Ето как и кой построи паметника на вр. Шипка
Всяка година на 3 март стотици българи изкачват 894 стъпала, с цел да стигнат до историческия връх Шипка и да се поклонят пред героизма на падналите за свободата на България при защитата на Шипческия проход през август 1877 година
Няма българин, който да не знае за тази епична борба, възпята и в одата „ Опълченците на Шипка “ на патриарха на българската литература Иван Вазов.
„ И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща, спомня тоз ден плевел, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! “
Сраженията не престават три дни – от 9 до 11 август 1877 година по остарял жанр или от 21 до 23 август 1877 година по новия Григориански жанр. Върхът символизира героизма, а най-впечатляващ е Паметникът на свободата, висок 31,5 м.
Не толкоз прочут е фактът, че решаваща заслуга за съществуването му подобен, какъвто го познаваме през днешния ден, е на занаятчия Пеньо Атанасов Колев, прочут като Пеньо Бомбето.
Няколко месеца преди гибелта си през юни 1987 година той споделя:
„ Три години монумент градих, да река, че три хиляди компликации прескочих, отново ще са малко. На мен този поминък ми е в кръвта. Баща ми беше строител, от Кольо Фичето е учил. Аз от него, пък от мен какъв брой младоци – не съм им правил сметка. Навремето по този начин правех: щом някой се завърти край градежа, принадлежности ще му купя, ще му покажа по какъв начин се държи мистрия, по какъв начин се пуща отвес. Другото от него си зависи. „
Идеята за паметника датира от Учредителното национално заседание на 13 април 1879 година, само че се дава ход на нея едвам през 1920 година, когато Дружеството на поборниците-опълченци се събират на конгрес и вземат решение да се построи Паметника на свободата с дарения от целия народ. Конкурсът е извоюван от проектант Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, който по план на Кирил Шиваров извършва фигурата на лъва.
Чертежи, по които е строен паметника
Първият камък на монумента е положен на 24 август 1922 година, само че същинското строителство стартира чак през есента на 1926 година
Старт на строителството през 1926 година
През първия стадий на градежа основен занаятчия е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, само че след две години екипът му бързо се разбягва поради свирепите стихии, рекордните студове на върха и липса на пари за строителните материали.
Снимка: Колаж на Лилия Чалева
Към върха на Шипка
Пеньо Колев е роден през 1902 година в село Дралфа. Завършва основно образование и едвам 15-годишен стартира да оказва помощ на татко си по строителни обекти. Така учи занаята.
Младият Пеньо Колев
По това време Пеньо Колев си купува бомбе. Той е първият мъж от Дралфа, който хвърля салтамарката, потурите и цървулите и се облича в градски дрехи. Като си отишъл на есен в родното място и се отбил в кръчмата всички изблещили очи, като го видели в този тип. И захванали: “ Бомбето…Пеньо Бомбето „. Така тръгнал прякора му и останал до края на живота му. Той не можел без аксесоара си, махнел ли го, му ставало студено на главата. Бомбето се трансформирало в нрав и го държал непрестанно на главата си.
При отблъскване на военната си работа в трудовия набор в Шумен се научава да разчита проекти и усвоява тънкостите на строителството, заради което сътрудниците му го назовават Инженерина.
„ Кога да ме вземат в казармата, стана една бъркотия. По-малък бях, когато в село идваха инженери – улиците мереха нещо, пък аз им помагах. Не знам каква им е била изгодата от помощта ми, само че от тях ми остана прякорът Инженерина. А пък писарят в общината, от дивотия ли, от какво ли – да вземе да ме впише в наборния лист като инженер. Взеха ме в Шумен боец с трудов набор. И още на първия ден идва един мъж, по-късно разбрах, че е инж. Харалан Стоянов, и вика: „ Кой от вас е Пеньо от Дралфа? “ Излязох пред строя. „ Колега, споделя инженерът, дружно ще работим, на мен таман още един инженер ми би трябвало. “ Ами в този момент? Обяснявам аз, че съм елементарен дюлгерин, пък той се смее. Ама ме взе, дружно трасирахме жп линията до Преслав. От него съм се научил да чета чертежите, нещо доста значимо за същинския строител. Наизуст не се строи “, споделя Петьо Колев в мемоари, непокътнати в държавния списък в Търговище.
Около 20-годишен той съумява да се снабди с документ за майстор-предприемач, с който може да управлява градежи с обща стойност на строителните работи до 5 млн. лв..
Успешната му работа по моста на река Струма при село Студена, фабриката на строително сдружение „ Циклоп “ край Горнобанското шосе на София, катедралата и учителския институт в Шумен вършат името му известно и уважавано.
Затова и не инцидентно през 1928 година се обръщат към него със специфична молба да довърши паметника на „ Шипка “. По това време той е 26-годишен.
През април Петьо Бомбето се качва на върха, с цел да огледа обекта. Придружават го няколко души от комитета за изграждане на паметника, измежду които и участник в боевете на Шипка.
„ Гледам: паметникът единствено до костницата изкаран и от горната страна една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един мраз, един мощен вятър. Викам си: „ Пеньо, имало е за какво да изоставен хората туй място “. И си мисля по какъв начин да откажа, увъртам го, значи. Добре но касиерът на комитета Киров влезе в един окоп, целуна тревата и заплака. Той беше опълченец, с такава една хубава брада досред гърдите, ще е имал тогаз 75 години. Чудя се: „ Бре, какво му стана на тоз човек? “ Отивам две-три крачки към него. А той се изправи, прегърна ме и сподели:
– Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, сподели, да го изкараш, като татко ти се апелирам! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, поради България…
Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си: „ Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се тревожа от вятъра. Не, ще го направя “, спомня си Петьо Бомбето.
След като слиза от върха подписва контракта в село Шипка.
Началото е мъчно
Първо би трябвало да се намерят строители каменоделци, което се оказва не лека задача. Първата група се отхвърля след прекарана една нощ навън, споделя майсторът:
„ Хората от моя край не стават – те с тухли и кирпич работят, а каменоделци са нужни. Тях в Габровско ще търсиш. И нали жена ми е оттова, склоних шурея си Ганчо и неколцина други с мен да вървят. Стигнахме върха, вечерта се наложи навън да изкараме. Заспали сме някак, на сутринта се разсънваме задачите засипани от вятъра с прахуляк и дребни камъни. Та като скочиха: „ Разваляй контракта, Пеньо, до момента в който не си почнал! Не е тука за работа “. И се запиляха към Пловдивско. Аз, позор не позор, звъня от Казанлък на членовете на комитета. Пък те помислили, че преднамерено съм пръснал хората – по-висока цена да желая. Трябва да ти кажа, че на непознато не мога да посегна. Истинският строител би трябвало да бъде с почтени ръце – единствено усърдие не стига. “
Останал самичък, Пеньо не се отчайва. След десетина дни наема нови служащи балканджии – 14 души от Габрово, които не се плашат от бурите и ветровете. Плаща им авансово и те му се отплащат с усърдна работа.
По време на градежа на Шипка
Снимка: Държавен списък
Първо приготвят пътища и пътеки, изкопават землянки, в които да живеят. За потребностите на градежа са закупени два чифта биволи със специфични железни коли от Севлиево, с които стартират да придвижват тежките камъни.
„ Животните и те напън видяха, на четири крайници един път не стъпиха, все на колене мъкнеха. Ала щом изкачиха първата кола, отвориха ми се гърдите – ще го бъде паметника! “, споделя строителят.
Пясъкът го карали с каруци, а оттова до върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Циментът, желязото и дървеният материал до върха пък ги прекарвали с волски коли и конски каруци.
Когато работата потръгва се появява още една компликация – пясъкът, който е каран от Мъглиж и Емина не доближава. За благополучие наоколо до върха се намира подобаващ материал и по този начин казусът е решен.
Магарета и катъри прекарвали питейната вода с буренца по 25 литра, а волската каруца прекарва водата за градежа със 100-литрова бъчва.
Катъри мъкнат пясък към Шипка
Снимка: Държавен списък
„ Времето тук се променяше доста постоянно. Веднъж от гръмотевица имахме обиден човек на скелето. Смъкнахме го, лежи като труп, в земята го заравяхме и в устата му духахме, еле оживя “, споделя Бомбето.
Не липсват и рядкости
Година след започването на градежа, чертежите биват изядени от едно магаре, от чиято уста бива спасено само изображението на бронзовия лъв.
„ Една есен ни изненада огромен сняг. Беше затрупал през нощта землянките и тъй като вратите им се отваряха на открито, колкото да излязохме, и то през покривите. И то какво да забележим: магарето ни се беше отвързало, изяло хляба и чертежите – от тях беше останала единствено главата на лъва. Хем смях, хем гняв!… “, споделя Петьо Колев.
В друга обстановка пък мечка подгонва строителите, които съумяват да се затворят в землянка и по този начин се разминават единствено с нерешителност, само че едно от магаренцата, които носят питейната вода на върха е убито.
Пеньо Бомбето и екипа му работят в продължение на три години на върха – от април до октомври. След Петковден строителите напускали градежа и с наслада, и с горест, тръгвали за у дома.
„ Това бяха изключителни хора. Имаха музикални принадлежности и ги носеха горе. Правехме си концерти, играехме хоро, “ споделя Петьо Колев на внучката си Стефка Кьосева.
Работело се от началото на април, та до края на октомври на 1928, 29 и 30-а година. След Петковден строителите напускали градежа и с наслада, и с горест, тръгвали за у дома.
Майсторът слага последния камък на върха през 1930 година Официално го откриват 4 години по-късно.
Паметникът на върха
894 стъпала водят до върха на Паметника на свободата на Шипка. Представлява огромна кула от доломит (безцветен минерал) с форма на пресечена пирамида, като каменна бойница на цитадела. Висока е 31,5 метра, на върха има площадка, от която се открива гледка в близост.
Бронзовият (по-точно месингов) лъв пред паметника е отлят в Софийския боен Арсенал по план на скулптора Кирил Шиваров през 1929 година Според първичния план месинговият лъв трябвало да бъде подложен върху паметника. Направили недодялан макет на лъв с подръчни средства и го качили върху построения към този момент монумент. Така открили, че в случай че скулптурата бъде там горе, няма да се вижда добре. Затова лъвът е бил подложен над основния вход на паметника. Лъвът е с дължина 8 м и височина 4 м, с тегло към 12 тона. Сглобен е от 53 обособени части. В първичния план лъвът трябвало да гледа на север, само че румънското държавно управление остро протестирало, че „ не може българският народен знак да гледа на север! Това намирисва на териториални искания! “. Обръщат го на юг, само че тогава реагирали Гърция и Турция. Накрая решили лъвът да гледа на изток, откъдето са пристигнали Освободителите.
От всяка страна на кулата са изписани местата на огромните сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново.
На приземния етаж на паметника стои огромен мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на съветските бойци и българските опълченци.
Пеньо Бомбето споделя, че до момента в който работели на върха, намирали в близост кости, черепи, парчета от патрони, гюлета, които ги събирали за костницата.
„ Хем ни беше ужасно, хем гордо “, споделя Бомбето в спомените си, непокътнати в държавния списък в Търговище.
Над саркофага има още 4 етажа, на които са ситуирани някои копия на български бойни флагове и други реликви.
По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 съветски бойци и офицери и 535 български опълченци, а загубите на съперника — на повече от 8200 души. Турците минават към защита, което е преломен миг във войната за независимост на България и предначертава бъдещия краен триумф.
Откриването
На 26 август 1934 година става тържественото му разкриване. На него участват цар Борис III и министър-председателят Кимон Георгиев. Във вестниците от това време е оповестена неговата тирада при откриването:
Откриването на паменика
Снимка: Скрийншот
„ Освобождението на българския народ е най-величавият миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с епохи в българската душа. На това място преди 57 години българската орис се беше спряла в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха сложни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалникът на нашата храбра войска, направиха своя именит героизъм. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет епохи. На „ Орлово гнездо “ блесна първият лъчезарен лъч на българската независимост.
Шипка е героичният облик на българското възобновление. Тя събра в един героичен порив мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе отдалечен път. По него е килията на Паисий, българската черква във „ Фенер “, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически означават преходите на неудържимия напредък на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската черква и борците за българската страна работиха всеки със средствата на своето време, само че с идентична обич и със същата вяра за българско избавление. Победоносната, освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар, Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие, без различен образец в историята на народите.
Господа, само че тая светла ера от битки, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, националната благодарност издигна тук, на това място, тоя възвишен монумент.
Всеки монумент обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е единствено споменът, който живее в поколенията и ги въодушевява към героизъм. Такъв незабележим монумент би трябвало да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния героизъм на Шипка и да го предадем на нашите генерации.
С тия усеща на разчувствана респект, с които у всеки българин е обвързвана неделимо и почитта към братския съветски народ и към съветските герои и ветерани от Освободителната война, аз се преклонявам надълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя монумент и го предавам на грядущите генерации за наставление, безконечна популярност и благодарност.
Да живее България! Ура! “
На откриването проектант Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни оценки. Тук е и Петьо Бомбето, само че измежду мнохилядната навалица и никой не загатва името му.
Откриването на паметника
„ Спомням си тогава върхът по какъв начин почерня от хора – да имаше 100 хиляди. Сред тях беше и татко ми, пристигнал пеш от Дралфа до тук, да чуе хубави думи за сина си. Наоколо постове от военни, микрофони. На самия връх бяха големците, дружно с цар Борис III, а аз стоях настрани, измежду множеството. Въпреки че бях поканен за тържеството, горе никой не ме повика. Имаше слово. Раздадоха се награди, и то на хора, които в никакъв случай не бях виждал. Малко обидно ми стана, че за мен, елементарния строител, и за другарите ми никой не загатна най-малко една дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника 30 години “, спомня си по-късно Петьо Бомбето.
По-късно съумява да се радва на творението си и постоянно добавя екскурзоводите по време на обиколките там.
Без подобаваща прокламация, през 1973 година Пеньо Колев получава „ Народен медал на труда “ – бронзов, а през 1975-а – златна значка „ Колю Фичето “. Години по-късно обаче се разчува из цялата страна за строителя на Шипка. По-късно, по време на честването на 1300-годишнината от основаването на Аспарухова България, Пеньо е викан на публични тържества. Това е една, въпреки и доста закъсняла, забележителна морална премия за неговото дело.
Петьо Колев – Бомбето работи до последния си мирис. Малцина знаят, че той взе участие в строителството на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София.
Умира на 85-годишна възраст на 9 юни 1987 година в град Попово, а подвигът му постоянно е именуван „ Втората Шипка “.
През 2017 година е почетен със званието Почетен жител на Попово – посмъртно, а през 2019 година година в Търговище е именувана улица на него. На родната къща на Пеньо Атанасов в селото има сложена паметна плоча. Миналата година беше взето решение от общинския съвет на Търговще за издигане на негов монумент в родното му село.
„ Самото създаване на паметника на времето е било инженерен героизъм и плод на неимоверни старания “, споделя шефът на Националния музей „ Шипка – Бузлуджа “ Чавдар Ангелов.
Източник: DIR.BG
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категории Живот и България
