Кике, трябва ти щипка „Юрген“
Етапът „ Сетиен “ в Барса не стартира добре. Една победа и една загуба в Ла Лига, още един триумф, в случай че броим пировия ин екстремис за Купата на краля против треторазрядния Ибиса. Три маркирани гола, единият от които на „ Камп Ноу “ против играещия с човек по-малко Гранада и другите два против противник от Сегунда Б. Също три получени попадения. Две първи полувремена без насочен удар във вратата… За сметка на това хиляда подавания в първия мач, осемстотин и недостатък на „ Местайя “ против Валенсия… Пресмятащите пасовете напряко полудяват от гледката, само че броящите головете се отегчават по този начин, както не са се отегчавали от години.
Трудно е да се дефинират аргументите за това Барса да върви от зле на по-зле. Беше заменен треньорът и беше изменена, до степен напряко на гражданска война, и системата. Кике Сетиен е наясно, че или ще победи, налагайки своята кройфистска същина, или ще пропусне опцията на своя живот.
Проблемът на този треньор е, че пристигна в средата на сезона и се озова при един състав от играчи, живуркащи си уютно в инерцията от предишното и в сянката на най-големия талант в историята на футбола – Лионел Меси. Системата и стилът на новия ментор се нравят, в действителност, само че с цел да бъдат приложени те на терена, би трябвало да имаш разполагаем точните реализатори с точната кондиция. Проблемът на Барса обаче е, че точните реализатори – Чави, Андрес Иниеста, Дани Алвеш – към този момент ги няма тук и клубът по този начин и не съумя да ги размени съответно. А оставащите към този момент не обезпечават точната кондиция, защото асовете измежду тях са минали трийсетака и напряко са се ояли с купи и награди.
Е, нямам си и най-малката визия дали Сетиен е имал време да се спре и да намерения по този въпрос. Разбира се, той заложи на основата: разиграване и отново разиграване. Дойде и пусна трима бранители, поставяйки Сержи Роберто (който не е нито централен, нито краен бранител) покрай Жерард Пике и Самюел Юмтити. Само че Сержи може и да разиграва надалеч по-добре от Клеман Лангле, но и, естествено, пази надалеч по-зле от него.
После иде ред и на центъра на терена. Всичко се струпва на раменете на Серхио Бускетс, който играе със боязън в душата, защото чудесно осъзнава каква черна пропаст има зад себе си. С вътрешните полузащитници до него не се получава, тъй като се изисква от тях да подават и отново да подават, само че противниците напряко ги изяждат с преса. Валенсия да вземем за пример, с Жофри Кондогбия и Франсис Коклен, ги предъвка, погълна и изплю.
Напред пък, при тежката травма и дългото неявяване на Луис Суарес, се върна залогът с „ подправената деветка “. Завръщане в предишното, по-конкретно пет години обратно. Антоан Гризман не схваща какво тъкмо се желае от него – за задачата се желае да се премине развой на акомодация, а това е прекомерно огромен риск посред сезона.
Отлично осъзнавам, че не съм ви споделил нещо, което вие сами не сте видели с очите си. Казвам го обаче, с цел да се заредя с аргументи, когато пристигна моментът да се обосновавам, че не всичко е бяло, както и не всичко е черно.
Хубаво е, че се завръщаме към ДНК Барса, но това ДНК Барса, най-много в ерата на Джосеп Гуардиола, включваше в същността си преса и интензитет, които през днешния ден не виждам в никоя точка на терена. Спомнете си единствено по какъв начин Самюел Ето’о гонеше като хрътка да върне топката в владеене на своя тим в дъгата на противниковото наказателно поле! Спомнете си и Алвеш… Пресата започваше в съперниковата третина и беше истински театър, като хващаше в крачка бранителите на отсрещния отбор, даваше свободно пространство в дезорганизираната отбрана и всички офанзивни „ блаугранас “ нападнаха внезапно най-ранимите зони със светкавични бягове без топка.
Днешните играчи на тима си подават и подават топката, но малко на брой потеглят да бягат без топка. С това желая да кажа, че би трябвало да се търси еволюция и да се огледа към актуалните господари на Европа, с цел да се приспособи тяхната мощ към личния жанр. Говоря за Ливърпул.
Тайната на Юрген Клоп в действителност не е никаква загадка – той самият дефинира стила си: „ футбол на цялостна газ “. Качество плюс интензитет. Разбира се, Барса даже единствено поради това, че разполага с Меси, има повече качество от европървенеца. Газ обаче… е, повече газ има даже в продавана на селски събор запалка.
Мъничко от философията на Клоп не би пристигнала зле на Барса. Няма и да е някакво изменничество на стила, в противен случай – би го подсилила. Ако Сетиен включи щипка интензитет в своята рецепта за събуждането на тима, ситуацията ще се усъвършенства, и то бързо. Пък и не е чак толкоз мъчно, карамба!
Жоан Батле, „ Спорт “
Трудно е да се дефинират аргументите за това Барса да върви от зле на по-зле. Беше заменен треньорът и беше изменена, до степен напряко на гражданска война, и системата. Кике Сетиен е наясно, че или ще победи, налагайки своята кройфистска същина, или ще пропусне опцията на своя живот.
Проблемът на този треньор е, че пристигна в средата на сезона и се озова при един състав от играчи, живуркащи си уютно в инерцията от предишното и в сянката на най-големия талант в историята на футбола – Лионел Меси. Системата и стилът на новия ментор се нравят, в действителност, само че с цел да бъдат приложени те на терена, би трябвало да имаш разполагаем точните реализатори с точната кондиция. Проблемът на Барса обаче е, че точните реализатори – Чави, Андрес Иниеста, Дани Алвеш – към този момент ги няма тук и клубът по този начин и не съумя да ги размени съответно. А оставащите към този момент не обезпечават точната кондиция, защото асовете измежду тях са минали трийсетака и напряко са се ояли с купи и награди.
Е, нямам си и най-малката визия дали Сетиен е имал време да се спре и да намерения по този въпрос. Разбира се, той заложи на основата: разиграване и отново разиграване. Дойде и пусна трима бранители, поставяйки Сержи Роберто (който не е нито централен, нито краен бранител) покрай Жерард Пике и Самюел Юмтити. Само че Сержи може и да разиграва надалеч по-добре от Клеман Лангле, но и, естествено, пази надалеч по-зле от него.
После иде ред и на центъра на терена. Всичко се струпва на раменете на Серхио Бускетс, който играе със боязън в душата, защото чудесно осъзнава каква черна пропаст има зад себе си. С вътрешните полузащитници до него не се получава, тъй като се изисква от тях да подават и отново да подават, само че противниците напряко ги изяждат с преса. Валенсия да вземем за пример, с Жофри Кондогбия и Франсис Коклен, ги предъвка, погълна и изплю.
Напред пък, при тежката травма и дългото неявяване на Луис Суарес, се върна залогът с „ подправената деветка “. Завръщане в предишното, по-конкретно пет години обратно. Антоан Гризман не схваща какво тъкмо се желае от него – за задачата се желае да се премине развой на акомодация, а това е прекомерно огромен риск посред сезона.
Отлично осъзнавам, че не съм ви споделил нещо, което вие сами не сте видели с очите си. Казвам го обаче, с цел да се заредя с аргументи, когато пристигна моментът да се обосновавам, че не всичко е бяло, както и не всичко е черно.
Хубаво е, че се завръщаме към ДНК Барса, но това ДНК Барса, най-много в ерата на Джосеп Гуардиола, включваше в същността си преса и интензитет, които през днешния ден не виждам в никоя точка на терена. Спомнете си единствено по какъв начин Самюел Ето’о гонеше като хрътка да върне топката в владеене на своя тим в дъгата на противниковото наказателно поле! Спомнете си и Алвеш… Пресата започваше в съперниковата третина и беше истински театър, като хващаше в крачка бранителите на отсрещния отбор, даваше свободно пространство в дезорганизираната отбрана и всички офанзивни „ блаугранас “ нападнаха внезапно най-ранимите зони със светкавични бягове без топка.
Днешните играчи на тима си подават и подават топката, но малко на брой потеглят да бягат без топка. С това желая да кажа, че би трябвало да се търси еволюция и да се огледа към актуалните господари на Европа, с цел да се приспособи тяхната мощ към личния жанр. Говоря за Ливърпул.
Тайната на Юрген Клоп в действителност не е никаква загадка – той самият дефинира стила си: „ футбол на цялостна газ “. Качество плюс интензитет. Разбира се, Барса даже единствено поради това, че разполага с Меси, има повече качество от европървенеца. Газ обаче… е, повече газ има даже в продавана на селски събор запалка.
Мъничко от философията на Клоп не би пристигнала зле на Барса. Няма и да е някакво изменничество на стила, в противен случай – би го подсилила. Ако Сетиен включи щипка интензитет в своята рецепта за събуждането на тима, ситуацията ще се усъвършенства, и то бързо. Пък и не е чак толкоз мъчно, карамба!
Жоан Батле, „ Спорт “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ