Паркирай и трепери: тук чужди коли не се търпят!
Ето го: остаряло зелено „ Рено “, добродушно спряло на паркинг край бул. „ Мария Луиза “ 193А в София. Прах по капака, буренче под гумите — може би е стояла тук дълго, може би притежателят има причина да я остави. Може би и има „ Гражданска “, и винетка, и всичко законно. Но очевидно това не е задоволително — изключително в случай че живееш в странния блок в близост и доста, но доста ти пречи непознатата ламарина под прозореца.
Какво вършим в такива случаи?
А) Обаждаме се в общината или КАТ, в случай че колата е изоставена?
Б) Търсим притежателя?
В) Проявяваме най-малко зрънце самообладание или схващане?
Не! Отговорът е Г): взимаме гвоздей или корав предмет и надраскваме! За лукс може да счупим и едно стъкло, да извием чистачките или да оставим „ непретенциозен подпис “ по капака. И след това с горделивост да се приберем вкъщи, тъй като героизмът е налице: „ Показахме му ние на тоя! “
Това е кварталната философия на дребния гамен: по-добре да чупя, в сравнение с да приказвам. По-добре да дерем, в сравнение с да мислим. А в случай че може и никой да не ни види — още по-добре! Проблемът е решен, съседът е „ осъден “, а в нашия канал за душевна канализация отново се стича цялата ненавист от неуспехи, злоба и комплекси.
Но знаете ли какво няма да се промени? Нито улицата ще стане по-широка. Нито паркоместата ще се удвоят. Нито животът ви ще стане по-поносим. Само колата ще е надрана и един човек — евентуално ваш комшия или някой посетител — ще заплати сметката за непознатата дребна завист.
Явно някои хора не търпят интеграция и си остават зад решетката в личната си глава. Докато един автомобил, прашен и драскан, ще припомня, че огромните герои постоянно са анонимни — и постоянно мънички от вътрешната страна.
Ето целия пост, оповестен във Фейсбук, на Кирил Германов:
Автомобил, който очевидно не е локален скоро. Започнал да пречи на някой съсед от този чудноват блок там... Причините може да са разнообразни един автомобил да е паркиран за дълго време на едно място. Ако има гражданска отговорност, няма проблем, с изключение на за хората на които им пречи и чупят непозната благосъстоятелност до момента в който знаят, че няма кой да ги види.
Обикновено това са комплексирани хора, озлобени от живота който водят.
Ако не играеш тото, което не е гаранция за джакпот, смяната няма да пристигна сама. Най-важното, тя стартира от нас. Някои хора не търпят интеграция обаче, и гледат през решетката на запушен махленски канал до края на живота си.
бул. Мария Луиза 193А
07.07.24 / 15:08
Какво вършим в такива случаи?
А) Обаждаме се в общината или КАТ, в случай че колата е изоставена?
Б) Търсим притежателя?
В) Проявяваме най-малко зрънце самообладание или схващане?
Не! Отговорът е Г): взимаме гвоздей или корав предмет и надраскваме! За лукс може да счупим и едно стъкло, да извием чистачките или да оставим „ непретенциозен подпис “ по капака. И след това с горделивост да се приберем вкъщи, тъй като героизмът е налице: „ Показахме му ние на тоя! “
Това е кварталната философия на дребния гамен: по-добре да чупя, в сравнение с да приказвам. По-добре да дерем, в сравнение с да мислим. А в случай че може и никой да не ни види — още по-добре! Проблемът е решен, съседът е „ осъден “, а в нашия канал за душевна канализация отново се стича цялата ненавист от неуспехи, злоба и комплекси.
Но знаете ли какво няма да се промени? Нито улицата ще стане по-широка. Нито паркоместата ще се удвоят. Нито животът ви ще стане по-поносим. Само колата ще е надрана и един човек — евентуално ваш комшия или някой посетител — ще заплати сметката за непознатата дребна завист.
Явно някои хора не търпят интеграция и си остават зад решетката в личната си глава. Докато един автомобил, прашен и драскан, ще припомня, че огромните герои постоянно са анонимни — и постоянно мънички от вътрешната страна.
Ето целия пост, оповестен във Фейсбук, на Кирил Германов:
Автомобил, който очевидно не е локален скоро. Започнал да пречи на някой съсед от този чудноват блок там... Причините може да са разнообразни един автомобил да е паркиран за дълго време на едно място. Ако има гражданска отговорност, няма проблем, с изключение на за хората на които им пречи и чупят непозната благосъстоятелност до момента в който знаят, че няма кой да ги види.
Обикновено това са комплексирани хора, озлобени от живота който водят.
Ако не играеш тото, което не е гаранция за джакпот, смяната няма да пристигна сама. Най-важното, тя стартира от нас. Някои хора не търпят интеграция обаче, и гледат през решетката на запушен махленски канал до края на живота си.
бул. Мария Луиза 193А
07.07.24 / 15:08
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ