Румен Радев има голям проблем
Ето го Румен Радев - на 9 февруари 2023 година цъфти на обща фотография на европейските водачи с президента на Украйна Володимир Зеленски.
Българският държавен глава се усмихва малко неудобно, защото е на 2 метра от украинския си сътрудник, за чиито агонизиращи под съветските ракети страна и народ Радев два часа по-рано е споделил, че не би трябвало да се повтаря „ грешката “ да се изпрати военна помощ.
Освен да подкопае за следващ път престижа на страната си като съответен сътрудник на тези, при които е отишъл, бърза да извърши и друга задача от съветския дневен ред – да се оплаче на Еманюел Макрон какъв брой са неприятни македонците.
От днешна позиция умерено може да се каже, че изборът на Румен Радев за президент на България през 2016 година е най-големият триумф на съветската загадка и очевидна дипломация за последните 30 години.
Плодовете на триумфа си Русия бере и сега – България е най-слабото звено в поддръжката на Украйна и в границите на НАТО, и в средите на Европейски Съюз. Самата страна е съществено разтърсена, вкарана в многочислени вътрешни спорове, с отслабени партии и в цикъл от непрестанни избори. И в интернационална изолираност, в случай че не броим околните контакти с Турция.
Армията няма съвременно въоръжение, заплатите на професионалните военни са ниски, отпред са генерали от времето на Варшавския контракт, демотивацията е явна.
Социалните мрежи са наводнени от хибридни вести и тролски армии, а в медиите с национално покритие безрезервно се веят съветските „ гледни точки “ за войната и света. Редица професионални публицисти са маргинализирани или въобще нямат достъп до медии.
Хибридни интервенции се организират и в региона на културата,.
Разбира се, тези съветски „ триумфи “ са напълно срещу ползите на българите.
До това състояние се стигна след поредност взаимни отстъпки с „ евроатлантизма “ от дълго управлявалата партия ГЕРБ, най-големият от които се отхвърли да се изправи съответна кандидатура на президентските избори през 2016-а и по този начин да се подари постът на Радев. Разбира се, и след доста недоглеждания, политически мързел и непросветеност у доста от останалите участници в политическия живот на страната.
Радев обаче има огромен проблем.
Неговите визии за войната, мира и живота не се споделят от болшинството жители. Българите към момента считат избора на страната да членува в двата огромни алианса – Европейския съюз и НАТО – за верния политически път. Много от тях са подготвени да защитят този избор със всички демократични средства и това е ясно и за Радев, и за тези, които подават репликите.
Разбира се, като физическо лице Румен Радев има право да люби и ненавижда който пожелае, а като жител има право да споделя своето мнение свободно. Като президент обаче е длъжен да е в близка връзка с политическите действителности, като да вземем за пример фактът, че болшинство от 173 народни представители одобриха решението за предоставяне на военна помощ за Украйна. Това е и позицията, която президентът Радев би трябвало да показва и пази. Конституцията го задължава.
Има българи и партии в България, които мислят като Радев. В спектъра на политиката това е партия " Възраждане ", която има поддръжката на към 10% от популацията. Дори да приемем, че всички, подкрепящи " Възраждане ", са за излизане на България от съюзите, в които членува, и цялостната ѝ преориентация към ситуацията на съветски спътник, тази поддръжка надалеч не е задоволителна, с цел да легитимира такова ръководство.
Казано в резюме,
сегашният президент няма мандат да води такава политика. Никой не е дал своя вот за това.
Навремето Румен Радев се кандидатира за президент в натовска и европейска България.
Никога не е поставял обществено под подозрение тези такъми и сигурно това е дало мотив на огромно болшинство от хора да гласоподават за него.
Политиката, която той води в този момент, изисква различен вид утвърждение. Президентството на Радев би трябвало да бъде сложено под напън и даже под въпрос, а той в случай че желае да води политика с тези хрумвания – да потърси средствата на парламентарната народна власт, да формулира ясно и почтено вижданията си, да се яви на парламентарни избори и да потърси поддръжка от българите.
Ако болшинството мисли като него – ще му даде и успеха, и ръководството. Противното съставлява форма на прелом.
Българският държавен глава се усмихва малко неудобно, защото е на 2 метра от украинския си сътрудник, за чиито агонизиращи под съветските ракети страна и народ Радев два часа по-рано е споделил, че не би трябвало да се повтаря „ грешката “ да се изпрати военна помощ.
Освен да подкопае за следващ път престижа на страната си като съответен сътрудник на тези, при които е отишъл, бърза да извърши и друга задача от съветския дневен ред – да се оплаче на Еманюел Макрон какъв брой са неприятни македонците.
От днешна позиция умерено може да се каже, че изборът на Румен Радев за президент на България през 2016 година е най-големият триумф на съветската загадка и очевидна дипломация за последните 30 години.
Плодовете на триумфа си Русия бере и сега – България е най-слабото звено в поддръжката на Украйна и в границите на НАТО, и в средите на Европейски Съюз. Самата страна е съществено разтърсена, вкарана в многочислени вътрешни спорове, с отслабени партии и в цикъл от непрестанни избори. И в интернационална изолираност, в случай че не броим околните контакти с Турция.
Армията няма съвременно въоръжение, заплатите на професионалните военни са ниски, отпред са генерали от времето на Варшавския контракт, демотивацията е явна.
Социалните мрежи са наводнени от хибридни вести и тролски армии, а в медиите с национално покритие безрезервно се веят съветските „ гледни точки “ за войната и света. Редица професионални публицисти са маргинализирани или въобще нямат достъп до медии.
Хибридни интервенции се организират и в региона на културата,.
Разбира се, тези съветски „ триумфи “ са напълно срещу ползите на българите.
До това състояние се стигна след поредност взаимни отстъпки с „ евроатлантизма “ от дълго управлявалата партия ГЕРБ, най-големият от които се отхвърли да се изправи съответна кандидатура на президентските избори през 2016-а и по този начин да се подари постът на Радев. Разбира се, и след доста недоглеждания, политически мързел и непросветеност у доста от останалите участници в политическия живот на страната.
Радев обаче има огромен проблем.
Неговите визии за войната, мира и живота не се споделят от болшинството жители. Българите към момента считат избора на страната да членува в двата огромни алианса – Европейския съюз и НАТО – за верния политически път. Много от тях са подготвени да защитят този избор със всички демократични средства и това е ясно и за Радев, и за тези, които подават репликите.
Разбира се, като физическо лице Румен Радев има право да люби и ненавижда който пожелае, а като жител има право да споделя своето мнение свободно. Като президент обаче е длъжен да е в близка връзка с политическите действителности, като да вземем за пример фактът, че болшинство от 173 народни представители одобриха решението за предоставяне на военна помощ за Украйна. Това е и позицията, която президентът Радев би трябвало да показва и пази. Конституцията го задължава.
Има българи и партии в България, които мислят като Радев. В спектъра на политиката това е партия " Възраждане ", която има поддръжката на към 10% от популацията. Дори да приемем, че всички, подкрепящи " Възраждане ", са за излизане на България от съюзите, в които членува, и цялостната ѝ преориентация към ситуацията на съветски спътник, тази поддръжка надалеч не е задоволителна, с цел да легитимира такова ръководство.
Казано в резюме,
сегашният президент няма мандат да води такава политика. Никой не е дал своя вот за това.
Навремето Румен Радев се кандидатира за президент в натовска и европейска България.
Никога не е поставял обществено под подозрение тези такъми и сигурно това е дало мотив на огромно болшинство от хора да гласоподават за него.
Политиката, която той води в този момент, изисква различен вид утвърждение. Президентството на Радев би трябвало да бъде сложено под напън и даже под въпрос, а той в случай че желае да води политика с тези хрумвания – да потърси средствата на парламентарната народна власт, да формулира ясно и почтено вижданията си, да се яви на парламентарни избори и да потърси поддръжка от българите.
Ако болшинството мисли като него – ще му даде и успеха, и ръководството. Противното съставлява форма на прелом.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ