България предпочете да мълчи за Украйна
Ескалацията на се трансформира в тематика табу за българските политици през последните няколко дни. Те избраха тактиката да се снишат и да не заемат никаква безапелационна позиция по рецесията. Предвид известното понижаване на напрежението с Русия тази седмица (въпреки че рисковете от боен спор остават) този метод към този момент не носи особени негативи на България. Развитията тук през последните дни обаче демонстрират, че в тази и идната година разноските за защита ще се усилят доста. Отношенията сред Европа и Москва влизат в нова фаза на опълчване, а сега България на практика няма функционираща войска.
Въпреки че президентът Румен Радев незабавно свика във вторник съвещание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) с водачите на парламентарно показаните партии, въпросите остават повече от отговорите. След срещата при президента водещите български политици резервираха необичайно мълчане във връзка рецесията и какви незабавни ограничения ще предприеме страната ни. Членовете на съвета избраха мъглявите формулировки и оповестиха по какъв начин " ескалацията на напрежението в черноморския район, нестихващите спорове в Близкия изток и Азия, интернационалният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред основни провокации ". Имената на Украйна и Русия, както и каквато и да е конкретика, усърдно бяха избягвани. Не бе казана и дума във връзка екзотичната концепция за натовска бойна група под българско командване, към която да бъдат прикачени съюзнически детайли. Заявеният от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг във вторник " внимателен оптимизъм " за деескалация и обещанието на съветския президент Путин от вторник, че ще изтегли силите си и ще продължи по пътя на дипломацията, сякаш дадоха оправдание на политическия ни хайлайф да продължи да не заема ясна позиция.
Превъоръжаване вместо предварителна защита на експанзията
На КСНС политиците ни избраха да се концентрират не върху Украйна, а върху формулирането на средносрочни и дълготрайни ограничения за преструктуриране и рационализация на въоръжените сили на страната ни. " Трябва да скъсаме с това отношение един път вечно - да се сещаме за проблемите на армията от рецесия до рецесия и от злополука до злополука ", разяснява президентът Румен Радев преди съвещанието на консултативния съвет. Така че досега политиката на страната ни във връзка Украйна се изчерпва с неведнъж повтаряната декларативна позиция на Кирил Петков, че ще бъдем предан и предвидим член на НАТО в актуалната рецесия.
Дали ще има нови съюзнически подразделения в страната ни не стана ясно даже след съвещанието на военните министри на НАТО, което се организира в Брюксел в сряда. Предварителните упования бяха, че по време на срещата ще бъде оповестено сформирането на батальонната група под българско командване. Такъв анонс обаче беше изработен единствено за сходно формирование в прилежаща Румъния, което ще е под френски байрак. Все отново положителната вест е, че концепцията за българската бойна група беше авансово оповестена импровизирано и очевидно се разисква в алианса напълно насериозно за разлика от аналогичните формирования в Унгария и Словакия, които сякаш към момента са под въпрос поради вътрешнополитически различия в двете страни. Не е ясно обаче по какъв начин към българската бойната група биха могли да се причислят американски елементи, в случай че не е прочут случай щатски сили да са поставяни под непознато командване.
Страната ни евентуално ще се опита да окомплектова тежка механизирана бригада със съюзническа поддръжка Фотограф: Велко Ангелов Реклама
Новина от КСНС обаче въпреки всичко има. По всичко проличава, че президентът ще употребява рецесията в Украйна, с цел да убеди политиците да влагат повече средства в отлаганата към този момент близо 20 години рационализация на армията. Ако съдим по решенията, взети на консултативния съвет, към този момент има по-голямо схващане на тематика защита. Управляващите се ангажират да провиснал 2% от Брутният вътрешен продукт за армията още през 2023 година, както и още тази година да задвижат неведнъж отлагания и провалян план за създаване на съвременна тежка механизирана бригада към Сухопътни войски. По всяка възможност точно замислената неотдавна българска натовска бойна група би трябвало да се трансформира в ядрото на това ново военно формирование, като елементи от съюзническите армии запълват софтуерните дефицити от съвременни бойни качества в него (например високоточна мобилна артилерия, Противовъздушна отбрана, дронове, специфични сили и т.н.).
В този подтекст държавно управление още в сряда гласоподава 99 млн. лева за рационализация на танковете ни Т-72, която се прави от израелската компания Elbit Systems, 60 млн. за бронирани машини на силите за специфични интервенции и 35,5 млн. за ново информационно съоръжение. В сряда също по този начин военният министър Стефан Янев би трябвало да се е срещнал в Брюксел с щатския си сътрудник Лойд Остин и да е разискал казуса с очертаващото се 2-годишно забавяне в доставката на закупените и към този момент платени от България осем изтребителя F-16 Block 70. По всяка възможност страната ни ще изиска да бъде компенсиранa по някакъв метод - да вземем за пример с бойна техника " втора употреба ", да вземем за пример бронирани машини Styker за потребностите на натовската ни бойна група. От отбранителната корпорация Lockheed Martin, която създава F-16, пък са дали обещание, че поради закъснението са склонни да интегрират гратис благоприятни условия за потребление на по-широк кръг " умни " муниции за поразяване на въздушни и земни цели.
Какво да вършим, до момента в който армията стане съвременна
Участниците в КСНС са решили също по този начин, че държавното управление би трябвало да обезпечи финансови запаси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника " с приоритет недопускане загуба на качества за надзор на въздушното и морско пространство на Република България ". Казано по-ясно, това значи, че държавното управление целево би трябвало да обезпечава средства за поддръжката на изтребителите МиГ-29 и на фрегатите " Дръзки " и " Верни ", до момента в който дойдат натовските им заместители. Важният подробност тук е, че на никое място не се загатва, че това би трябвало да става единствено с присъединяване на съюзнически и партньорски страни, което ще остави вратата отворена за възможни опити за подписване на контракти с Русия за ремонт на МиГ-29.
Приемлива опция в този случай би било поддържането на българските самолети в Полша и вероятно в Украйна, в случай че последната не се окаже обект на въоръжена експанзия през идващите дни и седмици. Частичното поддържане на МиГ-29 в Полша един път към този момент беше тествано по време на военния министър Николай Ненчев. Това обаче срещна сериозен отпор, в това число с целенасочени акции против министъра от страна на прокуратурата. При всички положения дефицитът по линия бойната авиация най-лесно и бързо може да бъде запълван със съюзнически средства. Това обаче ще бъде прекомерно унизително за българските Военновъздушни сили и персонално за президента Радев като техен някогашен пълководец, който най-вероятно ще употребява целия си инструментариум и политическо въздействие, с цел да може МиГ-29 да бъде употребен до идването на първите F-16 (евентуално през 2025 г.), а евентуално и до края на виталния му цикъл през 2029 година
Реклама
Подобни провокации могат да се чакат и по линия на противовъздушната защита. На процедура 100% от зенитните ракети, които страната ни употребява сега, са завещание от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Най-добрите противовъздушни системи, които имаме, са руските С-300 и те най-вероятно ще се окажат не изключително използваеми, в случай че в региона летят изтребители на натовски страни, които употребяват радикално друга система за различаване " свой-чужд ". Инвестиционен план за ремонт и рационализация на зенитно-ракетните комплекси за момента липсва и в случай че бъде иницииран, ще коства стотици милиони и най-вероятно ще може да бъде изпълнен единствено в Русия (и вероятно от Украйна). Поради тази причина при възможна бъдеща ескалация на напрежението с Русия страната ни може би ще би трябвало да изиска съюзническа поддръжка и по линия на Противовъздушна отбрана системите с наземно базиране - без значение дали става дума за американски установки Patriot или техен аналог от други съюзнически армии. При всички положения българската войска ще би трябвало да се замисли за по-дългосрочно решение със закупуването на натовски зенитни ракети.
Черно море се обрисува приоритет
Доста по-бързо изпълнима, а и стратегически по-ключова, може да се окаже модернизацията на съществуващите ни бойни кораби. Става дума за ремонт на електрониката и радарите на двете ни белгийски фрегати клас Е-71 " Уилинген ", както и замяна на ракетното им въоръжение. Обществена загадка е, че боеприпасите на двата плавателни съда са с изминал запас, което ги прави на практика неизползваеми при действителен спор. При задоволителна проактивност от страна на военните и провиснал запас от страна на политиците бойният ни флот относително бързо би могъл да закупи нови противокорабни ракети Exocet (или техен аналог), зенитни Sea Sparrow и нови торпеда, което още веднъж ще разреши фрегатите дейно да пазят българския народен интерес в акваторията на страната ни. Правителството също по този начин може да отпусне средства за рационализация и дооборудване на флотските ни хеликоптери Panther, тъй че да се употребяват за битка с подводници и да бъдат въоръжавани с торпеда, което ще ги трансформира в действителен военен актив за армията.
Флотът може и да се засилва и да поръча муниции за двата строящи се нови модулни патрулни кораба за флота, първият от които би трябвало да е подготвен през 2025 година Преди няколко месеца служебният боен министър Георги Панайотов изненадващо разгласи, че плавателните съдове са поръчани без боекомплекти, които биха коствали в допълнение сред 500 млн. и 1 милиарда лева По информация на " Капитал " военното ведомство още не е задвижило сходен план, макар че производството и доставката на противокорабни ракети евентуално ще отнеме доста време - от порядъка на 2-3 години. Липсата на интензивност по тематиката е странна, в случай че военноморските сили няколко месеца се бориха със зъби и нокти на патрулните кораби да бъдат инсталирани пускови установки тъкмо за германско-шведските ракети RBS-15, макар че конкурентната норвежка компания Kongsberg се опита да убеди военното министерство да избра нейните муниции NSM. След серия обществени изказвания по тематиката началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов въпреки всичко позволява, че вторият вид противокорабни ракети може да бъде поръчан за потребностите на брегови батареи със сухоземно базиране. Аналогичен план с NSM се извършва от Kongsberg и американската корпорация Raytheon в прилежаща Румъния.
Заради възходящото напрежение в Черно море сходен модернизационен план би бил съответен и в България. Той би бил изпълнен по-бързо, в сравнение с градежът на двата патрулни кораба, и ще разреши черноморския флот на Руската федерация да бъде държан на безвредно разстояние от българския бряг. Използването на два вида противокорабни ракети обаче надали ще е най-смисленото решение от позиция на логистиката и постигането на по-добри цени на база на икономиите от мащаба, тъй че с монтирането на пускови установки за RBS-15 на бъдещите корвети флотът може би значително предрешава на какви противокорабни ракети ще заложи цялата ни войска.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Строителство и парцели 1 Свят 2 Политика 3 Компании 1 Градове 2 Политика 3 Свят Реклама
Черноморската алтернатива на НАТО поради рестриктивните мерки на конвенцията от Монтрьо, ограничаващи наличието и престоя на нечерноморски бойни кораби, евентуално ще даде подтик и на концепцията България да закупи подводници. Страната ни съобщи предпочитание да придобие два сходни подводни плавателни съда. Със сигурност те ще бъдат втора употреба и ще дойдат от някоя съюзническа войска - най-вероятно с екипаж от непознати инструктори, които да обучат българските екипажи да боравят с тях. Кога е допустимо да се случи това обаче също за момента е въпрос с нараснала компликация.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Момчил Милев
Въпреки че президентът Румен Радев незабавно свика във вторник съвещание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) с водачите на парламентарно показаните партии, въпросите остават повече от отговорите. След срещата при президента водещите български политици резервираха необичайно мълчане във връзка рецесията и какви незабавни ограничения ще предприеме страната ни. Членовете на съвета избраха мъглявите формулировки и оповестиха по какъв начин " ескалацията на напрежението в черноморския район, нестихващите спорове в Близкия изток и Азия, интернационалният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред основни провокации ". Имената на Украйна и Русия, както и каквато и да е конкретика, усърдно бяха избягвани. Не бе казана и дума във връзка екзотичната концепция за натовска бойна група под българско командване, към която да бъдат прикачени съюзнически детайли. Заявеният от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг във вторник " внимателен оптимизъм " за деескалация и обещанието на съветския президент Путин от вторник, че ще изтегли силите си и ще продължи по пътя на дипломацията, сякаш дадоха оправдание на политическия ни хайлайф да продължи да не заема ясна позиция.
Превъоръжаване вместо предварителна защита на експанзията
На КСНС политиците ни избраха да се концентрират не върху Украйна, а върху формулирането на средносрочни и дълготрайни ограничения за преструктуриране и рационализация на въоръжените сили на страната ни. " Трябва да скъсаме с това отношение един път вечно - да се сещаме за проблемите на армията от рецесия до рецесия и от злополука до злополука ", разяснява президентът Румен Радев преди съвещанието на консултативния съвет. Така че досега политиката на страната ни във връзка Украйна се изчерпва с неведнъж повтаряната декларативна позиция на Кирил Петков, че ще бъдем предан и предвидим член на НАТО в актуалната рецесия.
Дали ще има нови съюзнически подразделения в страната ни не стана ясно даже след съвещанието на военните министри на НАТО, което се организира в Брюксел в сряда. Предварителните упования бяха, че по време на срещата ще бъде оповестено сформирането на батальонната група под българско командване. Такъв анонс обаче беше изработен единствено за сходно формирование в прилежаща Румъния, което ще е под френски байрак. Все отново положителната вест е, че концепцията за българската бойна група беше авансово оповестена импровизирано и очевидно се разисква в алианса напълно насериозно за разлика от аналогичните формирования в Унгария и Словакия, които сякаш към момента са под въпрос поради вътрешнополитически различия в двете страни. Не е ясно обаче по какъв начин към българската бойната група биха могли да се причислят американски елементи, в случай че не е прочут случай щатски сили да са поставяни под непознато командване.
Страната ни евентуално ще се опита да окомплектова тежка механизирана бригада със съюзническа поддръжка Фотограф: Велко Ангелов Реклама
Новина от КСНС обаче въпреки всичко има. По всичко проличава, че президентът ще употребява рецесията в Украйна, с цел да убеди политиците да влагат повече средства в отлаганата към този момент близо 20 години рационализация на армията. Ако съдим по решенията, взети на консултативния съвет, към този момент има по-голямо схващане на тематика защита. Управляващите се ангажират да провиснал 2% от Брутният вътрешен продукт за армията още през 2023 година, както и още тази година да задвижат неведнъж отлагания и провалян план за създаване на съвременна тежка механизирана бригада към Сухопътни войски. По всяка възможност точно замислената неотдавна българска натовска бойна група би трябвало да се трансформира в ядрото на това ново военно формирование, като елементи от съюзническите армии запълват софтуерните дефицити от съвременни бойни качества в него (например високоточна мобилна артилерия, Противовъздушна отбрана, дронове, специфични сили и т.н.).
В този подтекст държавно управление още в сряда гласоподава 99 млн. лева за рационализация на танковете ни Т-72, която се прави от израелската компания Elbit Systems, 60 млн. за бронирани машини на силите за специфични интервенции и 35,5 млн. за ново информационно съоръжение. В сряда също по този начин военният министър Стефан Янев би трябвало да се е срещнал в Брюксел с щатския си сътрудник Лойд Остин и да е разискал казуса с очертаващото се 2-годишно забавяне в доставката на закупените и към този момент платени от България осем изтребителя F-16 Block 70. По всяка възможност страната ни ще изиска да бъде компенсиранa по някакъв метод - да вземем за пример с бойна техника " втора употреба ", да вземем за пример бронирани машини Styker за потребностите на натовската ни бойна група. От отбранителната корпорация Lockheed Martin, която създава F-16, пък са дали обещание, че поради закъснението са склонни да интегрират гратис благоприятни условия за потребление на по-широк кръг " умни " муниции за поразяване на въздушни и земни цели.
Какво да вършим, до момента в който армията стане съвременна
Участниците в КСНС са решили също по този начин, че държавното управление би трябвало да обезпечи финансови запаси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника " с приоритет недопускане загуба на качества за надзор на въздушното и морско пространство на Република България ". Казано по-ясно, това значи, че държавното управление целево би трябвало да обезпечава средства за поддръжката на изтребителите МиГ-29 и на фрегатите " Дръзки " и " Верни ", до момента в който дойдат натовските им заместители. Важният подробност тук е, че на никое място не се загатва, че това би трябвало да става единствено с присъединяване на съюзнически и партньорски страни, което ще остави вратата отворена за възможни опити за подписване на контракти с Русия за ремонт на МиГ-29.
Приемлива опция в този случай би било поддържането на българските самолети в Полша и вероятно в Украйна, в случай че последната не се окаже обект на въоръжена експанзия през идващите дни и седмици. Частичното поддържане на МиГ-29 в Полша един път към този момент беше тествано по време на военния министър Николай Ненчев. Това обаче срещна сериозен отпор, в това число с целенасочени акции против министъра от страна на прокуратурата. При всички положения дефицитът по линия бойната авиация най-лесно и бързо може да бъде запълван със съюзнически средства. Това обаче ще бъде прекомерно унизително за българските Военновъздушни сили и персонално за президента Радев като техен някогашен пълководец, който най-вероятно ще употребява целия си инструментариум и политическо въздействие, с цел да може МиГ-29 да бъде употребен до идването на първите F-16 (евентуално през 2025 г.), а евентуално и до края на виталния му цикъл през 2029 година
Реклама
Подобни провокации могат да се чакат и по линия на противовъздушната защита. На процедура 100% от зенитните ракети, които страната ни употребява сега, са завещание от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Най-добрите противовъздушни системи, които имаме, са руските С-300 и те най-вероятно ще се окажат не изключително използваеми, в случай че в региона летят изтребители на натовски страни, които употребяват радикално друга система за различаване " свой-чужд ". Инвестиционен план за ремонт и рационализация на зенитно-ракетните комплекси за момента липсва и в случай че бъде иницииран, ще коства стотици милиони и най-вероятно ще може да бъде изпълнен единствено в Русия (и вероятно от Украйна). Поради тази причина при възможна бъдеща ескалация на напрежението с Русия страната ни може би ще би трябвало да изиска съюзническа поддръжка и по линия на Противовъздушна отбрана системите с наземно базиране - без значение дали става дума за американски установки Patriot или техен аналог от други съюзнически армии. При всички положения българската войска ще би трябвало да се замисли за по-дългосрочно решение със закупуването на натовски зенитни ракети.
Черно море се обрисува приоритет
Доста по-бързо изпълнима, а и стратегически по-ключова, може да се окаже модернизацията на съществуващите ни бойни кораби. Става дума за ремонт на електрониката и радарите на двете ни белгийски фрегати клас Е-71 " Уилинген ", както и замяна на ракетното им въоръжение. Обществена загадка е, че боеприпасите на двата плавателни съда са с изминал запас, което ги прави на практика неизползваеми при действителен спор. При задоволителна проактивност от страна на военните и провиснал запас от страна на политиците бойният ни флот относително бързо би могъл да закупи нови противокорабни ракети Exocet (или техен аналог), зенитни Sea Sparrow и нови торпеда, което още веднъж ще разреши фрегатите дейно да пазят българския народен интерес в акваторията на страната ни. Правителството също по този начин може да отпусне средства за рационализация и дооборудване на флотските ни хеликоптери Panther, тъй че да се употребяват за битка с подводници и да бъдат въоръжавани с торпеда, което ще ги трансформира в действителен военен актив за армията.
Флотът може и да се засилва и да поръча муниции за двата строящи се нови модулни патрулни кораба за флота, първият от които би трябвало да е подготвен през 2025 година Преди няколко месеца служебният боен министър Георги Панайотов изненадващо разгласи, че плавателните съдове са поръчани без боекомплекти, които биха коствали в допълнение сред 500 млн. и 1 милиарда лева По информация на " Капитал " военното ведомство още не е задвижило сходен план, макар че производството и доставката на противокорабни ракети евентуално ще отнеме доста време - от порядъка на 2-3 години. Липсата на интензивност по тематиката е странна, в случай че военноморските сили няколко месеца се бориха със зъби и нокти на патрулните кораби да бъдат инсталирани пускови установки тъкмо за германско-шведските ракети RBS-15, макар че конкурентната норвежка компания Kongsberg се опита да убеди военното министерство да избра нейните муниции NSM. След серия обществени изказвания по тематиката началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов въпреки всичко позволява, че вторият вид противокорабни ракети може да бъде поръчан за потребностите на брегови батареи със сухоземно базиране. Аналогичен план с NSM се извършва от Kongsberg и американската корпорация Raytheon в прилежаща Румъния.
Заради възходящото напрежение в Черно море сходен модернизационен план би бил съответен и в България. Той би бил изпълнен по-бързо, в сравнение с градежът на двата патрулни кораба, и ще разреши черноморския флот на Руската федерация да бъде държан на безвредно разстояние от българския бряг. Използването на два вида противокорабни ракети обаче надали ще е най-смисленото решение от позиция на логистиката и постигането на по-добри цени на база на икономиите от мащаба, тъй че с монтирането на пускови установки за RBS-15 на бъдещите корвети флотът може би значително предрешава на какви противокорабни ракети ще заложи цялата ни войска.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Политика 3 Строителство и парцели 1 Свят 2 Политика 3 Компании 1 Градове 2 Политика 3 Свят Реклама
Черноморската алтернатива на НАТО поради рестриктивните мерки на конвенцията от Монтрьо, ограничаващи наличието и престоя на нечерноморски бойни кораби, евентуално ще даде подтик и на концепцията България да закупи подводници. Страната ни съобщи предпочитание да придобие два сходни подводни плавателни съда. Със сигурност те ще бъдат втора употреба и ще дойдат от някоя съюзническа войска - най-вероятно с екипаж от непознати инструктори, които да обучат българските екипажи да боравят с тях. Кога е допустимо да се случи това обаче също за момента е въпрос с нараснала компликация.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Момчил Милев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ