Прогноза от председателя на ДКСБТ: Цените на плодовете и зеленчуците ще растат
Есенната годишна продукция не е добра
Лукът, картофите, зелето, доматите и краставиците ще са на по-високи цени. При млечните артикули в последните месеци няма основни промени, а натискът на цените е надолу.
„ На цените на едро нарастването е 7%. В цените на дребно следим и по-високи, и по-ниски нива на нарастване, само че това зависи от самия регион, от метода на пласиране. В Плевен цените са по-ниски от тези в София. Пазарът на дребно би трябвало да се изследва регион по регион, играят доста фактори “, съобщи пред bTV Владимир Иванов, ръководител на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.
„ При плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната реколта не е доста добра. Специално българското произвеждане като е по-малко – това е естествена наклонност, има дефицит на пазара. “, съобщи той.
Производството спада, тъй като тласъците са понижени, неефикасен е методът на работа, прилагаме недобри търговски практики и отсам са загубите. Нормално е да свиваш производството, когато загубиш. Имаме и комерсиална верига за систематизиране, която изяжда облагите на тия хора. Те по тази причина би трябвало да създадат собствени търговски разпределителни вериги, с цел да не се облагодетелства комерсиалният капитал, но не го вършат. Народопсихологията доста ни пречи “, безапелационен е ръководителят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.
По думите му спирането на вноса е предпочитание от предишното да няма конкурентна битка, „ само че не това повелява пазарната стопанска система, свободното придвижване на артикули и нашето участие в Европейския съюз ".
„ Трябва да ставаме по-ефективни, по-конкурентноспособни и не да бягаме от конкурентната битка ", категоричен бе той.
Според него най-хубавите образци в аграрния бранш за Европа са Нидерландия, Испания и Германия, а зад Океана – Съединени американски щати.
„ Там кооперирането е на доста високо равнище. Там работят дружно. Не е казано да правят ТКЗС, но малки земеделци вършат общи структури за доставка на запаси, за купуване на машини, за услуги, само че най-много за търговия. По-мощната конструкция е по-конкурентноспособна, може да се опира на комерсиалния капитал “, изясни той.
„ Законодателството ни разрешава кооперативи. Има един проблем – доставките в рамките на кооперативите, само че това е въпрос на дребни промени. Въпросът е, че браншът би трябвало да го желае. Ние по остарял български бит чакаме да понасяме загуби, след което решаваме да ставаме ефикасни, тъй като пазарът учи. Там бързо се губи и това учи, а най-бързо българинът се учи, когато стартира да заплаща повече. Браншът е готов, той няма избор, разяснява Владимир Иванов.
Лукът, картофите, зелето, доматите и краставиците ще са на по-високи цени. При млечните артикули в последните месеци няма основни промени, а натискът на цените е надолу.
„ На цените на едро нарастването е 7%. В цените на дребно следим и по-високи, и по-ниски нива на нарастване, само че това зависи от самия регион, от метода на пласиране. В Плевен цените са по-ниски от тези в София. Пазарът на дребно би трябвало да се изследва регион по регион, играят доста фактори “, съобщи пред bTV Владимир Иванов, ръководител на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.
„ При плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната реколта не е доста добра. Специално българското произвеждане като е по-малко – това е естествена наклонност, има дефицит на пазара. “, съобщи той.
Производството спада, тъй като тласъците са понижени, неефикасен е методът на работа, прилагаме недобри търговски практики и отсам са загубите. Нормално е да свиваш производството, когато загубиш. Имаме и комерсиална верига за систематизиране, която изяжда облагите на тия хора. Те по тази причина би трябвало да създадат собствени търговски разпределителни вериги, с цел да не се облагодетелства комерсиалният капитал, но не го вършат. Народопсихологията доста ни пречи “, безапелационен е ръководителят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.
По думите му спирането на вноса е предпочитание от предишното да няма конкурентна битка, „ само че не това повелява пазарната стопанска система, свободното придвижване на артикули и нашето участие в Европейския съюз ".
„ Трябва да ставаме по-ефективни, по-конкурентноспособни и не да бягаме от конкурентната битка ", категоричен бе той.
Според него най-хубавите образци в аграрния бранш за Европа са Нидерландия, Испания и Германия, а зад Океана – Съединени американски щати.
„ Там кооперирането е на доста високо равнище. Там работят дружно. Не е казано да правят ТКЗС, но малки земеделци вършат общи структури за доставка на запаси, за купуване на машини, за услуги, само че най-много за търговия. По-мощната конструкция е по-конкурентноспособна, може да се опира на комерсиалния капитал “, изясни той.
„ Законодателството ни разрешава кооперативи. Има един проблем – доставките в рамките на кооперативите, само че това е въпрос на дребни промени. Въпросът е, че браншът би трябвало да го желае. Ние по остарял български бит чакаме да понасяме загуби, след което решаваме да ставаме ефикасни, тъй като пазарът учи. Там бързо се губи и това учи, а най-бързо българинът се учи, когато стартира да заплаща повече. Браншът е готов, той няма избор, разяснява Владимир Иванов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ