ЕС се съгласи да увеличи климатичните си амбиции за климатичната

ЕС се съгласи да усили климатичните си упоритости за климатичната конференция на Организация на обединените нации COP27, която ще се организира в египетския курортен град Шарм ел Шейх от 6 до 18 ноември, написа. Необходим е „ мощен мандат “, с цел да се запазят „ живи “ заключенията от миналогодишната среща на върха и да се убедят други страни да последват образеца на Европейски Съюз, сподели в понеделник (24 октомври) висшият представител на Европейски Съюз по климата Франс Тимерманс. Но бяха нужни дълги договаряния, с цел да накараме всичките 27 страни да се съгласят да актуализират климатичната цел на Съюза „ допустимо най-скоро “. Европейски Съюз към този момент даде обещание да понижи въглеродните излъчвания с 55 % през 2030 година като част от своето законодателно предложение от 12 000 страници „ Готови за 55 “, само че чиновници на Европейски Съюз в този момент се надяват, че някои ограничения могат да бъдат преразгледани нагоре. Например, след съветската инвазия в Украйна през май, Европейски Съюз желае да разшири по-бързо възобновимата сила и да усили спестяването на сила, с цел да понижи зависимостта от вносни съветски горива, което също може да усили намаляването на излъчванията с няколко процентни пункта през идващите години. „ Въглеродните излъчвания ще бъдат понижени още по-бързо от преди “, сподели Тимерманс. Министрите също се съгласиха да поддържат включването на обезщетенията за страните, наранени от изменението на климата — по този начин наречените загуби и вреди — в дневния ред на срещата на върха за климата в Египет. Конкретни задължения обаче не бяха поети, а формулировката на преговорния документ остава неразбираема, като единствено алармира за „ подготвеност за градивно ангажиране с сътрудниците “. Преди 12 години, на среща на върха на Организация на обединените нации за климата в Копенхаген, богатите народи дадоха обещание да насочват 100 милиарда евро годишно към разрастващите се страни до 2020 година, само че до момента към момента не са изпълнили това заричане. Но пагубните наводнения в Пакистан, чиито разноски в този момент се правят оценка на 40 милиарда евро, изостриха апелите за поддръжка от страна на богатите страни. „ Въпреки че има по-малко от 1 % дял в световните въглеродни излъчвания, Пакистан е една от десетте най-засегнати страни от изменението на климата “, сподели министър председателят Шехбаз Шариф на 19 октомври. Климатичните дипломати се срещнаха на неофициална среща на върха в Демократична република Конго при започване на октомври, с цел да намерят решение по отношение на финансирането на климата и да избегнат избухлива борба, която би провалила египетската конференция. Едно от най-конкретните оферти за справяне с неналичието на финансиране пристигна от Алианса на дребните островни страни (Aosis), който предложи Фонд за отговор на загуби и вреди. Той ще набира пари от държавните управления в постоянни кръгове за непринудено набиране на средства по модел, сходен на Зеления климатичен фонд на Организация на обединените нации на стойност 100 милиарда евро. Създаването на подобен фонд „ би трябвало да бъде крайната цел на COP27 “, даде обещание алиансът на 39-те ниско ситуирани острова, когато показа предлагането през септември.  „ Загубите на Брутният вътрешен продукт от тропически циклони са приблизително 3,7 % годишно. Защо нашите острови, които способстват минимум за излъчванията, причиняващи тази рецесия, би трябвало да заплащат най-високата цена? “, каза Уолтън Уебсън, дипломат на 39 дребни островни народи в изказване през септември. По-ранна версия на фонда беше препоръчана на срещата на върха COP26 в Глазгоу предходната година, само че беше отхвърлена от богатите страни, напомня euobserver.com.