Eсента влезе в правата си и нощите вече са по-дълги

Eсента влезе в правата си и нощите към този момент са по-дълги от дните. А точно в обятията на мрака от залез до изгрев слънце вилнеят всички зли сили, в които са вярвали нашите предшественици. В доста села и през днешния ден възрастни хора споделят, че тези сили към момента съществуват и се демонстрират, когато пожелаят.

Отмъстители

Едни от минимум познатите, само че измежду най-страховитите от тези създания са навите или навляци. Това са призраците на умрели хора. Най-често това са некръстени деца, чиито души не могат да намерят пътя към парадайса и се завръщат, с цел да избиват новородените и да задушават бременните дами, търсейки диво възмездие за своята лична орис.

Спускат се по покривите, влизат, лазейки през комините, прехвърчат като демонични пилета без пера. С тях в миналото са обяснявали нощния зной на бременните дами и неочакваната, необяснима гибел, която сполетявала новородени деца. В актуалния български език оттова е останало обидното нарицателно " навлек ".

Мъртъвци

Особено известен зложелател на българите са караконджулите. Те населяват пограничната зона сред дивото и човешкото и по тази причина са носители на характерностите и на двата свята. Затова имат един крайник, една ръка или едно око, космати са, имат нокти и рога. Според някои версии караконджулът е някакво хтонично антично творение – кентавър с две ръце или с крила, евентуално по сходство на крилатия кон Пегас от гръцката митология. Едно от названията им - " вонкашно " е удостоверение за " непознатото " в тях.

Според националните вярвания караконджулът е още дух на мъртъв човек, който се е въплътил (материализирал), с цел да плаши хората и да прави неприятни каузи. Караконджулът пресреща хората нощем по тъмното, язди ги, бута ги от скалите в дълбоки води или ги раздира. Щом пропеят първите петли, с цел да известят, че настава нов ден, злосторникът изчезва крепко пушек. Възрастни хора споделят, че тези чудовища се крият в запустели воденици, из пещери, в скални процепи, реки и огромни хралупи. Избират главно места, където пораства бръшлян.

Заклинания

Според едно вярване злото става най-опасно през по този начин наречените мръсни дни (между 25 декември и 6 януари). Тогава хората не трябва да се събират, с цел да се веселят, не трябва да се женят, нито да се къпят, тъй като водата не е светена. Ако се роди дете, би трябвало бързо да му се ушие ризка, с цел да не се трансформира то в караконджул след гибелта си.

Селски баячки издават, че има доста вълшебен способи да се държи злото творение надалеч от вкъщи. Може да се сложи слънчогледова пита с дупки на входа. Когато караконджулът пристигна, той ще се спре, ще вземе да брои дупките и до момента в който ги изброи, ще настъпи денят и той ще изчезне.

Вярвало се е, че в случай че се остави огънят да гори цяла нощ в огнището, караконджулът няма да може да влезе през комина. Според едно пояснение съществото се плаши от светлина, от кръст и молитва, от иконите и тамяна. Затова във всяка къща е добре да се кади с тамян, та миризмата му да гони злата мощ. А с цел да се отбрани от тях, когато е вън от вкъщи, човек би трябвало да носи на врата си чесън или пелин.

Киликанзерите плашат всички балканци

Има едно демонично създание, останало в националното схващане отпреди хилядолетия. Твърди се, че датира още от антични тракийски вярвания и даже преди този момент, защото го откриваме като персонаж при всички балкански нации. Гърците го назовават киликандзерос, което побългарено става киликанзер. Днес се употребява като определение за противен човек. Хората, живеещи на север, назовават по този начин страховити инсекти.

Според някои откриватели тази дума в действителност идва от караконджул, а съгласно други тя сочи друго митично създание. Според теорията на екзорсисти това са демонични създания от друг сан. Митът за тяхното битие някои учените пробват да обяснят с празниците на Дионис, когато се е злоупотребявало с виното, и са се носели скотски маски, написа