Всичко е любов
Ето че и Иван Иванов пое към снимачната площадка на вечността. Заедно с толкоз доста огромни български артисти, напуснали ни през последните години, само че оставили емблематични кино заглавия. Актьори, каквито съвсем към този момент няма, и филми, каквито съвсем към този момент не се вършат.
Изиграл е над 40 функции в киното. Повечето от тях запаметяващи се, страхотни! Огромният актьорски гений му разрешава да бъде всичко, каквото си изиска: влюбеният Радо във " Всичко е обич ", ченгето под прикритие Вас/ Христо в " Комбина ", алпинистът Асен в " Лавина ", военният в " Ударът ", офицерът от жандармерията в " Юмруци в пръстта ", отмъщаващият Траян в " Мярка за неотклонение ", инженер Марин Маринов в " Стената ", Симеон Велики в " Борис I ", Димитър Благоев в " Мечтатели ", Кондора в " Романтична история ", студентът Сашо в " Нощем с белите коне " и доста други. И макар че неговите герои имат една обща линия - те са мъжкари, хора с характери, през цялата си кариера той не позволи грешката да влезе в калъпа на избран вид персонажи, а съумя да разгърне гения си.
Сигурно всеки има своя обичана роля, изиграна от Иван Иванов. На мен, както и на доста момчета от моето потомство, обичаната роля бе на Вас/ Христо от " Комбина ". Много искахме да му подражаваме - като държание, външен тип. Някои искахме да станем артисти. Може би тъй като огромна част от героите, които изигра Иван Иванов, са бунтари. А да си бунтовник във филм е по-лесно, в сравнение с в живота. Не го познавах персонално, само че от интервютата, които съм чел, от мненията на хора, които са общували в него, разбирам, че той беше от бунтарите и в живота.
Звездата му изгрява с " Всичко е обич ", където си партнира с Янина Кашева. Това е роман за любовта на двама млади, които ориста събира инцидентно, само че ги разделят предразсъдъците и несправедливостите в живота. Героят му Радо въплъщава протеста против фалша в обществото. Филмът, който е провокация и с еротичните подиуми, още с появяването си провокира възторг. Само за няколко месеца е гледан от над 2 милиона души, а Иван Иванов се трансформира във повсеместен любим, изключително на нежната половина.
" С облика на Радо съумях да кажа доста неща тогава. Самият аз владея множеството от чертите на героя. И той има темперамент, който нищо в живота не може да пречупи ", споделя в свое изявление артистът.
Роден е в Асеновград. Завършва механотехникум със слаба тапия. Иска да учи право, само че поради дипломата това няма по какъв начин да се случи. Работи като радист на софийското летище, където дава нощни наряди. Спортува интензивно, като през 1969 година даже е републикански първенец по джудо. Кандидатства във ВИТИЗ инцидентно, само че го одобряват от раз. Постъпва в класа на проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо.
Няма доста изяви в театъра. Като студент взе участие в " Много звук за нищо ", " На дъното ". Включен е в трупата на Младежкия спектакъл, само че не му остава време за изяви на театралната сцената, тъй като съвсем непрестанно играе във филми. Във Военния спектакъл влиза в облика на Ромео в " Ромео и Жулиета ". Свободата, която дава киното, обаче повече го притегля и по тази причина дефинитивно избира белия екран пред сцената. " Аз съм индивидуалист анархист и не мога да понасям затворени пространства. Стрелец съм освен по зодия, само че и по природа. А в театъра декорът е конвенционален ", споделя в свое изявление.
Затова от 1983 година става щатен артист към Киноцентъра. Снима по няколко кино лентата на година, случва се и два по едно и също време, както е казусът с " Комбина " и " Ударът ".
След измененията през 1989 година е изритан от Киноцентъра дружно с цяла плеяда надарени артисти. Получава предложение за работа в хлебозавод. За да оцелее в това грубо време, взе участие в няколко американски продукции, само че бързо схваща, че по този начин единствено прахосва гения си. " Просто няма кино и аз направих своя безапелационен избор ", изяснява огромният артист решението си да не снима и да се изолира от суетата на светския живот в къщата си в с. Оборище. Въпреки това още няколко пъти застава пред камерата. От този интервал най-вече цени присъединяване си в сериала " Гори, гори, огънче ". А през 2005 година излиза филмът " Другият наш вероятен живот ", където влиза в ролята на емигранта от Америка Лъчезар Денев и след 20 години още веднъж си партнира с Ваня Цветкова. С надарената актриса взе участие преди този момент в " Комбина " и " Лавината ".
Самият той при започване на 90-те отпътува за малко в Съединени американски щати при другар, където стартира работа като като общ служащ. Но устоя единствено два месеца и се прибира.
Макар след измененията рядко да се изявява като артист, гласът му озвучава доста задгранични филми. А тези с негово присъединяване не престават да печелят фенове от разнообразни генерации.
Доброволното " самоизгнаничество " в с. Оборище го кара да посегне към перото. Още при започване на 90-те написа няколко сюжета за филми, които обаче остават незаснети заради липса на финансови средства. Започва да твори в разнообразни жанрове - стихове, разкази, пиеси, есета, притчи. Излизат и няколко негови книги: " Този живот - оня живот ", " Отговори ", " Добре пристигнал вкъщи ", " Живот ", " Седем часа разлика " и други Първото си стихотворение посвещава на брачната половинка си - актрисата Петя Силянова, с която са дружно още от следването му във ВИТИЗ - повече от 40 години. Творбата носи името " За теб " и тя доста я харесва. Така стартира пътят му по белия лист.
А този път е изпълнен с доста философия, с търсене на смисъла на живота, на пътя към другите хора. Според Иван Иванов " простите неща вършат хората индивиди " а в " ивеенето е прикрито чудото ". Не в устрема към триумфа, към славата, тъй като най-големият триумф е самият факт, че човек се е родил. " Няма по-голяма истина от дишането " - това са отново негови думи. Оттам и поривът към елементарния живот, надалеч от суетата на славата.
" Когато човек се роди, той към този момент се е осъществил. Работата му е да разбере, че е човек. По какъв метод - посредством средствата, които са му дадени, посредством съответната работа - публицист, артист, публицист... Когато човек отиде над работата, оттатък протеста, той стартира да се трансформира в слънчево създание. Освобождава се и стартира да живее. Аз върша каквото реша, че е вярно, и го върша с цената на живота си ", заключаваше той в едно изявление.
Стиховете му носят философия, само че са целенасочени и ясни. Отдава желание на елементарния, само че бездънен изказ. Както са и функциите му в киното.
" Актьорството не е лавина. Нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е безшумно и самотно занятие. И в това е парадоксът: природата му е обществена, а се ражда в самотност. " Това са думи на артиста Иван Иванов. Аз бих добавил, че по този начин е и с поезията, с литературата. И с цел да се случи онази магия, която е нужна за едно мощно произведение, би трябвало и доста обич. Към изкуството, към специалността, към хората, към живота. За да стигнат посланията до фена, читателя, слушателя...
В едно негово стихотворение звучи:
...Думите не са всичкото.
Думите са единственото.
Думите се изписват с една дума.
Думата се назовава - Любов.
Всъщност създателят Иван Иванов ни споделяше, че има нещо, което не би трябвало да забравяме и което няма по какъв начин да забравим. " Всичко е обич. ".
Изиграл е над 40 функции в киното. Повечето от тях запаметяващи се, страхотни! Огромният актьорски гений му разрешава да бъде всичко, каквото си изиска: влюбеният Радо във " Всичко е обич ", ченгето под прикритие Вас/ Христо в " Комбина ", алпинистът Асен в " Лавина ", военният в " Ударът ", офицерът от жандармерията в " Юмруци в пръстта ", отмъщаващият Траян в " Мярка за неотклонение ", инженер Марин Маринов в " Стената ", Симеон Велики в " Борис I ", Димитър Благоев в " Мечтатели ", Кондора в " Романтична история ", студентът Сашо в " Нощем с белите коне " и доста други. И макар че неговите герои имат една обща линия - те са мъжкари, хора с характери, през цялата си кариера той не позволи грешката да влезе в калъпа на избран вид персонажи, а съумя да разгърне гения си.
Сигурно всеки има своя обичана роля, изиграна от Иван Иванов. На мен, както и на доста момчета от моето потомство, обичаната роля бе на Вас/ Христо от " Комбина ". Много искахме да му подражаваме - като държание, външен тип. Някои искахме да станем артисти. Може би тъй като огромна част от героите, които изигра Иван Иванов, са бунтари. А да си бунтовник във филм е по-лесно, в сравнение с в живота. Не го познавах персонално, само че от интервютата, които съм чел, от мненията на хора, които са общували в него, разбирам, че той беше от бунтарите и в живота.
Звездата му изгрява с " Всичко е обич ", където си партнира с Янина Кашева. Това е роман за любовта на двама млади, които ориста събира инцидентно, само че ги разделят предразсъдъците и несправедливостите в живота. Героят му Радо въплъщава протеста против фалша в обществото. Филмът, който е провокация и с еротичните подиуми, още с появяването си провокира възторг. Само за няколко месеца е гледан от над 2 милиона души, а Иван Иванов се трансформира във повсеместен любим, изключително на нежната половина.
" С облика на Радо съумях да кажа доста неща тогава. Самият аз владея множеството от чертите на героя. И той има темперамент, който нищо в живота не може да пречупи ", споделя в свое изявление артистът.
Роден е в Асеновград. Завършва механотехникум със слаба тапия. Иска да учи право, само че поради дипломата това няма по какъв начин да се случи. Работи като радист на софийското летище, където дава нощни наряди. Спортува интензивно, като през 1969 година даже е републикански първенец по джудо. Кандидатства във ВИТИЗ инцидентно, само че го одобряват от раз. Постъпва в класа на проф. Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо.
Няма доста изяви в театъра. Като студент взе участие в " Много звук за нищо ", " На дъното ". Включен е в трупата на Младежкия спектакъл, само че не му остава време за изяви на театралната сцената, тъй като съвсем непрестанно играе във филми. Във Военния спектакъл влиза в облика на Ромео в " Ромео и Жулиета ". Свободата, която дава киното, обаче повече го притегля и по тази причина дефинитивно избира белия екран пред сцената. " Аз съм индивидуалист анархист и не мога да понасям затворени пространства. Стрелец съм освен по зодия, само че и по природа. А в театъра декорът е конвенционален ", споделя в свое изявление.
Затова от 1983 година става щатен артист към Киноцентъра. Снима по няколко кино лентата на година, случва се и два по едно и също време, както е казусът с " Комбина " и " Ударът ".
След измененията през 1989 година е изритан от Киноцентъра дружно с цяла плеяда надарени артисти. Получава предложение за работа в хлебозавод. За да оцелее в това грубо време, взе участие в няколко американски продукции, само че бързо схваща, че по този начин единствено прахосва гения си. " Просто няма кино и аз направих своя безапелационен избор ", изяснява огромният артист решението си да не снима и да се изолира от суетата на светския живот в къщата си в с. Оборище. Въпреки това още няколко пъти застава пред камерата. От този интервал най-вече цени присъединяване си в сериала " Гори, гори, огънче ". А през 2005 година излиза филмът " Другият наш вероятен живот ", където влиза в ролята на емигранта от Америка Лъчезар Денев и след 20 години още веднъж си партнира с Ваня Цветкова. С надарената актриса взе участие преди този момент в " Комбина " и " Лавината ".
Самият той при започване на 90-те отпътува за малко в Съединени американски щати при другар, където стартира работа като като общ служащ. Но устоя единствено два месеца и се прибира.
Макар след измененията рядко да се изявява като артист, гласът му озвучава доста задгранични филми. А тези с негово присъединяване не престават да печелят фенове от разнообразни генерации.
Доброволното " самоизгнаничество " в с. Оборище го кара да посегне към перото. Още при започване на 90-те написа няколко сюжета за филми, които обаче остават незаснети заради липса на финансови средства. Започва да твори в разнообразни жанрове - стихове, разкази, пиеси, есета, притчи. Излизат и няколко негови книги: " Този живот - оня живот ", " Отговори ", " Добре пристигнал вкъщи ", " Живот ", " Седем часа разлика " и други Първото си стихотворение посвещава на брачната половинка си - актрисата Петя Силянова, с която са дружно още от следването му във ВИТИЗ - повече от 40 години. Творбата носи името " За теб " и тя доста я харесва. Така стартира пътят му по белия лист.
А този път е изпълнен с доста философия, с търсене на смисъла на живота, на пътя към другите хора. Според Иван Иванов " простите неща вършат хората индивиди " а в " ивеенето е прикрито чудото ". Не в устрема към триумфа, към славата, тъй като най-големият триумф е самият факт, че човек се е родил. " Няма по-голяма истина от дишането " - това са отново негови думи. Оттам и поривът към елементарния живот, надалеч от суетата на славата.
" Когато човек се роди, той към този момент се е осъществил. Работата му е да разбере, че е човек. По какъв метод - посредством средствата, които са му дадени, посредством съответната работа - публицист, артист, публицист... Когато човек отиде над работата, оттатък протеста, той стартира да се трансформира в слънчево създание. Освобождава се и стартира да живее. Аз върша каквото реша, че е вярно, и го върша с цената на живота си ", заключаваше той в едно изявление.
Стиховете му носят философия, само че са целенасочени и ясни. Отдава желание на елементарния, само че бездънен изказ. Както са и функциите му в киното.
" Актьорството не е лавина. Нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е безшумно и самотно занятие. И в това е парадоксът: природата му е обществена, а се ражда в самотност. " Това са думи на артиста Иван Иванов. Аз бих добавил, че по този начин е и с поезията, с литературата. И с цел да се случи онази магия, която е нужна за едно мощно произведение, би трябвало и доста обич. Към изкуството, към специалността, към хората, към живота. За да стигнат посланията до фена, читателя, слушателя...
В едно негово стихотворение звучи:
...Думите не са всичкото.
Думите са единственото.
Думите се изписват с една дума.
Думата се назовава - Любов.
Всъщност създателят Иван Иванов ни споделяше, че има нещо, което не би трябвало да забравяме и което няма по какъв начин да забравим. " Всичко е обич. ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ