Публикувате ли снимки на децата си в социалните мрежи?
Есе, оповестено във " Вашингтон Поуст " от Кристи Тейт провокира яростни полемики.
Тейт е блогър и майка.
В есето младата жена твърди, че ще продължи да написа и споделя за щерка си онлайн, макар простестите на момичето.
Should I Post Photos of My Children Online? Here’s What New Parents Need to Know About Sharenting
— homeinbarcelona (@homeinbarcelona)
Според Тейт тя може да си го разреши, тъй като още не е завършила с " проучването на майчинството ".
Коментиращ упреква майката, че тя няма право да трансформира персоналния живот на околните си в забавно наличие за обществените мрежи.
Дискусията към есето на Тейт повдига доста въпроси.
Имат ли родителите право да разгласяват фотоси на децата си? Могат ли да им навредят по някакъв метод? Морално ли е да го вършат, когато децата са дребни и няма по какъв начин да решат за себе си?
Прия С. Кумар е лекар по осведомителни проучвания. Тя учи тематиката шест години и преглежда въпроса през разнообразни гледни точки.
Критиците на това децата да присътват в онлайн пространството са безапелационни, че родителите нарцистично и егоистично изполват децата си за лайкове и известност в интернет.
Но съгласно лекар Кумар и сътрудниците ѝ, подобен тип шерване е напълно естествено.
Хората от епохи запечатват моменти от живота в албуми и дневници.
Лий Хъмфрис, експерт по връзки, назовава импулсът за шерване " медийно отчитане ".
През живота си ние заемаме доста обществени функции - дете, брачен партньор, родител, другар, сътрудник.
Един от методите да се оправим и осъществим тези функции е да ги документираме.
Когато се връщаме обратно към спомените си, това ни оказва помощ да изградим самочувствие и да сглобим личната си житейска история.
Ако сте прелиствали албум, дневник или годишник, то вие сте имали достъп до самобитен фейсбук или инстаграм профил.
Подсъзнателно родителите възприемат триумфите и позитивните качества на децата си като свои.
Когато детето направи или каже нещо смешно, умно или умилително, първата реакция е то да бъде споделено с останалите.
Това е мотив за горделивост и елементарен метод за покачване на настроението.
Докато учените, които изследват въпроса оправдават и схващат родителите, то интернет напълно не е безвредно място.
Леа Плънкет, която има книга по тематиката споделя:
„ Редица нецензурен изображения са фотоси на същински деца, които са взети и фотошопирани. Самоличността на дребните е изключително уязвима за кражба. "
Opinion | Leah Plunkett: Kids need to have the private space to play, make mischief, make mistakes, and to grow up better for having made them. So, if we are depriving them of that privacy...we are robbing them of the ability to determine who they are
— NBC News (@NBCNews)
Трябва да имаме поради, че всяка фотография, която споделяме онлайн не ни принадлежи изцяло.
Ситуацията постоянно може да излезе отвън надзор.
Родителите постоянно, без да желаят, могат да разкрият учебното заведение на детето, обичания парк и други постоянно посещавани места.
И в случай че съгласно някои това е непотребна параноя, то всички са безапелационни, че сигурността на децата е най-важна.
Изниква и различен въпрос: Как ще се почувстват децата, когато видят моменти от детството си онлайн, когато към този момент са задоволително огромни, с цел да схващат.
Според психолози, доста от тях ще изпитат позор или яд.
При известните хора, чийто живот по този начин или другояче е обществен, въпросът остава.
Дъщерята на Гуинет Полтроу ѝ е забранила да я разгласява в интернет.
Тина Кунаки, модел и брачна половинка на Венсан Касел, има повече от един милион почитатели, само че в никакъв случай не споделя фотоси на щерка си Амазони.
Ева Мендес и Райън Гослинг също не публикуват снимки с децата си.
Мила Кунис и Аштън Къчър са срещу децата им да участват онлайн.
Семейство Кардашиян, въпреки това, демонстрира по какъв начин децата им порастват.
Нещо повече, някои от дребните, към този момент имат милиони почитатели и почитатели, който детайлно наблюдават развиването им.
The pros and cons of 'sharenting'. Are sharents – parents who blog, tweet and post pictures about all aspects of their children's lives – doing their children harm by crossing the boundaries between public and private life?
— Derbyshire Safeguarding Adults Board (@DerbyshireSAB)
Със сигурност, никой не би сложил детето си в риск преднамерено.
Всеки има свободата да избере доколко да разкрива себе си онлайн.
Все отново, родителите би трябвало да имат едно мислено, че детето им е различен човек, който към момента не може да взема решение за себе си.
Тейт е блогър и майка.
В есето младата жена твърди, че ще продължи да написа и споделя за щерка си онлайн, макар простестите на момичето.
Should I Post Photos of My Children Online? Here’s What New Parents Need to Know About Sharenting
— homeinbarcelona (@homeinbarcelona)
Според Тейт тя може да си го разреши, тъй като още не е завършила с " проучването на майчинството ".
Коментиращ упреква майката, че тя няма право да трансформира персоналния живот на околните си в забавно наличие за обществените мрежи.
Дискусията към есето на Тейт повдига доста въпроси.
Имат ли родителите право да разгласяват фотоси на децата си? Могат ли да им навредят по някакъв метод? Морално ли е да го вършат, когато децата са дребни и няма по какъв начин да решат за себе си?
Прия С. Кумар е лекар по осведомителни проучвания. Тя учи тематиката шест години и преглежда въпроса през разнообразни гледни точки.
Критиците на това децата да присътват в онлайн пространството са безапелационни, че родителите нарцистично и егоистично изполват децата си за лайкове и известност в интернет.
Но съгласно лекар Кумар и сътрудниците ѝ, подобен тип шерване е напълно естествено.
Хората от епохи запечатват моменти от живота в албуми и дневници.
Лий Хъмфрис, експерт по връзки, назовава импулсът за шерване " медийно отчитане ".
През живота си ние заемаме доста обществени функции - дете, брачен партньор, родител, другар, сътрудник.
Един от методите да се оправим и осъществим тези функции е да ги документираме.
Когато се връщаме обратно към спомените си, това ни оказва помощ да изградим самочувствие и да сглобим личната си житейска история.
Ако сте прелиствали албум, дневник или годишник, то вие сте имали достъп до самобитен фейсбук или инстаграм профил.
Подсъзнателно родителите възприемат триумфите и позитивните качества на децата си като свои.
Когато детето направи или каже нещо смешно, умно или умилително, първата реакция е то да бъде споделено с останалите.
Това е мотив за горделивост и елементарен метод за покачване на настроението.
Докато учените, които изследват въпроса оправдават и схващат родителите, то интернет напълно не е безвредно място.
Леа Плънкет, която има книга по тематиката споделя:
„ Редица нецензурен изображения са фотоси на същински деца, които са взети и фотошопирани. Самоличността на дребните е изключително уязвима за кражба. "
Opinion | Leah Plunkett: Kids need to have the private space to play, make mischief, make mistakes, and to grow up better for having made them. So, if we are depriving them of that privacy...we are robbing them of the ability to determine who they are
— NBC News (@NBCNews)
Трябва да имаме поради, че всяка фотография, която споделяме онлайн не ни принадлежи изцяло.
Ситуацията постоянно може да излезе отвън надзор.
Родителите постоянно, без да желаят, могат да разкрият учебното заведение на детето, обичания парк и други постоянно посещавани места.
И в случай че съгласно някои това е непотребна параноя, то всички са безапелационни, че сигурността на децата е най-важна.
Изниква и различен въпрос: Как ще се почувстват децата, когато видят моменти от детството си онлайн, когато към този момент са задоволително огромни, с цел да схващат.
Според психолози, доста от тях ще изпитат позор или яд.
При известните хора, чийто живот по този начин или другояче е обществен, въпросът остава.
Дъщерята на Гуинет Полтроу ѝ е забранила да я разгласява в интернет.
Тина Кунаки, модел и брачна половинка на Венсан Касел, има повече от един милион почитатели, само че в никакъв случай не споделя фотоси на щерка си Амазони.
Ева Мендес и Райън Гослинг също не публикуват снимки с децата си.
Мила Кунис и Аштън Къчър са срещу децата им да участват онлайн.
Семейство Кардашиян, въпреки това, демонстрира по какъв начин децата им порастват.
Нещо повече, някои от дребните, към този момент имат милиони почитатели и почитатели, който детайлно наблюдават развиването им.
The pros and cons of 'sharenting'. Are sharents – parents who blog, tweet and post pictures about all aspects of their children's lives – doing their children harm by crossing the boundaries between public and private life?
— Derbyshire Safeguarding Adults Board (@DerbyshireSAB)
Със сигурност, никой не би сложил детето си в риск преднамерено.
Всеки има свободата да избере доколко да разкрива себе си онлайн.
Все отново, родителите би трябвало да имат едно мислено, че детето им е различен човек, който към момента не може да взема решение за себе си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ