)
Отгледах две изпълнителни директорки и една лекарка. Ето кое беше „непопулярното“ правило, което винаги следвах като родител Мама и дете
Естер Войчицки е майка на три извънредно сполучливи дами – някогашната изпълнителна директорка на YouTube Сюзън Войчицки, съоснователката и изпълнителна директорка на 23andMe Ан Войчицки и педиатъра доктор Джанет Войчицки. Според нея една от най-големите неточности на актуалните родители е, че вършат прекалено много вместо децата си. GettyГолемият проблем на актуалното родителство Ето един обезпокоителен сигнал към родителите: вършим прекалено много за децата си. Именно отсам се ражда по този начин нареченото „ хеликоптерно родителство “ – когато непрестанно отстраняваме трудностите по пътя им, с цел да не се постанова те сами да се оправят с компликациите.
Когато бях млада майка, следвах доста правила, които не постоянно бяха известни. Но най-важното от тях беше:
„ Не правете за децата си нищо, което те могат да създадат сами. “
При моите дъщери това проработи. И трите построиха впечатляващи кариери. Сюзън стана изпълнителен шеф на YouTube, Джанет – доктор, а Ан – съосновател и изпълнителен шеф на 23andMe. Всяка от тях съумя да се наложи в мощно конкурентни професионални среди, доминирани най-вече от мъже. Спрете да обгрижвате децата прекомерно Колкото повече вярвате, че детето ви може да се оправи единствено, толкоз по-уверено и независимо ще стане то.
Ключът е в последователното образование. Методът е елементарен:
„ Аз върша – ние вършим – ти правиш. “
Първо показвате по какъв начин се прави нещо, след това го вършиме дружно, а по-късно оставяте детето да поеме отговорността. Малките ежедневни задания построяват огромни умения Този метод може да се приложи към доста елементарни действия:
Събуждането
Нека сами настройват алармата си.
Обличането
Позволете им сами да изберат облеклата си.
Храненето
Дайте им елементарни задания като безредие на сместа за палачинки, разчистване на кутията за обяд или нареждане на масата.
Подготовката за учебно заведение
Нека сами ревизират дали всичко належащо е в раницата им.
Организирането на свободното време
Позволете им да измислят хрумвания за уикенда или следучилищните занимания.
Домашните работи
Не е нужно всичко да бъде съвършено. Нека се учат от грешките си. Защо домашните отговорности са толкоз значими Домашната работа играеше значима роля в нашето семейство, споделя Естер Войчицки. Миенето на съдове беше една от главните задания. И трите ми дъщери се качваха на малко столче пред мивката и помагаха след вечеря.
Когато пазарувахме, ги молех да изберат два кг ябълки. Те трябваше да подберат хубавите плодове, както авансово бяхме упражнявали и сами да ги претеглят. Ако надвишавахме бюджета за покупки, дружно решавахме от какво можем да се откажем.
Така децата не просто помагаха – те учеха по какъв начин работи действителният живот. Не очаквайте съвършенство Очаквах дъщерите ми сами да оправят леглата си всяка заран. Честно казано, легло, оправено от дете, от време на време наподобява по този начин, като че ли то още спи в него. Но не спорех за това. Важно беше не да го създадат съвършено, а да го създадат сами. Истинското майсторство идва посредством повтаряне Като учител по писане научих един значим урок, споделя Естер Войчицки.През 80-те и 90-те години доста учители смятаха, че положителният учител би трябвало да слага толкоз високи условия, че огромна част от учениците да се провалят. Аз не имах вяра в това.
Забелязах, че учениците, които получаваха слаба оценка на първата си работа, постоянно губеха мотивация и започваха да имат вяра, че в никакъв случай няма да се оправят добре.
Затова им позволявах да преработват заданията си толкоз пъти, колкото желаят. Оценката се базираше на крайния резултат.
Когато пристигна време за държавните изпити, моите възпитаници се представяха измежду най-хубавите в щата.
Това, което желаех да възнаградя, беше ученето и положените старания, а не това да успееш от първия път. Децата са по-способни, в сравнение с допускаме Разбира се, не приказвам за това да карате децата да вършат неща, които не схващат или не могат да изпълнят. Не приказвам и за това да ги оставяте в рискови обстановки, добавя Естер Войчицки.
Идеята е друга – да ги научим по какъв начин да се оправят с провокациите на живота.
Един от най-важните уроци, които дадох на дъщерите си, беше следният:
Единственото, което можем същински да направляваме, е нашата реакция към протичащото се. Самостоятелността основава убеденост Когато вярвате на децата си и им позволявате сами да вземат решения, те стартират да се усещат по-ангажирани, по-уверени и по-силни. А когато едно дете повярва в личните си качества, опциите пред него стават на практика неограничени.
Когато бях млада майка, следвах доста правила, които не постоянно бяха известни. Но най-важното от тях беше:
„ Не правете за децата си нищо, което те могат да създадат сами. “
При моите дъщери това проработи. И трите построиха впечатляващи кариери. Сюзън стана изпълнителен шеф на YouTube, Джанет – доктор, а Ан – съосновател и изпълнителен шеф на 23andMe. Всяка от тях съумя да се наложи в мощно конкурентни професионални среди, доминирани най-вече от мъже. Спрете да обгрижвате децата прекомерно Колкото повече вярвате, че детето ви може да се оправи единствено, толкоз по-уверено и независимо ще стане то.
Ключът е в последователното образование. Методът е елементарен:
„ Аз върша – ние вършим – ти правиш. “
Първо показвате по какъв начин се прави нещо, след това го вършиме дружно, а по-късно оставяте детето да поеме отговорността. Малките ежедневни задания построяват огромни умения Този метод може да се приложи към доста елементарни действия:
Събуждането
Нека сами настройват алармата си.
Обличането
Позволете им сами да изберат облеклата си.
Храненето
Дайте им елементарни задания като безредие на сместа за палачинки, разчистване на кутията за обяд или нареждане на масата.
Подготовката за учебно заведение
Нека сами ревизират дали всичко належащо е в раницата им.
Организирането на свободното време
Позволете им да измислят хрумвания за уикенда или следучилищните занимания.
Домашните работи
Не е нужно всичко да бъде съвършено. Нека се учат от грешките си. Защо домашните отговорности са толкоз значими Домашната работа играеше значима роля в нашето семейство, споделя Естер Войчицки. Миенето на съдове беше една от главните задания. И трите ми дъщери се качваха на малко столче пред мивката и помагаха след вечеря.
Когато пазарувахме, ги молех да изберат два кг ябълки. Те трябваше да подберат хубавите плодове, както авансово бяхме упражнявали и сами да ги претеглят. Ако надвишавахме бюджета за покупки, дружно решавахме от какво можем да се откажем.
Така децата не просто помагаха – те учеха по какъв начин работи действителният живот. Не очаквайте съвършенство Очаквах дъщерите ми сами да оправят леглата си всяка заран. Честно казано, легло, оправено от дете, от време на време наподобява по този начин, като че ли то още спи в него. Но не спорех за това. Важно беше не да го създадат съвършено, а да го създадат сами. Истинското майсторство идва посредством повтаряне Като учител по писане научих един значим урок, споделя Естер Войчицки.През 80-те и 90-те години доста учители смятаха, че положителният учител би трябвало да слага толкоз високи условия, че огромна част от учениците да се провалят. Аз не имах вяра в това.
Забелязах, че учениците, които получаваха слаба оценка на първата си работа, постоянно губеха мотивация и започваха да имат вяра, че в никакъв случай няма да се оправят добре.
Затова им позволявах да преработват заданията си толкоз пъти, колкото желаят. Оценката се базираше на крайния резултат.
Когато пристигна време за държавните изпити, моите възпитаници се представяха измежду най-хубавите в щата.
Това, което желаех да възнаградя, беше ученето и положените старания, а не това да успееш от първия път. Децата са по-способни, в сравнение с допускаме Разбира се, не приказвам за това да карате децата да вършат неща, които не схващат или не могат да изпълнят. Не приказвам и за това да ги оставяте в рискови обстановки, добавя Естер Войчицки.
Идеята е друга – да ги научим по какъв начин да се оправят с провокациите на живота.
Един от най-важните уроци, които дадох на дъщерите си, беше следният:
Единственото, което можем същински да направляваме, е нашата реакция към протичащото се. Самостоятелността основава убеденост Когато вярвате на децата си и им позволявате сами да вземат решения, те стартират да се усещат по-ангажирани, по-уверени и по-силни. А когато едно дете повярва в личните си качества, опциите пред него стават на практика неограничени.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ