Естрадната прима Йорданка Христова представи в известен литературен клуб първите

Естрадната прима Йорданка Христова показа в прочут книжовен клуб първите два елементи от мемоарната си „ Изповед “. Първият том от трилогията, певицата е посветила на детството и другарствата й от него, траяли и досега. Не пропуща да спомене и за роднинството си с Гунди, както и за пътя й до огромната сцена и професионалното подготвени в курс с началник Милчо Левиев. 

Продължението обгръща креативния й път, продължаващ към този момент 6 десетилетия. През 2025 година следва издаването на последната част, в която примата ще опише тайните на женския си свят. Подбраните фрагменти от Изповед поместваме в идващите редове с къси пояснителни встъпления.

МАМА СИ ОТИДЕ, БЕЗ ДА Й ПОИСКАМ ПРОШКА
Живеехме непретенциозно, само че не бяхме небогати. Родителите ми се бяха погрижили да не растем в ограничения. Татко изкарваше положителни пари с помощта на разрешението да работи частно. Правеше първокласните бонбониери на „ Малчика “, количеството им беше огромно, по тази причина имаше потребност от спомагателен личен състав. Нае дамите от две другарски фамилии и по този начин всички си помагаха в сложните следвоенни години. Често вечеряхме дружно с тях и се събирахме на празниците.

Спомням си, че се раздаваха помощи от Американската фондация – кондензирано мляко, торбички със сухари, гуменки. Родителите ми, млади доброволци, ги разнасяха из квартала Веднъж в седмицата ни носеха от село Пролеша, Софийско, прясно мляко в гюм и яйца. Там в действителност сме престояли цялото семейство по време на бомбардировките. Проходила съм на 9 месеца таман в Пролеша. А баща идваше до такава степен с колелото в почивните си дни.

Майка ми Мути бе доста сръчна и неуморна. Можеше да шие и да плете. Имахме шевна машина „ Сингер ”, с която правеше чудеса. Жена с усет. Винаги бяхме добре облечени. Любопитството към тази машина ми остави белег на дупето. Да уточня: разхвърляла съм си части плат, с цел да шия неизвестно какво. И внезапно идва Мути с две приятелки. Като видя бъркотията, събра небрежно в дребна торба нещата и ме тупна
откъм гърба. Вързопчето остана да стърчи там – ножицата се беше разтворила и забила в, олеле... мястото на белега. Поне отървах с случая разправията за безредието.

А извън къщата ни светеше. Мути, за която не съществуваше разделяне на женска и мъжка работа, я баданосваше, за нула време. Откъде вземаше тази енергия…

Добрите пари у дома дължахме на печален мотив – баща загуби едното си око при случай в парфомерийната фабрика – стоварили се кашони върху него. Трябваше да лежи вкъщи със специфични очила и да не се натоварва с нищо. Но след няколко дни го потърсиха незабавно от  „ Жермандре “ и той с неговото възприятие за отговорност, наруши лекарската възбрана, без да мисли за себе си. Вследствие на това последователно загуби зрението на едното си око. Затова му позволиха да работи у дома.

Така за тези сложни години родителите ми можеха да си разрешат многообразие, което не беше присъщо на всички. съвсем всяка седмица ходехме по заведения. Тогава това бяха ресторант „ Ариана “, „ Бирхалето “, „ Чепишев “ и „ Танушев “, градината и ресторантът на хотел „ България “, също Руският и така наречен Чешки клуб. Мути излизаше доста елегантна – постоянно с копринена блуза, с женствена прическа. Ходеше с коркови обувки, вид танк. Ние децата, скачахме на дансинга. Спомням си по какъв начин възхитена слушах от непосредствена непосредственост да свири популярният цигулар Сашо Сладура, а над него и звездите му ръкопляскаха през отварящия се покрив на ресторант „ България “.
Не знам дали усетихте, само че съм расла с доста любов вкъщи. Някак си баща ми беше по-скъп. С него се разбирахме даже без думи. Той говореше малко, не споделяше нищо ненужно. Не повишаваше звук. С безмълвие ми даваше да схвана, че не съм права, когато е нужно. Нито един път не ме е удрял. Тази топлина, както и обичайните празници, пренесох в моето семейство с моите деца. Не пропущам случай да им кажа, че ги обичам. Остана и навикът да се разцелуваме на излизане, на връщане вкъщи – също. 

От баща научих, че с експанзия и викове не се възпитава, а с персонален образец. Щастлива съм, че го взех с мен на две турнета в Русия. Почувствах какъв брой е горделив с щерка си. Сега ми липсва неговият изпълнен с любов взор. Иска ми се ей по този начин, да си помълчим с схващане. 

Майка ми беше по-близка със сестра ми, само че не ме е лишила от нищо. Оприличавам Мути на София Лорен от кино лентата „ Чочарка “ – с нейния дух, хубост и всеотдайност, един път, загрижена за прехраната ни, отиде чак до Провадия, с цел да донесе прясно свинско месо (познати бяха заклали прасе). По този метод разнообрази нормалните за времето постни гозби.

Обаждам й се вечер: „ Какво правиш, Мути? ". А тя дава отговор: „ Е, виждам сериала и ми остава още малко, с цел да довърша шапката на Весето ". Пак плете. При нея нямаше луфт и празни ръце. Все повече черти от нея откривам в характера си, наред с хубавите зъби и еластичната кожа. За разлика от баща, който беше спокоен, мама беше извънредно ведра, усмихната и витална до края на дните си. Може би в някаква степен наследих от нея и сръчността. Тя не можеше да бездейства. Винаги си намираше потребни аргументи да хукне нанякъде.

…Отиде си по този начин ненадейно, без да мога да й кажа какъв брой я обичам. Да й желая амнистия!
Липсва ми първият телефонен диалог за деня: „ Мути, по какъв начин си? “.

ДВЕ СЪРЦА И ЕДНА КИТАРА 
В ранния стадий от кариерата си Йорданка Христова е в персонален и креативен тандем с китариста Християн Платов, именуван индивида оркестър. Сближава ги взаимната работа в оркестър „ София ”.

От обич към Християн сякаш направих неточност, която в името на кариерата си може би други не биха позволили. Към края на 1964 година невероятната Далида гостува в страната ни и изнесе концерт в столичната зала „ Универсиада ”.
Дори съм запомнила, че и двете рокли, с които пя в двете елементи на програмата си, бяха идентичен модел, до коленете, само че разноцветни – бледорозова и бледосиня.

Лидия Станчева, шефка в Концертна дирекция, реши, че цветя на Далида ще поднесат три генерации български певици – към този момент одобрената Лиана Антонова, все по-актуалният Емил Димитров и младата и напълно зелена Йорданка Христова. Така имахме опция да отидем зад кулисите и да се срещнем с импресариото на международната звезда. Лиана разговаряше с него, а аз демонстрирах нехарактерна за мен въздържаност. Наблюдавах и слушах дистанцирано. Разбирах обаче всичко от диалога им на френски. Не от непотребна невзискателност стоях встрани, а тъй като усетих, че той флиртува с мен. Тогава това не ме интересуваше, бях мощно влюбена. 

След това Лиана ми описа, че с мъжа си, пианиста Жоро Муцевски, са поканили индивида на Далида на вечеря. Той приел, само че постоянно прекъсвал диалога с въпроси за мен. Лиана по роднински ме назова наивник, която проиграва шанса си за влизане в огромния шоубизнес. Изобщо не съм и мислила по въпроса. Наясно бях със себе си. Избрах същинската обич пред сходни връзки, трамплин за триумфа.

Със същия импресарио се видяхме още веднъж след няколко години. Той докара у нас друга френска певица – Женифер. И отново се опита да ме ухажва. Не го огря за повторно. Сърцето ми даваше заето.

А Женифер бе толкоз добра, че справедливо завоюва през 1968 година „ Златният Орфей “ в интернационалния конкурс за реализатори. Християн бе заел песните й за последвалото турне из страната. Същото направи и за Вики Леандрос при гостуването й у нас на „ Златният Орфей “ през 1969 година Християн бе машина!

ПАНИЧЕСКИТЕ СТРАХОВЕ НА НИКОЛАЙ АРАБАДЖИЕВ – ФУЧО 
През 1967 година пианистът Николай Арабаджиев, именуван Фучо, става аранжор на епохалната „ Песен моя, любов моя “. Летят и до Куба, преследвани от форсмажорни условия. Музикантът тогава свири в оркестър „ Балкантон “ – другата естрадно-държавна групировка, с която Данчето Христова записва и пътува на турнета през 60-те. 

Необяснимо е, само че Фучо като че ли доста от дълго време предусещаше нещастието, лишила живота му и това, че ще бъде обвързвана със аероплан. Свидетелка съм. Обземаше го суматоха, когато летяхме за Куба. За зла орис преживяхме аномалии, които единствено ускоряваха паниката му. 

И по този начин, пътувахме с оркестър „ Балкантон ” за фестивала във Варадеро. Дълъг път и още по- дълъг маршрут! Имахме няколко прекачвания - в Прага, Шанън (Ирландия), Гандер (Канада). Пътуваше се към 20 часа с машини на „ Кубана де авиасион ”. Самолетите наподобяваха руските „ Ил-18 ”, само че бяха английски, боен модел, с четири витла. На тавана имаше небе със звезди в синьо и бяло. Дадоха ни търлъчки и одеяла с възглавнички. 

Презаредихме с гориво в Ирландия и започва трансатлантическият ни полет. Отпуснах седалката си обратно и се унесох в сънливост, към този момент познавах трасето. Изведнъж Фучо ме разбуди: „ Данче, Данче, става нещо! “. Повтаряше го под паника сякаш аз можех да направя нещо. Стюардесата и един от водачите следиха нещо от дясната страна на самолета и сновяха напред-назад. Фучо ме придърпа към себе си, с цел да целуне огромния кръст, който висеше на врата ми. Забелязах известно терзание измежду личния състав, само че не реагирах. Фучо остана до мен, отново взе да целува кръста и да се кръсти- тогава чухме по уредбата на самолета, че се връщаме в Шанън, тъй като една от четирите перки създавала проблем.

Когато се приземявахме, забелязах, че на пистата ни чакаха пожарни и коли за спешна помощ. При самото кацане атерисажът изобщо не се усети, извънредно майсторско беше. Започнахме да слизаме, само че любезността и вниманието на личния състав на летището към нас беше неузнаваемо – всички ни прегръщаха, усмихваха се и се чудеха по какъв начин да ни угодят. Изненадаха ни, че по-късно ще има и вечеря, че ще преспим в хотела към аерогарата – раздадоха ни ключове за стаите.

Двамата с сътрудника Бисер Киров, като неспокойни и любопитни души, се заговорихме в барчето на хотела с едно от момчетата, които посрещнаха самолета. Той ни сподели: „ Пилотът ви е един от най-хубавите. Извадили сте щур шанс, че той приземи самолета! “. Ние с Бисер не повярвахме. Веднага отвърнахме: „ Голяма работа, нали в случай че едната перка откаже, други три работят? “. Момчето се сконфузи, изгледа ни изключително и едвам тогава осъзнахме, че е имало много сериозна щета. Освен това резервоарът на машината е бил цялостен с гориво и при едно спешно кацане можел да избухне. Евала на водача! Висок към два метра, атлетичен, хубав мъж. По-късно летях още няколко пъти с него на борда и към този момент се познавахме.

На другия ден след предотвратения случай излетяхме със същия екипаж в 8 часа и към 17 стигнахме до Гандер. А там зима, сняг, мраз. Докато зареждаше самолетът, ни водиха до постройката на летището. Последва малко тестване от напълно различен вид. Не можеше да не създадат усещане няколкото стаи с отворени порти, откъдето надничаха елегантни дами, които приканващо ни се усмихваха. Оказа се, че са от службата за евентуалните емигранти и чакаха някой от нас да остане в страната им. Направо ни молеха с взор да приемем. През тези години беше по този начин, само че в последно време изобщо не се усмихват, нито са толкоз общителни, тъй като едвам се оправят с вълната от емигранти. Ние се подкрепихме в кафенето с лека закуска и сокове и след към час продължихме полета към Куба.

Но отново не мина без произшествия. Някъде към Бермудския триъгълник, който се намира навръх пътя ни, самолетът стартира напълно леко да се тресе – неизвестно за какво, макар сияйното небе. А в профил започнаха да прелитат светлини като комети, като изстрели... Някакви светлинни тела започнаха да ни обкръжават. Машината стартира да се движи нагоре-надолу. Фучо отново бързо седна до мен и отново стартира да целува кръста. За благополучие всичко продължи към минута. Спря ненадейно, както и стартира. Беше много необичайно събитие.

И на връщане – боже мой, още веднъж проблем с полета. В 8 сутринта всички бяхме на борда и трябваше да излетим, когато ни оповестиха, че има щета в самолета, би трябвало да го поправят и ще излетим в 8 вечерта. Но изобщо не мислех за това и за заплаха, когато видях моя обичан екипаж със страхотния водач. Същия, на който към този момент имах безусловно доверие. Този път трасето беше друго. Върнахме се през Канарските острови, от юг. Там впечатлих сервитьорите с огромния, избавителен за Фучо кръст. Попитаха ме усмихнати дали съм католичка и аз просто кимнах. Ако бях споделила, че съм православна християнка, щях да ги отчайвам. Но по тази причина пък ме обсипаха със особено внимание и екстри. Какво направи един кръст!

ПРЕДУСЕЩАНЕ ЗА ПРЕВРАТ В ЛЯТОТО ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ
Йорданка Христова е известна с интернационалния си репертоар и че е полиглот. Гръцкият е един от езиците, на които пее. В лятото на 1989 година тя има гастрол във ВИП ресторант на „ Златни пясъци ”.

Борето Гуджунов ме предложения в парк-хотел „ Москва “ за нещо значимо. „ Видяхме се във вътрешното барче на лобито. С него беше и един млад мъж, сладур – предложиха ми ангажимент за цяло лято. Прекрасни условия. На „ Златни пясъци “ в новооткритото
заведение „ Таверната. Собственик бе гъркът Панайотис Канелопулос,
а негов съучастник и другар бе различен сладур, също грък – Христо Амбукели, викаха му Тако. Не мислих доста, тъй като при започване на лятото децата ми бяха също на море, на детски лагер в „ Евксиноград, където и аз нощувах.

В „ Таверната “ имаше стратегия в две елементи – до среднощ българска група и интернационална стратегия, а след 12 – гръцки оркестър и артисти. Нали не сте виждали таверна без чинии за чупене, само че тези хора избраха карамфилите. Пеех с дует „ Лос Хемелос “, имаше прелестен съветски съвременен балет, атракцион и както към този момент споделих – доста карамфили. Там Борето се откри с Ела, полска балерина, която бе една от красивите цветарки, с която заживяха фамилно и си сътвориха един Кристиян. 

" Таверната “ бе цялостен, шлагер на сезона. Чакаха да се освободи място. Дори в редките случаи под дъжда с чадъри се надяваха да попаднат вътре. Навалицата беше пъстра и неизменима – летуващи, фенове на гръцката музика, политици и несъмнено, обичащите купона футболисти.
Веднъж на една голяма маса бяха национали отпред с Ицо Стоичков, той с Мариана, още неженени. Обади ми се и вика: „ Како Данче, кажи на чичо, апелирам ти се, да приказва с другаря Шпатов да ми позволи най-сетне да играя в чужбина!
Не сме рода, само че той имаше поради свекър ми Стоичков. А единствено след година нямаше потребност и от чичо си и от други Шпатов.

Когато Кънчо (така викахме на собственика) разбра, че персонално Тодор Живков декларирал
че желае да гледа шоуто, заплати стремително да асфалтират паркинга за половин ден. Официалните посетители гледаха единствено нашата стратегия, оставаха до 22 ч. и освобождаваха места за благополучие на чакащите извън на опашката. Последваха няколко делегации, водени от Милко Балев, Андрей Луканов.

Една вечер при започване на септември се прибирах към среднощ с колата и видях да се разхождат в тъмните алеи на „ Евксиноград “ Андрей Луканов и Петър Младенов, които нормално си лягаха рано. Бяха сами без защита. През прозореца на колата се пошегувах: „ Ало, да не замисляте някакъв прелом? ”.
Беше повече от явно, че в мрака имат да си споделят неща, които не би трябвало да бъдат подслушани. Наближаваше 10 ноември.

„ Таверната “ продължи летата на 1990, 1991 и 1992 година на „ Златни пясъци “, а по-късно Кънчо я реалокира в ЦУМ. Аз бях цяло лято с децата на море с помощта на уговорката ми в „ Таверната “ още единствено през 1990 година Имаше много деца и на други сътрудници и се оформи и една детска таверна. Те бяха толкоз щастливи, че можеха да закъсняват малко и да лудуват на воля даже без училищен надзор. А ние спокойни и удовлетворени си гледахме работата. 

Българска национална телевизия с Хачо Бояджиев снимаха нашето шоу. Отделно – едно фантастично ревю на „ Ариес уникат “ (Светла Димитрова и Жоро Пентаграма) с невиждани кожени модели. Имам видеокасетата някъде.

През 1990 година с изключение на присъединяване ми в програмата до 22 часа няколко пъти замествах и се включвах в дуети с гърците. Редно беше да останат някои красиви музикални белези от това време. И по тази причина ми помогнаха Тако и братовчед му Янис Христакудис.
Тако заплати записа и фотосите на тв рецитал с режисьор Косьо Христов и оператор Владимир Гоневски. В този рецитал, излъчен по Българска национална телевизия, пея на няколко езика – френски, британски, гръцки, на арабски и на български, естествено.
Автор: Уикенд