Ета Кил е една от най-впечатляващите звезди, които можем да

Ета Кил е една от най-впечатляващите звезди, които можем да забележим в Галактиката. И тази най-нова фотография, направена от телескопа „ Хъбъл “, който учи предаваната от нея ултравиолетова светлина, потвърждава това изказване.

Фотографията демонстрира освен невиждани до момента елементи, само че и нещо, което в действителност изненадва астрономите: газ магнезий (изобразен в синьо) на място, където би трябвало да има празно пространство.

Най-голямата звезда в системата Ета Кил е толкоз солидна, че учените са принудени да премислят визиите си за това какъв брой тежка би могла да бъде една звезда. По предписание колкото по-голяма маса има дадена звезда, толкоз по-кратък живот води (поне по астрономическите стандарти). Предвид размера си, тя най-вероятно ще завърши своето битие или посредством детонация вид свръхнова, или като още по-мощната хипернова. Звездата се намира на цели 7500 светлинни години и не съставлява никаква заплаха за нас. Тя обаче е задоволително близо, че да ни даде образно представление в границите на дълъг интервал от време.

Източник: NASA, ESA, N. Smith (University of Arizona) and J. Morse (BoldlyGo Institute)

Докато чакаме това да се случи, Ета Карина не стои със скръстени ръце. В средата на XIX век тя става най-ярката звезда на небосклона по време на така наречен Голямо изригване. За страдание Ета Карина се намира прекомерно на юг. Съответно телескопите в Северното полукълбо едвам я виждат. По това време пък астрономите в Южното полукълбо не са разполагали с съответна инсталация и заради тази причина наблюденията са нищожни.

Днес обаче „ Хъбъл “ покрива цялото небе и ни разрешава да забележим мъглявината Хомункулус – двата разширяващи се облака газ, изхвърлени по време на Голямото изригване. За да направи тази снимка, „ Хъбъл “ е употребявал своята Широкоъгълна камера 3. Именно по този начин е „ уловил “ магнезият и азотът към мъглявината. Магнезият сияе в ултравиолетова светлина (на фотографията е обагрен в синьо, с цел да е забележим за очите ни), до момента в който азотът е в алено.

Голямото изригване е било невиждано по своите мащаби. Това обаче не е бил първият път, в който Ета Кил изхвърля част от себе си. По-бързо движещите се молекули, получени от изригването, се пробват да настигнат материала, изхвърлен по-рано. Междувременно и молекулите, и материалът се нагряват от генерираните в региона шокови талази. Измервайки температурата на магнезия, „ Хъбъл “ открива, че неговото систематизиране не е толкоз равно, колкото астрономите са предполагали.

„ Открихме огромно количество топъл газ, който е бил изхвърлен по време на Голямото изригване, само че който към момента не се е сблъскал с материала, обграждащ Ета Кил – разяснява доктор Нейтън Смит от Университета на Аризона. – По-голямата част от тези излъчвания се намират тук-там, за които предполагахме, че са празни. Този спомагателен материал е бърз и безусловно „ подвига летвата “ във връзка с общата на сила на един към този момент така и така мощен звезден гърмеж. “

Източник: IFLScience