Причината, поради която японските деца никога не са палави
Ето повода, заради която японските деца в никакъв случай не са палави!
Япония е една от най-невероятните страни. Целият свят познава трудолюбието на японците, тяхното постоянство, дисциплинираност и почитание към природата.
Предлагаме ви да обърнем внимание на още една специфичност на този народ, която би трябвало да бъде възприета от родителите, живеещи във всяка страна.
ЯПАНСКИЯТ ПОДХОД ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО
Хората, които идват в Страната на изгряващото слънце, са сюрпризирани от необикновеното разбиране между другите генерации японци. Покорни и прелестни деца, адекватни възрастни, любящи баби и дядовци, без нормалните „ шъшкания…
Причината за подобно единогласие е специфична традиция в развъждането на японските деца, чиито корени ни връщат в далечното минало.
Преди много векове японските майки съчетавали работата с родителството. Нямало детски градини или баби, които да си седят у дома, при които да оставите детето до приключването на работния ден. Затова бебето постоянно е било на същото място, където е майка му. Дори в случай че дамата вървяла в полето, тя щяла да носи детето си, увито в плат. Нещо повече, тя непрекъснато говорила с бебето, разказвала му какво прави и защо. Не е изненадващо, че детето се научавало да приказва по-бързо, в сравнение с да ходи.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОЗИ ПОДХОД?
Детето се чувства включено във всички витални процеси (работа, отмора, разходки), за него е по-лесно да се развива и опознава света.
Не е изненадващо, че даже и в този момент японските дами избират да отглеждат децата си съгласно тази традиция. Където и да отиде мама, каквото и да прави, бебето е постоянно до нея.
Обикновено японските майки седят вкъщи, до момента в който детето навърши 3 години. Въпреки че в страната има ясли, даването на бебето там се смята за срамотия. След като бебето отпразнува третия си рожден ден, то бива изпратено на детска градина.
Както вкъщи, така и в градината на детето, то се учи да обръща внимание на възприятията – не само на своите, само че и на другите хора, животни и даже неодушевени предмети. Например, в случай че детето удари пишещата машина в пода и я счупи, майката няма да вземе предмета, а ще осведоми, че детето наранява пишещата машина.
Не мислете, че отглеждането на дете лежи напълно върху раменете на дамата. Японските татковци също са щастливи да гледат детето си.
ЯПАНСКИ ПРАВИЛА ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО
Както вече споменахме, японските деца получават доста родителско внимание – обятия, разговори, взаимни разходки и така нататък
Освен това майките и бащите в никакъв случай:
не повишават глас;не четат конско;не използват телесно наказване.Японците учат децата да:
се държат вежливо;бъдат внимателни към другите;не нараняват никого със своето държание.КАКВО ПРАВЯТ ЯПОНЦИТЕ, КОГАТО ДЕТЕТО НЕ СЛУША?
Естествено е, че родителите се интересуват по какъв начин да прекратят белите! Японците не крещят, не наказват, защото стимулират бебето да се държи вярно. Отговорът е елементарен – те демонстрират недоволството си посредством ударения и взор.
Японските деца точно разпознават по кое време родителите са смутени от държанието им, чувстват вина и скрупули и се пробват да се подобрят.
Вижте още: Интересни обстоятелства за тялото ни, за които не знаете
Както можете да видите, в Япония децата се къпят в любовта и грижата от страна на родителите си и още от самото си раждане одобряват правилата на живота в обществото. Разбира се, тази просветителна система е доста необикновена за жителите на другите страни. Но опитът от стотици години демонстрира, че той е необикновено ефикасен и оказва помощ за отглеждането на жители, които съблюдават закона, образовани са и са приятни в общуването.
