Как се празнува Свети Валентин по света
Ето, че пристигна и най-оспорваната дата в годината - 14 февруари. Не знам за вас, само че на мен персонално леко взе да ми омръзва този неотслабващ спор около празника, който в Европа се уважава още от 13 век. Защо пък ние да бягаме от него? Нима всеки празник не е мотив за наслада и положително въодушевление? И белким любовта не е най-основателната причина за тях?
Затова ми се желае да се почувстваме в действителност празнично като разберем по какъв начин хората по света означават деня на любовта. И за какво да не почерпим някоя друга концепция за това, по какъв начин ние да прекараме един паметен ден, осигурявайки си приятна атмосфера, усмивки и изненади? Празниците са точно за това - да се почувстваме щастливи, без да повтаряме изрази от сорта на: „ Ама тя любовта не трябва да се демонстрира единствено в един ден от годината ”. Да, по този начин е. Трябва да си я засвидетелстваме всекидневно, само че каква е логиката да пренебрегнем съзнателно тъкмо деня, в който всички се сещат за нея?
Американците не пропущат да покажат любовта си, въпреки да се твърди, че те са измежду най-скараните с романтиката нации. Преди време приказвах с един американец, който на въпроса: „ Не мислиш ли, че не би трябвало да се подаряват всякакви неща в символ на обич единствено през днешния ден? ”, ми отвърна: „ Да, по този начин е, несъмнено, само че за какво да не го вършим и през днешния ден, като е денят на Свети Валентин? ” Та...и аз се запитвам към момента същото.
В Германия съм била ден преди празника и спомените ми не са по-различни от това по какъв начин ние го означаваме, въпреки да дефинираме този народ като един от най-студените и неромантичните. По думите на вуйна ми, която живее там към този момент двадесет години, немците са някак непретенциозни и не издигат на фундамент този празник, само че пък по-голямата част от тях и не го подминават и не се срамят да показват любовта си с нормалните „ сърцати ” сувенири.
Да забележим по- " сантименталните " народи:
Италианците се славят като най- огромни романтици, само че се оказва, че въпреки и такива, те нямат някакви специфични обичаи за празника. Наблягат най-вече на подаръците, с които могат да подсладят небцето си.
Французите са на идващото място по сантименталност. Те, обаче, имат един доста забавен бит. Необвързаните измежду тях окачват фотосите си на вратите на своите възлюбени и чакат отговор. Ако не бъдат харесани, фотографията им би трябвало да бъде изгорена до залез слънце.
Англичаните са на ред. Повечето от тях не пропущат да си изпратят валентинско любовно обръщение. Съществува бит, съгласно който неомъжените дами хвърлят в реките и езерата листчета с написани мъжки имена. Първото изплувало „ познава ” и името на бъдещия жених.
В Уелс натъртват на ключовете и украсата им за празника се свързва основно с този орнамент. И до момента в който те отключват сърца, шотландците в съседство си провеждат цялостен фестивал, на който се теглят листове с имена и се „ съчетават ” двойки.
Испанците са безусловно задължени да изпратят на обичаната си букет червени рози, а в Дания се боготворят белите цветя. Датчаните подаряват най-вече изсушени бели цветя, както и така наречен невидими картички, чийто послания се появяват единствено, когато се приближат до топлота.
В Австрия нормално навръх този ден мъжете показват възлюбената пред околните си.
В Полша най-масовото събитие е визитата на Познанската митрополия, в която се намират мощите на Свети Валентин. Тук всички се молят за обич.
На 14 февруари финландците демонстрират любовта си освен пред половинките си, ами и пред най-близките другари - на тях също се подаряват картички и дарове.
И като споменахме финландците, не е ли това най-правилният метод да отпразнуваме любовта - като не я сложим в рубрика „ ти и аз ”, а я „ разпръснем ” на всички места? Ако нямаме сътрудник до себе си сега или в случай че просто не желаем да честваме през днешния ден, за какво пък да не покажем на някой непосредствен, родственик, другар или даже позабравен прочут, че държим на него…може би като изпием по чаша вино (не забравяйки и напълно българският празник)? Най-малкото, което можем да създадем в днешния ден, е да зарадваме детето си и то не, тъй като няма да го обичаме през цялата година. А за какво пък не - тъкмо през днешния ден.
Всяка година на 14 февруари се продават почти 40 милиона шоколадови „ валентинки ” и към 50 милиона рози. Защо тогава да отхвърляме тази еуфория? Нима нямаме задоволително аргументи да бъдем умислени, загрижени и унили? Да отхвърлим мотива да бъдем щастливи? Нека се опитаме да раздадем повече същинска любов – на всички! Защото любовта не е единствено секс и романтика. Тя е нещо велико, което обаче като че ли доста от нас не схващат, по тази причина и може би омаловажават.
А е толкоз просто. Еврипид го е споделил: „ Любовта е всичко, което имаме - единственият метод да си помогнем един на различен. ”
Затова ми се желае да се почувстваме в действителност празнично като разберем по какъв начин хората по света означават деня на любовта. И за какво да не почерпим някоя друга концепция за това, по какъв начин ние да прекараме един паметен ден, осигурявайки си приятна атмосфера, усмивки и изненади? Празниците са точно за това - да се почувстваме щастливи, без да повтаряме изрази от сорта на: „ Ама тя любовта не трябва да се демонстрира единствено в един ден от годината ”. Да, по този начин е. Трябва да си я засвидетелстваме всекидневно, само че каква е логиката да пренебрегнем съзнателно тъкмо деня, в който всички се сещат за нея?
Американците не пропущат да покажат любовта си, въпреки да се твърди, че те са измежду най-скараните с романтиката нации. Преди време приказвах с един американец, който на въпроса: „ Не мислиш ли, че не би трябвало да се подаряват всякакви неща в символ на обич единствено през днешния ден? ”, ми отвърна: „ Да, по този начин е, несъмнено, само че за какво да не го вършим и през днешния ден, като е денят на Свети Валентин? ” Та...и аз се запитвам към момента същото.
В Германия съм била ден преди празника и спомените ми не са по-различни от това по какъв начин ние го означаваме, въпреки да дефинираме този народ като един от най-студените и неромантичните. По думите на вуйна ми, която живее там към този момент двадесет години, немците са някак непретенциозни и не издигат на фундамент този празник, само че пък по-голямата част от тях и не го подминават и не се срамят да показват любовта си с нормалните „ сърцати ” сувенири.
Да забележим по- " сантименталните " народи:
Италианците се славят като най- огромни романтици, само че се оказва, че въпреки и такива, те нямат някакви специфични обичаи за празника. Наблягат най-вече на подаръците, с които могат да подсладят небцето си.
Французите са на идващото място по сантименталност. Те, обаче, имат един доста забавен бит. Необвързаните измежду тях окачват фотосите си на вратите на своите възлюбени и чакат отговор. Ако не бъдат харесани, фотографията им би трябвало да бъде изгорена до залез слънце.
Англичаните са на ред. Повечето от тях не пропущат да си изпратят валентинско любовно обръщение. Съществува бит, съгласно който неомъжените дами хвърлят в реките и езерата листчета с написани мъжки имена. Първото изплувало „ познава ” и името на бъдещия жених.
В Уелс натъртват на ключовете и украсата им за празника се свързва основно с този орнамент. И до момента в който те отключват сърца, шотландците в съседство си провеждат цялостен фестивал, на който се теглят листове с имена и се „ съчетават ” двойки.
Испанците са безусловно задължени да изпратят на обичаната си букет червени рози, а в Дания се боготворят белите цветя. Датчаните подаряват най-вече изсушени бели цветя, както и така наречен невидими картички, чийто послания се появяват единствено, когато се приближат до топлота.
В Австрия нормално навръх този ден мъжете показват възлюбената пред околните си.
В Полша най-масовото събитие е визитата на Познанската митрополия, в която се намират мощите на Свети Валентин. Тук всички се молят за обич.
На 14 февруари финландците демонстрират любовта си освен пред половинките си, ами и пред най-близките другари - на тях също се подаряват картички и дарове.
И като споменахме финландците, не е ли това най-правилният метод да отпразнуваме любовта - като не я сложим в рубрика „ ти и аз ”, а я „ разпръснем ” на всички места? Ако нямаме сътрудник до себе си сега или в случай че просто не желаем да честваме през днешния ден, за какво пък да не покажем на някой непосредствен, родственик, другар или даже позабравен прочут, че държим на него…може би като изпием по чаша вино (не забравяйки и напълно българският празник)? Най-малкото, което можем да създадем в днешния ден, е да зарадваме детето си и то не, тъй като няма да го обичаме през цялата година. А за какво пък не - тъкмо през днешния ден.
Всяка година на 14 февруари се продават почти 40 милиона шоколадови „ валентинки ” и към 50 милиона рози. Защо тогава да отхвърляме тази еуфория? Нима нямаме задоволително аргументи да бъдем умислени, загрижени и унили? Да отхвърлим мотива да бъдем щастливи? Нека се опитаме да раздадем повече същинска любов – на всички! Защото любовта не е единствено секс и романтика. Тя е нещо велико, което обаче като че ли доста от нас не схващат, по тази причина и може би омаловажават.
А е толкоз просто. Еврипид го е споделил: „ Любовта е всичко, което имаме - единственият метод да си помогнем един на различен. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ