ЕС се отказа да ни следи: Какво всъщност представлява предложеният

Европейски Съюз се отхвърли да ни следи: Какво в действителност съставлява препоръчаният „ чат надзор “? Европейски Съюз се отхвърля от противоречивата мярка за достъп до персонални известия. Европейският съюз ще се откаже от един от най-критикуваните текстове в Регламентa за попречване
и борба със половото принуждение над деца –
този, който предвиждаше опция за следене на персонални кореспонденции, съобщи Франс прес.

Европейската комисия показа през 2022 година законопроект, целящ да ограничи разпространяването на изображения и видеоклипове със полово принуждение над деца. В него бе включена наредба, съгласно която онлайн платформите и приложенията за чат трябва да откриват сходно наличие
и да сигнализират за него.
Мярката беше остро подложена на критика от евродепутати и някои страни членки, в това число Германия, като „ непропорционална “ интервенция в персоналното пространство. Споровете се концентрираха върху опцията за следене на персонални съобщения дори в криптирани приложения като
„ Сигнал “ (Signal) и „ Уатсап “ (WhatsApp).
След продължителни договаряния Дания, която ръководи Европейски Съюз, предложи противоречивата наредба да бъде отстранена за актът да бъде признат допустимо най-скоро. Действащите сега правила за идентифициране на онлайн наличие със полово принуждение над деца изтичат през април 2026 година, което прави
приемането на новите регулации незабавно.
„ Това е голяма крачка напред “, съобщи немският деятел и някогашен евродепутат Патрик Брайер, който е един от най-гласовитите съперници на наредбата, известна като „ чат надзор “.

Според отчет на английската организация „ Интернет уоч фаундейшън “ (Internet Watch Foundation), оповестен през 2024 година, 62% от наличието със полово принуждение над деца се намира на сървъри, ситуирани в Европейски Съюз.

Какво в действителност съставлява препоръчаният „ чат надзор “? Предложението e направено още през 2022 година.
Брюксел ще контролира личната ни връзка?
Европейският съюз ще следи жителите си? Идва „ краят на демокрацията “? Такива опасения изразяват потребители, евродепутати и обществени персони в обществените мрежи.

Предложението на Европейската комисия (EK) за въвеждане на нови правила, чиято цел е
защита на малолетни от полово принуждение онлайн и от порнографско наличие с деца,
стана по-известно като „ чат надзор “. За какво в реалност става дума?
Какво е „ чат надзор “?
Предложението, направено още през 2022 година, цели да даде на полицията повече пълномощия за битка с противозаконното наличие и да принуди платформите за онлайн известия да сканират връзката на потребителите си в търсене на доказателства за принуждение над деца.

Но групи за отбрана на персоналните данни, специалисти по киберсигурност и механически специалисти предупреждават от години, че
тези проекти могат да отворят вратата за всеобщо наблюдаване.
Част от опасенията по отношение на проектозакона се споделят както от цивилен организации, по този начин и от държавните управления на някои страни членки на Европейски Съюз, а и от софтуерните компании, които ще трябва потенциално да се съобразят с сходна смяна в законодателството.
Критиките – опасения за нарушавания на правото на персонален живот
Най-големият проблем, на който гражданските организации обръщат внимание, е описаната в първата версия на законопроекта опция за
„ превантивно “ наблюдение на всички консуматори.
Това би могло да включва и условие за разкриване на опити на възрастни да притеглят малолетни лица (т.нар. грууминг).
Технологиите, които доставчиците на услуги сами мога да избират,
би трябвало да могат да проучват наличието на известията. За да се откриват известни изображения на
полово принуждение над деца,
може да е задоволително автоматизирано съпоставяне на изпратените медийни файлове с референтна база данни.

За да се откриват непознати досега изображения на сексуално принуждение и грууминг, би трябвало да се използва машинно образование за разбор на семантичното наличие на чатовете.

Тези оферти се съдържаха в първичния тип на плана, който обаче беше променен. Настоящото предложение изисква този развой да се реализира посредством така наречен заповеди за сканиране, които ще се издават от арбитър или самостоятелен орган.

Предложението, направено от Дания при започване на председателството на скандинавската страна на Съвета на Европейски Съюз, премахна опцията за сканиране на текстови и аудио съобщения –
в този момент концепцията е да се сканират
(след заповед от арбитър или съответната институция) единствено фотоси и линкове към външни източници.

Съгласно предлагането на Дания, заповеди за сканиране могат да бъдат издавани и за услуги, които употребяват криптиране от край до край, само че в границите на система, известна като „ сканиране от страна на клиента “. Привържениците на тази система настояват, че тя разрешава сканиране на изображения без да се нарушава криптирането, само че правозащитници и критици на предлагането не са съгласни с това.
Докъде стигна законодателството
Очакваше се Европейският съвет да проведе гласуване за законопроекта на 14 октомври, само че това беше анулирано, след като група страни възразиха и срещу настоящия му тип. Германия традиционно е най-силният глас в лагера на противниците, въпреки че вече не е толкоз безапелационна, колкото преди.
Сред другите съществени противници е Полша,
която по време на председателството си на Съвета на Европейски Съюз настояваше сканирането да остане доброволна мярка, а не наложителна за услугите с криптиране от край до край.

Сред страните, които избират по-строги ограничения, са Дания и Швеция, където потреблението на обществени мрежи от деца е гореща тематика, Испания, както и Франция, която подкрепя предложението на Дания.
„ Дигитален концлагер “ и други съветски пропагандни клишета
Критиките против проектозакона от гражданското общество и от представители на Eвропейския парламент, както и полемиките, които се водят в европейските институции, трансформират типа на препоръчаното законодателство.
Въпреки че това е образец за функциониращо гражданско общество
и демократични институции, съветската агитация употребява недоволството, за да обрисува „ груповия Запад “ като тираничен и ограничителен свободите на хората.

В медии като „ Поглед.инфо “, където се разгласяват приспособени от руски източници материали, се приказва за завършек на свободата на словото и за „ цифров концентрационен лагер “, в който Западът ще вкара хората.
Материалите по тематиката са преведени от „ Фонда за стратегическа просвета “,
който съветското външно министерство разказва като свой сътрудник. TikTok консуматор пита многозначително „ кой взема решение дали ще четат известията ви “ и си дава отговор, че не вземат решение хората, а „ служители в Брюксел, които никой не е избрал “, макар че за членове на Европейския парламент се гласоподава на избори.
Същото видео се популяризира във Facebook страницата „ Красив Сандански “,
която очевидно е част от мрежата сходни страници с такива имена, свързани с водача на партия „ Величие “ Ивелин Михайлов.
За цифров или дигитален „ концлагер “ се е говорило и преди –
от „ чипирането “ с имунизациите против Ковид-19, през „ отнемането “ на парите в брой с въвеждането на цифровото евро, до „ не вие ще решавате “ дали някой да има достъп до персоналните ви известия.

https://businessnovinite.bg/svjat/preduprezhdenie-za-zamarsen-alkohol-v-chuzhbina-koi-destinacii-sa-naj-zasegnatti.html
Русия прави таман това, в което упреква Запада
Има още нещо, по което тези дезинформационни наративи си наподобяват.

Руската агитация упреква Европейски Съюз, че „ лишава “ права на жителите си, само че в това време точно Москва прави таман това, в което упреква „ груповия Запад “.
Така да вземем за пример Русия вкара задължително ваксинационна акция против Ковид-19
и цифрова рубла, до момента в който обвиняваше Европейски Съюз, че контролира жителите си – посредством имунизациите (които не са били наложителни в ЕС) и дигиталното евро (което към момента не е реалност), написа DW. А сега руската агитация упреква Европейския съюз, че ще управлява онлайн поведението на потребителите.

В същото време Русия вкара в употреба държавното мобилно приложение „ Макс “.

Решението за този държавен месинджър бе взето от Народното събрание през юни 2025.
То се конфигурира автоматично на телефоните и таблетите,
които се продават в страната. Властите в Москва настояват, че новото приложение е „ по-безопасно “ от другите възможности като WhatsApp и Telegram. Само че по информация, събрана от „ Макс “, към този момент е осъществен един арест.
За IT специалистите то е удължената ръка на държавното управление.
Приложението освен може да чете персонални известия и да има достъп до всички контакти и фотоси, само че може и да локализира потребителя на всяка крачка.