С искра в сърцето
Ето подобен човек беше Лъчезар Цоцорков - едно изявление от списание „ Мениджър “, вместо " последно довиждане... "
- Господин Цоцорков, самомотивацията ли движи най-силно индивида към триумфа?
- Да, в случай че под самомотивация разбираме част от личностните човешки качества като упоритост, предпочитание за триумф, пристрастеност в работата, както и усърдие, благоприятни условия и професионален потенциал. Да не забравяме поговорката " Кой каквото си направи, никой различен не може да му го направи! ". За мен това важи освен в отрицателен, само че на първо място в позитивен проект. Ако нямаш искрата в сърцето си, в случай че нямаш способността да мечтаеш и да поставяш цели пред себе си - който и да се пробва да те стимулира, няма да реализира необикновен триумф. И противоположното, няма по-силна мотивация за един човек от това да мечтае, да си показва своите фантазии осъществени, да живее с възприятието, че всеки ден, малко по малко, се доближава към тях.
- Какво най-вече ви стимулира - полезности, цели или нещо друго? Вас персонално кое най-вече ви стимулира?
- За мен водещото постоянно е била хубавичко социална и личностна ценностна система, възприятието, че си честен, че постъпваш вярно, че си обективен към себе си и към близките, че в действителност правиш положително. Винаги са ме стимулирали фантазиите, работата по съответните цели, взаимоотношението с другите хора към мен. Няма по-голям заряд от това да виждаш по какъв начин нещо, което в началото е изглеждало неосъществимо, последователно се случва и добива напълно действителни контури. Мотивира ме и пристрастеността в работата, възприятието за необходимост, с което постоянно съм работил. Но също по този начин и възприятието за признателност. Хората постоянно имат склонността да не помнят всичко хубаво, за което би трябвало да са признателни на живота си, и се концентрират върху отрицателното. Аз съм си построил навика въображаемо всяка заран да благодаря на Господ и на доста хора за постигнатото и за чисто човешките неща в живота ми. Така всяка заран денят ми стартира със съзнанието, че неслучайно съм постигнал това, което съм желал, че напъните са си коствали и не престават да си струват… И в работата, и в живота за мен е мотивиращо да знаеш, че нищо не е толкоз положително, че да не може да стане още по-добро, и че доброжелателната, градивната рецензия и самокритиката постоянно те водят напред.
- Господин Цоцорков, самомотивацията ли движи най-силно индивида към триумфа?
- Да, в случай че под самомотивация разбираме част от личностните човешки качества като упоритост, предпочитание за триумф, пристрастеност в работата, както и усърдие, благоприятни условия и професионален потенциал. Да не забравяме поговорката " Кой каквото си направи, никой различен не може да му го направи! ". За мен това важи освен в отрицателен, само че на първо място в позитивен проект. Ако нямаш искрата в сърцето си, в случай че нямаш способността да мечтаеш и да поставяш цели пред себе си - който и да се пробва да те стимулира, няма да реализира необикновен триумф. И противоположното, няма по-силна мотивация за един човек от това да мечтае, да си показва своите фантазии осъществени, да живее с възприятието, че всеки ден, малко по малко, се доближава към тях.
- Какво най-вече ви стимулира - полезности, цели или нещо друго? Вас персонално кое най-вече ви стимулира?
- За мен водещото постоянно е била хубавичко социална и личностна ценностна система, възприятието, че си честен, че постъпваш вярно, че си обективен към себе си и към близките, че в действителност правиш положително. Винаги са ме стимулирали фантазиите, работата по съответните цели, взаимоотношението с другите хора към мен. Няма по-голям заряд от това да виждаш по какъв начин нещо, което в началото е изглеждало неосъществимо, последователно се случва и добива напълно действителни контури. Мотивира ме и пристрастеността в работата, възприятието за необходимост, с което постоянно съм работил. Но също по този начин и възприятието за признателност. Хората постоянно имат склонността да не помнят всичко хубаво, за което би трябвало да са признателни на живота си, и се концентрират върху отрицателното. Аз съм си построил навика въображаемо всяка заран да благодаря на Господ и на доста хора за постигнатото и за чисто човешките неща в живота ми. Така всяка заран денят ми стартира със съзнанието, че неслучайно съм постигнал това, което съм желал, че напъните са си коствали и не престават да си струват… И в работата, и в живота за мен е мотивиращо да знаеш, че нищо не е толкоз положително, че да не може да стане още по-добро, и че доброжелателната, градивната рецензия и самокритиката постоянно те водят напред.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ