Демонът на войната и ужасът на европейците
Ето по какъв начин ще откликнат европейските нации на възможен апел да сграбчен оръжието
Миналата седмица мина под знака на това по какъв начин Европа, пред угрозата да бъде зарязана от Америка най-много в региона на защитата, бодро стартира да развява едни 800 милиарда евро, с чиято помощ ще стане непобедима. Както се споделя, сетѝла се Мара да се побара (ако желаете, можете да замените Мара с Урсула). Тази работа с защитата до момента от дълго време трябваше да е свършена вместо да се занимаваме с прави краставици, пластмасови капачки, които не се отделят от бутилката, зелени покупко-продажби и парникови излъчвания, гейове, трансджендъри и впрочем изродщини.
Измислиха си дори и вдъхновяваща абревиатура – MEGA, – която, означавайки Make Europe Great Again, се чака по шеговит метод да репликира Тръмповата MAGA (Make America Great Again) и в същото време да покаже на арогантните американци, че не сме приритали за тях и отлично можем да се оправяме и сами, стига да желаяме, тъй като сме велики и впрочем. Вестник „ Капитал “ дори излязоха с проницателен колаж – Макрон и Урсула, облечени във фронтови облекла (така ли се споделя?), на чиито ръкави на наследник декор дружно с 12-те звезди е изписана въпросната MEGA. За жал обаче графичният им дизайнер, види се, не е доста умел, тъй като е турил каската на Макрон по изкуствен метод и го е направил прекомерно комичен. А пък поради фотографията, която са ѝ подбрали, Урсула наподобява като преди малко пръднала в маскировъчната униформа. Карай да върви!
Лошото е, че колажът не е просто почтено комичен, не е просто неблаговиден. Независимо от волята на издателя и креативното желание на дизайнера, този колаж със злокобна акуратност демонстрира бутафорната подготвеност на Европа за война.
И става още по-лошо, когато се замислим по какъв начин ще откликнат европейските нации на един възможен апел да сграбчен оръжието. Колко младежи, научени, че имат безкрайни права и че са пристигнали на този свят единствено да се забавляват и да си доставят най-разнообразни удоволствия, какъв брой младежи с къде легализирана, къде полулегализирана марихуана, ще сграбчен пушките и ще влязат в окопите? Ама ще кажете, че през днешния ден войната е високо софтуерна и ще водят война машините, а не хората. Може да е по този начин на даден стадий, само че в последна сметка войните към момента се вземат решение от танковете и пехотата. Из ония дни някакъв чеченски боен (забравих му името, а и сега не ми се търси) сподели, че Русия може да изправи против Европа двумилионна армия. Готова ли е Европа да отговори?
И с цел да стана още, още по-лошо, дано си признаем, че глезотията на младежта не е единствената евентуална заплаха пред военната валидност на Европа. Благодарение на истеричната агитация след 1945 европейците и до през днешния ден изпитват умишлен или несъзнателен смут от мисълта за последваща международна война. Спомням си какво беше при социализма. Тогава ачик-ачик или със заобикалки втълпяваха на хората, че е по-добре да изтърпим всичко, единствено и единствено да няма отново война. Това, несъмнено, не пречеше на пропагандата да създава и излъчва стотици филми за войната, само че даже и най-славните от тях караха феновете да си споделят: „ Абе, по-добре да не става. Ще стиснем зъби, ще изтърпим там каквото би трябвало, единствено да няма война “. Думичката „ мир “ беше превърната във култ. „ Какво желаят децата по света? Мир “. Чак им направиха „ Асамблея „ Знаме на мира “, от която остана местността „ Камбаните “, дето в този момент я застрояват и нея за жилищните потребности на остарели и нови столичани.
Империалистите бяха военолюбци, социалистите – миротворци. Американците бяха империалисти. Във връзка с войната във Виетнам (1955-1975) медиите изковаха специфичен термин – „ американска военщина “. Войниците пееха: „ Рече ли зложелател труда ни кротичък с война ужасна да смути, / ще срещне той пестник брониран и с този свят ще се елементарни “ (маршът на Варшавския договор). Виждате ли парадокса – от една страна детството на моето потомство беше извънредно военизирано, ходехме дори и на военно образование, само че другояче бяхме за мир, за нас нямаше нищо по-свято от мира, гълъбът на Пикасо (иначе казано, гълъбът от Стария завет, който посочил на Ной, че потопът е приключил и се е възцарил мир сред господ и индивида – някои хора дори не знаят от кое място идват знаците им) пърхаше над главите ни, а в учебно заведение извивахме оратории за мира:
Засмяно утрото разсъни ни.
Здравейте, ведри висини!
По клоните блестят учудени,
кристални капчици роса.
Мир за равнините плодни,
Мир за житните поля.
Мир за хората свободни!
Мир да бъде!
Мир да бъде на света...!
Сега Путин е империалист, а американците са миротворци, само че с някакъв необикновен, гнусен мир, който отново ги прави неприятни. Думите и понятията се въртят, само че страхът от войната остава. На запад не е по-различно. И там на хората беше втълпявано с генерации, че една възможна нова война ще бъде апокалипсис. За всички европейци страхът от войната се трансформира в маниакална уплаха, стига да съществува подобен медицински термин.
И по какъв начин желаете от тези хора да се опълчат, когато „ зложелател подъл “ нахлуе в землищата им? Те всеобщо ще се изпокрият, ще се пишат заболели и недъгави, ще избягат през девет планини в десета, а най-смелите ще кажат: „ За какво плащаме налози? Държавата да се оправя! “.
Белият див звяр, който в миналото стъпка света под ботуша си, през днешния ден е отстъпчив филистер, който, нахлузил карираните си пантофи, гледа света над очилата и недоволно мърмори, без да става от креслото пред камината. Но пък нищо ново под слънцето, такава е ориста на всяка престаряла, господствала на млади години, цивилизация. Спомнете си Рим. Спомнете си Византия, която най-после се беше свила до Константинопол и нивите към него, само че дълго никой не смееше да я нападне поради остарялата и популярност. Добре че и Европа има някаква остаряла популярност.
Дано, нека не съм прав и в случай че нещо (не дай, Боже!) ни сполети, да се преобразим под неговия напън по този начин, че и сами да не успеем да се познаем. Тогава ще се извиним с доста илюзии, с доста съблазни и ще потърсим упора в истината. Но в това наше преображение Макрон и Урсула от колажа на „ Капитал “ няма да имат място. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
------
Още от създателя:
Миналата седмица мина под знака на това по какъв начин Европа, пред угрозата да бъде зарязана от Америка най-много в региона на защитата, бодро стартира да развява едни 800 милиарда евро, с чиято помощ ще стане непобедима. Както се споделя, сетѝла се Мара да се побара (ако желаете, можете да замените Мара с Урсула). Тази работа с защитата до момента от дълго време трябваше да е свършена вместо да се занимаваме с прави краставици, пластмасови капачки, които не се отделят от бутилката, зелени покупко-продажби и парникови излъчвания, гейове, трансджендъри и впрочем изродщини.
Измислиха си дори и вдъхновяваща абревиатура – MEGA, – която, означавайки Make Europe Great Again, се чака по шеговит метод да репликира Тръмповата MAGA (Make America Great Again) и в същото време да покаже на арогантните американци, че не сме приритали за тях и отлично можем да се оправяме и сами, стига да желаяме, тъй като сме велики и впрочем. Вестник „ Капитал “ дори излязоха с проницателен колаж – Макрон и Урсула, облечени във фронтови облекла (така ли се споделя?), на чиито ръкави на наследник декор дружно с 12-те звезди е изписана въпросната MEGA. За жал обаче графичният им дизайнер, види се, не е доста умел, тъй като е турил каската на Макрон по изкуствен метод и го е направил прекомерно комичен. А пък поради фотографията, която са ѝ подбрали, Урсула наподобява като преди малко пръднала в маскировъчната униформа. Карай да върви!
Лошото е, че колажът не е просто почтено комичен, не е просто неблаговиден. Независимо от волята на издателя и креативното желание на дизайнера, този колаж със злокобна акуратност демонстрира бутафорната подготвеност на Европа за война.
И става още по-лошо, когато се замислим по какъв начин ще откликнат европейските нации на един възможен апел да сграбчен оръжието. Колко младежи, научени, че имат безкрайни права и че са пристигнали на този свят единствено да се забавляват и да си доставят най-разнообразни удоволствия, какъв брой младежи с къде легализирана, къде полулегализирана марихуана, ще сграбчен пушките и ще влязат в окопите? Ама ще кажете, че през днешния ден войната е високо софтуерна и ще водят война машините, а не хората. Може да е по този начин на даден стадий, само че в последна сметка войните към момента се вземат решение от танковете и пехотата. Из ония дни някакъв чеченски боен (забравих му името, а и сега не ми се търси) сподели, че Русия може да изправи против Европа двумилионна армия. Готова ли е Европа да отговори?
И с цел да стана още, още по-лошо, дано си признаем, че глезотията на младежта не е единствената евентуална заплаха пред военната валидност на Европа. Благодарение на истеричната агитация след 1945 европейците и до през днешния ден изпитват умишлен или несъзнателен смут от мисълта за последваща международна война. Спомням си какво беше при социализма. Тогава ачик-ачик или със заобикалки втълпяваха на хората, че е по-добре да изтърпим всичко, единствено и единствено да няма отново война. Това, несъмнено, не пречеше на пропагандата да създава и излъчва стотици филми за войната, само че даже и най-славните от тях караха феновете да си споделят: „ Абе, по-добре да не става. Ще стиснем зъби, ще изтърпим там каквото би трябвало, единствено да няма война “. Думичката „ мир “ беше превърната във култ. „ Какво желаят децата по света? Мир “. Чак им направиха „ Асамблея „ Знаме на мира “, от която остана местността „ Камбаните “, дето в този момент я застрояват и нея за жилищните потребности на остарели и нови столичани.
Империалистите бяха военолюбци, социалистите – миротворци. Американците бяха империалисти. Във връзка с войната във Виетнам (1955-1975) медиите изковаха специфичен термин – „ американска военщина “. Войниците пееха: „ Рече ли зложелател труда ни кротичък с война ужасна да смути, / ще срещне той пестник брониран и с този свят ще се елементарни “ (маршът на Варшавския договор). Виждате ли парадокса – от една страна детството на моето потомство беше извънредно военизирано, ходехме дори и на военно образование, само че другояче бяхме за мир, за нас нямаше нищо по-свято от мира, гълъбът на Пикасо (иначе казано, гълъбът от Стария завет, който посочил на Ной, че потопът е приключил и се е възцарил мир сред господ и индивида – някои хора дори не знаят от кое място идват знаците им) пърхаше над главите ни, а в учебно заведение извивахме оратории за мира:
Засмяно утрото разсъни ни.
Здравейте, ведри висини!
По клоните блестят учудени,
кристални капчици роса.
Мир за равнините плодни,
Мир за житните поля.
Мир за хората свободни!
Мир да бъде!
Мир да бъде на света...!
Сега Путин е империалист, а американците са миротворци, само че с някакъв необикновен, гнусен мир, който отново ги прави неприятни. Думите и понятията се въртят, само че страхът от войната остава. На запад не е по-различно. И там на хората беше втълпявано с генерации, че една възможна нова война ще бъде апокалипсис. За всички европейци страхът от войната се трансформира в маниакална уплаха, стига да съществува подобен медицински термин.
И по какъв начин желаете от тези хора да се опълчат, когато „ зложелател подъл “ нахлуе в землищата им? Те всеобщо ще се изпокрият, ще се пишат заболели и недъгави, ще избягат през девет планини в десета, а най-смелите ще кажат: „ За какво плащаме налози? Държавата да се оправя! “.
Белият див звяр, който в миналото стъпка света под ботуша си, през днешния ден е отстъпчив филистер, който, нахлузил карираните си пантофи, гледа света над очилата и недоволно мърмори, без да става от креслото пред камината. Но пък нищо ново под слънцето, такава е ориста на всяка престаряла, господствала на млади години, цивилизация. Спомнете си Рим. Спомнете си Византия, която най-после се беше свила до Константинопол и нивите към него, само че дълго никой не смееше да я нападне поради остарялата и популярност. Добре че и Европа има някаква остаряла популярност.
Дано, нека не съм прав и в случай че нещо (не дай, Боже!) ни сполети, да се преобразим под неговия напън по този начин, че и сами да не успеем да се познаем. Тогава ще се извиним с доста илюзии, с доста съблазни и ще потърсим упора в истината. Но в това наше преображение Макрон и Урсула от колажа на „ Капитал “ няма да имат място. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
------
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ