Люба Кулезич за това защо българинът предпочита да си наляга парцалите вместо да грабне сопата срещу лапачите
Ето какво написал през днешния ден в профила си във Facebook политологът Евгени Дайнов.
„ Ма дебелаците правилно ще надминат Тройната, в случай че се окаже правилно, че с новия антикорупционен закон ще съдят за клюка подалите сигнал за корупция. По време на Тройната подадох сигнал, че ми желаят рушвет против план – след което 2 години ДАНС разследваше… мен. Явно в този момент напряко ще окошарват (пращат в лагери?)? Тия не са бай Тошо дори; дебелаците доста желаят да са непосредствено Вълко Червенков.” А под поста на Дайнов Вени Марковски коментирал по този начин: „ Трябва да таг-ваш хората, които твърдяха, че в случай че има сходни неща, те щели да вдигнат десетки хиляди на митинги, да провеждат ивенти, засади и така нататък Обещаваха, пък не извършват.” Така стартира коментарът на Люба Кулезич по телевизия BIT.
Това е единствено един дребен образец от през днешния ден за това, че няма мощ, която да накара българите да се вдигнат и да си отвоюват страната от наглеците, дето са се намърдали в политическата машина и я ръководят единствено в собствен интерес. С нея обаче газят всеки опит за опозиция и за национална самоотбрана. Защото са овладели кормилото на страха. И няма кой да им го избие от ръчичките, въпреки всеки ден да дава мотиви за оповестяване най-малкото на гражданско непокорство, да не кажа напряко – за въстание. Но нищо не се случва. Избухват някакви дребни протестчета – я за следващата градинка, която ще падне жертва на небостъргач, я за изчезнал светофар на претрупано кръстовище. Но другояче, апелирам ви се – добре сме! Трайте си, щом пицата на бюджета за другата година била щедро поръсена с пармезан, въпреки да нямало луканка. Този кулинарно-политически шедьовър го изтърси шефката на бюджетната комисия в Парламента Менда Стоянова.
Той единствено отчасти изяснява за какво българинът избира да си наляга парцалите и да е удовлетворен от сухоежбината, дето му я пробутват на калпак, вместо да грабне сопата против лапачите. Другата част от обяснението е, че в случай че скачаш против корупцията, кражбите и неправдите, ще ти скочат прокурорите. Когато тиранията се преоблича в законови одежди, няма мърдане. Оптимизмът и доволството от властта стават обвързване.
Днес прочетох един анекдот с народопсихологически послания, който съвършено илюстрира клопката, в който се намираме. Предавам ви го с диалекта, на който е оповестен. „ Съд. Гошо съди голема сладкарска компания за нанесени телесни повреди, що техен камьон го блъснал на едно кръстовище. Фирмата се съставлява от находчив юрист, и он рипа:– Господине, правилно ли а, че сте казале на старшината, дека е пристигнал на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема? Гошо почва. – Значи тоа фторник я качих Цецка да а водим на пръч…– Ква Цецка бе? – прекъсва го юриста – Отговаряй тъкмо кво запитвам.– Така де, значи Цецка ми е най-хубавата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…– Стига с таа коза бе! Казал ли си на служителя на реда, че си добре или не?– Начи товарим аз Цецка…Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:– Господин Съдя, пробвам се да потвърдя, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че сякаш имало. Тава е опит за машинация. Съдята зело да му дотега, ма му и станало забавно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.– Та натоварил съм Цецка и леко – бавно тръгнааме. Спирам на расклона, виждам налево, виждам надесно…. и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – напряко ма прекина. Като са освестих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не чувствам – гаче ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а забележим, единствено а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде. У тоа миг, виждам стопира полицаю и слаза от колата.Он пръво чу Цецка…отиде, откри я…виде ква а работата…извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна след това веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика: – А ти кък си? Добре ли си? Да му еб*м макята гусин Съдя, ти да беше – къ би дал отговор на тоа въпрос?” Ми аз това запитвам. И отговор не желая.
„ Ма дебелаците правилно ще надминат Тройната, в случай че се окаже правилно, че с новия антикорупционен закон ще съдят за клюка подалите сигнал за корупция. По време на Тройната подадох сигнал, че ми желаят рушвет против план – след което 2 години ДАНС разследваше… мен. Явно в този момент напряко ще окошарват (пращат в лагери?)? Тия не са бай Тошо дори; дебелаците доста желаят да са непосредствено Вълко Червенков.” А под поста на Дайнов Вени Марковски коментирал по този начин: „ Трябва да таг-ваш хората, които твърдяха, че в случай че има сходни неща, те щели да вдигнат десетки хиляди на митинги, да провеждат ивенти, засади и така нататък Обещаваха, пък не извършват.” Така стартира коментарът на Люба Кулезич по телевизия BIT.
Това е единствено един дребен образец от през днешния ден за това, че няма мощ, която да накара българите да се вдигнат и да си отвоюват страната от наглеците, дето са се намърдали в политическата машина и я ръководят единствено в собствен интерес. С нея обаче газят всеки опит за опозиция и за национална самоотбрана. Защото са овладели кормилото на страха. И няма кой да им го избие от ръчичките, въпреки всеки ден да дава мотиви за оповестяване най-малкото на гражданско непокорство, да не кажа напряко – за въстание. Но нищо не се случва. Избухват някакви дребни протестчета – я за следващата градинка, която ще падне жертва на небостъргач, я за изчезнал светофар на претрупано кръстовище. Но другояче, апелирам ви се – добре сме! Трайте си, щом пицата на бюджета за другата година била щедро поръсена с пармезан, въпреки да нямало луканка. Този кулинарно-политически шедьовър го изтърси шефката на бюджетната комисия в Парламента Менда Стоянова.
Той единствено отчасти изяснява за какво българинът избира да си наляга парцалите и да е удовлетворен от сухоежбината, дето му я пробутват на калпак, вместо да грабне сопата против лапачите. Другата част от обяснението е, че в случай че скачаш против корупцията, кражбите и неправдите, ще ти скочат прокурорите. Когато тиранията се преоблича в законови одежди, няма мърдане. Оптимизмът и доволството от властта стават обвързване.
Днес прочетох един анекдот с народопсихологически послания, който съвършено илюстрира клопката, в който се намираме. Предавам ви го с диалекта, на който е оповестен. „ Съд. Гошо съди голема сладкарска компания за нанесени телесни повреди, що техен камьон го блъснал на едно кръстовище. Фирмата се съставлява от находчив юрист, и он рипа:– Господине, правилно ли а, че сте казале на старшината, дека е пристигнал на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема? Гошо почва. – Значи тоа фторник я качих Цецка да а водим на пръч…– Ква Цецка бе? – прекъсва го юриста – Отговаряй тъкмо кво запитвам.– Така де, значи Цецка ми е най-хубавата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…– Стига с таа коза бе! Казал ли си на служителя на реда, че си добре или не?– Начи товарим аз Цецка…Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:– Господин Съдя, пробвам се да потвърдя, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че сякаш имало. Тава е опит за машинация. Съдята зело да му дотега, ма му и станало забавно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.– Та натоварил съм Цецка и леко – бавно тръгнааме. Спирам на расклона, виждам налево, виждам надесно…. и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – напряко ма прекина. Като са освестих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не чувствам – гаче ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а забележим, единствено а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде. У тоа миг, виждам стопира полицаю и слаза от колата.Он пръво чу Цецка…отиде, откри я…виде ква а работата…извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна след това веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика: – А ти кък си? Добре ли си? Да му еб*м макята гусин Съдя, ти да беше – къ би дал отговор на тоа въпрос?” Ми аз това запитвам. И отговор не желая.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ