Хората Сме Жалка Издънка! Не Сме Чували За Него, Но Този Сладур Е Най-Развитият Организъм На Планетата! Видео
Ето един тип, който е заслужен за възторженостти! Това животно, колкото и непознато да е, е заслужен противник по оцеляване на Беър Грилс, и самоуверено печели борбата против човечеството и резултатите от активността му.
Запознайте се с бавноходката – тардиграда
Наричана още тардиграда (от латински tardigradus, „ стъпващ постепенно “) или водна мечка, тази неугледна животинка е най-издръжливото създание на света. Със скромните си размери от 0.1 до 1.5 мм, осемте крачета и козината си, тя живее от върховете на Хималаите (6000 м надморска височина), до морските дълбини (4000 м под морското равнище), от полярните ширини до екватора. Има към 1000 разновидности. Живеят в какви ли не среди – от мъхове и лишеи, през пясъци и почва, до солена или сладка вода, където са повече от постоянно срещани – до 25 хиляди броя на литър.
Те са дребни, трътлести, космати, с постепенно движещо се крачета. Тялото им се състои от глава, три сегмента с двойка крачета всеки, и краен, опашъчен сегмент с двойка крачета. Краката нямат стави, а лапичките са с по четири до осем нокътя. Нямат дихателна и кръвоносна система и са най-вече растителноядни, въпреки да има и хищни типове. Размножават се външно, като оплодените яйца се излюпват за 10-14 дни и новороденото е изцяло развъртян възрастен образец. След това се уголемяват посредством напредък на всяка самостоятелна клетка.
Екстремофили
Екстремофили се назовават разнообразни типове животни, които, явно от наименованието, претърпяват и даже избират условия, които биха били непоносими и съдбовни за други скотски типове. Например анаеробни организми (на които не им е необходим кислород), биха починали в среда с О2. Други подкласификации включват температура, киселинност, радиация и така нататък Учените употребяват ДНК от сходни организми, с цел да моделират генно нови организми и да ги създадат да вземем за пример студоустойчиви.
Бавноходката обаче държи шампионата. След всичко, което може освен да преживее, само че даже и да не забележи като тестване, на всичкото от горната страна ще доживее до 200 годишна възраст. А със скоростта, с която се рамножава, освен ще надживее човечеството, тя и първа е била тук.
Температура
Изключително издръжливи на температурни промени. Издържат във вряща вода, до над 150 градуса, както и на извънредно ниски. Намирани са замръзнали и живи в ледовете на полюсите, замразявани са с дни на -200 градуса, като върха за бавноходка, оживяла след изстудяване е -272 градуса за няколко минути, което е тъкмо един градус над безспорната нула. Или 0 Келвина, при която молекулите стопират своето придвижване и даже и неживите материи умират на секундата.
Налягане
Водните мечки, макар че нямат хитиново или друго защитно покритие, са доста издръжливи и на налягане. Могат да устоят на комбинацията от вакум и радиация в открития космос най-малко 10 дни. В същото време устоят и на рисково високо налягане, даже над 1200 пъти атмосферното, намирани са на дъното на океани. Някои бавноходки са минали даже проби с налягане от 6000 атмосфери, което е съвсем шест пъти повече от налягането в Марианската котловина – най-дълбокото място на планетата, съвсем 11 километра. Предполага се, че биха оживели и при най-известният тест, по този начин нареченият „ Леля Мария от втория етаж, която ненавижда гадинки, и нейния чехъл “, само че лабораторни проучвания към момента не са извършени заради уточняване на авторски права.
Дехидратация
Тардиградите са извънредно устойчиви на промени във влажността в околната среда. Така, както живеят във вода, по този начин могат и да забавят метаболизма си при потребност до по-малко от 0.01% и водното си наличие до 1% от естественото. При рискови обстановки те изпадат в такава криптобиоза и оцеляват с години. Най-дългият прочут интервал на оживяла обезводнена бавноходка е 10 години. Има сведения и за „ движещ се крайник “ при образец, обезводнен за 120 години, като е противоречиво дали движещият се крайник е симптом на живот. И защото водата се уголемява със замръзването си, дехидратацията е чудесно средство за бавноходките, или водните мечки, да не се разпилян, в случай че замръзнат и да оцелеят двете инциденти по едно и също време.
Радиация
Както към този момент се загатна, бавноходките живеят в открития космос, във вакум, с висока радиация и без О2 с дни. Те понасят хиляда пъти повече радиация в сравнение с което и да е друго живо създание. И по-точно 6200 грей (Gy, гама лъчи), като единствено 5 до 10 грей е съдбовно за човек. Единственото пояснение посредством направени опити за сходна устойчивост е, че посредством криптобиоза, с минимална хидратация в организма, има много по-малко телесни течности, които да реагират на йонизиращото излъчване. Също по този начин обаче, проучвания демонстрират, че изцяло хидратирани бавноходки резервират устойчивостта си към ултравиолетовото излъчване, спрямо други животни, и фактора за това е способността им да поправят вреди, нанесени на тяхната ДНК, вследствие на точно това облъчване.
Яйца на водни мечки, събрани от естествени местообитания, облъчени с разнообразни дози радиация, се излюпват, до момента в който дозата не надвиши 4000 Gy. Тогава нито едно яйце не се излюпва (5 до 10 Gy е съдбовно за човек). Колкото в по-късен интервал на развиване са яйцата, толкоз по-толерантни са към радиация. Нито едно от яйцата в ранен интервал не се е излюпило, до момента в който тези в късен стадий са излюпени всички, също както и контролната група неподложена на радиация.
Космос
Вече стана дума по какъв начин тардиградите оцеляват в космоса, изложени на високи дози радиация, вакум, липса на О2 и дехидратация. Те са първите животни, за които има данни, че оцеляват в космоса. Смъртността на хидратираните водни мечки завърнали се от космоса е висока, само че обезводнените, в положение на криптобиоза, оцеляват, осемдесет % от тях, и възстановяват формата си след половин час. През 2011 бавноходките е трябвало да заминат на задача в космоса – жива междупланетарна задача до Фобос, луна на Марс, само че изстрелването е провалено.
Токсини в околната среда
Няма данни за потърпевши водни мечки вследствие на замърсяване на околната среда.Установено е че при положение на заплаха те изпадат в химиобиоза, сходно на криптобиозата. Липсват подробни проучвания, написа fresh-science.com/.
След всичко това може да сме сигурни, че водните мечки няма скоро да изчезнат или да бъдат застрашени. Повечето от хората даже не знаят за съществуването им. А те заслужават внимание. Макар и дребни, те към този момент са победили в надпреварата кой да има Земята, и за бъдещето са помислили. А ние? Помислихме ли? И това, че една пластмасова кофичка в реката няма да убие тардиградите, значи ли че би трябвало а продължение? Защото скоро тези дребни водни мечки може да са единственото, което няма да успеем да убием. Даже и с чехъл.
Запознайте се с бавноходката – тардиграда
Наричана още тардиграда (от латински tardigradus, „ стъпващ постепенно “) или водна мечка, тази неугледна животинка е най-издръжливото създание на света. Със скромните си размери от 0.1 до 1.5 мм, осемте крачета и козината си, тя живее от върховете на Хималаите (6000 м надморска височина), до морските дълбини (4000 м под морското равнище), от полярните ширини до екватора. Има към 1000 разновидности. Живеят в какви ли не среди – от мъхове и лишеи, през пясъци и почва, до солена или сладка вода, където са повече от постоянно срещани – до 25 хиляди броя на литър.
Те са дребни, трътлести, космати, с постепенно движещо се крачета. Тялото им се състои от глава, три сегмента с двойка крачета всеки, и краен, опашъчен сегмент с двойка крачета. Краката нямат стави, а лапичките са с по четири до осем нокътя. Нямат дихателна и кръвоносна система и са най-вече растителноядни, въпреки да има и хищни типове. Размножават се външно, като оплодените яйца се излюпват за 10-14 дни и новороденото е изцяло развъртян възрастен образец. След това се уголемяват посредством напредък на всяка самостоятелна клетка.
Екстремофили
Екстремофили се назовават разнообразни типове животни, които, явно от наименованието, претърпяват и даже избират условия, които биха били непоносими и съдбовни за други скотски типове. Например анаеробни организми (на които не им е необходим кислород), биха починали в среда с О2. Други подкласификации включват температура, киселинност, радиация и така нататък Учените употребяват ДНК от сходни организми, с цел да моделират генно нови организми и да ги създадат да вземем за пример студоустойчиви.
Бавноходката обаче държи шампионата. След всичко, което може освен да преживее, само че даже и да не забележи като тестване, на всичкото от горната страна ще доживее до 200 годишна възраст. А със скоростта, с която се рамножава, освен ще надживее човечеството, тя и първа е била тук.
Температура
Изключително издръжливи на температурни промени. Издържат във вряща вода, до над 150 градуса, както и на извънредно ниски. Намирани са замръзнали и живи в ледовете на полюсите, замразявани са с дни на -200 градуса, като върха за бавноходка, оживяла след изстудяване е -272 градуса за няколко минути, което е тъкмо един градус над безспорната нула. Или 0 Келвина, при която молекулите стопират своето придвижване и даже и неживите материи умират на секундата.
Налягане
Водните мечки, макар че нямат хитиново или друго защитно покритие, са доста издръжливи и на налягане. Могат да устоят на комбинацията от вакум и радиация в открития космос най-малко 10 дни. В същото време устоят и на рисково високо налягане, даже над 1200 пъти атмосферното, намирани са на дъното на океани. Някои бавноходки са минали даже проби с налягане от 6000 атмосфери, което е съвсем шест пъти повече от налягането в Марианската котловина – най-дълбокото място на планетата, съвсем 11 километра. Предполага се, че биха оживели и при най-известният тест, по този начин нареченият „ Леля Мария от втория етаж, която ненавижда гадинки, и нейния чехъл “, само че лабораторни проучвания към момента не са извършени заради уточняване на авторски права.
Дехидратация
Тардиградите са извънредно устойчиви на промени във влажността в околната среда. Така, както живеят във вода, по този начин могат и да забавят метаболизма си при потребност до по-малко от 0.01% и водното си наличие до 1% от естественото. При рискови обстановки те изпадат в такава криптобиоза и оцеляват с години. Най-дългият прочут интервал на оживяла обезводнена бавноходка е 10 години. Има сведения и за „ движещ се крайник “ при образец, обезводнен за 120 години, като е противоречиво дали движещият се крайник е симптом на живот. И защото водата се уголемява със замръзването си, дехидратацията е чудесно средство за бавноходките, или водните мечки, да не се разпилян, в случай че замръзнат и да оцелеят двете инциденти по едно и също време.
Радиация
Както към този момент се загатна, бавноходките живеят в открития космос, във вакум, с висока радиация и без О2 с дни. Те понасят хиляда пъти повече радиация в сравнение с което и да е друго живо създание. И по-точно 6200 грей (Gy, гама лъчи), като единствено 5 до 10 грей е съдбовно за човек. Единственото пояснение посредством направени опити за сходна устойчивост е, че посредством криптобиоза, с минимална хидратация в организма, има много по-малко телесни течности, които да реагират на йонизиращото излъчване. Също по този начин обаче, проучвания демонстрират, че изцяло хидратирани бавноходки резервират устойчивостта си към ултравиолетовото излъчване, спрямо други животни, и фактора за това е способността им да поправят вреди, нанесени на тяхната ДНК, вследствие на точно това облъчване.
Яйца на водни мечки, събрани от естествени местообитания, облъчени с разнообразни дози радиация, се излюпват, до момента в който дозата не надвиши 4000 Gy. Тогава нито едно яйце не се излюпва (5 до 10 Gy е съдбовно за човек). Колкото в по-късен интервал на развиване са яйцата, толкоз по-толерантни са към радиация. Нито едно от яйцата в ранен интервал не се е излюпило, до момента в който тези в късен стадий са излюпени всички, също както и контролната група неподложена на радиация.
Космос
Вече стана дума по какъв начин тардиградите оцеляват в космоса, изложени на високи дози радиация, вакум, липса на О2 и дехидратация. Те са първите животни, за които има данни, че оцеляват в космоса. Смъртността на хидратираните водни мечки завърнали се от космоса е висока, само че обезводнените, в положение на криптобиоза, оцеляват, осемдесет % от тях, и възстановяват формата си след половин час. През 2011 бавноходките е трябвало да заминат на задача в космоса – жива междупланетарна задача до Фобос, луна на Марс, само че изстрелването е провалено.
Токсини в околната среда
Няма данни за потърпевши водни мечки вследствие на замърсяване на околната среда.Установено е че при положение на заплаха те изпадат в химиобиоза, сходно на криптобиозата. Липсват подробни проучвания, написа fresh-science.com/.
След всичко това може да сме сигурни, че водните мечки няма скоро да изчезнат или да бъдат застрашени. Повечето от хората даже не знаят за съществуването им. А те заслужават внимание. Макар и дребни, те към този момент са победили в надпреварата кой да има Земята, и за бъдещето са помислили. А ние? Помислихме ли? И това, че една пластмасова кофичка в реката няма да убие тардиградите, значи ли че би трябвало а продължение? Защото скоро тези дребни водни мечки може да са единственото, което няма да успеем да убием. Даже и с чехъл.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ