словесност. През XVI-XVII век в манастира „ Св. Троица “ („ Варовитец “), ситуиран в изящен ъгъл на 5 км югоизточно от града, поражда Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със личен автентичен жанр на изписване и декорация. Запазени са 76 тома ръкописи – скъпи документи в съкровищницата на българската литература.

 През 1613 година в манастира се основава килийно учебно заведение. В края на 18 век такива учебни заведения се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 година в Етрополе е намерено публично килийно учебно заведение. През 1828–1830 година е издигната една от първите в страната учебни здания, пригодени за взаимно учебно заведение. Етрополските първенци – търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно учебно заведение, красиви жилищни и икономически здания и способстват за разширението и благоустрояването на града. Бурното развиване на просветното дело оказва забележителен подтик в културното покачване на близки и далечни селища. Десетки граматици, даскали и учители от Етрополе или получили своето обучение тук, разнасят познания, култура и просвета из българските земи.

 През 1865 година Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов основен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става значим пункт, бързо се разраства, оповестено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това епохи наред ситуирано на значим кръстопът, а след 1865 г. – на 15 км настрана от основния път, Етрополе стартира последователно да губи въздействието си и остава дребен град.

 Безспорен принос за развиването на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842–1904) – преподавател, бунтовник, литератор и публицист, една от видните персони на Възраждането в страната, оставил светла следа в националната история. С персоналното присъединяване на Васил Левски през 1870 година е учреден революционен комитет.

 Етрополе играе значима роля и в Руско-турската освободителна война. След рухването на Плевен съветските войски се насочват към София. Турците обаче, укрепили се на позицията Арабаконак – Шиндарника, блокират Орханийския, Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване дефинира Етрополе като значима стратегическа позиция и първоначален пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 година III-та гвардейска пехотна дивизия (с пълководец генерал-майор Виктор Дандевил) от Западния съветски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко завладява Етрополе и донася Свободата. Оттам в продължение на 40 дни управлява зимното прекосяване на Стара планина. Много етрополци и поданици на близките селища оказват помощ на съветската армия – в техническа поддръжка, разузнаване, доставяне и други