Румен Тотев, кап. I ранг о.з.: За Кримския полуостров, Русия и... преначертаване на политическата карта
Естествено аз не мога да отрека, че анексията на Крим от страна на Руската федерация е в избран смисъл насилствена. Още повече, че аз съм професионален боен. Но аз ще попитам: На Вас не са ли известни по света други територии, заети принудително без някой да е изискал тези територии да се върнат?
Годината е 1876.
В Цариград се състоя по този начин наречената Цариградска конференция, на която се разисква на кои територии от Османската империя живеят трайно българи. Решенията ѝ са признати от всички страни, само че незабавно Великите сили споделят, че не може вероятно след една бъдеща освободителна за българите война да се сътвори толкоз огромна страна. При това – на този значим кръстопът, на Балканския полуостров. Е, резултатът е прочут. Дори след Обединението на Княжество България с Източна Румелия България заема към половината от територията, приета на Цариградската конференция. Някой да се е засилил да упорства за връщане на изконните български земи? Единствено с Крайовската конвенция ни се връща Южна Добруджа, само че погледнете в интернет този контракт, с цел да видите каква е неговата цена!
Нека да се приближим към нашето време.
В края на ХХ век до нашите западни граници по този начин наречените косовари вземат решение, че желаят да се отделят от Съюзната република Югославия, тъй като видите ли, те са мюсюлмани, част са от албанският етнос и е редно да имат лична страна. И образуваха по този начин наречената „ Армия за освобождение на Косово “ (АОК), след което започнаха своята „ освободителна “ война. Засилиха се и дейностите на сръбската войска за етническо пречистване. Намесиха се Съединени американски щати и други страни за реализиране на помирение, в Организация на обединените нации бе признато изпращане задача на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Скоро по-късно се усилва ескалацията и от двете страни на военните дейности, намесват се войски на Съединени американски щати и няколко други НАТО-вски страни. И в следствие Югославия бе заставена да одобри до някаква степен независимостта на по този начин наречената Р. Косово. Ни аз ще задам въпрос: Ако сръбското държавно управление водеше дейна проамериканска политика, това щеше ли да се случи? Моят отговор прозира зад редовете, само че съм сигурен и за Вашите отговори.
Сега ще Ви помоля да се съгласите да се пренесем през земното кълбо и
да отидем в Съединени американски щати, в Калифорния.
Известно Ви е, че тази област е откъсната посредством война от Мексико и е присъединена към Съединени американски щати. Нека да предположим, че някъде в близко бъдеще, да речем в средата на 2022 година огромна част от мексиканците, живеещи в Калифорния, изискат да се върнат в своето родно Мексико, само че със своята територия. И международните телеграфни организации гръмнат новината: „ Образувана е „ Армия за освобождение на Калифорния “ (АОК). “ Да това не се е случило и съм сигурен, че вероятно в никакъв случай няма да се случи. Но дано да проведем един историко-политически опит. Да допусна, че това се случи. И по какъв начин смятате, Съединени американски щати и неговият президент ще чакат ли Русия и президента ѝ Путин да наложат посредством Организация на обединените нации на дейности, сходни на тези в Косово? Отговорът е явен. Американската войска за момент ще разпердушини АОК и всичките нейни вождове ще идат да лежат по американските затвори. Може за някои да има и по-тежки санкции. В някои американски щати смъртното наказване не е анулирано.
Завършвам тази своя дребна записка с думите: Уважаеми дами и господа „ демократи “ по цялото земно кълбо, и най-много в България. Забравете тематиката „ Крим и Русия “. Дори и да продължите с неистова завист към съветския народ и Путин, към „ русофилите “ в България, тези приказки нямат своята действителна историко-политическа основа. Защото в противоположен случай Великите сили и Организация на обединените нации ще би трябвало да преначертаят политическата карта на света.
Смятате ли че това е допустимо в този момент или в бъдещето?
Румен Тотев, кап. I сан о.з., Otbrana.com
Годината е 1876.
В Цариград се състоя по този начин наречената Цариградска конференция, на която се разисква на кои територии от Османската империя живеят трайно българи. Решенията ѝ са признати от всички страни, само че незабавно Великите сили споделят, че не може вероятно след една бъдеща освободителна за българите война да се сътвори толкоз огромна страна. При това – на този значим кръстопът, на Балканския полуостров. Е, резултатът е прочут. Дори след Обединението на Княжество България с Източна Румелия България заема към половината от територията, приета на Цариградската конференция. Някой да се е засилил да упорства за връщане на изконните български земи? Единствено с Крайовската конвенция ни се връща Южна Добруджа, само че погледнете в интернет този контракт, с цел да видите каква е неговата цена!
Нека да се приближим към нашето време.
В края на ХХ век до нашите западни граници по този начин наречените косовари вземат решение, че желаят да се отделят от Съюзната република Югославия, тъй като видите ли, те са мюсюлмани, част са от албанският етнос и е редно да имат лична страна. И образуваха по този начин наречената „ Армия за освобождение на Косово “ (АОК), след което започнаха своята „ освободителна “ война. Засилиха се и дейностите на сръбската войска за етническо пречистване. Намесиха се Съединени американски щати и други страни за реализиране на помирение, в Организация на обединените нации бе признато изпращане задача на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Скоро по-късно се усилва ескалацията и от двете страни на военните дейности, намесват се войски на Съединени американски щати и няколко други НАТО-вски страни. И в следствие Югославия бе заставена да одобри до някаква степен независимостта на по този начин наречената Р. Косово. Ни аз ще задам въпрос: Ако сръбското държавно управление водеше дейна проамериканска политика, това щеше ли да се случи? Моят отговор прозира зад редовете, само че съм сигурен и за Вашите отговори.
Сега ще Ви помоля да се съгласите да се пренесем през земното кълбо и
да отидем в Съединени американски щати, в Калифорния.
Известно Ви е, че тази област е откъсната посредством война от Мексико и е присъединена към Съединени американски щати. Нека да предположим, че някъде в близко бъдеще, да речем в средата на 2022 година огромна част от мексиканците, живеещи в Калифорния, изискат да се върнат в своето родно Мексико, само че със своята територия. И международните телеграфни организации гръмнат новината: „ Образувана е „ Армия за освобождение на Калифорния “ (АОК). “ Да това не се е случило и съм сигурен, че вероятно в никакъв случай няма да се случи. Но дано да проведем един историко-политически опит. Да допусна, че това се случи. И по какъв начин смятате, Съединени американски щати и неговият президент ще чакат ли Русия и президента ѝ Путин да наложат посредством Организация на обединените нации на дейности, сходни на тези в Косово? Отговорът е явен. Американската войска за момент ще разпердушини АОК и всичките нейни вождове ще идат да лежат по американските затвори. Може за някои да има и по-тежки санкции. В някои американски щати смъртното наказване не е анулирано.
Завършвам тази своя дребна записка с думите: Уважаеми дами и господа „ демократи “ по цялото земно кълбо, и най-много в България. Забравете тематиката „ Крим и Русия “. Дори и да продължите с неистова завист към съветския народ и Путин, към „ русофилите “ в България, тези приказки нямат своята действителна историко-политическа основа. Защото в противоположен случай Великите сили и Организация на обединените нации ще би трябвало да преначертаят политическата карта на света.
Смятате ли че това е допустимо в този момент или в бъдещето?
Румен Тотев, кап. I сан о.з., Otbrana.com
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ