Броени Дни Преди Смъртта На Людмила Живкова Баща Й Е Извършил Немислимото С Нея!
Ето целия текст, който открих в архива на Българска телеграфна агенция: “ЦК на Българска комунистическа партия, Министерският съвет и Народно събрание на Отечествения фронт с надълбоко огорчение оповестяват, че след малко боледуване умря през днешния ден в София Людмила Живкова, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Комитета за просвета. Нейната гибел е тежка и непрежалима загуба за партията и народа. ”
Останах като гръмнат. Предполагам, че в този миг ошашавени са се почувствали и доста други хора. В ония години медиите нищо не пишеха за персоналния живот на партийния и държавен хайлайф и малко на брой са знаели за здравословните проблеми на дъщерята на Тодор Живков.
Беше разгласен всеобщ печал. Във в. “Литературен фронт ” писателите показаха своята тъга към умрялата. Запомнил съм думите на Радичков:
“Дете, ти отново
ни изпревари… ”
На другия ден е оповестено заключението на специфичната здравна комисия за гибелта на Людмила. То е извънредно спестовно и редактирано персонално от Тодор Живков:
“В последно време вследствие на огромно пресилване здравословното положение на други Людмила Живкова бе влошено. Предприетите ограничения за възобновяване на здравето ѝ доведоха до бързо възстановяване. На 20 юли 1981 година обаче положението ѝ внезапно се утежни вследствие на ненадейно настъпил кръвоизлив и последвали тежки, необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 година ”
Документът е е подписан от:
1. Акад. проф. доктор Атанас Малеев – първи зам.-министър на националното здраве и ръководител на Медицинската академия. (Той е вуйчо на Людмила, брат на майка ѝ Мара Малеева – б.а.)
2. Проф. доктор Йонко Белоев – шеф на Правителствена обединена болница
3. Проф. доктор Йордан Йорданов – дмн, началник на Центъра за битка с острата дихателна непълнота
4. Проф. доктор Сивчо Сивчев – патоанатом
Всъщност по време на нещастието акад. Малеев е на интернационален конгрес по химиотерапия във Флоренция. Според Крум Благов, създател на книгата “Загадката Людмила Живкова ”, “подписът под здравното умозаключение за гибелта на племенницата му е комплициран единствено за тежест ”.
… Людмила Живкова влиза в политиката едвам на 29 година – през 1971 година е назначена за първи зам.-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина.
През 1972 година Живкова е преназначена за зам.-председател на ръководения от поета Павел Матев Комитет за изкуство и просвета. Година по-късно става негов първи заместител.
И тогава се случва нещастието.
На 12 ноември 1973 година на път за летището
Людмила катастрофира тежко
Трябва да изпрати татко си, който отпътува на публично посещаване за Полша. Както нормално е закъсняла и подрежда на водача на мерцедеса да кара бързо. На околовръстното шосе се удрят челно с москвич, който погрешно изпреварва камион. Людмила получава черепно-мозъчна контузия и изпада в безсъзнание, лицето ѝ е нарязано от счупените стъкла.
Съпругът ѝ Иван Славков споделя: “Като я видях в “Пирогов ”, едвам я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше мощно мозъчно разтърсване. След това ѝ не разрешиха да пътува, изключително със аероплан. Тя обаче рипна още на третия месец да оправя България ”.
В книгата си за Людмила проф. Недьо Недев свидетелства: “Откарват я в “Пирогов ”, активизират най-хубавите експерти да я лекуват. Привличат лекари от чужбина. Прилагат лекуване под управлението на Петър Димков. Използват вани с дестилат. В Париж ѝ вършат пластична интервенция. Тя се съвзема и през февруари 1974 година се връща на работа. ”
В медиите, несъмнено, няма никакво известие за злополуката на Живкова. Сигурен съм, че не е имало нищо и в бюлетините на КАТ, в случай че изобщо са издавани такива.
Светкавичната политическа кариера на Людмила
обаче продължава. През 1975 година сяда на стола на Павел Матев, като постът ѝ ръководител на комитета към този момент е с сан на министър. Заедно с това оглавява и Съвета на ръководителите на креативните съюзи. От 1976 година е член на Централен комитет, а през 1979-а влиза в състава на Политбюро.
Людмила се връща на работа, само че последствията от злополуката оказват трайно въздействие върху здравословното и психическото ѝ положение. Тя като че ли заживява втори живот. Възприема подобен аскетичен режим на хранене, който по-скоро е режим на недояждане.
Увлича се по източни учения и философии, по старите съветски мистици, става парещ поддръжник на индийската просвета, практикува йога, става вегетарианка и прецизно следи тежестта ѝ да не надвиши 48 кг. Отказва се от помощта на научната медицина и стартира да търси услугите на билкари, екстрасенси и “нетрадиционни ” лечители. Поддържа връзки с Ванга и пие билки по нейни инструкции.
“За мое страдание, Людмила потъна в окултните науки и срещите си с врачки, само че нищо не можех да направя ”, декларира здравната сестра Ани Младенова в изявление за “24 часа ” през 2012 година Людмила и Иван Славков са кумове на сватбата ѝ.
“Людмила практикуваше някакви рисковани опити за
“разгряване ” на енергийните центрове
и в това време като че ли забравяше, че човешката сила – физическа или психическа – има предел… ”, написа Богомил Райнов.
1981 година, последната в живота на Людмила, не стартира добре за нея. Предстои честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна. Идеята за това честване е нейна, тя е и началник на комисията по организирането на тържествата. Според проектите ѝ тържественото заседание би трябвало да е в зала №1 на НДК, където да звучи Одата на насладата от Деветата симфония на Бетховен.
Но тя тактично е отстранена като началник на комисията, която е преобразувана в комитет и негов ръководител – за по-голяма представителност!? – става Тодор Живков. Това няма по какъв начин да не удря грубо по самочувствието и упоритостите ѝ.
На 17 февруари Живкова отпътува на двуседмично посещаване в Индия, където открива изложбата “Тракийското изкуство по българските земи ”. Отделно от формалната стратегия тя има доста срещи и визити, за които никой от делегацията не знае. Тръгва слух, че е
посетила храмове на богинията на гибелта Кали, което било неприятна прокоба.
В самолета при противоположния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, споделя им по няколко странни фрази, които за някои звучат като прощални, и им подарява бели кърпички.
На Левчев да вземем за пример споделя: “Пази я деликатно и не я развявай, тъй като вътре има поръсен бистър бял прашец, който не би трябвало да се разпилее. Даде ми го Сей Баба. Казват, че превръщал една материя в друга… ”
Въпреки дългия и тежък полет от Индия единствено няколко часа след кацането на летище София Людмила излетява за Мексико. За по-малко от 24 часа прелита 11 часови пояса.
И когато на 28 февруари самолетът приземява на аеропорта на Мексико Сити, тя няма сили да слезе от него. А е пристигнал да я посрещне министърът на образованието Фернандо Солана.
Посланикът ни в Мексико Богомил Герасимов се качва в самолета: “Людмила лежеше като безжизнена на седалката. Лицето ѝ бе неясно и изпито. Тя гледаше към мен, само че не ме виждаше. Мисля, че въобще не чуваше какво ѝ казвам… ”, описа амбасадорът.
Бодигардовете Димитър Мурджев и Петър Петров я изнасят на ръце от самолета и я закарват с автомобил в хотел. Идва лекарка от руското посолство, само че Людмила не я позволява до себе си. От години тя
има уплаха от руски шпиони
и даже упреква телохранителя си Мурджев, че е човек на Кремъл. Свързват се по телефона с Тодор Живков, който е на посещаване в Москва. Той подрежда за Мексико да излети специфичен аероплан с лекарски екип и Иван Славков. До идването на самолета обаче Людмила се съвзема и се включва в програмата. Славков остава неудовлетворен, че са му изгубили на вятъра времето, и отхвърля да придружи жена си в “мероприятията ”.
В България Живкова продължава да работи доста. Освен отговорностите си в Комитета за просвета при започване на април тя взе участие в 12-ия конгрес на Българска комунистическа партия, на който е
избрана отново за член на Политбюро
На парламентарните избори през юни става народен представител за втори мандат. Преизбрана е и за член на Министерския съвет.
В същото време обаче е разкрита огромна спекулация във фонд “Културно завещание ”, основан особено за 13-вековния празник. Ръководители на фонда са уличени в огромни финансови злоупотреби.
“Когато видя документите, тя беше съкрушена – написа в книгата си “Вторият етаж ” Константин Чакъров. – Не можеше да повярва, че член на Централен комитет ще направи това. ”
Последната ѝ обществена демонстрация е срещата с ръководителки на националните комисии за работа с деца – 23-27 юни. После отпътува за Боровец, където почива и татко ѝ. “С нас имаше и доктор, който я наблюдаваше и организираше нужното лекуване. Но пред очите ми тя губеше сили с всеки минал ден, отпадаше физически от ден на ден и повече… ” Това написа в записките си Живков.
В тези записки обаче няма и ред за тежките диалози и разногласия, които водят татко и щерка за метода, по който тя управлява културата в България, за отношението ѝ към “съветските приятели ”, за недоволството към нея у някои членове на Политбюро. Както и за нейното бъдеще в политиката. Иван Славков не ходел постоянно там, само че един път споделя с Любомир Левчев: “Яко я притиснахме с татко ѝ. Дано този път се вразуми… ”
Богомил Райнов написа, че без да сдържа гнева си и без да си мери думите, Живков упреквал дъщеря си, че пречи на активността му, наместо да оказва помощ, че излага и себе си, и него, че става за смях. И още: “Бащата, асистиран от зетя, насочва към дъщерята голям брой тежки обвинявания против държанието ѝ на държавник и общественик. ”
Богомил Герасимов ми сподели, че в Боровец Живков я уволнява от всички постове. Това тя не може да понесе. Според дипломата гибелта ѝ е по едно и също време ликвидиране и самоубийство. (Виж карето на 54-а стр.)
На 20 юли Людмила се прибира в София във вила “Калина ”. Според охранителя Мурджев това става към 15 ч. Според водача Зафиров – към 18. Мурджев получава от нея рецепта, с цел да купи лекарство. Според него става дума за приспивателното дормопан. Людмила освобождава шефката на вилата и остава единствено с камериерката. По-късно тя първа ще откри Людмила безжизнена в “басейнчето ” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока към 30 см.
Димитър Мурджев е един от първите, написали записки за службата си в Управление безопасност и охрана (Пето управление н. През 1992 година излезе книгата му “Така ги видях ”. Герои в нея са Живков, Людмила, Петър Младенов и Чудомир Александров.
Мурджев споделя, че към 18 ч звъннал телефонът в дежурната стая. Чул в слушалката писъците на камериерката. Изтичали с водача в банята и занемели: “В басейнчето плуваше тялото на Людмила. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса ѝ… Беше мъртва. ”
Линейката идва чак след час. По пътя спукали гума. Междувременно идва здравната сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковката с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взима единствено две хапчета.
Аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта на 21 юли от професорите Сивчев и Белов без помощта на асистенти.
Протокол на аутопсията не е юридически
През 2000 година проф. Сивчев споделя на Крум Благов, че Людмила се е удавила в басейнчето: “Белият дроб се е извършил с течност и не е могла повече да диша, а не е имало кой да я извади оттова. Тя вероятно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала… ”
Всичко звучи разумно и безапелационно и може би щяхме да приемем, че това е същинската причина за гибелта на Людмила, в случай че след време проф. Сивчев във връзка повода за удавянето ѝ не беше споделил: “Това е загадка, която ще отнеса с мен… ”
С годините се “утвърдиха ” три най-възможни аргументи за гибелта на Людмила:
1. Нещастен случай. Става ѝ неприятно в банята, свлича се във ваната и се удавя.
2. Самоубийство – гълта всичките хапчета дормопан, заспива и се удавя във ваната.
3. Убита. Не съм последовател на тайните теории, само че мира не ми дават едни думи на Живков, написани в неговите “Мемоари ” (1997): “Трудно ми е да го изрека, само че не мога да кажа дали кончината ѝ е била резултат от привършване на виталните й сили, или е имало и някакво външно “вмешателство ”…
През 1981 година Живков държеше крепко цялата власт. Защо не подреди да бъде разплетена същинската причина за гибелта на Людмила…
Богомил Герасимов: Смъртта ѝ е ликвидиране и самоубийство по едно и също време
Вероятно звучи неуместно, само че повода за гибелта на Людмила Живкова може да се дефинира по едно и също време като ликвидиране и самоубийство. Във всеки случай тя не беше естествена, в резултат на остарели контузии, заболяване или изтощеност, а насилствена – вследствие на безапелационната заповед на Кремъл да се постави завършек на ролята, която играеше Людмила в политическия живот на България.
Тази заповед обаче не можеше да реализира търсения резултат, в случай че липсваше сервилното смирение, бих споделил, даже в случай че го нямаше паническото решение на Тодор Живков да се впише в московския сюжет против щерка си.
Людмила Живкова си отиде като щерка на Тодор Живков, само че не и като ръководител на Комитета за просвета. След намесата на Кремъл тя беше уволнена от татко си, който я принуди да се прави на болна в Боровец, да одобри отстраняването си от обществено-политическия живот на страната като залог за персоналното му оцеляване. Това на процедура беше моралното ѝ ликвидиране, пише168chasa.bg. Самоубийството с таблетките дормопан беше израз освен на нейното обезсърчение, само че и на митинга ѝ против непознатия диктат и измяната на татко ѝ. Тя прибегна до тази последна мярка, с цел да схванат всички и на всички места, че няма да има Ода на насладата в зала №1 и на нейно място като при опело на 1300-годишнината ще звучи реквием.
Останах като гръмнат. Предполагам, че в този миг ошашавени са се почувствали и доста други хора. В ония години медиите нищо не пишеха за персоналния живот на партийния и държавен хайлайф и малко на брой са знаели за здравословните проблеми на дъщерята на Тодор Живков.
Беше разгласен всеобщ печал. Във в. “Литературен фронт ” писателите показаха своята тъга към умрялата. Запомнил съм думите на Радичков:
“Дете, ти отново
ни изпревари… ”
На другия ден е оповестено заключението на специфичната здравна комисия за гибелта на Людмила. То е извънредно спестовно и редактирано персонално от Тодор Живков:
“В последно време вследствие на огромно пресилване здравословното положение на други Людмила Живкова бе влошено. Предприетите ограничения за възобновяване на здравето ѝ доведоха до бързо възстановяване. На 20 юли 1981 година обаче положението ѝ внезапно се утежни вследствие на ненадейно настъпил кръвоизлив и последвали тежки, необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 2 часа на 21 юли 1981 година ”
Документът е е подписан от:
1. Акад. проф. доктор Атанас Малеев – първи зам.-министър на националното здраве и ръководител на Медицинската академия. (Той е вуйчо на Людмила, брат на майка ѝ Мара Малеева – б.а.)
2. Проф. доктор Йонко Белоев – шеф на Правителствена обединена болница
3. Проф. доктор Йордан Йорданов – дмн, началник на Центъра за битка с острата дихателна непълнота
4. Проф. доктор Сивчо Сивчев – патоанатом
Всъщност по време на нещастието акад. Малеев е на интернационален конгрес по химиотерапия във Флоренция. Според Крум Благов, създател на книгата “Загадката Людмила Живкова ”, “подписът под здравното умозаключение за гибелта на племенницата му е комплициран единствено за тежест ”.
… Людмила Живкова влиза в политиката едвам на 29 година – през 1971 година е назначена за първи зам.-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина.
През 1972 година Живкова е преназначена за зам.-председател на ръководения от поета Павел Матев Комитет за изкуство и просвета. Година по-късно става негов първи заместител.
И тогава се случва нещастието.
На 12 ноември 1973 година на път за летището
Людмила катастрофира тежко
Трябва да изпрати татко си, който отпътува на публично посещаване за Полша. Както нормално е закъсняла и подрежда на водача на мерцедеса да кара бързо. На околовръстното шосе се удрят челно с москвич, който погрешно изпреварва камион. Людмила получава черепно-мозъчна контузия и изпада в безсъзнание, лицето ѝ е нарязано от счупените стъкла.
Съпругът ѝ Иван Славков споделя: “Като я видях в “Пирогов ”, едвам я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше мощно мозъчно разтърсване. След това ѝ не разрешиха да пътува, изключително със аероплан. Тя обаче рипна още на третия месец да оправя България ”.
В книгата си за Людмила проф. Недьо Недев свидетелства: “Откарват я в “Пирогов ”, активизират най-хубавите експерти да я лекуват. Привличат лекари от чужбина. Прилагат лекуване под управлението на Петър Димков. Използват вани с дестилат. В Париж ѝ вършат пластична интервенция. Тя се съвзема и през февруари 1974 година се връща на работа. ”
В медиите, несъмнено, няма никакво известие за злополуката на Живкова. Сигурен съм, че не е имало нищо и в бюлетините на КАТ, в случай че изобщо са издавани такива.
Светкавичната политическа кариера на Людмила
обаче продължава. През 1975 година сяда на стола на Павел Матев, като постът ѝ ръководител на комитета към този момент е с сан на министър. Заедно с това оглавява и Съвета на ръководителите на креативните съюзи. От 1976 година е член на Централен комитет, а през 1979-а влиза в състава на Политбюро.
Людмила се връща на работа, само че последствията от злополуката оказват трайно въздействие върху здравословното и психическото ѝ положение. Тя като че ли заживява втори живот. Възприема подобен аскетичен режим на хранене, който по-скоро е режим на недояждане.
Увлича се по източни учения и философии, по старите съветски мистици, става парещ поддръжник на индийската просвета, практикува йога, става вегетарианка и прецизно следи тежестта ѝ да не надвиши 48 кг. Отказва се от помощта на научната медицина и стартира да търси услугите на билкари, екстрасенси и “нетрадиционни ” лечители. Поддържа връзки с Ванга и пие билки по нейни инструкции.
“За мое страдание, Людмила потъна в окултните науки и срещите си с врачки, само че нищо не можех да направя ”, декларира здравната сестра Ани Младенова в изявление за “24 часа ” през 2012 година Людмила и Иван Славков са кумове на сватбата ѝ.
“Людмила практикуваше някакви рисковани опити за
“разгряване ” на енергийните центрове
и в това време като че ли забравяше, че човешката сила – физическа или психическа – има предел… ”, написа Богомил Райнов.
1981 година, последната в живота на Людмила, не стартира добре за нея. Предстои честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна. Идеята за това честване е нейна, тя е и началник на комисията по организирането на тържествата. Според проектите ѝ тържественото заседание би трябвало да е в зала №1 на НДК, където да звучи Одата на насладата от Деветата симфония на Бетховен.
Но тя тактично е отстранена като началник на комисията, която е преобразувана в комитет и негов ръководител – за по-голяма представителност!? – става Тодор Живков. Това няма по какъв начин да не удря грубо по самочувствието и упоритостите ѝ.
На 17 февруари Живкова отпътува на двуседмично посещаване в Индия, където открива изложбата “Тракийското изкуство по българските земи ”. Отделно от формалната стратегия тя има доста срещи и визити, за които никой от делегацията не знае. Тръгва слух, че е
посетила храмове на богинията на гибелта Кали, което било неприятна прокоба.
В самолета при противоположния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, споделя им по няколко странни фрази, които за някои звучат като прощални, и им подарява бели кърпички.
На Левчев да вземем за пример споделя: “Пази я деликатно и не я развявай, тъй като вътре има поръсен бистър бял прашец, който не би трябвало да се разпилее. Даде ми го Сей Баба. Казват, че превръщал една материя в друга… ”
Въпреки дългия и тежък полет от Индия единствено няколко часа след кацането на летище София Людмила излетява за Мексико. За по-малко от 24 часа прелита 11 часови пояса.
И когато на 28 февруари самолетът приземява на аеропорта на Мексико Сити, тя няма сили да слезе от него. А е пристигнал да я посрещне министърът на образованието Фернандо Солана.
Посланикът ни в Мексико Богомил Герасимов се качва в самолета: “Людмила лежеше като безжизнена на седалката. Лицето ѝ бе неясно и изпито. Тя гледаше към мен, само че не ме виждаше. Мисля, че въобще не чуваше какво ѝ казвам… ”, описа амбасадорът.
Бодигардовете Димитър Мурджев и Петър Петров я изнасят на ръце от самолета и я закарват с автомобил в хотел. Идва лекарка от руското посолство, само че Людмила не я позволява до себе си. От години тя
има уплаха от руски шпиони
и даже упреква телохранителя си Мурджев, че е човек на Кремъл. Свързват се по телефона с Тодор Живков, който е на посещаване в Москва. Той подрежда за Мексико да излети специфичен аероплан с лекарски екип и Иван Славков. До идването на самолета обаче Людмила се съвзема и се включва в програмата. Славков остава неудовлетворен, че са му изгубили на вятъра времето, и отхвърля да придружи жена си в “мероприятията ”.
В България Живкова продължава да работи доста. Освен отговорностите си в Комитета за просвета при започване на април тя взе участие в 12-ия конгрес на Българска комунистическа партия, на който е
избрана отново за член на Политбюро
На парламентарните избори през юни става народен представител за втори мандат. Преизбрана е и за член на Министерския съвет.
В същото време обаче е разкрита огромна спекулация във фонд “Културно завещание ”, основан особено за 13-вековния празник. Ръководители на фонда са уличени в огромни финансови злоупотреби.
“Когато видя документите, тя беше съкрушена – написа в книгата си “Вторият етаж ” Константин Чакъров. – Не можеше да повярва, че член на Централен комитет ще направи това. ”
Последната ѝ обществена демонстрация е срещата с ръководителки на националните комисии за работа с деца – 23-27 юни. После отпътува за Боровец, където почива и татко ѝ. “С нас имаше и доктор, който я наблюдаваше и организираше нужното лекуване. Но пред очите ми тя губеше сили с всеки минал ден, отпадаше физически от ден на ден и повече… ” Това написа в записките си Живков.
В тези записки обаче няма и ред за тежките диалози и разногласия, които водят татко и щерка за метода, по който тя управлява културата в България, за отношението ѝ към “съветските приятели ”, за недоволството към нея у някои членове на Политбюро. Както и за нейното бъдеще в политиката. Иван Славков не ходел постоянно там, само че един път споделя с Любомир Левчев: “Яко я притиснахме с татко ѝ. Дано този път се вразуми… ”
Богомил Райнов написа, че без да сдържа гнева си и без да си мери думите, Живков упреквал дъщеря си, че пречи на активността му, наместо да оказва помощ, че излага и себе си, и него, че става за смях. И още: “Бащата, асистиран от зетя, насочва към дъщерята голям брой тежки обвинявания против държанието ѝ на държавник и общественик. ”
Богомил Герасимов ми сподели, че в Боровец Живков я уволнява от всички постове. Това тя не може да понесе. Според дипломата гибелта ѝ е по едно и също време ликвидиране и самоубийство. (Виж карето на 54-а стр.)
На 20 юли Людмила се прибира в София във вила “Калина ”. Според охранителя Мурджев това става към 15 ч. Според водача Зафиров – към 18. Мурджев получава от нея рецепта, с цел да купи лекарство. Според него става дума за приспивателното дормопан. Людмила освобождава шефката на вилата и остава единствено с камериерката. По-късно тя първа ще откри Людмила безжизнена в “басейнчето ” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока към 30 см.
Димитър Мурджев е един от първите, написали записки за службата си в Управление безопасност и охрана (Пето управление н. През 1992 година излезе книгата му “Така ги видях ”. Герои в нея са Живков, Людмила, Петър Младенов и Чудомир Александров.
Мурджев споделя, че към 18 ч звъннал телефонът в дежурната стая. Чул в слушалката писъците на камериерката. Изтичали с водача в банята и занемели: “В басейнчето плуваше тялото на Людмила. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса ѝ… Беше мъртва. ”
Линейката идва чак след час. По пътя спукали гума. Междувременно идва здравната сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковката с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взима единствено две хапчета.
Аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта на 21 юли от професорите Сивчев и Белов без помощта на асистенти.
Протокол на аутопсията не е юридически
През 2000 година проф. Сивчев споделя на Крум Благов, че Людмила се е удавила в басейнчето: “Белият дроб се е извършил с течност и не е могла повече да диша, а не е имало кой да я извади оттова. Тя вероятно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е загинала… ”
Всичко звучи разумно и безапелационно и може би щяхме да приемем, че това е същинската причина за гибелта на Людмила, в случай че след време проф. Сивчев във връзка повода за удавянето ѝ не беше споделил: “Това е загадка, която ще отнеса с мен… ”
С годините се “утвърдиха ” три най-възможни аргументи за гибелта на Людмила:
1. Нещастен случай. Става ѝ неприятно в банята, свлича се във ваната и се удавя.
2. Самоубийство – гълта всичките хапчета дормопан, заспива и се удавя във ваната.
3. Убита. Не съм последовател на тайните теории, само че мира не ми дават едни думи на Живков, написани в неговите “Мемоари ” (1997): “Трудно ми е да го изрека, само че не мога да кажа дали кончината ѝ е била резултат от привършване на виталните й сили, или е имало и някакво външно “вмешателство ”…
През 1981 година Живков държеше крепко цялата власт. Защо не подреди да бъде разплетена същинската причина за гибелта на Людмила…
Богомил Герасимов: Смъртта ѝ е ликвидиране и самоубийство по едно и също време
Вероятно звучи неуместно, само че повода за гибелта на Людмила Живкова може да се дефинира по едно и също време като ликвидиране и самоубийство. Във всеки случай тя не беше естествена, в резултат на остарели контузии, заболяване или изтощеност, а насилствена – вследствие на безапелационната заповед на Кремъл да се постави завършек на ролята, която играеше Людмила в политическия живот на България.
Тази заповед обаче не можеше да реализира търсения резултат, в случай че липсваше сервилното смирение, бих споделил, даже в случай че го нямаше паническото решение на Тодор Живков да се впише в московския сюжет против щерка си.
Людмила Живкова си отиде като щерка на Тодор Живков, само че не и като ръководител на Комитета за просвета. След намесата на Кремъл тя беше уволнена от татко си, който я принуди да се прави на болна в Боровец, да одобри отстраняването си от обществено-политическия живот на страната като залог за персоналното му оцеляване. Това на процедура беше моралното ѝ ликвидиране, пише168chasa.bg. Самоубийството с таблетките дормопан беше израз освен на нейното обезсърчение, само че и на митинга ѝ против непознатия диктат и измяната на татко ѝ. Тя прибегна до тази последна мярка, с цел да схванат всички и на всички места, че няма да има Ода на насладата в зала №1 и на нейно място като при опело на 1300-годишнината ще звучи реквием.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ