Майка: Дъщеря ми учи от 6-ти клас вкъщи, сега е в 8-и и не познава съучениците си
Ето и целият роман на дамата:
" Днес е първият сняг, а ние не сме на учебно заведение ” – с тези думи ме посрещна щерка ми на 30 ноември. Вече два месеца тя учи от у дома. Откакто е станала шести клас, учи от у дома, а към този момент е в осми клас. Почти не познава съучениците си, тъй като е в ново учебно заведение. Гледам я по какъв начин стои на прозореца и се взира в заснежения въздух на открито, а сърцето ми се къса. Сега някой ще каже – само че какво общо има снегът с учебното заведение, да не би децата да вървят на учебно заведение, с цел да си играят?
Разбира се, че поради това – освен, само че най-много. Защото учебното заведение е качване по стълбите, гледане в очите, другарство, диалози в междучасията и игри в двора. Училището е да притихнеш със съучениците си по време на урока, да грейнеш от благополучие, когато те похвалят пред класа, да се засрамиш от погледа на учителя, когато не си учил задоволително. И още - да не бързаш да си тръгваш след часовете. Защото и математиката е значима, и химията, само че нали хуманизмът ни учи, че същинският обект за проучване от човечеството е самият човек. Как децата ще се научат да владеят възприятията си, да преодоляват разочарованията си, да схващат болката на близките и да обичат, в случай че не са измежду други деца?
Цялата облагородяваща конюнктура на учебното заведение в този момент отсъства. Децата стават, вършат най-вече две крачки по пантофи, сядат на бюрата си по пижами, включват компютъра и се вторачват в него. Вече трета поредна образователна година. Затворници, които са се провинили единствено в едно – че са деца.
Спомням си по какъв начин аз ходех на учебно заведение преди време. Първи клас бях на село, зимно време падаше доста сняг и в чантата си, с изключение на учебниците, носех всеки ден и по едно дърво за печката в класната стая. От тежестта ми беше леко, тъй като отивах там, където най-вече желаех да бъда – в учебно заведение. Сега децата ни са освободени от тежестта на раниците си, тъй като на никое място не вървят, само че са смазани от тежестта на самотата. Дъщеря ми по няколко пъти дневно повтаря, че се усеща потисната и че не може повече да живее по този начин. Звучи ужасно едно дете да споделя, че не му се живее.
Наскоро в едно телевизионно изявление министър Кацаров се похвали, че сме се справили с четвъртата вълна без локдаун. Г-н Кацаров, белким децата ни не са в локдаун месеци наред? Такова изявление звучи присмехулно, тъй като то слага децата отвън границите на нашето общество. Те са ненужните, непотребните, досадните, тези, които би трябвало да бъдат скрити, тъй като пречат. Образованието през днешния ден наподобява на доживотна присъда без право на подмяна, защото никой не може да каже по кое време учебните заведения ще бъдат отворени още веднъж.
Аз персонално се изморих от пояснения от страна на двете виновни министерства – МОН и Министерство на здравеопазването. Или се оправдават с настройките на родителите, или с доставчиците на проби, или с някого другиго. Междувременно трябваше ротационното образование да стартира при спад на заболеваемостта под 750 на 100 000 души, трансформираха я и в този момент е под 500 на 100 000 души. Имам възприятието, че преднамерено се взимат решения, които да стопират децата, тъй като очевидно това е задачата.
Въведе се опция класовете, при които повече от 50% от децата са със зелен документ, да се върнат в учебно заведение, само че класът на щерка ми още е онлайн, макар че покрива това изискване. Заповедта е от 24 ноември. Днес сме 1 декември. На кого да се оплача, като е явно, че никой не желае децата в тази страна.
Преди консултациите за сформиране на държавно управление изпратих писмо до всички ангажирани в договарянията партии с искане присъственото образование и образованието да бъдат съществена грижа на идващото държавно управление. Нито една от партиите не ми отговори. Затова употребявам опцията в този момент да преповторя част от думите си, написани в писмото:
„ …настоявам бранш „ Образование ” да бъде детайлно прегледан в границите на договарянията за съставянето на държавно управление. Учениците са тези, на които бизнесът ще разчита единствено след няколко години. От децата ни зависят бъдещата стопанска система, бъдещото опазване на здравето, както и всички сфери на публичния ни живот.
Настоявам за обединяване на всички договарящи парламентарни сили в името на бъдещето на децата на България, в името на запазването на българското учебно заведение, учредено от Найден Геров още преди Освобождението, в далечната 1846 година
Напомням, че български език се учи единствено в българското учебно заведение, а съхраняването на българския език и неговото преодоляване от страна на децата е първостепенна причина за тяхното духовно, прочувствено, културно и умствено развиване. Всяка една научна област се доближава посредством езика и с помощта на него. Затова, в случай че желаеме да имаме умни и знаещи деца, би трябвало да сложим образованието най-високо в опорните си точки, чертаещи бъдещето ни. ”
" Днес е първият сняг, а ние не сме на учебно заведение ” – с тези думи ме посрещна щерка ми на 30 ноември. Вече два месеца тя учи от у дома. Откакто е станала шести клас, учи от у дома, а към този момент е в осми клас. Почти не познава съучениците си, тъй като е в ново учебно заведение. Гледам я по какъв начин стои на прозореца и се взира в заснежения въздух на открито, а сърцето ми се къса. Сега някой ще каже – само че какво общо има снегът с учебното заведение, да не би децата да вървят на учебно заведение, с цел да си играят?
Разбира се, че поради това – освен, само че най-много. Защото учебното заведение е качване по стълбите, гледане в очите, другарство, диалози в междучасията и игри в двора. Училището е да притихнеш със съучениците си по време на урока, да грейнеш от благополучие, когато те похвалят пред класа, да се засрамиш от погледа на учителя, когато не си учил задоволително. И още - да не бързаш да си тръгваш след часовете. Защото и математиката е значима, и химията, само че нали хуманизмът ни учи, че същинският обект за проучване от човечеството е самият човек. Как децата ще се научат да владеят възприятията си, да преодоляват разочарованията си, да схващат болката на близките и да обичат, в случай че не са измежду други деца?
Цялата облагородяваща конюнктура на учебното заведение в този момент отсъства. Децата стават, вършат най-вече две крачки по пантофи, сядат на бюрата си по пижами, включват компютъра и се вторачват в него. Вече трета поредна образователна година. Затворници, които са се провинили единствено в едно – че са деца.
Спомням си по какъв начин аз ходех на учебно заведение преди време. Първи клас бях на село, зимно време падаше доста сняг и в чантата си, с изключение на учебниците, носех всеки ден и по едно дърво за печката в класната стая. От тежестта ми беше леко, тъй като отивах там, където най-вече желаех да бъда – в учебно заведение. Сега децата ни са освободени от тежестта на раниците си, тъй като на никое място не вървят, само че са смазани от тежестта на самотата. Дъщеря ми по няколко пъти дневно повтаря, че се усеща потисната и че не може повече да живее по този начин. Звучи ужасно едно дете да споделя, че не му се живее.
Наскоро в едно телевизионно изявление министър Кацаров се похвали, че сме се справили с четвъртата вълна без локдаун. Г-н Кацаров, белким децата ни не са в локдаун месеци наред? Такова изявление звучи присмехулно, тъй като то слага децата отвън границите на нашето общество. Те са ненужните, непотребните, досадните, тези, които би трябвало да бъдат скрити, тъй като пречат. Образованието през днешния ден наподобява на доживотна присъда без право на подмяна, защото никой не може да каже по кое време учебните заведения ще бъдат отворени още веднъж.
Аз персонално се изморих от пояснения от страна на двете виновни министерства – МОН и Министерство на здравеопазването. Или се оправдават с настройките на родителите, или с доставчиците на проби, или с някого другиго. Междувременно трябваше ротационното образование да стартира при спад на заболеваемостта под 750 на 100 000 души, трансформираха я и в този момент е под 500 на 100 000 души. Имам възприятието, че преднамерено се взимат решения, които да стопират децата, тъй като очевидно това е задачата.
Въведе се опция класовете, при които повече от 50% от децата са със зелен документ, да се върнат в учебно заведение, само че класът на щерка ми още е онлайн, макар че покрива това изискване. Заповедта е от 24 ноември. Днес сме 1 декември. На кого да се оплача, като е явно, че никой не желае децата в тази страна.
Преди консултациите за сформиране на държавно управление изпратих писмо до всички ангажирани в договарянията партии с искане присъственото образование и образованието да бъдат съществена грижа на идващото държавно управление. Нито една от партиите не ми отговори. Затова употребявам опцията в този момент да преповторя част от думите си, написани в писмото:
„ …настоявам бранш „ Образование ” да бъде детайлно прегледан в границите на договарянията за съставянето на държавно управление. Учениците са тези, на които бизнесът ще разчита единствено след няколко години. От децата ни зависят бъдещата стопанска система, бъдещото опазване на здравето, както и всички сфери на публичния ни живот.
Настоявам за обединяване на всички договарящи парламентарни сили в името на бъдещето на децата на България, в името на запазването на българското учебно заведение, учредено от Найден Геров още преди Освобождението, в далечната 1846 година
Напомням, че български език се учи единствено в българското учебно заведение, а съхраняването на българския език и неговото преодоляване от страна на децата е първостепенна причина за тяхното духовно, прочувствено, културно и умствено развиване. Всяка една научна област се доближава посредством езика и с помощта на него. Затова, в случай че желаеме да имаме умни и знаещи деца, би трябвало да сложим образованието най-високо в опорните си точки, чертаещи бъдещето ни. ”
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ