ЕС се втурва да похарчи милиарди за изграждането на стена

ЕС се втурва да похарчи милиарди за построяването на „ стена срещу дронове ” с технология, която е изпитана в бойни условия в Украйна, след неотдавнашните нападения на Русия във въздушното пространство на НАТО.

Реакцията от предходната седмица на съветските въздушни нападения в Полша и Румъния сподели, че НАТО разчита на скъпа технология за прехващане на относително евтини дронове – очевидна накърнимост, която Москва може да експлоатира в бъдеще. За да запълни тази празнота, Брюксел предизвиква столиците да употребяват средства от Европейски Съюз и да закупят взаимно системи, които са се потвърдили в Украйна.

Няколко часа откакто самолети на НАТО смъкнаха няколко от 19-те дрона, които навлязоха във въздушното пространство на Полша, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Европа би трябвало да „ построи стена против дронове “ на източната си граница. По думите ѝ това ще бъде „ европейска дарба, създадена взаимно, разгърната взаимно и поддържана взаимно, която може да реагира в действително време “.

Европейски Съюз ще сътвори и „ дрон алианс “ с Киев, подсилен с финансиране в размер на 6 милиарда евро, с цел да „ трансформира украинската досетливост в преимущество на бойното поле и в взаимна индустриализация “.

Полша, балтийските страни и Финландия – страните от Европейски Съюз, граничещи с Русия – оповестиха проекти за подсилване на границите си, само че публични лица предизвестяват пред Financial Times, че този метод ще бъде ефикасен единствено в случай че е уеднаквен и се основава на общи и изцяло интегрирани технологии.

Служител на Европейски Съюз разяснява пред изданието, че „ отбранителната позиция на Европа е прекомерно фрагментирана, само че точно в тази област в действителност се нуждаем от доста по-голяма съгласуваност “.

„ Не може една страна на предната линия да прави едно нещо на границата си, а друга да прави нещо друго “, прибавя той. „ Русия просто ще приспособи метода си към нашите недостатъци “.

Членовете на източния фланг на НАТО ще получат близо 100 милиарда евро под формата на заеми, свързани с защитата, от общо 150 милиарда евро, набрани от общия бюджет на Европейски Съюз. Заемите по програмата „ Сигурност за Европа “ „ ще оказват помощ “ за самодейността за създаване на стена против дронове, съгласно представителят на Комисията Томас Рение, „ в случай че страните членки желаят да имат общ метод за отбрана на Европейски Съюз “.

Даниела Хилденбранд, началник на отдела за решения против дронове в немската отбранителна компания Hensoldt, пък подчертава, че районът става „ малко по-креативен в договорните съглашения, с цел да се подсигурява, че имаме повсеместен предпазен щит за Европа и НАТО “.

„ Това значи да се изследва по какъв начин страните членки могат да имат многонационални рамки или да си оказват помощ взаимно с потенциал “, споделя тя.

За да запълни празнината, до момента в който се получават нови отбранителни системи, НАТО започва задача за противовъздушна защита – Eastern Sentry – в която вземат участие изтребители, кораби и разследващи системи, ситуирани по източния фланг, от Финландия до България.

„ Не сме подготвени “, споделя Макс Ендерс, началник на отдела за бизнес развиване в започващата компания Tytan, основана в Мюнхен, която създава дронове прехващачи, използвани на фронта в Украйна. „ Има цяла категория закани, против които Европа сега се бори да се отбрани “.

Ендерс разказва спора с Русия като „ война на итерации “, в която и двете страни усъвършенстват своите безпилотни летателни апарати и прехващачите, способни да ги смъкват.

Украйна е внесла нововъведения в региона на противовъздушната защита от началото на пълномащабната инвазия през 2022 година Макар Киев да разчита на западните си сътрудници за противовъздушни системи за събаряне на ракети, страната е пионер в създаването на рентабилни способи за справяне с съветските атакуващи дронове.

Тъй като общоприетите радари не могат да засичат дребните, нисколетящи дронове Shahed, украинските софтуерни компании са създали национална система от акустични датчици, които могат да ги разпознават по звуковия им отпечатък. Тази информация се дава на стотици мобилни екипи, оборудвани с противовъздушни оръдия и тежки картечници – решение, което е доста по-евтино от потреблението на ракети.

Миналата седмица президентът Володимир Зеленски предложи на Полша образование за битка с съветските дронове, по-специално с иранските Shahed. Министерството на защитата във Варшава разкри, че „ се водят напреднали договаряния сред експерти от двете страни по отношение на задълбочаване на съдействието в региона на дроновете и системите за противопоставяне против тях “.

Каролис Алекса, заместник-министър на защитата на Литва, показва пред Financial Times, че балтийската страна следва украинската процедура да употребява мобилни бойни екипи за събаряне на дронове, засечени от акустичната система за разкриване.

„ Използването на оръжия като изтребители и ракети е прекомерно скъпо. Ето за какво насърчаваме по-евтини и по-умни решения “, споделя той.

Подобна акустична система се внедрява и в Латвия, а Румъния изследва по какъв начин украинският опит може да ѝ помогне, с цел да заздрави отбраната си против безпилотни апарати.

„ Концепцията за войната с дронове промени същността на актуалните въоръжени спорове “, споделя и бригаден военачалник Марку Витасаари, шеф на Националната отбранителна единица на Финландия. „ Със сигурност е належащо да се разработят нови контрамерки, изключително против безпилотни системи. Някои разновидности към този момент съществуват и се употребяват, само че са нужни нови технологии и способи “.