Кой мигна пръв в спора между София и Скопие
Ето къде е заровено кучето в кавгите със Скопие - в няколко неточности, направени сред юни и октомври 2019. Тук са припомнени вкупом. Все отново в това число и поради тях паднаха цели две държавни управления - едното в София, другото - в Скопие.
Следя българо-македонските връзки от 2017 година, когато предстоеше подписването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие със Скопие. Още тогава бях черноглед за разрешаването на историческия спор. В този смисъл челният конфликт с ветото от ноември 2020 година не биваше да ме изненадва.
Но решението, взето в петък от българския парламент, наподобява като отваряне на една задънена улица. То ми дава опция да направя обзор на въпроса за какво се стигна до 20-те месеца несъгласие и по какъв начин ще караме нататък.
Историята на една „ географска област “
През декември предходната година моят другар от Ресен Васко Цветковски обърна внимание на нещо значимо: изцяло другата мотивация на двете страни за подписване на Договора от 2017 година Васко виждаше, че тогавашната Република Македония желае да влезе в НАТО и да стартира договаряния за бъдещо участие в Европейски Съюз. Докато България, твърдеше моят другар, желае да разкрие пред македонското общество „ историческата истина “ за неговото минало и „ общата история “ с България и българите.
Още не беше подписана черновата на контракта от 1 август 2017 година, когато българският историк Наум Кайчев предефинира разяснения текст за „ общата история на двете страни и народите им “ в „ единна история “, при която като че ли се постановяваше македонските историци просто да препишат българските по въпросите от заселването на славяните на Балканите до 1944 година
В София желаеха да заменят израза "обща история " с "единна ", а в Скопие - със "споделена "
По-сетнешни други изказвания, както и появилата се през октомври 2019 година Рамкова позиция на България единствено потвърдиха това. Самият Наум Кайчев пък попадна в смесената историческа комисия, та и стана неин зам.-съпредседател.
Не по този начин мислеше македонската страна, която пък тихомълком някак размени „ общата “ история със „ споделена “.
Още не беше почнала работата на смесената комисия, когато нейният съпредседател от българска страна Ангел Димитров пък разгласи по какъв начин Гоце Делчев се е борил за свободата на „ географската област Македония “. Твърдението му бе обидно за самия Гоце и неговите съратници от Вътрешната организация в края на 19 и началото на 20 в. (неслучайно доста постоянно я назовават „ родно място “, а самото наименование „ Македония “ бързо се сакрализира). Да не приказваме когато става дума за страна, която е приета още през 1992 година от България, и то под името „ Република Македония “.
Костите на Гоце Делчев - изгубени в превода
Ако всичко направено не е било част от някаква дълга и трайна тактика, македонската страна също позволи неточности.
Плодотворното съвещание на смесената комисия от февруари 2019 година, беше последвано от две други – от юни и септември 2019 година, - които единствено заостриха спора. От българската страна февруарският метод беше пояснен (може би не без основания) като хрисимост на Северна Македония в намиране на формулировки за Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и Самуил. Това беше обявено от Екатерина Захариева в българските медии като признание за пръв път от Скопие, че е имало средновековна българска страна.
През февруари 2019 година изглеждаше, че нещата потръгват, само че през юни всичко се промени
Македонският метод изглеждаше като част от една ловка тактичност, доколкото единствено две седмици по-късно се очакваше българският парламент да ратифицира влизането на Република Северна Македония в НАТО. Което той и направи.
Заседанието от юни 2019 година в Скопие докара до анонсиране на македонско предложение: да се отбелязва предаването на костите на Гоце Делчев от София на Скопие през октомври 1946 година За българската страна обаче това е еднолично решение на Българска комунистическа партия и Георги Димитров, а самият той пък е и въплъщение на ликвидирането на многопартийната система и демокрацията в страната, след суровата му и брутална кавга даже с негови някогашни съдружници от Отечествения фронт и антифашисти. Заедно с това предлагането буди значително български асоциации с насилствената македонизация с югославски привкус в Пиринска Македония за интервала 1946-48 година
Що се отнася до съвещанието от 12 и 13 септември 2019 година, изразило се в безплодни диалози, то бе и непосредственият мотив за появилата се след към месец българска Рамкова позиция, която отиваше оттатък контракта от 2017 година
Непредотвратената Рамкова позиция
Като казахме "Рамкова позиция ". Тук сякаш стигаме и до втората македонска неточност или пропуск.
Времето от 13 септември 2019 година (заседание на комисията в София) до срещата на политическите партии при президента Румен Радев от 30 септември, а след това и до гласоподаване на Рамковата позиция на 9 октомври и Декларацията на Народното събрание в нейна поддръжка от 10 октомври, не биваше да бъде „ проспивано “ от македонската дипломация.
Скопие не биваше да "проспива " времето през септември 2019 година
Струва ми се, че появяването на упоменатия документ трябваше да бъде предотвратена с някакви жестове от страна на Скопие. Едва ли такива не са били вероятни и надали биха били унизителни за македонската страна на фона на алтернативата - 20 месечното несъгласие.
В подмяна на това някъде тук се оформи една македонска позиция, която продължи сигурно до края на 2021 година На пръв взор тя изглеждаше издържана и обоснована.
Копенхагенските критерии за участие в Европейски Съюз от 1993 година изискват демократични институции, господство на закона, съблюдаване правата на индивида, права на малцинствата, функционираща пазарна стопанска система и така нататък Там нищо не се приказва за никаква история. Според полезностите на Европейски Съюз се поддържа културното разнообразие, заради което, „ ние, македонците имаме право да кажем кои сме и на какъв език приказваме “. Политиците не би трябвало да се месят в работата на смесената историческа комисия, а да я оставят да работи умерено. Последваха и изказвания към този момент на самите историци по какъв начин други сходни комисии са работили „ десетилетия “ и по какъв начин тази комисия няма никакъв мандат да взема решение за исторически персони като Гоце Делчев и да дефинира идентичности. Накрая пристигнаха и изказвания по какъв начин Гоце Делчев е македонски държавнотворен мит и истината за него е над обстоятелствата.
Това правеше българското изискване до октомври комисията да има решение за Гоце Делчев мъчително за каквото и да било реализиране.
Копенхагенски критерии или право на несъгласие?
Всъщност, по този начин издигнатата и на пръв взор безапелационна македонска аргументация на двустранните договаряния би могла да има стойност единствено в случай че България нямаше законното си съгласно разпоредбите на Европейски Съюз право на несъгласие. А също и в случай че имаше някакви действителни учредения за упованията на македонските държавници, че София би могла да отстъпи под външен напън.
Оказа се обаче, че това напълно не е по този начин. И един ден освен имаше несъгласие от страна на София (наречено отрицание и блокиране на преговорната рамка на Република Северна Македония), само че то продължи по-късно към 20 месеца, като с изключение на един път наложено, то бе и два пъти продължено – през юни и декември 2021 година Това пък докара до рухването от власт в Република Северна Македония на Зоран Заев - министър-председател, какъвто България наподобява дълго още ще търси.
Зоран Заев беше министър председател, какъвто България дълго още ще търси
А има и още нещо. В Преспанския контракт сред Скопие и Атина и в неговия член 7 въпреки всичко се приказва за „ история “, „ цивилизация “, „ просвета “, „ завещание “. Тоест, "историята " е добавена без значение от това какво написа в критериите от Копенхаген.
Част от тази македонска тактика бе продължаващата безплодна работа на историческата комисия, съпроводена и с преустановяване на нейната активност поради изключителните парламентарни избори през 2020 година
Усетил заплахата от нов „ гръцки сюжет “, някогашният македонски външен министър Денко Малески направи допустими за българската страна изказвания пред Георги Коритаров, които биха могли да отключат процесите. Последва разграничение от Малески на президента Пендаровски, а след време той изгуби и позицията си на президентски консултант.
Вето без история
На 9 септември 2020 година Кр. Каракачанов разгласи задаващото се на хоризонта несъгласие, в случай че няма прогрес в работата на историческата комисия. Въпреки надвисналата заплаха, от Скопие не смениха тактиката. Премиерът Зоран Заев даже сподели, че са решени „ три столетия “ от комисията и че „ цяла Европа има обща история “, а Никола Димитров повтори за н-ти път, че език и еднаквост не се договарят.
В този миг Каракачанов стартира с обидни квалификации. Нарече македонското знаме „ вентилатор “. Предложи да изпрати инженерния батальон, с цел да доразруши някои монументи в Северна Македония. Обяви, че македонската писменост е дело на „ учили-недоучили “.
В качеството си на външен министър Екатерина Захариева с подигравка говореше за цялостния развой по „ измислянето “ на писмеността. Тези самобитни заставания на Рамковата позиция с нейното обратно на контракта схващане за единствено една българска история до 1944 година и несериозно отношение към македонския език в допълнение изостряха обстановката и караха македонската политика и общност да бъде нащрек по отношение на изказвания като тези на Денко Малески.
В началото на 2022 година в трите утринни блока на водещите български малките екрани говореха единствено последователи на ветото
В това време българската страна реши да обезпечи осведомително ветото и да приготви обществото за него. От този миг нататък, с едно спиране от 3-4 дни при започване на 2022 година, в трите утринни блока на българските малките екрани се явяваха единствено последователи на ветото. Ангел Димитров, Наум Кайчев, Иван Илчев и Кирил Топалов сменяха малките екрани, като към тях се присъединяваха и с тях се редуваха и други дежурни и абонирани представители по тематиката. Българските историци заговориха като политици.
Телевизиите до такава степен бяха получили задача да сгъстяват боите, че една от тях даже изкриви смисъла на отворено писмо на български и македонски интелектуалци, представяйки го за писмо в поддръжка на ветото. Накрая самото несъгласие, което беше заложено поради неналичието на отговор по въпроса за Гоце Делчев, бе аргументирано със напълно други аргументи. Или най-малко тях посочи обществено Екатерина Захариева в Съвета по общи въпроси на 17 ноември 2020 година като разгласи, че България не приема преговорната рамка на Република Северна Македония. Тя настоя от името на България за следното:
да се употребява в преговорната рамка изразът „ формален език на Северна Македония “;да има пътна карта за осъществяване на контракта от 2017 г.;да се направи изказване от македонска страна, че името на страната не значи териториални искания към България и искания за малцинство.
В идващите седмици към тези претенции пристигнаха и нови, още веднъж несвързани с историята. Заговори се за ситуацията на българския бизнес в Република Северна Македония; за липса на прогрес по Коридор №8; за диалект на ненавист. Тук някъде се появи и изказване, че България има над 100 000 свои сънародници в районен съд Македония, които не може да изостави.
Ала въпреки България да не изтъкваше исторически причини, Заев знаеше, че „ там е заровено кучето “. Той заприказва изрично за някаква пътна карта и за „ обща история “. Дори стигна до такава степен да одобри думата „ администриране “ на Македония от България през Втората международна война, както и изречението „ Югославия ни раздели “. Заев даже загатна за съществуване на българи в Македония и за техните права, откакто в приветствията му, отдадени на Илинден в предните години, както и в другите му публични речи при изброяване на народите на страната, българи не съществуваха.
Но сходно на изказванията на Денко Малески преди този момент, и в този случай, на фона на писък и неприязън в македонското общество (трима историци от македонската част на комисията, двама от които още са там, даже се скараха още същата вечер на Заев), сходни жестове продължиха да бъдат незадоволителни за София.
Да „ преточим “ Историята през Копенхагенските критерии
Следващите месеци България посвети на намиране на способи по какъв начин Рамковата позиция някак да бъде „ преточена “ през Копенхагенските критерии. Така се роди "пакетът 5 плюс 1 ".
В него се приказва за това по какъв начин югозападната ни съседка би трябвало да подсигурява, че дългото и късото й име не са териториална рекламация към България; по какъв начин Скопие би трябвало да се откаже от търсене на македонско малцинство в България; по какъв начин би трябвало да се ползват резултатите от работата на историческата комисия; по какъв начин би трябвало да се оправдават жертвите на Титовия режим след Втората международна война и да се отворят архивите; по какъв начин би трябвало да спре говорът на ненавист.
Условията на България бяха „ преточени “ през критериите от Копенхаген
Към тях някой от съветниците на Радев беше добавил и регистриране на българите в македонската конституция. Искането не се съдържа в нито един документ, нито беше в съгласие с който и да е български парламент. За сметка на това изискването стана „ основно “, „ водещо “ и „ основно “. Казаха го и на медиите, които и за момент не се усъмниха в основателността му.
На конференцията, отдадена на Гоце Делчев в НДК на 4 май т.г., Радев даже назова целия пакет по нов метод – "1 плюс 5 ". Тук обаче за пръв път беше зарязан езикът, както и внушенията на българската Рамкова позиция, излизащи отвън рамките на контракта - да вземем за пример говоренето за единствено една българска история до 1944 година
Много от всичко това се съдържа в този момент в предлагането на Европейския съюз, станало известно като „ френско “, което оказа помощ за повдигане на ветото от българския парламент.
А в този момент накъде?
През месеците, в които се чакаше идването на френското предложение, се ширеха нервности в българските медии, министър председателят Кирил Петков беше непрестанно упрекван в „ национално изменничество “. Дойде ред и на българските историци от комисията не просто да приказват като политици, само че и да се карат на премиера и даже да „ дадат рамо “ на опитите за събаряне на кабинета. През цялото време валяха недоволства от „ говора на ненавист ", приближаващ от югозападната ни съседка към България.
В това време един от членовете на българската смесена комисия, Иван Илчев, изясни на българската аудитория, че „ нямаме морков за магарето “. Излезе, че „ магарето “, несъмнено, е страната, с която водим договаряния и сме подписали контракт за другарство.
В това време самото българско обществено пространство и медийна среда се изпълниха с изрази като „ макета “, „ северномакедонци “, „ северномакедонски език “, „ Македония е България “, „ Македония е българска “, „ като изкъпеш един македонец, става чист българин “, „ коминтерновска творба “, “български език на сръбска пишеща машина “, „ вас ви измисли Тито “, „ македонската история стартира през 1944 година “.
Новото предложение на Европейски Съюз, направено по време на френското председателство, може да стане основа за едно ново начало. Дали чекът е цялостен или празен, ще зависи от взаимните старания. Едно обаче е ясно. В околните години е неминуем един двустранен развой. И той ще е обвързван с изцяло предефиниране на македонската еднаквост, както и на българските показа за история и връзки с югозападната съседка.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Следя българо-македонските връзки от 2017 година, когато предстоеше подписването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие със Скопие. Още тогава бях черноглед за разрешаването на историческия спор. В този смисъл челният конфликт с ветото от ноември 2020 година не биваше да ме изненадва.
Но решението, взето в петък от българския парламент, наподобява като отваряне на една задънена улица. То ми дава опция да направя обзор на въпроса за какво се стигна до 20-те месеца несъгласие и по какъв начин ще караме нататък.
Историята на една „ географска област “
През декември предходната година моят другар от Ресен Васко Цветковски обърна внимание на нещо значимо: изцяло другата мотивация на двете страни за подписване на Договора от 2017 година Васко виждаше, че тогавашната Република Македония желае да влезе в НАТО и да стартира договаряния за бъдещо участие в Европейски Съюз. Докато България, твърдеше моят другар, желае да разкрие пред македонското общество „ историческата истина “ за неговото минало и „ общата история “ с България и българите.
Още не беше подписана черновата на контракта от 1 август 2017 година, когато българският историк Наум Кайчев предефинира разяснения текст за „ общата история на двете страни и народите им “ в „ единна история “, при която като че ли се постановяваше македонските историци просто да препишат българските по въпросите от заселването на славяните на Балканите до 1944 година
В София желаеха да заменят израза "обща история " с "единна ", а в Скопие - със "споделена "
По-сетнешни други изказвания, както и появилата се през октомври 2019 година Рамкова позиция на България единствено потвърдиха това. Самият Наум Кайчев пък попадна в смесената историческа комисия, та и стана неин зам.-съпредседател.
Не по този начин мислеше македонската страна, която пък тихомълком някак размени „ общата “ история със „ споделена “.
Още не беше почнала работата на смесената комисия, когато нейният съпредседател от българска страна Ангел Димитров пък разгласи по какъв начин Гоце Делчев се е борил за свободата на „ географската област Македония “. Твърдението му бе обидно за самия Гоце и неговите съратници от Вътрешната организация в края на 19 и началото на 20 в. (неслучайно доста постоянно я назовават „ родно място “, а самото наименование „ Македония “ бързо се сакрализира). Да не приказваме когато става дума за страна, която е приета още през 1992 година от България, и то под името „ Република Македония “.
Костите на Гоце Делчев - изгубени в превода
Ако всичко направено не е било част от някаква дълга и трайна тактика, македонската страна също позволи неточности.
Плодотворното съвещание на смесената комисия от февруари 2019 година, беше последвано от две други – от юни и септември 2019 година, - които единствено заостриха спора. От българската страна февруарският метод беше пояснен (може би не без основания) като хрисимост на Северна Македония в намиране на формулировки за Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски и Самуил. Това беше обявено от Екатерина Захариева в българските медии като признание за пръв път от Скопие, че е имало средновековна българска страна.
През февруари 2019 година изглеждаше, че нещата потръгват, само че през юни всичко се промени
Македонският метод изглеждаше като част от една ловка тактичност, доколкото единствено две седмици по-късно се очакваше българският парламент да ратифицира влизането на Република Северна Македония в НАТО. Което той и направи.
Заседанието от юни 2019 година в Скопие докара до анонсиране на македонско предложение: да се отбелязва предаването на костите на Гоце Делчев от София на Скопие през октомври 1946 година За българската страна обаче това е еднолично решение на Българска комунистическа партия и Георги Димитров, а самият той пък е и въплъщение на ликвидирането на многопартийната система и демокрацията в страната, след суровата му и брутална кавга даже с негови някогашни съдружници от Отечествения фронт и антифашисти. Заедно с това предлагането буди значително български асоциации с насилствената македонизация с югославски привкус в Пиринска Македония за интервала 1946-48 година
Що се отнася до съвещанието от 12 и 13 септември 2019 година, изразило се в безплодни диалози, то бе и непосредственият мотив за появилата се след към месец българска Рамкова позиция, която отиваше оттатък контракта от 2017 година
Непредотвратената Рамкова позиция
Като казахме "Рамкова позиция ". Тук сякаш стигаме и до втората македонска неточност или пропуск.
Времето от 13 септември 2019 година (заседание на комисията в София) до срещата на политическите партии при президента Румен Радев от 30 септември, а след това и до гласоподаване на Рамковата позиция на 9 октомври и Декларацията на Народното събрание в нейна поддръжка от 10 октомври, не биваше да бъде „ проспивано “ от македонската дипломация.
Скопие не биваше да "проспива " времето през септември 2019 година
Струва ми се, че появяването на упоменатия документ трябваше да бъде предотвратена с някакви жестове от страна на Скопие. Едва ли такива не са били вероятни и надали биха били унизителни за македонската страна на фона на алтернативата - 20 месечното несъгласие.
В подмяна на това някъде тук се оформи една македонска позиция, която продължи сигурно до края на 2021 година На пръв взор тя изглеждаше издържана и обоснована.
Копенхагенските критерии за участие в Европейски Съюз от 1993 година изискват демократични институции, господство на закона, съблюдаване правата на индивида, права на малцинствата, функционираща пазарна стопанска система и така нататък Там нищо не се приказва за никаква история. Според полезностите на Европейски Съюз се поддържа културното разнообразие, заради което, „ ние, македонците имаме право да кажем кои сме и на какъв език приказваме “. Политиците не би трябвало да се месят в работата на смесената историческа комисия, а да я оставят да работи умерено. Последваха и изказвания към този момент на самите историци по какъв начин други сходни комисии са работили „ десетилетия “ и по какъв начин тази комисия няма никакъв мандат да взема решение за исторически персони като Гоце Делчев и да дефинира идентичности. Накрая пристигнаха и изказвания по какъв начин Гоце Делчев е македонски държавнотворен мит и истината за него е над обстоятелствата.
Това правеше българското изискване до октомври комисията да има решение за Гоце Делчев мъчително за каквото и да било реализиране.
Копенхагенски критерии или право на несъгласие?
Всъщност, по този начин издигнатата и на пръв взор безапелационна македонска аргументация на двустранните договаряния би могла да има стойност единствено в случай че България нямаше законното си съгласно разпоредбите на Европейски Съюз право на несъгласие. А също и в случай че имаше някакви действителни учредения за упованията на македонските държавници, че София би могла да отстъпи под външен напън.
Оказа се обаче, че това напълно не е по този начин. И един ден освен имаше несъгласие от страна на София (наречено отрицание и блокиране на преговорната рамка на Република Северна Македония), само че то продължи по-късно към 20 месеца, като с изключение на един път наложено, то бе и два пъти продължено – през юни и декември 2021 година Това пък докара до рухването от власт в Република Северна Македония на Зоран Заев - министър-председател, какъвто България наподобява дълго още ще търси.
Зоран Заев беше министър председател, какъвто България дълго още ще търси
А има и още нещо. В Преспанския контракт сред Скопие и Атина и в неговия член 7 въпреки всичко се приказва за „ история “, „ цивилизация “, „ просвета “, „ завещание “. Тоест, "историята " е добавена без значение от това какво написа в критериите от Копенхаген.
Част от тази македонска тактика бе продължаващата безплодна работа на историческата комисия, съпроводена и с преустановяване на нейната активност поради изключителните парламентарни избори през 2020 година
Усетил заплахата от нов „ гръцки сюжет “, някогашният македонски външен министър Денко Малески направи допустими за българската страна изказвания пред Георги Коритаров, които биха могли да отключат процесите. Последва разграничение от Малески на президента Пендаровски, а след време той изгуби и позицията си на президентски консултант.
Вето без история
На 9 септември 2020 година Кр. Каракачанов разгласи задаващото се на хоризонта несъгласие, в случай че няма прогрес в работата на историческата комисия. Въпреки надвисналата заплаха, от Скопие не смениха тактиката. Премиерът Зоран Заев даже сподели, че са решени „ три столетия “ от комисията и че „ цяла Европа има обща история “, а Никола Димитров повтори за н-ти път, че език и еднаквост не се договарят.
В този миг Каракачанов стартира с обидни квалификации. Нарече македонското знаме „ вентилатор “. Предложи да изпрати инженерния батальон, с цел да доразруши някои монументи в Северна Македония. Обяви, че македонската писменост е дело на „ учили-недоучили “.
В качеството си на външен министър Екатерина Захариева с подигравка говореше за цялостния развой по „ измислянето “ на писмеността. Тези самобитни заставания на Рамковата позиция с нейното обратно на контракта схващане за единствено една българска история до 1944 година и несериозно отношение към македонския език в допълнение изостряха обстановката и караха македонската политика и общност да бъде нащрек по отношение на изказвания като тези на Денко Малески.
В началото на 2022 година в трите утринни блока на водещите български малките екрани говореха единствено последователи на ветото
В това време българската страна реши да обезпечи осведомително ветото и да приготви обществото за него. От този миг нататък, с едно спиране от 3-4 дни при започване на 2022 година, в трите утринни блока на българските малките екрани се явяваха единствено последователи на ветото. Ангел Димитров, Наум Кайчев, Иван Илчев и Кирил Топалов сменяха малките екрани, като към тях се присъединяваха и с тях се редуваха и други дежурни и абонирани представители по тематиката. Българските историци заговориха като политици.
Телевизиите до такава степен бяха получили задача да сгъстяват боите, че една от тях даже изкриви смисъла на отворено писмо на български и македонски интелектуалци, представяйки го за писмо в поддръжка на ветото. Накрая самото несъгласие, което беше заложено поради неналичието на отговор по въпроса за Гоце Делчев, бе аргументирано със напълно други аргументи. Или най-малко тях посочи обществено Екатерина Захариева в Съвета по общи въпроси на 17 ноември 2020 година като разгласи, че България не приема преговорната рамка на Република Северна Македония. Тя настоя от името на България за следното:
да се употребява в преговорната рамка изразът „ формален език на Северна Македония “;да има пътна карта за осъществяване на контракта от 2017 г.;да се направи изказване от македонска страна, че името на страната не значи териториални искания към България и искания за малцинство.
В идващите седмици към тези претенции пристигнаха и нови, още веднъж несвързани с историята. Заговори се за ситуацията на българския бизнес в Република Северна Македония; за липса на прогрес по Коридор №8; за диалект на ненавист. Тук някъде се появи и изказване, че България има над 100 000 свои сънародници в районен съд Македония, които не може да изостави.
Ала въпреки България да не изтъкваше исторически причини, Заев знаеше, че „ там е заровено кучето “. Той заприказва изрично за някаква пътна карта и за „ обща история “. Дори стигна до такава степен да одобри думата „ администриране “ на Македония от България през Втората международна война, както и изречението „ Югославия ни раздели “. Заев даже загатна за съществуване на българи в Македония и за техните права, откакто в приветствията му, отдадени на Илинден в предните години, както и в другите му публични речи при изброяване на народите на страната, българи не съществуваха.
Но сходно на изказванията на Денко Малески преди този момент, и в този случай, на фона на писък и неприязън в македонското общество (трима историци от македонската част на комисията, двама от които още са там, даже се скараха още същата вечер на Заев), сходни жестове продължиха да бъдат незадоволителни за София.
Да „ преточим “ Историята през Копенхагенските критерии
Следващите месеци България посвети на намиране на способи по какъв начин Рамковата позиция някак да бъде „ преточена “ през Копенхагенските критерии. Така се роди "пакетът 5 плюс 1 ".
В него се приказва за това по какъв начин югозападната ни съседка би трябвало да подсигурява, че дългото и късото й име не са териториална рекламация към България; по какъв начин Скопие би трябвало да се откаже от търсене на македонско малцинство в България; по какъв начин би трябвало да се ползват резултатите от работата на историческата комисия; по какъв начин би трябвало да се оправдават жертвите на Титовия режим след Втората международна война и да се отворят архивите; по какъв начин би трябвало да спре говорът на ненавист.
Условията на България бяха „ преточени “ през критериите от Копенхаген
Към тях някой от съветниците на Радев беше добавил и регистриране на българите в македонската конституция. Искането не се съдържа в нито един документ, нито беше в съгласие с който и да е български парламент. За сметка на това изискването стана „ основно “, „ водещо “ и „ основно “. Казаха го и на медиите, които и за момент не се усъмниха в основателността му.
На конференцията, отдадена на Гоце Делчев в НДК на 4 май т.г., Радев даже назова целия пакет по нов метод – "1 плюс 5 ". Тук обаче за пръв път беше зарязан езикът, както и внушенията на българската Рамкова позиция, излизащи отвън рамките на контракта - да вземем за пример говоренето за единствено една българска история до 1944 година
Много от всичко това се съдържа в този момент в предлагането на Европейския съюз, станало известно като „ френско “, което оказа помощ за повдигане на ветото от българския парламент.
А в този момент накъде?
През месеците, в които се чакаше идването на френското предложение, се ширеха нервности в българските медии, министър председателят Кирил Петков беше непрестанно упрекван в „ национално изменничество “. Дойде ред и на българските историци от комисията не просто да приказват като политици, само че и да се карат на премиера и даже да „ дадат рамо “ на опитите за събаряне на кабинета. През цялото време валяха недоволства от „ говора на ненавист ", приближаващ от югозападната ни съседка към България.
В това време един от членовете на българската смесена комисия, Иван Илчев, изясни на българската аудитория, че „ нямаме морков за магарето “. Излезе, че „ магарето “, несъмнено, е страната, с която водим договаряния и сме подписали контракт за другарство.
В това време самото българско обществено пространство и медийна среда се изпълниха с изрази като „ макета “, „ северномакедонци “, „ северномакедонски език “, „ Македония е България “, „ Македония е българска “, „ като изкъпеш един македонец, става чист българин “, „ коминтерновска творба “, “български език на сръбска пишеща машина “, „ вас ви измисли Тито “, „ македонската история стартира през 1944 година “.
Новото предложение на Европейски Съюз, направено по време на френското председателство, може да стане основа за едно ново начало. Дали чекът е цялостен или празен, ще зависи от взаимните старания. Едно обаче е ясно. В околните години е неминуем един двустранен развой. И той ще е обвързван с изцяло предефиниране на македонската еднаквост, както и на българските показа за история и връзки с югозападната съседка.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ