ЕС представя дългоочакваната реформа на фискалните си правила
ЕС ще показа дълго чаканата промяна на фискалните си правила, която мощно раздели страните членки по въпроса по какъв начин да се насърчат вложенията и в същото време да се ускори контролът върху държавните разноски.
Европейската комисия, изпълнителният орган на Европейски Съюз, желае да реформира разпоредбите, известни като Пакт за непоклатимост и напредък, които лимитират размера на заемите, които 27-те държави-членки на блока могат да вземат Но предложенията разделиха блока на по-пестеливи северни страни, в това число Германия, и по-разточителни южни страни като Италия.
Германия, която е корав бранител на фискалната дисциплинираност, се притеснява, че Брюксел ще разхлаби прекомерно бюджетната " усмирителна риза " на Европейски Съюз и ще подкопае справедливостта в блока. Италия и други страни настояват, че разпоредбите лимитират способността им да влагат.
Понастоящем пактът планува обществените дефицити на страните да не надвишават три % от брутния вътрешен артикул, а дългът да остане под 60 % от Брутният вътрешен продукт.
Европейският съюз прекрати действието на разпоредбите през 2020 година, с цел да разреши на страните членки да налеят пари в стопанските системи си по време на пандемията от ковид.
Това беше удължено предходната година, с цел да се разреши на страните да усилят разноските си, с цел да защитят семействата и бизнеса от високите цени на силата, провокирани от съветската война в Украйна, и да избегнат криза.
Оттогава задълженията на държавите-членки на Европейски Съюз набъбнаха стремглаво, а единственото нещо, за което всички страни са съгласни, е нуждата от реформиране на пакта.
Правилата трябваше да влязат още веднъж в действие през идната година, само че предишния месец Брюксел съобщи, че ще има последователно връщане, като предложи на държавите-членки да лимитират разноските си през 2024 година
Когато Комисията за първи път разгласи проектите си за промяна през ноември 2022 година, тя съобщи, че задачите за трипроцентов недостиг и 60-процентов дълг ще останат, само че ще има повече еластичност посредством самостоятелни проекти за понижаване на дълга, съобразени с потребностите на всяка страна.
- По-голяма независимост на деяние -
ЕС желае да даде независимост на деяние на страните да влагат в цифрови и екологични технологии, до момента в който Брюксел се бори с провокациите, идващи от Съединени американски щати и Китай, където енергийните разноски са по-ниски, а великодушните дотации рискуват да отхвърлен предприятията от Европа.
Комисията евентуално ще даде на страните по-голяма независимост на деяние при възобновяване на бюджета и ще им даде повече време да понижат дълга си в подмяна на промени и вложения.
Понастоящем пактът планува, че всяко равнище на дълга над 60% би трябвало да се понижава с една двадесета част всяка година, само че тази мярка се смята за неприложима, защото може да наложи мъчителни икономии на задлъжнелите страни. Всъщност тя в никакъв случай не е била прилагана.
Дългът на страните от Европейски Съюз се повиши след финансовата рецесия от 2008 година и след пандемията от коронавирус. Днес дългът на Италия е съвсем 150%, а на Франция - към 110%, което е много над допустимите граници на блока.
След като предложенията бъдат показани през днешния ден, ще последват месеци на евентуално яростни договаряния сред страните членки и Европейския парламент, защото другите страни желаят промени по разнообразни аргументи.
Андреас Ейсл, откривател в Института " Жак Делор ", уточни пред Агенция Франс Прес няколко аргументи за разделянето, измежду които са забележителните разлики в икономическите модели на страните членки.
" Някои страни, като Германия, действат в огромна степен по експортно насочен модел, до момента в който други, като Франция, от дълго време реализират напредък по-скоро посредством вътрешно ползване. Тези разнообразни модели слагат разнообразни условия към ролята на фискалната политика ", сподели той.
Европейската комисия, изпълнителният орган на Европейски Съюз, желае да реформира разпоредбите, известни като Пакт за непоклатимост и напредък, които лимитират размера на заемите, които 27-те държави-членки на блока могат да вземат Но предложенията разделиха блока на по-пестеливи северни страни, в това число Германия, и по-разточителни южни страни като Италия.
Германия, която е корав бранител на фискалната дисциплинираност, се притеснява, че Брюксел ще разхлаби прекомерно бюджетната " усмирителна риза " на Европейски Съюз и ще подкопае справедливостта в блока. Италия и други страни настояват, че разпоредбите лимитират способността им да влагат.
Понастоящем пактът планува обществените дефицити на страните да не надвишават три % от брутния вътрешен артикул, а дългът да остане под 60 % от Брутният вътрешен продукт.
Европейският съюз прекрати действието на разпоредбите през 2020 година, с цел да разреши на страните членки да налеят пари в стопанските системи си по време на пандемията от ковид.
Това беше удължено предходната година, с цел да се разреши на страните да усилят разноските си, с цел да защитят семействата и бизнеса от високите цени на силата, провокирани от съветската война в Украйна, и да избегнат криза.
Оттогава задълженията на държавите-членки на Европейски Съюз набъбнаха стремглаво, а единственото нещо, за което всички страни са съгласни, е нуждата от реформиране на пакта.
Правилата трябваше да влязат още веднъж в действие през идната година, само че предишния месец Брюксел съобщи, че ще има последователно връщане, като предложи на държавите-членки да лимитират разноските си през 2024 година
Когато Комисията за първи път разгласи проектите си за промяна през ноември 2022 година, тя съобщи, че задачите за трипроцентов недостиг и 60-процентов дълг ще останат, само че ще има повече еластичност посредством самостоятелни проекти за понижаване на дълга, съобразени с потребностите на всяка страна.
- По-голяма независимост на деяние -
ЕС желае да даде независимост на деяние на страните да влагат в цифрови и екологични технологии, до момента в който Брюксел се бори с провокациите, идващи от Съединени американски щати и Китай, където енергийните разноски са по-ниски, а великодушните дотации рискуват да отхвърлен предприятията от Европа.
Комисията евентуално ще даде на страните по-голяма независимост на деяние при възобновяване на бюджета и ще им даде повече време да понижат дълга си в подмяна на промени и вложения.
Понастоящем пактът планува, че всяко равнище на дълга над 60% би трябвало да се понижава с една двадесета част всяка година, само че тази мярка се смята за неприложима, защото може да наложи мъчителни икономии на задлъжнелите страни. Всъщност тя в никакъв случай не е била прилагана.
Дългът на страните от Европейски Съюз се повиши след финансовата рецесия от 2008 година и след пандемията от коронавирус. Днес дългът на Италия е съвсем 150%, а на Франция - към 110%, което е много над допустимите граници на блока.
След като предложенията бъдат показани през днешния ден, ще последват месеци на евентуално яростни договаряния сред страните членки и Европейския парламент, защото другите страни желаят промени по разнообразни аргументи.
Андреас Ейсл, откривател в Института " Жак Делор ", уточни пред Агенция Франс Прес няколко аргументи за разделянето, измежду които са забележителните разлики в икономическите модели на страните членки.
" Някои страни, като Германия, действат в огромна степен по експортно насочен модел, до момента в който други, като Франция, от дълго време реализират напредък по-скоро посредством вътрешно ползване. Тези разнообразни модели слагат разнообразни условия към ролята на фискалната политика ", сподели той.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ