Етническото заиграване в политиката е като да палиш огън, за

Етническото заиграване в политиката е като да палиш огън, с цел да си стоплиш ръцете: за 5 минути е уютно, след това гори къщата. Това написа във Facebook Деница Сачева:

" Българските турци не са „ електорат за специфични жестове “. Те са български жители с съответни проблеми и съответни упования: работа и приходи, естествени пътища и опазване на здравето в районите, качествено обучение за децата, сигурност, правдивост, завършек на на феодалните зависимости.

Това не се печели с церемониални фотоси и алегорични направления, а с непрекъсната работа на терен, локални водачи, ясни политики и почитание, което се вижда и сред изборите.

Да, паметта за „ възродителния развой “ и почитта към жертвите са значими – и е обикновено публични фигури да отдават почитание. Но когато сходни визити се трансфорат в единствената забележима “политика ” към една общественост, те звучат като PR, не като действителна грижа. Последните дни демонстрираха тъкмо този медиен модел – доста жест, малко наличие.
И тук е казусът на „ Демократична България “ с българските турци:  няма да видите човек с турско име в предните редици при тях или на депутатските им банки.

Но пък лакърдии по какъв начин ще им решат проблемите - бол.
Акции да искаш - кеф ти Росенец по вода, кеф ти Росенец 2 по суша.
Истината е елементарна: в случай че искаш поддръжка, дай посланичество и резултати, не знаци.

Политика, която може да сплоти, вместо да дели, наподобява по този начин -
мощни локални претенденти, които са разпознаваеми и работят целогодишно, освен в TikTok сезона.

Уважението на предишното е значимо, само че в случай че един политик не може да предложи бъдеще, не може да желае и да чака доверие
Не сте чули вярно гласа на хората. Не се търсят самун и зрелища. Търсят се тези,  които могат да вършат самун и бъдеще.