Етър ще прави мъжки хандбален отбор
Етър 64 (Велико Търново) възнамерява от лятото да построи и мъжки хандбален тим в елитната А група. Така клубът ще има настоящи тимове в двете посоки във всички възрасти, като се стартира от 10-годишните девойки и момчета и се стигне до дамите и мъжете. Новината заяви президентът на клуба Атанас Атанасов, който направи равносметка на постигнатото и непостигнатото през последната година, както и приказва за компликациите при финансирането и от неналичието на задоволително зали за подготовка за всички възрасти.
– Г-н Атанасов, каква година изпрати хандбалният Етър 64?
– Противоречива, тъй като от доста години насам за първи път не можахме да се преборим за купата или Купата на България. От 2008 година до момента постоянно взимахме най-малко едното от тях или даже правихме дубъли. Миналия сезон по този начин се стекоха нещата, че тъкмо във значимите мачове бяхме в мощна позиция, само че допуснахме дребни неточности. В полуфиналите за Купата пък ни загърбваше шансът и срещахме най-силния съперник. Не диря оправдания, тимът усеща своята виновност и го одобри тежко, тъй като в никакъв случай до момента не бяхме приключвали още в края на април. Но най-малко на плажен хандбал успяхме да станем първенци, макар че отидохме единствено с две опитни състезателки, и защитихме купата си.
– Как стоят нещата при подрастващите?
– И там има известно оттегляне, само че повода е казусът с базата. Сега краткотрайно поради обстановката със спортното учебно заведение, което още не е влезнало в главната си постройка, за нас остава свободна зала за тренировки следобяд. Те учат следобяд и освобождават часове в " Емилиян Станев ", като волейболът е изместен там. Но това е единствено краткотрайно, в последните 2-3 години влизаме в часовия пояс 13-17 взаимно с волейбола. А ние имаме 10 подрастващи тима и те не могат да реализират резултати единствено с две тренировки седмично. Без помощта на Общинския съвет и спортната комисия и намиране на място, където да тренира волейболът, ние ще продължаваме да губим деца и да утежняваме резултатите си. Без постоянен подготвителен режим най-малко 4 дни, няма по какъв начин да има резултати. Върне ли се постоянният график, зала " Сава Величков " става претрупана. Преди години това бе храмът на хандбала, само че след това влязоха бадминтонът и волейболът. Нашите тимове от всички възрасти вземат участие в надпревари.
– Колко възрасти поддържа клубът?
– В женското направление – всички възрасти: 10, 11, 12, 14, 16 и 19-годишни. Като прибавим към този момент и 10, 11, 12 и 14-годишните момчета, какво става?!
– Виждате ли някакъв вид за решение на казуса?
– Разтоварването на графика в зала " Сава Величков " е разковничето, както беше преди доста години. Женският отбор би трябвало да стартира всекидневно след 17,30 часа да тренира в ДКС " Васил Левски ", само че при естествени условия и отоплена зала. Имаме модел в лицето на зала " Орловец " в Габрово, където избрани средства се дават за непрестанно отопление на залата. Там залата се експлоатира по през целия ден компактно. Проблемът ще се задълбочи от есента, в случай че създадем и мъжки хандбален тим в А група. При това развиване на нашия клуб, в който всичките ни тимове вземат участие в спортния календар, немислимо е нещата да не престават по този метод. След Цар Футбол, вторият тим, който показва Велико Търново на елитно равнище, е хандбалният Етър 64.
– През есента успяхте ли да стабилизирате спортно-технически тима?
– След здравословните проблеми при Деница Иванова, която ще отсъства трайно, имаше риск да останем единствено с най-младите. Но се завърнаха Маги Христова и Деница Асенова, това даде различен образ на тима и станахме още веднъж конкурентноспособни. Те са си от нашата школа, бързо се напаснаха с отбора. Този сезон има 4 мощни тима в шампионата – ние, Бъки, Свиленград и Шумен. В момента сме на 1 точка от лидера Бъки и в неделя му гостуваме в Габрово, само че към момента нищо не е решено. Има нова формула на шампионата – след края на постоянния сезон първите три ще играят всеки против всеки, както и вторите три. Накрая в полуфиналите ще се срещнат първият против четвъртия и вторият против третия. А спечелилите отиват на край за купата, тъй че има доста мачове.
– Удачна ли е тази формула?
– Да, тъй като обезпечава на тимовете доста срещи. България тази година е хазаин на Европейско състезание за девойки до 19 години във Варна през юли и трябваше оптимално да удължим спортния календар, с цел да не се получи спиране за националките преди европейското.
– Шансовете на Етър 64 за шампионска купа?
– В тима има настройка за борба. Тренират отговорно и съществено, върна се увереността след успеха ни в Шумен, когато показахме, че никой не трябва да ни отписва.
– Как вършиме тази сплав в тима, откакто разполагате единствено с прекомерно млади и със напълно опитни хандбалистки, а няма такива на междинна възраст?
– Това към този момент е въпрос към треньорката Йонка Генчева. Постоянна работа, съществуване на колектив, макар че не е като преди години, когато вървеше единствено едно потомство. Мария Йорданова учи в София и се готви по самостоятелна стратегия, пътува за мачовете в края на седмицата. За травмата на Кристияна Караманлиева се оказах неприятен оракул – няма разкъсан менискус и ще пропусне двата мача от постоянния сезон, само че нека е подготвена за финала за Купата на България.
– Стана ли ясно къде ще са финалите?
– Да, в Свиленград на 9 и 10 февруари. Ние също бяхме претенденти за семейството. В полуфинала играем против домакините, а в другия мач са Бъки и Ники спорт.
– Реална ли е концепцията да извършите и мъжки тим в А група?
– Да. Сегашният ни тим е водач в Б група и то с наличния капацитет. Преди години Румен Трифонов и Веско Василев дълги години работеха в Боляри в мъжкото направление и сътвориха доста мощни играчи, които излязоха в страната и чужбина. Момчетата са пръснати в няколко тима и в този момент са подготвени да се приберат във Велико Търново. Още тази есен този тим има капацитет да бъде в челната шестица на А група. Необходимият запас е към 50 000 лева на сезон, който настоящето управление на клуба обаче не може да обезпечи.
– Стигаме и до наложителната тематика за финансирането...
– През 2012 година при следващата ни аудиенция в Ниш неслучайно поканих общинския консултант проф. Михаил Харалампиев и спортния специалист Георги Давидов да пътуват с нас. Видяхме един доста допустим модел в локалната община. Отбор, който взе участие в А група, получава непосредствено финансиране като избрана сума. За А група – толкоз и толкоз (съобразно спорта), за Б група – толкоз... Само разноските по участия в мачовете за мъжкия тим са 25-30 000 лева В Шумен има същия модел – тимовете от елита получават избрана сума. Надявам се скоро да се срещна с кмета господин Даниел Панов и да му споделя концепциите си. Целево финансиране е належащо на Етър 64, ние желаеме най-малко минимална поддръжка.
– Колко средства получавате сега?
– 20% от бюджета ни идва от Общината, 10% от страната, останалите 70% си набираме от спонсори и другари. Това са главно предприемачите Евгени Костадинов, Светослав Василев, Димитър Хинов, както и Йордан Йорданов и Григор Григоров. Без тяхната помощ, клубът щеше да остане без внушителен тим още преди 3-4 години. Това са и хората, които получиха признанието от БФХ за 60-годишнината на хандбала у нас – упоменатите спомоществователи и кметовете доктор Румен Рашев и инж. Даниел Панов с плакети за принос към развиването на хандбала. Пак споделям, клубът се нуждае от целево финансиране, тъй като има настоящи тимове във всички възрасти в двете посоки, вторият спорт след футбола с тим в елита, а постигнатото от дълго време е направило Етър 64 едно от лицата на великотърновския спорт.
sport-vt.com
– Г-н Атанасов, каква година изпрати хандбалният Етър 64?
– Противоречива, тъй като от доста години насам за първи път не можахме да се преборим за купата или Купата на България. От 2008 година до момента постоянно взимахме най-малко едното от тях или даже правихме дубъли. Миналия сезон по този начин се стекоха нещата, че тъкмо във значимите мачове бяхме в мощна позиция, само че допуснахме дребни неточности. В полуфиналите за Купата пък ни загърбваше шансът и срещахме най-силния съперник. Не диря оправдания, тимът усеща своята виновност и го одобри тежко, тъй като в никакъв случай до момента не бяхме приключвали още в края на април. Но най-малко на плажен хандбал успяхме да станем първенци, макар че отидохме единствено с две опитни състезателки, и защитихме купата си.
– Как стоят нещата при подрастващите?
– И там има известно оттегляне, само че повода е казусът с базата. Сега краткотрайно поради обстановката със спортното учебно заведение, което още не е влезнало в главната си постройка, за нас остава свободна зала за тренировки следобяд. Те учат следобяд и освобождават часове в " Емилиян Станев ", като волейболът е изместен там. Но това е единствено краткотрайно, в последните 2-3 години влизаме в часовия пояс 13-17 взаимно с волейбола. А ние имаме 10 подрастващи тима и те не могат да реализират резултати единствено с две тренировки седмично. Без помощта на Общинския съвет и спортната комисия и намиране на място, където да тренира волейболът, ние ще продължаваме да губим деца и да утежняваме резултатите си. Без постоянен подготвителен режим най-малко 4 дни, няма по какъв начин да има резултати. Върне ли се постоянният график, зала " Сава Величков " става претрупана. Преди години това бе храмът на хандбала, само че след това влязоха бадминтонът и волейболът. Нашите тимове от всички възрасти вземат участие в надпревари.
– Колко възрасти поддържа клубът?
– В женското направление – всички възрасти: 10, 11, 12, 14, 16 и 19-годишни. Като прибавим към този момент и 10, 11, 12 и 14-годишните момчета, какво става?!
– Виждате ли някакъв вид за решение на казуса?
– Разтоварването на графика в зала " Сава Величков " е разковничето, както беше преди доста години. Женският отбор би трябвало да стартира всекидневно след 17,30 часа да тренира в ДКС " Васил Левски ", само че при естествени условия и отоплена зала. Имаме модел в лицето на зала " Орловец " в Габрово, където избрани средства се дават за непрестанно отопление на залата. Там залата се експлоатира по през целия ден компактно. Проблемът ще се задълбочи от есента, в случай че създадем и мъжки хандбален тим в А група. При това развиване на нашия клуб, в който всичките ни тимове вземат участие в спортния календар, немислимо е нещата да не престават по този метод. След Цар Футбол, вторият тим, който показва Велико Търново на елитно равнище, е хандбалният Етър 64.
– През есента успяхте ли да стабилизирате спортно-технически тима?
– След здравословните проблеми при Деница Иванова, която ще отсъства трайно, имаше риск да останем единствено с най-младите. Но се завърнаха Маги Христова и Деница Асенова, това даде различен образ на тима и станахме още веднъж конкурентноспособни. Те са си от нашата школа, бързо се напаснаха с отбора. Този сезон има 4 мощни тима в шампионата – ние, Бъки, Свиленград и Шумен. В момента сме на 1 точка от лидера Бъки и в неделя му гостуваме в Габрово, само че към момента нищо не е решено. Има нова формула на шампионата – след края на постоянния сезон първите три ще играят всеки против всеки, както и вторите три. Накрая в полуфиналите ще се срещнат първият против четвъртия и вторият против третия. А спечелилите отиват на край за купата, тъй че има доста мачове.
– Удачна ли е тази формула?
– Да, тъй като обезпечава на тимовете доста срещи. България тази година е хазаин на Европейско състезание за девойки до 19 години във Варна през юли и трябваше оптимално да удължим спортния календар, с цел да не се получи спиране за националките преди европейското.
– Шансовете на Етър 64 за шампионска купа?
– В тима има настройка за борба. Тренират отговорно и съществено, върна се увереността след успеха ни в Шумен, когато показахме, че никой не трябва да ни отписва.
– Как вършиме тази сплав в тима, откакто разполагате единствено с прекомерно млади и със напълно опитни хандбалистки, а няма такива на междинна възраст?
– Това към този момент е въпрос към треньорката Йонка Генчева. Постоянна работа, съществуване на колектив, макар че не е като преди години, когато вървеше единствено едно потомство. Мария Йорданова учи в София и се готви по самостоятелна стратегия, пътува за мачовете в края на седмицата. За травмата на Кристияна Караманлиева се оказах неприятен оракул – няма разкъсан менискус и ще пропусне двата мача от постоянния сезон, само че нека е подготвена за финала за Купата на България.
– Стана ли ясно къде ще са финалите?
– Да, в Свиленград на 9 и 10 февруари. Ние също бяхме претенденти за семейството. В полуфинала играем против домакините, а в другия мач са Бъки и Ники спорт.
– Реална ли е концепцията да извършите и мъжки тим в А група?
– Да. Сегашният ни тим е водач в Б група и то с наличния капацитет. Преди години Румен Трифонов и Веско Василев дълги години работеха в Боляри в мъжкото направление и сътвориха доста мощни играчи, които излязоха в страната и чужбина. Момчетата са пръснати в няколко тима и в този момент са подготвени да се приберат във Велико Търново. Още тази есен този тим има капацитет да бъде в челната шестица на А група. Необходимият запас е към 50 000 лева на сезон, който настоящето управление на клуба обаче не може да обезпечи.
– Стигаме и до наложителната тематика за финансирането...
– През 2012 година при следващата ни аудиенция в Ниш неслучайно поканих общинския консултант проф. Михаил Харалампиев и спортния специалист Георги Давидов да пътуват с нас. Видяхме един доста допустим модел в локалната община. Отбор, който взе участие в А група, получава непосредствено финансиране като избрана сума. За А група – толкоз и толкоз (съобразно спорта), за Б група – толкоз... Само разноските по участия в мачовете за мъжкия тим са 25-30 000 лева В Шумен има същия модел – тимовете от елита получават избрана сума. Надявам се скоро да се срещна с кмета господин Даниел Панов и да му споделя концепциите си. Целево финансиране е належащо на Етър 64, ние желаеме най-малко минимална поддръжка.
– Колко средства получавате сега?
– 20% от бюджета ни идва от Общината, 10% от страната, останалите 70% си набираме от спонсори и другари. Това са главно предприемачите Евгени Костадинов, Светослав Василев, Димитър Хинов, както и Йордан Йорданов и Григор Григоров. Без тяхната помощ, клубът щеше да остане без внушителен тим още преди 3-4 години. Това са и хората, които получиха признанието от БФХ за 60-годишнината на хандбала у нас – упоменатите спомоществователи и кметовете доктор Румен Рашев и инж. Даниел Панов с плакети за принос към развиването на хандбала. Пак споделям, клубът се нуждае от целево финансиране, тъй като има настоящи тимове във всички възрасти в двете посоки, вторият спорт след футбола с тим в елита, а постигнатото от дълго време е направило Етър 64 едно от лицата на великотърновския спорт.
sport-vt.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ