Три от най-зловещите теории за бъдещето
Ето три от най-зловещите. И нищо чудно след време теорията да стане процедура
ФАЛШИВ BAКУУМ
Според тази доктрина нашата Вселена е част от друга, още по-голяма Вселена и сега се намира в положение на краткотрайна фаза. Ако си представим всичко като един облик, то огромната Вселена е тенджера с кипяща вода, а нашата е едно от дребните мехурчета, образуващи се на дъното й.
Но най-после мехурчето доближава до повърхността на водата (дори за това да са му нужни милиарди години) и целият наш свят дружно с всичко, което сме основали и знаем, ще изчезне в момент без всякакво предизвестие. И нищо не може да Ge направи по въпроса.
ГОЛЕМИЯТ ФИЛТЪР
Теорията, дефинирана през 1996 година от Робин Д. Хенсън, предлага отговор на следния въпрос: в случай че някъде във Вселената има живот, за какво към момента не сме го разкрили?
Според нея сред планетите, където към момента няма живот, и планетите с развита цивилизация се намира самобитен Голям филтър – незнайни фактори, препятстващи появяването на живот или унищожаващи го на планетите, попадащи под тяхното въздействие. Тези фактори или унищожават планетата, като небесно тяло, или живота на нея. Това значи, че човечеството попада под един от трите сюжета на развиване.
– Ние сме изключение – нашата планета е минала през Големия филтър, само че по някакви аргументи животът на нея не е погубен.
– Ние сме първите. Тази версия подразбира, че изискванията в нашата галактика едвам в този момент са станали удобни за развиване на високоинтелигентен живот, кадърен да разселва други планети.
– Все още не сме достигнали до Големия филтър. В този случай всичко е доста печално и откриването на живот на Марс или на спътника на Юпитер – Европа, е просто неприятна вест, защото това значи, че срещата с Големия филтър следва.
МОЗЪК В КОНТЕЙНЕР
Тази доктрина постоянно се употребява за изложение на опити, ориентирани към определяне на обособени особености на нашата визия за знанията, действителността, истината, разсъдъка и смисъла. Тя позволява, че:
– мозъкът е източник на нашето съзнание;
– мозъкът действа благодарение на електрически импулси;
– външни дразнители могат да повлияят на работата на мозъка;
– всеки външен дразнител може да бъде в известна степен симулиран изкуствено по този начин, че мозъкът да не може да разграничи изкуствено основания от действително съществуващия дразнител.
Най-интересното е, че съгласно тази доктрина самият човек може да е „ мозък в резервоар “. А целият живот към нас – изкуствено моделирана действителност.
философската школа солипсизъм има много забавни възгледи и в известна степен разкрива тази идея.
