Директорът на бургаския музей Милен Николов стана шеф-готвач по бабина рецепта с праз
Етно кухня навън имаме единствено в Бургас и единствено тук шефът прави сходни презентации
Невероятно апетитен и достоверен гювеч с праз подготви през днешния ден шефът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас – Д-р Милен Николов, освен това в двора на етнографския музей. Впрочем още при реконструкцията на постройката и прилежащите й площи, Николов издейства да се оформи магерница, с цел да има опция да се вихрри неуморният му дух, даже и в региона на кулинарията.
Ароматната манджа с праз произлиза от живописното село Ичера, наоколо до Котел, където е родното място на една от известните и обичани персони измежду учените на Бургас.
Директорът показа чудната рецепта на своята баба пред публицисти и посетители от Бесарабия. С годините, акцентира той, освен я усвоил, а даже я усъвършенствал, като неговото персонално допълнение е патладжанът.
Докато ни потапяше в чудния свят на гювеча с праз, директорът споделяше и забавни обстоятелства за продуктите и тънкости при приготвянето на тази ароматна манджа.
В исторически проект гювечът се е приготвял на всички места из обширните български земи, като домакините са употребявали това, което имат на разположение - всички вероятни зеленчуци от есента, до момента в който не е паднала първата слана.
Преди навлизането на доматите и картофите в Европа, ястието се е правело главно с месо и зеленолистни и кореноплодни,
типични за нашата територия
В началото на предишния век са употребявали бакла, лапад, месо и всичко, което е било налично. Повечето гювечи тогава са били точно месни. Много от манджите, които през днешния ден одобряваме за обичайни, в действителност не са изначално български. В началото, докъм края на 18-ти век, доматът се е отглеждал като цвете в саксии, картофи още не е имало, тъй че множеството предписания са осъвременени “, добави Николов.
" Специално от разкопките в Русо Кастро се откри, че са ядяли съвсем по равно количество овнешко и свинско. Много малко говеждо са имали на синията, най-интересно е, че 25 % от месото, е било дивеч. Като се включват всевъзможни патици, гъски, лебеди. Всякакво месо е имало в гората - диви глигани, елени и така нататък Ядяли са бобри и зубри, които са били присъщи за района през XIV век ( зубърът е тип европейски бизон, който е бил изтребен през XX, само че сега завъждат с типа в Родопите, б.а.).
Гювечът е обичаен освен като ядене, значим е и глиненият съд за готвене. Археологически находки демонстрират, че глинени съдове са били употребявани в земите към Бургас. „ Лично аз съм намирал такива съдове от V век в крепостта Форос, което не е нещо извънредно “, показа шефът.
Според него, още от IX–X век се откриват съдове вид „ гювечета “ с вътрешни уши, известни като " геджюневски ". Такива находки има в Плиска и Преслав, което потвърждава дълбоките корени на тази традиция.
Директорът на РИМ- Бургас, Милен Николов влезе в ролята на готвач с достоверно гювече от Ичера
Интересното освен това ядене е, че не се прибавя вода – употребяват се единствено естествените сокове, които си пускат продуктите.
Необходимите артикули за рецептата може да видите тук:
Първото и най-важно нещо при подготовката е да си набавим апетитен зеленчук и прясно, сочно месо
Самото подготвяне на гювеча ще ви отнеме към половин час, а по-късно се пече постепенно – най-малко два часа, на муден огън.
Рецепта:
Нарежете зарзавата и месото. Настържете доматите. Запържете леко месото, с цел да се „ запечата “ и да придобие по-богат усет, лишава към 10 минути и е значимо е да се разбърква, да се държи под капак. Изчакайте месото да пусне личните си сокове - те не са вода, а се съдържат в мускулната маса. Едва по-късно се прибавя празът. След към 2 минути прибавете останалите зеленчуци – чушките и патладжана. Когато и те си пуснат естествената вода, прибавете настърганите домати и подправките – черен пипер, сол и чубрица. Разбъркайте добре и оставете да къкри към два часа най-малко, може и в тенджера или в тава, покрита с фолио..
Невероятно апетитен и достоверен гювеч с праз подготви през днешния ден шефът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас – Д-р Милен Николов, освен това в двора на етнографския музей. Впрочем още при реконструкцията на постройката и прилежащите й площи, Николов издейства да се оформи магерница, с цел да има опция да се вихрри неуморният му дух, даже и в региона на кулинарията.
Ароматната манджа с праз произлиза от живописното село Ичера, наоколо до Котел, където е родното място на една от известните и обичани персони измежду учените на Бургас.
Директорът показа чудната рецепта на своята баба пред публицисти и посетители от Бесарабия. С годините, акцентира той, освен я усвоил, а даже я усъвършенствал, като неговото персонално допълнение е патладжанът.
Докато ни потапяше в чудния свят на гювеча с праз, директорът споделяше и забавни обстоятелства за продуктите и тънкости при приготвянето на тази ароматна манджа.
В исторически проект гювечът се е приготвял на всички места из обширните български земи, като домакините са употребявали това, което имат на разположение - всички вероятни зеленчуци от есента, до момента в който не е паднала първата слана.
Преди навлизането на доматите и картофите в Европа, ястието се е правело главно с месо и зеленолистни и кореноплодни, типични за нашата територия
В началото на предишния век са употребявали бакла, лапад, месо и всичко, което е било налично. Повечето гювечи тогава са били точно месни. Много от манджите, които през днешния ден одобряваме за обичайни, в действителност не са изначално български. В началото, докъм края на 18-ти век, доматът се е отглеждал като цвете в саксии, картофи още не е имало, тъй че множеството предписания са осъвременени “, добави Николов.
" Специално от разкопките в Русо Кастро се откри, че са ядяли съвсем по равно количество овнешко и свинско. Много малко говеждо са имали на синията, най-интересно е, че 25 % от месото, е било дивеч. Като се включват всевъзможни патици, гъски, лебеди. Всякакво месо е имало в гората - диви глигани, елени и така нататък Ядяли са бобри и зубри, които са били присъщи за района през XIV век ( зубърът е тип европейски бизон, който е бил изтребен през XX, само че сега завъждат с типа в Родопите, б.а.).
Гювечът е обичаен освен като ядене, значим е и глиненият съд за готвене. Археологически находки демонстрират, че глинени съдове са били употребявани в земите към Бургас. „ Лично аз съм намирал такива съдове от V век в крепостта Форос, което не е нещо извънредно “, показа шефът.
Според него, още от IX–X век се откриват съдове вид „ гювечета “ с вътрешни уши, известни като " геджюневски ". Такива находки има в Плиска и Преслав, което потвърждава дълбоките корени на тази традиция.
Директорът на РИМ- Бургас, Милен Николов влезе в ролята на готвач с достоверно гювече от Ичера Интересното освен това ядене е, че не се прибавя вода – употребяват се единствено естествените сокове, които си пускат продуктите.
Необходимите артикули за рецептата може да видите тук:
Първото и най-важно нещо при подготовката е да си набавим апетитен зеленчук и прясно, сочно месо Самото подготвяне на гювеча ще ви отнеме към половин час, а по-късно се пече постепенно – най-малко два часа, на муден огън.
Рецепта:
Нарежете зарзавата и месото. Настържете доматите. Запържете леко месото, с цел да се „ запечата “ и да придобие по-богат усет, лишава към 10 минути и е значимо е да се разбърква, да се държи под капак. Изчакайте месото да пусне личните си сокове - те не са вода, а се съдържат в мускулната маса. Едва по-късно се прибавя празът. След към 2 минути прибавете останалите зеленчуци – чушките и патладжана. Когато и те си пуснат естествената вода, прибавете настърганите домати и подправките – черен пипер, сол и чубрица. Разбъркайте добре и оставете да къкри към два часа най-малко, може и в тенджера или в тава, покрита с фолио..
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ