Финалният победен поход на Black Sabbath, който събра света на ме...
Ето по този начин трябваше да свърши всичко. Четиримата истински музиканти от Black Sabbath се събират за последно в родния им Бирмингам и целият свят е заковал вниманието си върху този колосален метъл реверанс, с който и Black Sabbath, и Ози Осбърн се сбогуват със сцената. Лилавата завеса ще падне на следващия ден вечер и ще остане гигантското завещание на най-важната група в тежкия рок, а те ще се отдръпват триумфално.
Не, че не трябваше да запишат финален албум и да тръгнат на прощално турне. “13 ” излезе през 2013, а Black Sabbath се поклониха за последно пред аудитория през 2015 още веднъж в Бирмингам. Но и за почитателите, и за метъл обществото остана оня горчив привкус от свадата с истинския барабанист Бил Уорд и отсъствието му и в албума, и на турнето. Сякаш сбогуването не беше пълноценно, не се случи както би трябвало.
Последваха няколко години на мъртвило за групата. Ози извади два нелоши солови албума, Тони Айоми се почисти от лимфомата, Гийзър Бътлър написа автобиография, а Бил Уорд очевидно победи демоните си и написа песни за „ най-малко още два солови албума “. Ози се опита да направи прощално турне като соло актьор, само че здравословните му проблеми, интервенциите на гърба и прогресиращият Паркинсон просто не му разрешиха да излезе уместно на последна международна обиколка.
Black Sabbath и част от метъл елита (снимка: Рос Халфин)
И до момента в който времето непреклонно тече, огромни имена от света на рока и метъла напуснаха сцената на живота, то като че ли резервира тези хора за едно почтено сбогуване, буташе бирмингамската четворка към този миг на заключителен успех.
Ози и Black Sabbath оповестиха “Back to the Beginning ”, по алюзия с песента “End of the Beginning ” от упоменатия нагоре финален албум. Обратно към началото. Един сетен концерт там, където стартира всичко. В родния Бирмингам. Но този път не в сцена, а на стадиона на футболната горделивост на града „ Астън Вила “.
„ Трябваха ни 57 години, с цел да излезем на „ Вила Парк “ и пъклен се вълнувам “, споделя под мустак китаристът Тони Айоми. Мястото им там е изцяло справедливо. И признанията, въпреки най-важните такива да са им дадени от легиони и генерации почитатели и цялото съзвездие музиканти на тежкия рок в последните 50 години, валят в тези последни седмици преди 5 юли.
Първо е самият концерт. В знак на респект на една сцена поради Бащиците ще излезе международният метъл хайлайф – Metallica, Slayer, Anthrax, Tool, Gojira, Pantera, Mastodon… Конферансие на събитието ще бъде Джейсън Момоа. Арт шеф е китаристът на Rage Against the Machine Том Морело. А с изключение на, че ще следим сбогуването на Black Sabbath, Ози също ще излезе за последно като соло актьор с доста от музикантите, които са били част от бенда му през годините.
Миналата седмица градската администрация на Бирмингам направи Ози, Тони, Тери и Бил почетни жители и им даде „ свободата на града “. В края на кариерата си Black Sabbath получиха признанието на родното си място.
Бившият пъб и клуб The Crown, където четиримата изнасят първия си концерт, още като Earth, няколко месеца преди да сменят името си по кино лентата на ужасите на Борис Карлоф " Black Sabbath ", беше приет като родното място на хеви метъла. Тази седмица постройката беше удостоена с тежка табела, носеща имената на Тони Айоми, Ози Осбърн, Бил Уорд и Гийзър Бътлър и датата септември 1968 като родните ден и място на хеви метъла.
В началото на годината пък Ози Осбърн беше почетен с почетното място в рокендрол залата на славата.
От началото на седмицата хиляди почитатели, измежду които и огромни звезди от света на тежкия рок, се стичат в Бирмингам. В момента легловата база на града – хотели, хостели, жилища чартърен, къщи за посетители, е запълнена над 85% по публични данни. „ Най-големия концерт в метъла “, го назовават всички и съпоставят по значимост финалния лайв на именитата тайфа с концерта в памет на Фреди Мъркюри преди 33 години.
И това се случва в чест на Black Sabbath. Които потеглиха преди 57 години от работническите квартали на Бирмингам и за няколко години излязоха от кръчмите и клубовете и се качиха на огромните подиуми, паралелно с огромните тогава Led Zeppelin, The Who. Но за разлика от тях, те нямаха разгърден фронтмен, който да вее руси букли и лъстиви музиканти зад него на сцената. Те бяха грозновати младежи с мустаци и един шизоидно несдържан артист, като плениха публиката с черната магия на тежката музика. Създадоха тежкия китарен звук съвсем без да желаят – случаят във фабриката, в която Тони Айоми работи му коства върховете на два пръста на дясната ръка – тази, с която левичарът натиска струните към грифа. И с цел да усеща с корковите накрайници дали е натиснал задоволително струните, настройва китарата си по-ниско, създавайки този тежък китарен тон. Ози вие като банши на гробища в безлунна нощ. Бил Уорд вкарва съвсем джази груув с неудържимите си офанзиви над барабаните. А тътенът на баса на Гийзър Бътлър и мракобесните му текстове са това, което приключва магическия облик на Black Sabbath. И те пристигнаха, с цел да откраднат душите ни.
Black Sabbath към този момент са постигнали всичко. Любовта на почитателите и бандите, пристигнали след тях. Признанието на родния им Бирмингам. И на следващия ден десетки хиляди ще се съберат на стадион Вила Парк, с цел да се сбогуват с тях. Милиони почитатели ще създадем същото онлайн. Финалът, който и те, и ние заслужаваме. А по-късно?
Не, че не трябваше да запишат финален албум и да тръгнат на прощално турне. “13 ” излезе през 2013, а Black Sabbath се поклониха за последно пред аудитория през 2015 още веднъж в Бирмингам. Но и за почитателите, и за метъл обществото остана оня горчив привкус от свадата с истинския барабанист Бил Уорд и отсъствието му и в албума, и на турнето. Сякаш сбогуването не беше пълноценно, не се случи както би трябвало.
Последваха няколко години на мъртвило за групата. Ози извади два нелоши солови албума, Тони Айоми се почисти от лимфомата, Гийзър Бътлър написа автобиография, а Бил Уорд очевидно победи демоните си и написа песни за „ най-малко още два солови албума “. Ози се опита да направи прощално турне като соло актьор, само че здравословните му проблеми, интервенциите на гърба и прогресиращият Паркинсон просто не му разрешиха да излезе уместно на последна международна обиколка.
Black Sabbath и част от метъл елита (снимка: Рос Халфин)
И до момента в който времето непреклонно тече, огромни имена от света на рока и метъла напуснаха сцената на живота, то като че ли резервира тези хора за едно почтено сбогуване, буташе бирмингамската четворка към този миг на заключителен успех.
Ози и Black Sabbath оповестиха “Back to the Beginning ”, по алюзия с песента “End of the Beginning ” от упоменатия нагоре финален албум. Обратно към началото. Един сетен концерт там, където стартира всичко. В родния Бирмингам. Но този път не в сцена, а на стадиона на футболната горделивост на града „ Астън Вила “.
„ Трябваха ни 57 години, с цел да излезем на „ Вила Парк “ и пъклен се вълнувам “, споделя под мустак китаристът Тони Айоми. Мястото им там е изцяло справедливо. И признанията, въпреки най-важните такива да са им дадени от легиони и генерации почитатели и цялото съзвездие музиканти на тежкия рок в последните 50 години, валят в тези последни седмици преди 5 юли.
Първо е самият концерт. В знак на респект на една сцена поради Бащиците ще излезе международният метъл хайлайф – Metallica, Slayer, Anthrax, Tool, Gojira, Pantera, Mastodon… Конферансие на събитието ще бъде Джейсън Момоа. Арт шеф е китаристът на Rage Against the Machine Том Морело. А с изключение на, че ще следим сбогуването на Black Sabbath, Ози също ще излезе за последно като соло актьор с доста от музикантите, които са били част от бенда му през годините.
Миналата седмица градската администрация на Бирмингам направи Ози, Тони, Тери и Бил почетни жители и им даде „ свободата на града “. В края на кариерата си Black Sabbath получиха признанието на родното си място.
Бившият пъб и клуб The Crown, където четиримата изнасят първия си концерт, още като Earth, няколко месеца преди да сменят името си по кино лентата на ужасите на Борис Карлоф " Black Sabbath ", беше приет като родното място на хеви метъла. Тази седмица постройката беше удостоена с тежка табела, носеща имената на Тони Айоми, Ози Осбърн, Бил Уорд и Гийзър Бътлър и датата септември 1968 като родните ден и място на хеви метъла.
В началото на годината пък Ози Осбърн беше почетен с почетното място в рокендрол залата на славата.
От началото на седмицата хиляди почитатели, измежду които и огромни звезди от света на тежкия рок, се стичат в Бирмингам. В момента легловата база на града – хотели, хостели, жилища чартърен, къщи за посетители, е запълнена над 85% по публични данни. „ Най-големия концерт в метъла “, го назовават всички и съпоставят по значимост финалния лайв на именитата тайфа с концерта в памет на Фреди Мъркюри преди 33 години.
И това се случва в чест на Black Sabbath. Които потеглиха преди 57 години от работническите квартали на Бирмингам и за няколко години излязоха от кръчмите и клубовете и се качиха на огромните подиуми, паралелно с огромните тогава Led Zeppelin, The Who. Но за разлика от тях, те нямаха разгърден фронтмен, който да вее руси букли и лъстиви музиканти зад него на сцената. Те бяха грозновати младежи с мустаци и един шизоидно несдържан артист, като плениха публиката с черната магия на тежката музика. Създадоха тежкия китарен звук съвсем без да желаят – случаят във фабриката, в която Тони Айоми работи му коства върховете на два пръста на дясната ръка – тази, с която левичарът натиска струните към грифа. И с цел да усеща с корковите накрайници дали е натиснал задоволително струните, настройва китарата си по-ниско, създавайки този тежък китарен тон. Ози вие като банши на гробища в безлунна нощ. Бил Уорд вкарва съвсем джази груув с неудържимите си офанзиви над барабаните. А тътенът на баса на Гийзър Бътлър и мракобесните му текстове са това, което приключва магическия облик на Black Sabbath. И те пристигнаха, с цел да откраднат душите ни.
Black Sabbath към този момент са постигнали всичко. Любовта на почитателите и бандите, пристигнали след тях. Признанието на родния им Бирмингам. И на следващия ден десетки хиляди ще се съберат на стадион Вила Парк, с цел да се сбогуват с тях. Милиони почитатели ще създадем същото онлайн. Финалът, който и те, и ние заслужаваме. А по-късно?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ