Теодосий Спасов: Българската публика слуша със сърце и душа
Ето, че пристигна време да си приказвам с този толкоз необикновен посетител, който одобри моята покана. Казвам добър ден с изключително наслаждение на Теодосий Спасов.
Добър ден.
Чудех се по какъв начин да стартира този диалог, чудех се какво да ви попитам. И естествено, това, което направих, е: пуснах си в слушалките ваша музика, започнах да чувам и си дадох сметка какъв брой доста страсти има в тоя дудук, какъв брой доста даже потиснатост има, нещо, което е толкоз завладяващото, че просто човек настръхва, когато го слуша. Замислих се, за нас ли е единствено по този начин или може би за всички. Универсално ли е това чувство, което носи звукът на кавала съгласно вас?
Аз си мисля, че от мен стартира, първо аз стартирам да се вълнувам и посредством него предавам тая болест към публиката. Но в действителност, магически е този инструмент. Той ме плени още когато бях деветгодишен и започнаха моите първи уроци.
Вие ли го омагьосвате или той вас?
Взаимно е.
Или битката е безсмислена?
Не, не, няма битка. То е обич. По някой път си разрешавам да спра известно време да изсвирвам и като стартира още веднъж след почивката, той ми подава нови хрумвания, които незабавно внедрявам и употребявам, с цел да развличам публиката
А в действителност публиката друга ли е? Тази, която ви слуша тук, в България, реагира ли по малко по-различен метод от непознатата? Защото кавалът въпреки всичко е доста български инструмент, той резонира доста мощно в българските земи.
Българската аудитория е най-разбиращата, когато слуша дудук, само че да вземем за пример моята обичана аудитория е полската.
А по този начин!
Да, тъй като българската аудитория слуша двуизмерно, до момента в който полската аудитория слуша триизмерно.
Какво значи да се слуша двуизмерно и триизмерно?
Ами, българската аудитория слуша със сърце и душа, до момента в който полската слуша със сърце, душа и разсъдък.
А, ето това е забавно.
Да. И неотдавна бях в Полша и още веднъж се убедих в триизмерното й слушане. Голямо наслаждение, взаимно наслаждение е. Може би се дължи на тяхното музикално международно наличие във тип на Шопен в света на музиката и полският джаз, джаз школата на Полша е може би най-хубавата в Европа. И съм свирил доста постоянно там, имал съм турнета с полски музиканти също.
Може ли да се изсвири Шопен на дудук?
Може, несъмнено, да, може.
Свирили ли сте го пред полска аудитория?
Не съм си разрешавал, изключително пред полска аудитория. Но мога, да, това е концепция. Не съм, не съм свирил.
Може и пред българска, ние няма да откажем.
Може. Трябва да взема някоя мазурка.
Или валс.
Свирих скоро мазурка, предходната седмица с Артур Дуткевич – един от техните огромни джаз светила, пианист. Изсвирихме две мазурки, негови обаче, тъй като той е свирил доста Шопен и си разрешава да композира. Едната мазурка беше в полски жанр, несъмнено, а другата – в африкански.
Е това към този момент е доста забавно.
Да.
Африканска мазурка, изсвирена от поляк и от Теодосий Спасов. Това би трябвало да се чуе. Може ли да се чуе в действителност? Има ли записи?
Може би скоро в YouTube Българският културен център във Варшава ще го разгласява концерта или част от концерта. Може, може да се чуе.
Много е забавно това, което казахте за разсъдъка. Аз пък си мислех, че разсъдъкът приказва с думи, до момента в който душата има потребност от музика, и си мислех, че музиката е може би по-скоро универсалният език, на който ние усещаме нещата. И щях да ви попитам, в този ред на мисли – вие свирите, само че също по този начин и говорите от време на време, в случай че мога да кажа " говорене “, тъй като това са някакви звуко-думи, без постоянно да има някакъв смисъл в тях. Защо, какво не може да бъде изсвирено и би трябвало да бъде изказано? Има ли нещо, което не можем да кажем, само че можем да чуем, да бъде чуто?
Аз боготворя човешкия глас. Кавалът е инструмент, който имитира човешки глас. И във фолклора има един подобен израз – дудук свири, приказва. Но аз си разрешавам и всякакви ритмични речитативи да въвеждам с глас, перкусионни модели и даже си разрешавам от време на време да кажа текст посредством пеене. Нямам искания, че съм артист, само че поради текста, който желая да споделя с публиката, го изпявам. И в действителност има потребност от слово, освен от звуци и от музика. Но словото, изключително когато влезе в музикалната стратегия, то носи обръщение, носи и мъдрости такива, препоръки към публиката.
Съвети, да. Споменахте словото – словото, от което имате потребност, словото, което е при започване на сътворението. То ли е или музика?
Според мен е гърмеж. И гърмежът може да се третира като музика. И по-късно идва словото.
А инструментът, на който свирите, в действителност един ли е? Колко кавала имате? Кой ги е направил?
Аз имам доста принадлежности, множеството от които са ми дарове. Но първите ми бяха в детството от Добрич – Толбухин тогава се споделяше градът. Тогава татко ми беше секретар на читалището и купи хубави принадлежности, сътвори детска музикална школа и ми предложи да си избера инструмент. Аз избрах дудук. След това към този момент получих професионален, по-сериозен инструмент от Пенчо Нешев в Шипка – необикновен занаятчия на принадлежности, благородник на външен тип. Отдавна към този момент не е сред нас. По-късно се влюбих в инструментите на Жечко Маринов от Стралджа и изсвирвам и до момента с негови принадлежности. Имам също принадлежности от Стоян Иванов от Камено, Бургаско – необикновен занаятчия, може би един от най-хубавите лютиери, занаятчия на кавали и на гайди. Също имам инструмент от Енчо Пашов – доста успешен инструмент. Материалите на някои от инструментите са доста остарели. Някои са от дрян, от чемшир, имам от абанос, от розово дърво. Инструменти като обоя и кларинета се вършат точно от такива материали. Но аз съм получавал дарове такива материали и съм ги давал на Жечко Маринов да ми прави инструмент.
Различава ли се с нещо музиката, която правехте преди 20 години, с тази, която вършиме сега?
Да.
С какво?
С времето. Времето дефинира звука и посоката на музиката.
Какъв е звукът на нашето време?
Ами, многопланов. Да, в този момент съм нараснал резултата на многопластовото влияние и може би по-лаконично, по-конкретно към този момент и с годините, аз съм изчистил лутането към търсене на верния звук, вярната нота. То има подобен виц за музиканти, които свирят доста виртуозно, доста нагоре-надолу, бързо изключително – за тях се споделя, че търсят верния звук и не могат да го намерят.
И по тази причина са толкоз бързи.
Да, пробват да го открият. Ами, да. И в този момент с годините сякаш по-конкретно изсвирвам към този момент, диря по-разнообразни форми и звукореди най-много в инструмента. Може би контактът ми с мои съвременници в България и отвън България ми влияе също, с младо потомство.
Пеете повече като че ли в последно време.
Заради текста, да.
Аз съм пристрастна към думите и това, което слушам, изключително ме радва – че по някакъв метод словото също е значимо и за вас. Мислех си за звука на времето, за който споменахте. Вие взехте българската достоверна музика, превърнахте я в джаз, превърнахте я в толкоз доста други неща, качихте я на една международна сцена. Някакви други хора също потеглиха от българския фолклор и го трансфораха в нещо, което даже не желая да посочвам. Появиха се нови стилове и жанрове, които ненадейно за мен даже, като че ли станаха извънредно известни. Защо съгласно вас, се стигна до тук?
Явно, тъй като има потребност от това.
От тази безсъдържателност?
Да, има хора, които обичат безвкусицата. Има хора, които обичат вкусното ядене, приготвяно доста часове с самообладание и с усет. И други, които обичат бързото ядене, което е безвкусно, само че убива глада.
Аз си мисля, че това по някакъв метод би могло да се промени, също си мисля, че е целеустремено. Защото когато хората нямат усет, знам ли, може би са по-предпочитани от някого, нещо се случва в обществото.
Намирисва ми на интрига.
Как се борим с безвкусицата? Какво да създадем?
Както споделят мъдрите, за всеки трен си има пасажери. Никога обществото не е било единно. Никога не е имало общ усет. Има хора мислещи, хора, които харесват смяната, прогресията и те са сред нас. Има други, които обичат еднообразието и безвкусното. В доста заведения, клубове, кафенета, заведения за хранене звучи в действителност една музика безвкусна, която минава като декор.
Но пък е елементарно смилаема, може би това...
Има и друга музика, точно това, за което се майтапим за текста и за песните, които пея. Те ангажират, това е музика, която носи в себе си провокация и обръщение ангажира съзнанието, в действителност точно възбужда функционалността на съзнанието. А това не всеки път е потребно.
Трябва ли да се образоваме? Търсите ли образована аудитория, споменахте, че полската вкарва и разсъдък.
Да. Публиката е такава, каквато е. Аз идвам на място, чувствам я и изсвирвам в нейната посока. Гаранцията е, че тя е пристигнала поради мен и поради това, което върша. Всеки има аудитория. Не инцидентно се пълнят големи зали за това, за което започнахте да говорите за фолклора и новите превъплъщения.
Тенденции, да. На доста подиуми сте се качвали, на доста места по света. Кое е признанието, което най-вече пазите като спомен, което е най-важно за вас?
То е по-скоро релативно положение, което се носи постоянно в мен, като признателност изобщо към публиката и към родителите ми, които са ме тласнали в музиката, към моите учители, към фамилията ми, и към мястото, където съм се родил. Това всичко е в мен и аз го правя оценка и виждам да го подкрепям и нося със себе си.
Но въпреки всичко, може би има един миг в живота ви, който сте го запазили, след което сте си споделили “да, ще го върша това нещо, то ми носи топлота, то ме изпълва "?
Може би един остарял случай бих ви разказал. Това беше 80-те години, когато имаше комисии, които отговаряха за джаза тогава в соца, и определяха кой може да свири на джаз сцена. В един миг тази комисия, няма да загатвам членовете на комисията.
Те не са живи несъмнено към този момент?
Някои от тях са живи, само че множеството не, бяха споделили “Да си гледа той сватбите и националната музика, няма място на нашите подиуми ". Аз се бях появил към този момент изрично с доста фенове в нашата студентска група “Джаз линия ", където свирихме дружно с Веселин Койчев - китара, Дочо Панов - бас, Радул Начков - барабани, Йълдъз Ибрахимова вокал, и ми не разрешиха. И внезапно започнаха да не ме излъчват по радиото. Аз свирех на следващата женитба в Тракия, някъде в Пловдивско, и в една от почивките на оркестъра към мен се приближи един човек, и сподели: “Мога ли да те запитвам някои неща ". Аз крещя: “Да, може ". Той споделя: “Аз съм пастир, обаче обичам да чувам с транзисторчето като паса овцете и чувам доста, и доста ми харесва твоята музика, тая, която свириш и смесваш с джаз ". Той ме попита две неща, първото беше “Ти женен ли си? " В това време аз съм бил на 24-25 година, аз споделих “Не ". “Е, какво чакаш? Искаш да умреш като катър без история ли? " Това беше първият съвет, който не ми излезе от главата. И тогава доста ме впечатли. И вторият беше “Свири тази музика, която правиш. Ние може да не я разбираме, само че я харесваме. "
Мъдростта на овчаря за индивида, който свири на пастирски инструмент. Невероятно.
Даде ми два мъдри съвета.
Планирате ли нещо напълно скоро? Някъде концерти, нов албум?
Нов албум, да. Напоследък записвах за продукции на музиканти от Австрия, от Съединени американски щати, сготвям да се появи музиката от Антарктида, бяхме поканени от проф. Пимпирев, дружно с Християн Цвятков - китарист, да композираме там на място музика. И към този момент съм на път към финализирани издания на албума, който се назовава “Ледени очи ".
Кой ви гледаше от леда там?
Може би древността и тайните на това място.
Чухте ли ги?
Чухме ги, да. Много елементарно пристигнаха, да. Сега скоро приключих един концерт за симфоничен оркестър, дудук и цигулка. Ще го изсвирим юни месец, дружно с нашият талантлив цигулар Светлин Русев и Софийска филхармония. Друго, следва ми пътешестване в Хърватска, в Унгария, доста интензивно свирим три стратегии с Хилда Казасян, два кино лентата - българското кино и международното кино. И в този момент, преди няколко дни имахме премиера в Плевен, това е продукция дружно с Плевенска филхармония “Да обичаш Гершуин " - това е заглавието, да. Мина прелестно премиерата, следва да я изсвирим след два дни във Враца.
А в София?
В София към края на годината е планувано в зала “България ".
Значи има защо да си мислим и какво да заплануваме в нашия културен календар. Това беше невероятният Теодосий Спасов в студиото на “Цветовете на България ".
Калина СВЕЖИН
Добър ден.
Чудех се по какъв начин да стартира този диалог, чудех се какво да ви попитам. И естествено, това, което направих, е: пуснах си в слушалките ваша музика, започнах да чувам и си дадох сметка какъв брой доста страсти има в тоя дудук, какъв брой доста даже потиснатост има, нещо, което е толкоз завладяващото, че просто човек настръхва, когато го слуша. Замислих се, за нас ли е единствено по този начин или може би за всички. Универсално ли е това чувство, което носи звукът на кавала съгласно вас?
Аз си мисля, че от мен стартира, първо аз стартирам да се вълнувам и посредством него предавам тая болест към публиката. Но в действителност, магически е този инструмент. Той ме плени още когато бях деветгодишен и започнаха моите първи уроци.
Вие ли го омагьосвате или той вас?
Взаимно е.
Или битката е безсмислена?
Не, не, няма битка. То е обич. По някой път си разрешавам да спра известно време да изсвирвам и като стартира още веднъж след почивката, той ми подава нови хрумвания, които незабавно внедрявам и употребявам, с цел да развличам публиката
А в действителност публиката друга ли е? Тази, която ви слуша тук, в България, реагира ли по малко по-различен метод от непознатата? Защото кавалът въпреки всичко е доста български инструмент, той резонира доста мощно в българските земи.
Българската аудитория е най-разбиращата, когато слуша дудук, само че да вземем за пример моята обичана аудитория е полската.
А по този начин!
Да, тъй като българската аудитория слуша двуизмерно, до момента в който полската аудитория слуша триизмерно.
Какво значи да се слуша двуизмерно и триизмерно?
Ами, българската аудитория слуша със сърце и душа, до момента в който полската слуша със сърце, душа и разсъдък.
А, ето това е забавно.
Да. И неотдавна бях в Полша и още веднъж се убедих в триизмерното й слушане. Голямо наслаждение, взаимно наслаждение е. Може би се дължи на тяхното музикално международно наличие във тип на Шопен в света на музиката и полският джаз, джаз школата на Полша е може би най-хубавата в Европа. И съм свирил доста постоянно там, имал съм турнета с полски музиканти също.
Може ли да се изсвири Шопен на дудук?
Може, несъмнено, да, може.
Свирили ли сте го пред полска аудитория?
Не съм си разрешавал, изключително пред полска аудитория. Но мога, да, това е концепция. Не съм, не съм свирил.
Може и пред българска, ние няма да откажем.
Може. Трябва да взема някоя мазурка.
Или валс.
Свирих скоро мазурка, предходната седмица с Артур Дуткевич – един от техните огромни джаз светила, пианист. Изсвирихме две мазурки, негови обаче, тъй като той е свирил доста Шопен и си разрешава да композира. Едната мазурка беше в полски жанр, несъмнено, а другата – в африкански.
Е това към този момент е доста забавно.
Да.
Африканска мазурка, изсвирена от поляк и от Теодосий Спасов. Това би трябвало да се чуе. Може ли да се чуе в действителност? Има ли записи?
Може би скоро в YouTube Българският културен център във Варшава ще го разгласява концерта или част от концерта. Може, може да се чуе.
Много е забавно това, което казахте за разсъдъка. Аз пък си мислех, че разсъдъкът приказва с думи, до момента в който душата има потребност от музика, и си мислех, че музиката е може би по-скоро универсалният език, на който ние усещаме нещата. И щях да ви попитам, в този ред на мисли – вие свирите, само че също по този начин и говорите от време на време, в случай че мога да кажа " говорене “, тъй като това са някакви звуко-думи, без постоянно да има някакъв смисъл в тях. Защо, какво не може да бъде изсвирено и би трябвало да бъде изказано? Има ли нещо, което не можем да кажем, само че можем да чуем, да бъде чуто?
Аз боготворя човешкия глас. Кавалът е инструмент, който имитира човешки глас. И във фолклора има един подобен израз – дудук свири, приказва. Но аз си разрешавам и всякакви ритмични речитативи да въвеждам с глас, перкусионни модели и даже си разрешавам от време на време да кажа текст посредством пеене. Нямам искания, че съм артист, само че поради текста, който желая да споделя с публиката, го изпявам. И в действителност има потребност от слово, освен от звуци и от музика. Но словото, изключително когато влезе в музикалната стратегия, то носи обръщение, носи и мъдрости такива, препоръки към публиката.
Съвети, да. Споменахте словото – словото, от което имате потребност, словото, което е при започване на сътворението. То ли е или музика?
Според мен е гърмеж. И гърмежът може да се третира като музика. И по-късно идва словото.
А инструментът, на който свирите, в действителност един ли е? Колко кавала имате? Кой ги е направил?
Аз имам доста принадлежности, множеството от които са ми дарове. Но първите ми бяха в детството от Добрич – Толбухин тогава се споделяше градът. Тогава татко ми беше секретар на читалището и купи хубави принадлежности, сътвори детска музикална школа и ми предложи да си избера инструмент. Аз избрах дудук. След това към този момент получих професионален, по-сериозен инструмент от Пенчо Нешев в Шипка – необикновен занаятчия на принадлежности, благородник на външен тип. Отдавна към този момент не е сред нас. По-късно се влюбих в инструментите на Жечко Маринов от Стралджа и изсвирвам и до момента с негови принадлежности. Имам също принадлежности от Стоян Иванов от Камено, Бургаско – необикновен занаятчия, може би един от най-хубавите лютиери, занаятчия на кавали и на гайди. Също имам инструмент от Енчо Пашов – доста успешен инструмент. Материалите на някои от инструментите са доста остарели. Някои са от дрян, от чемшир, имам от абанос, от розово дърво. Инструменти като обоя и кларинета се вършат точно от такива материали. Но аз съм получавал дарове такива материали и съм ги давал на Жечко Маринов да ми прави инструмент.
Различава ли се с нещо музиката, която правехте преди 20 години, с тази, която вършиме сега?
Да.
С какво?
С времето. Времето дефинира звука и посоката на музиката.
Какъв е звукът на нашето време?
Ами, многопланов. Да, в този момент съм нараснал резултата на многопластовото влияние и може би по-лаконично, по-конкретно към този момент и с годините, аз съм изчистил лутането към търсене на верния звук, вярната нота. То има подобен виц за музиканти, които свирят доста виртуозно, доста нагоре-надолу, бързо изключително – за тях се споделя, че търсят верния звук и не могат да го намерят.
И по тази причина са толкоз бързи.
Да, пробват да го открият. Ами, да. И в този момент с годините сякаш по-конкретно изсвирвам към този момент, диря по-разнообразни форми и звукореди най-много в инструмента. Може би контактът ми с мои съвременници в България и отвън България ми влияе също, с младо потомство.
Пеете повече като че ли в последно време.
Заради текста, да.
Аз съм пристрастна към думите и това, което слушам, изключително ме радва – че по някакъв метод словото също е значимо и за вас. Мислех си за звука на времето, за който споменахте. Вие взехте българската достоверна музика, превърнахте я в джаз, превърнахте я в толкоз доста други неща, качихте я на една международна сцена. Някакви други хора също потеглиха от българския фолклор и го трансфораха в нещо, което даже не желая да посочвам. Появиха се нови стилове и жанрове, които ненадейно за мен даже, като че ли станаха извънредно известни. Защо съгласно вас, се стигна до тук?
Явно, тъй като има потребност от това.
От тази безсъдържателност?
Да, има хора, които обичат безвкусицата. Има хора, които обичат вкусното ядене, приготвяно доста часове с самообладание и с усет. И други, които обичат бързото ядене, което е безвкусно, само че убива глада.
Аз си мисля, че това по някакъв метод би могло да се промени, също си мисля, че е целеустремено. Защото когато хората нямат усет, знам ли, може би са по-предпочитани от някого, нещо се случва в обществото.
Намирисва ми на интрига.
Как се борим с безвкусицата? Какво да създадем?
Както споделят мъдрите, за всеки трен си има пасажери. Никога обществото не е било единно. Никога не е имало общ усет. Има хора мислещи, хора, които харесват смяната, прогресията и те са сред нас. Има други, които обичат еднообразието и безвкусното. В доста заведения, клубове, кафенета, заведения за хранене звучи в действителност една музика безвкусна, която минава като декор.
Но пък е елементарно смилаема, може би това...
Има и друга музика, точно това, за което се майтапим за текста и за песните, които пея. Те ангажират, това е музика, която носи в себе си провокация и обръщение ангажира съзнанието, в действителност точно възбужда функционалността на съзнанието. А това не всеки път е потребно.
Трябва ли да се образоваме? Търсите ли образована аудитория, споменахте, че полската вкарва и разсъдък.
Да. Публиката е такава, каквато е. Аз идвам на място, чувствам я и изсвирвам в нейната посока. Гаранцията е, че тя е пристигнала поради мен и поради това, което върша. Всеки има аудитория. Не инцидентно се пълнят големи зали за това, за което започнахте да говорите за фолклора и новите превъплъщения.
Тенденции, да. На доста подиуми сте се качвали, на доста места по света. Кое е признанието, което най-вече пазите като спомен, което е най-важно за вас?
То е по-скоро релативно положение, което се носи постоянно в мен, като признателност изобщо към публиката и към родителите ми, които са ме тласнали в музиката, към моите учители, към фамилията ми, и към мястото, където съм се родил. Това всичко е в мен и аз го правя оценка и виждам да го подкрепям и нося със себе си.
Но въпреки всичко, може би има един миг в живота ви, който сте го запазили, след което сте си споделили “да, ще го върша това нещо, то ми носи топлота, то ме изпълва "?
Може би един остарял случай бих ви разказал. Това беше 80-те години, когато имаше комисии, които отговаряха за джаза тогава в соца, и определяха кой може да свири на джаз сцена. В един миг тази комисия, няма да загатвам членовете на комисията.
Те не са живи несъмнено към този момент?
Някои от тях са живи, само че множеството не, бяха споделили “Да си гледа той сватбите и националната музика, няма място на нашите подиуми ". Аз се бях появил към този момент изрично с доста фенове в нашата студентска група “Джаз линия ", където свирихме дружно с Веселин Койчев - китара, Дочо Панов - бас, Радул Начков - барабани, Йълдъз Ибрахимова вокал, и ми не разрешиха. И внезапно започнаха да не ме излъчват по радиото. Аз свирех на следващата женитба в Тракия, някъде в Пловдивско, и в една от почивките на оркестъра към мен се приближи един човек, и сподели: “Мога ли да те запитвам някои неща ". Аз крещя: “Да, може ". Той споделя: “Аз съм пастир, обаче обичам да чувам с транзисторчето като паса овцете и чувам доста, и доста ми харесва твоята музика, тая, която свириш и смесваш с джаз ". Той ме попита две неща, първото беше “Ти женен ли си? " В това време аз съм бил на 24-25 година, аз споделих “Не ". “Е, какво чакаш? Искаш да умреш като катър без история ли? " Това беше първият съвет, който не ми излезе от главата. И тогава доста ме впечатли. И вторият беше “Свири тази музика, която правиш. Ние може да не я разбираме, само че я харесваме. "
Мъдростта на овчаря за индивида, който свири на пастирски инструмент. Невероятно.
Даде ми два мъдри съвета.
Планирате ли нещо напълно скоро? Някъде концерти, нов албум?
Нов албум, да. Напоследък записвах за продукции на музиканти от Австрия, от Съединени американски щати, сготвям да се появи музиката от Антарктида, бяхме поканени от проф. Пимпирев, дружно с Християн Цвятков - китарист, да композираме там на място музика. И към този момент съм на път към финализирани издания на албума, който се назовава “Ледени очи ".
Кой ви гледаше от леда там?
Може би древността и тайните на това място.
Чухте ли ги?
Чухме ги, да. Много елементарно пристигнаха, да. Сега скоро приключих един концерт за симфоничен оркестър, дудук и цигулка. Ще го изсвирим юни месец, дружно с нашият талантлив цигулар Светлин Русев и Софийска филхармония. Друго, следва ми пътешестване в Хърватска, в Унгария, доста интензивно свирим три стратегии с Хилда Казасян, два кино лентата - българското кино и международното кино. И в този момент, преди няколко дни имахме премиера в Плевен, това е продукция дружно с Плевенска филхармония “Да обичаш Гершуин " - това е заглавието, да. Мина прелестно премиерата, следва да я изсвирим след два дни във Враца.
А в София?
В София към края на годината е планувано в зала “България ".
Значи има защо да си мислим и какво да заплануваме в нашия културен календар. Това беше невероятният Теодосий Спасов в студиото на “Цветовете на България ".
Калина СВЕЖИН
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ