Майката на застреляния психолог Иван Владимиров-Нав: Беше светеща радост, а краят дойде неочаквано и нелепо
Ето цялостния текст на обявата на майката на психолога Иван Владимиров-Нав - Слава Иванова:
Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава... постоянно. И постоянно по сложния метод. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и ентусиазъм. Приемаше провокациите с усмивка и не спираше да мечтае.
Вървеше самоуверено към фантазиите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, с цел да се върне в България и да даде най-хубавото от себе си, с цел да учи младежите да бъдат същински, да бъдат себе си, да бъдат спечелили, да имат вяра в положителното и да изградят верни полезности, с цел да усетят хубостта на битието като него. Издаде книга, с която да въодушеви хората да видят през неговите очи какъв брой вдъхновяващо и животопроменящо е четенето.
Беше подготвен. Беше разперил криле за полет... и един безразсъден патрон пречупи крилете му и лиши светлината от очите му.
Той беше светлина за доста хора. Беше мой преподавател, поддръжка и опора. Беше детето, с което се гордеех. Беше въодушевяващ събеседник и последовател на фантазиите ми. Беше наслада, светеща наслада.
Можеше да направи още толкоз доста. Краят пристигна ненадейно и неуместно. Съзнанието ми отхвърля да одобри, че това е действителност.
Мило мое дете, адресирам ти цялата си любов и признателност, че избра мен за майка и освети и осмисли дните ми. И горещо се надявам, че си на едно по-добро място. Нека е мир и светлина на душата ти. Не остави дете, само че остави диря. И сме доста тези, които ще те носим в сърцето си.
Бях благословена майка с най-прекрасното дете. Шегувахме се, че всичко при него се получава... постоянно. И постоянно по сложния метод. Но той посрещаше всичко с оптимизъм и ентусиазъм. Приемаше провокациите с усмивка и не спираше да мечтае.
Вървеше самоуверено към фантазиите си. Посвети дълги години на четене, учене, образоване, с цел да се върне в България и да даде най-хубавото от себе си, с цел да учи младежите да бъдат същински, да бъдат себе си, да бъдат спечелили, да имат вяра в положителното и да изградят верни полезности, с цел да усетят хубостта на битието като него. Издаде книга, с която да въодушеви хората да видят през неговите очи какъв брой вдъхновяващо и животопроменящо е четенето.
Беше подготвен. Беше разперил криле за полет... и един безразсъден патрон пречупи крилете му и лиши светлината от очите му.
Той беше светлина за доста хора. Беше мой преподавател, поддръжка и опора. Беше детето, с което се гордеех. Беше въодушевяващ събеседник и последовател на фантазиите ми. Беше наслада, светеща наслада.
Можеше да направи още толкоз доста. Краят пристигна ненадейно и неуместно. Съзнанието ми отхвърля да одобри, че това е действителност.
Мило мое дете, адресирам ти цялата си любов и признателност, че избра мен за майка и освети и осмисли дните ми. И горещо се надявам, че си на едно по-добро място. Нека е мир и светлина на душата ти. Не остави дете, само че остави диря. И сме доста тези, които ще те носим в сърцето си.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ