Деветте живота на Алегри
Ето къде е казусът: съществуват гуардиолизмът, моуринизмът, чолизмът, а по-късно контизмът, саризмът. Да не отваряме дума за сакизма. Ами алегризъм? Не, няма признато такова нещо. И по-добре за Масимилиано Алегри в действителност, тъй като –измите, най-малко в историята на света, не носят позитивна отпратка.
Как обаче тогава да определим старши треньора на Ювентус с неговите куп скудети във визитката и два финала в Шампионската лига с неособено приспособен за триумф в шампионата състав? Най-вече с уменията му да изплува от рискови води. Като котка с девет живота.
Когато стане напечено, печените пристъпват напред. Когато играта загрубее, Алегри стартира да става находчив. Стори го и в деня след бедствието на „ Уанда Метрополитано”, без да му трепне и една дипла по лицето: „ Продължаваме ние!”. Безапелационен. И, оказа се, имаше право.
РИСКУВАНЕ НА ВСИЧКО
Дали е късметлия? Може и по този начин да е, но и в това време е одарен с изострен футболен разум. И привикнал да рискува. Когато стане напечено, Алегри потрива ръце и е кадърен да отиде да прави стречинг край тъчлинията и в най-нажежения миг от мача. Във вторник вечерта обаче си потегли от „ Ювентус Стейдиъм” с изпито лице, изцеден, без предпочитание да хапне или да побъбри с никого.
На идната заран към този момент беше пресен още в 8:00 часа и закусва с другари в торински хотел, а след това закара Джорджо на учебно заведение – нормалната рутина на старта на деня. Получи деветка до десетобалната система за гениалния си тактически метод в осминафиналния реванш против Атлетико Мадрид, донесъл изумителния поврат? „ Само като се замисля, че в учебно заведение трябваше да минавам през четири изпита, с цел да стигна до 9…”
Алегри не си губи самообладанието, но стресът от тези дни върху него се усеща, колкото и да е привикнал да живее на ръба на бръснача. „ Смелостта – написа спътницата му в живота Амбра Анджолини в Инстаграм – значи да разкриваш напълно сърцето си, същинската си същина.” А във връзка с смели или рисковани неща Алегри го е разкривал към този момент толкоз доста пъти.
Тези дни доста се приказва за тактическите му хрумвания в най-трудните моменти, само че оттатък тях я има и психическата страна на нещата, което демонстрира характера. Алегри е в действителност като котка (въпреки че не обича изключително котките), която умишлено изразходва многото си животи.
ПРЕПЯТСТВИЯ
Да се върнем към годините му в СПАЛ. Рискува да бъде уволнен, хипотетичният му правоприемник на пейката даже гледа мача на тима от трибуните, а най-после печели против Читадела. Да, нищо особено, красиво и изпипано, само че в действителност цялата му кариера е такава – като че тимовете му в никакъв случай не са вкарвали гол.
Спасен след уволнението в Гросето, наказването за три месеца в Удине и късата среща с треторазрядния Леко, Алегри намира в Сасуоло нова опция след няколко изхабени котешки животи. Там нещата сработват и следва нанагорнище към Серия А и Каляри, макар че няма доста мотиви за наслада. След пет следващи загуби тогавашният президент на сардинския клуб Челино е очевидно гневен на трибуната и към него се чуват шепоти: „ Този няма да остане задълго.”
Алегри печели първата точка в живота си в Серия против Милан. Това е съдбовно, тъй като го вижда Адриано Галиани отсича: „ Той е идеалната фигура за нас.” Така стартира една друга история, която извежда наставника до първото му скудето.
ПЪТ КЪМ ЕВРОПА
В Милан тифозите не го посрещат най-въодушевени. Харесва се, само че не на всички. Това е времето след империята на Карло Анчелоти, в което коли и беси Леонардо. Алегри стартира със продобиване на шампионската купа – не че със Златан Ибрахимович това не е фасулска работа, но след това идва ред на спада.
Първия път старши треньорът избавя главата си с успеха против Сиена и класирането за Шампионската лига. После удържа и доникъде на идващия сезон с обезпечаването на място в осминафиналите на Шампионската лига, където щеше да се срещне точно с Атлетико, в случай че Барбара Берлускони не го беше уволнила. Това бе бодил в петата на наставника до този вторник, когато Ел Чоло бе нокаутиран.
Не че това бе изключително ненадейно. Прогнозира го самоуверено в медиите Галиани след загубата на „ и бианконери” в Мадрид преди три седмици. Защото Алегри е от тези, които имат по девет живота… а може би и по повече. Дойде в Юве и му мятаха камъни, след това направи тъждество вкъщи с Тотнъм Хотспър и отново съумя да вземе своето в реванша на непознат терен. Трудностите единствено обострят тактическия му талант и усета за риск.
И животите му, вместо да се стопяват, като че ли се умножават.
Алесандра Бочи, „ Гадзета дело Спорт”
Как обаче тогава да определим старши треньора на Ювентус с неговите куп скудети във визитката и два финала в Шампионската лига с неособено приспособен за триумф в шампионата състав? Най-вече с уменията му да изплува от рискови води. Като котка с девет живота.
Когато стане напечено, печените пристъпват напред. Когато играта загрубее, Алегри стартира да става находчив. Стори го и в деня след бедствието на „ Уанда Метрополитано”, без да му трепне и една дипла по лицето: „ Продължаваме ние!”. Безапелационен. И, оказа се, имаше право.
РИСКУВАНЕ НА ВСИЧКО
Дали е късметлия? Може и по този начин да е, но и в това време е одарен с изострен футболен разум. И привикнал да рискува. Когато стане напечено, Алегри потрива ръце и е кадърен да отиде да прави стречинг край тъчлинията и в най-нажежения миг от мача. Във вторник вечерта обаче си потегли от „ Ювентус Стейдиъм” с изпито лице, изцеден, без предпочитание да хапне или да побъбри с никого.
На идната заран към този момент беше пресен още в 8:00 часа и закусва с другари в торински хотел, а след това закара Джорджо на учебно заведение – нормалната рутина на старта на деня. Получи деветка до десетобалната система за гениалния си тактически метод в осминафиналния реванш против Атлетико Мадрид, донесъл изумителния поврат? „ Само като се замисля, че в учебно заведение трябваше да минавам през четири изпита, с цел да стигна до 9…”
Алегри не си губи самообладанието, но стресът от тези дни върху него се усеща, колкото и да е привикнал да живее на ръба на бръснача. „ Смелостта – написа спътницата му в живота Амбра Анджолини в Инстаграм – значи да разкриваш напълно сърцето си, същинската си същина.” А във връзка с смели или рисковани неща Алегри го е разкривал към този момент толкоз доста пъти.
Тези дни доста се приказва за тактическите му хрумвания в най-трудните моменти, само че оттатък тях я има и психическата страна на нещата, което демонстрира характера. Алегри е в действителност като котка (въпреки че не обича изключително котките), която умишлено изразходва многото си животи.
ПРЕПЯТСТВИЯ
Да се върнем към годините му в СПАЛ. Рискува да бъде уволнен, хипотетичният му правоприемник на пейката даже гледа мача на тима от трибуните, а най-после печели против Читадела. Да, нищо особено, красиво и изпипано, само че в действителност цялата му кариера е такава – като че тимовете му в никакъв случай не са вкарвали гол.
Спасен след уволнението в Гросето, наказването за три месеца в Удине и късата среща с треторазрядния Леко, Алегри намира в Сасуоло нова опция след няколко изхабени котешки животи. Там нещата сработват и следва нанагорнище към Серия А и Каляри, макар че няма доста мотиви за наслада. След пет следващи загуби тогавашният президент на сардинския клуб Челино е очевидно гневен на трибуната и към него се чуват шепоти: „ Този няма да остане задълго.”
Алегри печели първата точка в живота си в Серия против Милан. Това е съдбовно, тъй като го вижда Адриано Галиани отсича: „ Той е идеалната фигура за нас.” Така стартира една друга история, която извежда наставника до първото му скудето.
ПЪТ КЪМ ЕВРОПА
В Милан тифозите не го посрещат най-въодушевени. Харесва се, само че не на всички. Това е времето след империята на Карло Анчелоти, в което коли и беси Леонардо. Алегри стартира със продобиване на шампионската купа – не че със Златан Ибрахимович това не е фасулска работа, но след това идва ред на спада.
Първия път старши треньорът избавя главата си с успеха против Сиена и класирането за Шампионската лига. После удържа и доникъде на идващия сезон с обезпечаването на място в осминафиналите на Шампионската лига, където щеше да се срещне точно с Атлетико, в случай че Барбара Берлускони не го беше уволнила. Това бе бодил в петата на наставника до този вторник, когато Ел Чоло бе нокаутиран.
Не че това бе изключително ненадейно. Прогнозира го самоуверено в медиите Галиани след загубата на „ и бианконери” в Мадрид преди три седмици. Защото Алегри е от тези, които имат по девет живота… а може би и по повече. Дойде в Юве и му мятаха камъни, след това направи тъждество вкъщи с Тотнъм Хотспър и отново съумя да вземе своето в реванша на непознат терен. Трудностите единствено обострят тактическия му талант и усета за риск.
И животите му, вместо да се стопяват, като че ли се умножават.
Алесандра Бочи, „ Гадзета дело Спорт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ